Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля
Йорданова
в присъствието на
прокурор Александър Атанасов
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 1641/2021г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от АПК вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба на „Перфект Ауто
Лукс“ ЕООД, гр. Варна, чрез адв. Л.П.,***
срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна за сумата в размер на 35 580.87лв.,
представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно действие по регистрация на
лек автомобил марка „***“, модел Кю 3, с регистрационен № В****ВК, без
необходимите за това документи. Претендира се и законната лихва върху
сумата, от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. В уточняваща молба заявява, че твърдените вреди произтичат от незаконосъобразно
бездействие на административните органи към Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Варна по повод задължение за извършване на ненадлежна проверка на нужните
документи за първоначална регистрация на 24.06.2016г. на ***, модел ***, с ДК №
В****ВК, рама № *******, в България на името на С. Ю. Т., изразяващо се в
неполагане на нужните усилия и действия за проверка налице ли са пречки
превозното средство да бъде регистрирано в Р. България, при условие че не се
били налични към 24.6.2016г. нужните документи, а именно немското Свидетелство
за регистрация на МПС /Част II/ с № ******* от Свидетелство за регистрация
издадено в Р Германия. Посочен е периода, а именно м. юли 2016г. за който се
претендира обезщетение за имуществени вредите. Поддържа се исковата претенция
единствено в частта за имуществени вреди за сумата от 30 000лв. платени по
Договор за покупко-продажба на МПС от 22.07.2016г., който не прехвърля
собствеността върху автомобила сключен между „ПЕРФЕКТ АУТО ЛУКС“ ЕООД, като
купувач и С. Ю. Т. и Н. К. Б.като неин съпруг, като продавачи. Сочи се, че няма
отменен конкретен административен акт, но се приема в мотивите на влязлото в
сила решение по търговско дело № 219/2020г. по описа на Окръжен съд - Варна, че
С. Ю. Т. и Н. К. Б.като продавачи не може да легитимират собствеността си със
Свидетелство за първоначална регистрация в Р. България за автомобила, издадено
от Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Варна. Не се поддържа възражението за
наличие на нищожен или оттеглен административен акт. На изложените основания
моли да се осъди ответника да му заплати претендираното обезщетение за
причинените вреди. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си
поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответната страна,
чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли съда да го отхвърли като
неснователен. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава
заключение, че предявения иск е неоснователен. Счита, че не са налице предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ, за да бъде уважена
исковата претенция.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимата нормативна
уредба, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Договор за
покупко-продажба на МПС от 22.07.2016г. сключен между „ПЕРФЕКТ АУТО ЛУКС“ ЕООД,
като купувач и С. Ю. Т. и Н. К. Б.от гр. Варна като продавачи, „ПЕРФЕКТ АУТО
ЛУКС“ ЕООД е заплатило продажна цена от 30 000лв. за придобиване собствеността
на автомобил марка: ***, модел ***, с ДК № В****ВК, рама № *******. Впоследствие
се установява, че С. Ю. Т. и Н. К. Б.не са разполагали с правото на собственост
върху автомобила, т.к. собственик е „*** Банк“ ГмбХ Германия по силата на
договор от 09.04.2016г. сключен с Н. К. Б., за което обстоятелство „ПЕРФЕКТ
АУТО ЛУКС“ ЕООД не е знаел, тъй като С. Ю. Т. и Н. К. Б.са се
легитимирали, като собственици, представяйки издадени им регистрационни талони
/Свидетелство за регистрация част I и част II/ от Сектор „Пътна полиция“ /КАТ/
при ОД МВР - Варна. Автомобилът е бил обявен за международно издирване чрез
Шенгенската информационна система (ШИС), като обект на престъпление —
присвояване на 05.12.2016г. Към момента автомобилът е върнат на собственика „***
Банк“ ГмбХ Германия, като е иззет от А. С. Д., която от своя страна като
купувач е сключила договор на 22.08.2016г. за покупко-продажба за автомобила с
„ПЕРФЕКТ АУТО ЛУКС“ ЕООД, като продавач. Във връзка с изземването и предаването
на автомобила на действителния собственик е образувана пр. пр. 7873/2017г. на
Софийска градска прокуратура. Поради невъзможността да се прехвърли
собствеността А. С. Д. е развалила договора от 22.08.2016г. за покупко-продажба
за автомобила с „ПЕРФЕКТ АУТО ЛУКС“ ЕООД и с влязло в сила Решение по търговско
дело № 219/2019г. на Окръжен съд - Варна, Търговско отделение, е осъдила
последното да и възстанови всички разходи по сделката вкл. продажната цена и
адвокатски възнаграждения. Със същото решение С. Ю. Т. и Н. К. Б.са осъдени
солидарно да заплатят на „ПЕРФЕКТ АУТО ЛУКС“ ЕООД сумата от 30 384.60лв., включваща сумите: 30 000лв., представляваща заплатена от „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД цена на лек
автомобил марка ***, модел ***, с ДК № В****ВК, рама № *******, по развален
договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен рег. № 6590 от
22.07.2016г. на нотариус рег. № 147 на НК, и 384,60 лева, представляващи
заплатена нотариална такса при сключване на посочения договор, на основание чл.
189, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3-то и чл. 87 от ЗЗД.
Първоначалната регистрация на процесния лек автомобил в
Република България е извършена по заявление на С. Ю. Т. от 09.05.2016г. Към
заявлението са били приложени договор за покупко-продажба на автомобила от
15.04.2016г. между Н. Б. като продавач и С. Т. като купувач, свидетелство за
регистрация – I част, като не е представена II
част. С писмено уведомление от 09.05.2016г. до пълномощника на С. Т.,
последната е уведомена, че процедурата по регистрация се спира до получаване на
отговор от Германия. С писмо УРИ №819р-9531/10.05.2016г., отдел „Пътна полиция“
при ГД „Национална полиция“-София е информирана, че във връзка с услуга по регистрация
на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК № В****ВК, рама № *******, не е
представено свидетелство за регистрация - II част /немски образец/. В тази
връзка и на осн. Чл. 5 от Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29.04.1999г. е
отправена молба да бъде направено запитване до компетентните органи в Р.
Германия, където е извършена предходната регистрация и да бъде отговорено дали
има пречки ПС да бъде регистрирано в Р. България. С писмо рег.
№3286р-21049/02.06.2016г. Началника на сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна е уведомен
за получения по електронна поща отговор с вх. №328600-22503/31.05.2016г. от
немските служби по регистрация на ПС. В отговора е описано, че ПС е още
регистрирано в централния регистър на ПС, като до момента няма информация същото
да е откраднато. Посочено е, че компетентната немска институция по
регистрациите във Вюрцбург има някои възражения относно пререгистрацията на ПС
в България, тъй като заявителят не е показал Свидетелство за регистрация част
II. С нотариално заверена декларация от 23.06.2016г. С. Т. е декларирала, че
част II, №******* от свидетелство за регистрация
№WU-К-0-105/16-00074 на лек автомобил марка ***, рама № ******* не е отнета от
контролните власти, а е изгубена. С декларация от 24.06.2016г. С. Т. е
декларирала, че е закупила лекия автомобил от Н. Б.. МПС-то е регистрирано на
24.06.2016г.
Със заявление за промяна на регистрацията от 22.07.2016г.
МПС-то е регистрирано на името на „ПЕРФЕКТ АУТО ЛУКС“ ЕООД. МПС-то е продадено
от ищеца на А. С. Д. на 22.08.2016г.
От приложените решения № 260088/16.11.2020г. на
Апелативен съд-Варна по в.т.д. № 369/2020г. и № 1067/27.11.2019г. по т.д. № 219/2019 се установява, че на
23.02.2017г. след извършена проверка било установено, че МПС – лек автомобил марка „***",
модел „Кю3" с ДК № СВ8674BP и номер на рама *******, управляван от А. Д.,
е обявен за международно издирване с шенгенски идентификатор
DES091634005577000002 на 05.12.2016г. С искане вх.№7873/13.03.2017г. на СГП (за
връщане на МПС подадено от името на „*** Банк“, Б., Германия, чрез пълномощника
„Плам“ ЕООД, се сочи, че автомобилът е собственост на „*** Банк“ ГмбХ и след
предоставянето му на Н. Б. за ползване е бил противозаконно присвоен от
последния. От писмо вх.№261060 от 12.10.2020г. на Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/, IV районно управление, София с данни за преписка
рег.№228р-3442/2017г. по описа на същото управление, е видно, че автомобил ***
Кю3, рама *******, на 07.03.2018г. е върнат на немския му собственик *** банк
ГмбХ, Германия чрез посредника Плам ЕООД, Добрич, въз основа заповед на
началника на 4 РУ на СДВР –София.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.1 от ЗОДОВ е предявен от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустим, но по същество е неоснователен, по следните съображения:
Приложимият ЗОДОВ е специален вид отговорност и доразвива
принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно
другиму, като създава облекчен ред за ангажиране отговорността на
държавата/общината за вредите, причинени на граждани от органите на
администрацията при изпълнение на правнорегламентирана административна дейност.
