ОПРЕДЕЛЕНИЕ №404
гр.Добрич, 16.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на шестнадесети май през 2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:Д. НИКОЛОВА
ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
при секретаря ………………………….. в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №281 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано
е по жалба вх.№1260/14.03.2019г. на И.Д.М.
с ЕГН ********** ***, чрез адв.Г.Д./пълномощно на л.42 от изп.д./- длъжник по изп.д.№3160/2013г.
на СИС при ДРС, срещу отказа на ДСИ да
прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
поради непоискване на изпълнителни действия в продължение на две години, с
твърдения, че прекратяването на изпълнителното производство при условията на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е настъпило през м.октомври 2016г., че да за да откаже
да прекрати производството на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, ДСИ приел, че делото е прекратено на
основание чл.433ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по жалбата-взискателя Д.Г.Д. не изразява становище.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител излага
съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата предвид
прекратяването на производството с постановление от 21.02.2019г. на основание
чл.433, ал.1, т.2 от ГПК-по писмено искане на взискателя.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Изпълнително дело .№3160/2013г.
на СИС при ДРС, е образувано по молба от 27.11.2013г. на Д.Г.Д. с ЕГН **********
*** за събиране на парично му вземане по изпълнителен лист от 15.11.2013г. и
обратен изпълнителен лист от 29.01.2014г./присъединен с молба
10.02.2014г.-л.18/. В молбата за образуване на изпълнително производство липса
посочен начин за изпълнение. Такъв е посочен в молба от 07.01.2014г./л.12/ като за принудителното събиране на
присъдените вземания изпълнението е насочено срещу движими вещи в дома на
длъжника.
Предприети са действия за
принудително събиране на вземанията по посочения от взискателя начин, с
извършването на 25.02.2014г. и на 06.06.2014г. опис на движими вещи в дома на
длъжника. Липсват предприети действия за осребряване на описаните вещи. По
повод възражение на длъжника и при констатацията на съдебния изпълнител
съобразно представените документи, че част от вещите са собственост на трето
лице, а други несеквестируемо имущество на длъжника, с разпореждане от 13.06.2014г./л.69/
ДСИ е вдигнал наложените чрез опис запори върху движимите вещи. Липсват данни
за други посочени от взискателя начини за изпълнение и предприети други
изпълнителни действия.
На 19.02.2019г. взискателят е
депозирал молба за прекратяване на делото, по повод на която с постановление от
21.02.2019г. ДСИ е
прекратил производството на осн. чл.
433, ал.1, т.2 от ГПК - по писменото искане на взискателя,
за което е изпратил и съобщения на страните. Съобщението е връчено на взискателя на 01.03.2019г., на длъжника - на 07.03.2019г. Длъжникът е депозирал молба
вх.№2056/07.03.2019г., обективираща искане за прекратяване на производството на
друго основание - по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като повече от две години
взискателя не е поискал извършване на изпълнителни действия. Върху молбата е
обективирано разпореждане на ДСИ от същата дата за уведомяване на молителя
относно постановения акт - постановление от 21.02.2019г. за прекратяването
на производството на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК. Към този момент са
липсвали данни за осъществено съобщаване
на постановлението, тъй като разписката за връчване на съобщението е
представена от връчителя в деловодството на СИС на 11.03.2019г. Постановлението от 21.02.2019г.не
е било обжалвано. Не е изрично указано и в настоящата жалба да се иска отмяна
на същото, а се твърди незаконосъобразност на отказ на ДСИ да констатира
изтичането на преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, какъвто отказ не е
налице. Разпореждането от 07.03.2019г. по същество не съставлява такъв отказ.
По делото липса акт на ДСИ,
обективиращ отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание
по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На обжалване подлежат изричните писмени актове, обективиращи действията и
отказите на ДСИ от номенклатурата на чл.435, но не и „мълчаливи“ такива. С постановление
от 28.03.2019г., т.е. след подаване на настоящата жалба, ДСИ се е произнесъл по
молбата на длъжника от 07.03.2019г., законосъобразността на което не е в
предмета на настоящото производство.
По изложените съображения подадената жалба следва да се остави без разглеждане като
недопустима и производството
по делото да се прекрати.
С оглед гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№1260/14.03.2019г. на И.Д.М. с ЕГН
********** ***, чрез адв.Г.Д./пълномощно на л.42 от изп.д./- длъжник по
изп.д.№3160/2013г. на СИС при ДРС, срещу
отказа на ДСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК поради непоискване на изпълнителни действия в продължение
на две години.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д.№281/2019г. по описа на ДОС.
Определението
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.