В тези случаи отговорността е безвиновна – по аргумент от чл.4 от ЗОДОВ. В
случая искът се разглежда по реда на АПК, като се касае за специална
подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от
общата подведомственост на административните съдилища по чл.128 ал.1 т.5 от АПК. За да се ангажира отговорността на държавата в лицето на ответника – ОД на
МВР - Варна по реда на чл.1 от ЗОДОВ, в тежест
на ищецът е да установи кумулативното наличие на трите елемента от
правопораждащия я фактически състав, посочени в разпоредбата, а именно:
1.незаконосъобразен акт, действие или бездействие от страна на компетентната
администрация; 2.вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за
ищеца /имуществена или неимуществена/ и 3.пряка и непосредствена причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тук под вредоносен резултат
/вреда/ следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която
засяга неблагоприятно имуществените права и/или защитените от правото блага на
увредения. Под „пряка и непосредствена причинна
връзка“ следва да се разбира тази
вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт,
действието или бездействието на компетентния административен орган, по силата
на безусловно необходимата връзка между тях. При липса на някой, независимо
кой, от изброените по-горе елементи на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на Държавата по посочения ред.
Съдът счита, че в хода на настоящото съдебно производство
ищецът не е провел успешно дължимото пряко и пълно доказване на изложените в
исковата молба твърдения. В случая същият твърди, че е претърпял вреди, които
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното бездействие на
ответника –административните органи към Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР -
Варна, по повод задължение за извършване на ненадлежна проверка на нужните
документи за първоначална регистрация на 24.06.2016г. на ***, модел ***, рама №
******* на името на С. Ю. Т., изразяващо се в неполагане на нужните усилия и
действия за проверка налице ли са пречки превозното средство да бъде
регистрирано в Р. България, при условие че не се били налични към 24.6.2016г.
нужните документи, а именно немското Свидетелство за регистрация на МПС /Част
II/ с № ЕО377201 от Свидетелство за регистрация издадено в Р. Германия.
По отношение на твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на
служители на ответника при първоначалната регистрация на автомобила, съдът
приема следното:
Законодателят е дефинирал понятията "действия" и
"бездействия" в чл. 250 и чл. 256 АПК. При изследване на въпроса за
наличието на фактически действия на администрацията законът предполага
извършването на такива фактически действия, които са предписани като задължение
от императивна правна норма. Установената фактическа обстановка сочи административно
правомощие, което по своя характер не може да бъде извършване на правно
действие или издаване на административен акт. В случая не са налице
незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка
причинно следствена връзка с твърдените вреди– чл. 4 ЗОДОВ.
Предпоставка за регистрацията на МПС- то е наличието на оригинални
документи, което е и релевантният факт от съществено значение за произнасянето
на административния орган. В хипотезата на чл. 140, ал. 5 ЗДвП, при извършване
регистрация на автомобилите в компетентността на административния орган е да
извърши проверка за достоверността на представените документи-чл. 5, ал. 1, ал.
2, т. 2 Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, като провери истинността им и ако има определени съмнения -
да извърши проверка било чрез съответни експертизи, било чрез справка при други
компетентни органи.
В случая не се спори, че автентичният идентификационен номер на
процесното МПС е установен и че лицето, искащо регистрацията, се легитимира
като собственик по отношение на това МПС, като е представено свидетелство за регистрация - Част І.
Това свидетелството за регистрация - Част І, ведно с документа за собственост,
са сред необходимите приложения към заявлението за първоначална регистрация и
са в обхвата на проверката за достоверност по чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредба
№I-45 от 24.03.200г. Значението на чуждестранното
свидетелство за регистрация като източник на данни, относно собственика на
представеното за първоначална регистрация МПС, следва от чл. 4 от Директива
1999/37/ЕО, тъй като за органа по регистрация, съществува компетентност да
изследва въпроса за собствеността. Следователно, предпоставка за регистрацията
на МПС, е наличието на оригинални документи, което е и релевантният факт от
съществено значение за произнасянето на административния орган.
В тази връзка следва да се посочи, че свидетелството за
регистрация - част І, е официален свидетелстващ документ, издаван в
съответствие с Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999г. /изменена от
Директива 2003/127/ЕО/ относно документите за регистрация на превозни средства.
Директивата хармонизира документите за регистрация на превозни средства и по
този начин, опростява проверката на собствеността и прехвърлянето й между
гражданите на две държави членки. По аргумент на чл. 4 от Директивата,
свидетелството за регистрация, издадено от държава-членка, се признава от
другите държави-членки за идентифициране на превозното средство при
международен трафик или за неговата пререгистрация в друга държава членка.
Самото свидетелство е с единно, утвърдено за държавите-членки, стандартно
съдържание по унифицирани кодове, съгласно приложение І на Директивата. По
силата на чл. 5, § 2, предл. І /първо/ от същата, с оглед на пререгистрацията на
превозно средство, регистрирано преди това в друга държава-членка,
компетентните органи изискват всеки път представянето на част І от предишното
свидетелство за регистрация и представянето на част II, ако е била издадена, а
предвид унифицирането на кодовете, дори липсва изискване за превод на
документа. Следва да се отбележи също, че съгласно същия чл. 5, § 2, предл.
последно от Директивата, че когато свидетелството за регистрация се състои от
части I и II и част II липсва, компетентните органи в държавата-членка, където
е направено искане за нова регистрация, могат да решат по изключение да пререгистрират
превозното средство, но само след получаване на потвърждение в писмена или
електронна форма от компетентните органи в държавата-членка, където превозното
средство е било регистрирано преди това, че подателят на искането за
регистрация има право да пререгистрира превозното средство в друга
държава-членка. В случая служителите на ответника са извършили такава
проверка като са запитали органите в Р. Германия относно наличието на пречки за
регистрацията на МПС в България. Полученото писмо с вх. №328600-22503/31.05.2016г.
категорично не представлява основание за отказ от извършване на регистрация на
МПС. В писмото не се изразява становище за наличието на пречки за регистрация
на МПС-то, а направените възражения са единствено по повод липсата на представената
част II. Допълнително С. Т. е представила и нотариално заверена декларация, че
липсващата част е изгубена. Следователно не са били налице основания за
извършване на отказ за регистрация на МПС-то.
Видно от горното в случая не е доказано по
безспорен начин наличието на първата от кумулативно дадените предпоставки за
ангажиране имуществената отговорност на ответника на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно – противоправно бездействие, което е достатъчно основание за
отхвърляне на предявения иск, без да е необходимо изследването на останалите
такива - наличието на претърпени вреди, и причинно-следствената им връзка с
бездействието. Независимо от това, за пълнота на изложението, съдът намира, че
следва да посочи, че по делото не се установиха по категоричен начин и
настъпили в следствие на твърдяните действия и бездействия вреди за ищеца. В конкретния случай обаче не се установява само и единствено действията и бездействия на ответника да са довели до твърдяното намаляване на
имуществото на ищеца. Твърдяното намаляване на имуществото е резултат от сключения от него договор за покупко-продажба на
автомобила и направените във връзка с него необходими плащания на такси и
разноски. Нещо повече с влязлото в сила Решение по т. д.
№219/2019г. на Окръжен съд-Варна, ищецът е осъдил солидарно лицата, от които е
закупил процесния автомобил по гражданскоправен ред и следва по пътя на
изпълнителното производство да търси удовлетворение на облигационното си право
на вземане на дължимата сума.
Доводите му, че поради липса на секевестирумо имущество у продавачите
следва да търси изпълнение спрямо ответника са неоснователни и с оглед общото
правило по чл.55, ал. 1, предложение първо ЗЗД – всеки, който е получил нещо
без основание, е длъжен да го върне. В случая за да бъде основателна
претенцията на ищеца – следва обедняването му да е за сметка на ответника.
Разместването на имуществени блага от патримониума на ищеца към този на
ответника трябва да е еквивалентно – с колкото е обеднял жалбоподателя, с
толкова да се е обогатил ответника и то в случай, че се е обогатил точно за
негова сметка, което в случая не е налице.
От друга страна – дори и тези обстоятелства да бяха
установени, не е ясно дали същите са именно в резултат на действията и
бездействията на длъжностните лица на ответника т.е. не се установи и наличието
на пряка причинно-следствена връзка между твърдяните от ищеца действия и
бездействия на служителите на «ПП» при ОД на МВР – Варна и причинени от същите
имуществени вреди.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения от „Перфект Ауто
Лукс“ ЕООД иск по чл.203 от АПК вр. чл.1 ЗОДОВ е недоказан и неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането
на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.10, ал. 4 ЗОДОВ, които настоящата инстанция определя в размер на
100лв., съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ иск от „Перфект
Ауто Лукс“ ЕООД срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Варна за сумата в размер на
30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно бездействие
на административните органи към Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна по
повод задължение за извършване на ненадлежна проверка на нужните документи за
първоначална регистрация на 24.06.2016г. на ***, модел ***, с ДК № В****ВК,
рама № *******, в България на името на С. Ю. Т., изразяващо се в неполагане на
нужните усилия и действия за проверка налице ли са пречки превозното средство
да бъде регистрирано в Р. България.
ОСЪЖДА „ПЕРФЕКТ АУТО ЛУКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „***" № 106, ет. 1, представлявано от
управителя С. Ж. К. да заплати в полза на ОД на МВР – Варна сумата от 100лв. / сто/,
представляваща ю.к.възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: