Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
20.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №6810 по
описа на СГС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на Е.Д.М. ЕГН ********** *** срещу А.Л.З. ***, с
която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждане на З. да
заплати на ищеца сумата от 200 000 лева неимуществени вреди /болки и страдания/
от организиране на тежка клеветническа негативна кампания срещу ищеца на
12.06.2005г., в гр.София като във вестник Т.на стр.13 е публикувана статия със
заглавие „Крокодилите мотористи“, в която статия му било приписано от
ответницата извършено от него престъпление по чл.198 НК. Претендира лихва от
12.06.2005г.
Ищецът твърди, че ответника З. чрез неверни
клеветнически твърдения му приписвала тежко престъпление, което не бил
извършил. Това го обидило и оклеветило. Бил опозорен и унизен, криминализирала му била личността, с което му нарушила
достойнството. Твърди, че от 12.06.2005г. изпаднал в шок и в тежка непоправима
депресия. Срамувал се да излезе от дома, чувствал се засрамен, тежко омърсен.
Изпитвал страх и ужас от А.З., стряскал се на сън, имал кошмари. Не можел да си
намери работа в РБ, всички знаели, че е престъпник, станал аутсайдер. Твърди,
че имал оправдателна присъда на ВКС по нохд
№205/2003г. на СОС, което било доказателство, че ответницата му е приписала неизвършено престъпление.
Препис от исковата молба е връчен на ответника,
който е упражнил правото си на писмен отговор.
Ответникът А.З. оспорва иска по основание и
размер с подробна аргументация. Излага доводи за неоснователност на предявения
иск. Твърди, че не е извършвала никакви действия, с които да увреди ищеца М..
Оспорва, че е автор на публикувания във в-к „Труд“ на 12.06.2005г. материал със
заглавие „Крокодилите мотористи“. Оспорва всички твърдения в исковата молба с
подробни доводи.
Прави възражение за погасителна давност на
исковата претенция, респ.за прекомерност на претендираното
обезщетение.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът на осн.чл.95
ал.3 от ГПК му е предоставил правна помощ от вида процесуално представителство
като е бил назначен за негова представител адв.И.Ю.
от САК.
От приетия като доказателство по делото
заверен препис на в.Т.от 12.06.2005г., изискан от Националната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий“ гр.София
се установява, че на стр.13 е публикувана статия „Крокодилите мотористи“.
Според показанията на свидетелката М.П.,
съпруга на ищеца, които съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в
предвид възможната й заинтересованост от изхода на спора, след като съпругът й
прочел процесната статия във в.Т.останал много
възмутен, бил побеснял от написаното за него и от това, че бил наречен
Крокодил. Твърди, че той нямал такъв прякор и много се ядосвал ако някой го
нарече така. Отразеното в статията не било вярно, но цялото семейство много
тежко изживяли последиците от нея. Срамували се пред
приятели и познати. Дъщеря им по това време тренирала в гимнастически клуб
„Левски“ и след публикацията се преместила в друго училище. Много хора били
запознати със статията. Заявява, че е била защитник на ищеца по наказателното
дело, във връзка с което е било изписаното в статията във в.Труд. Обвинението
било за нападение от М. над двама руснаци и за това, че е ранил полицай. Целият
случай бил широко отразен в новините. Делото завършило с оправдателна присъда,
но това не било отразено в медиите. Според свидетелката след процесната статия съпругът й Е.М. се чувствал унизен и
отношението на всички негови познати, включително и сред затворниците, станало
различно.
По делото е прието като доказателство
изискано свидетелство за съдимост от 30.10.2019г. за ищеца М., от което се
установява, че същият е осъждан за различни престъпления, но няма осъдителна
присъда по НОХД №205/2005г. на СОС. На съда е служебно известно, че по делото е
постановена оправдателна присъда по отношение на Е.М..
Ог
отразеното в цитираната статия не може да бъде направен извод, че ищецът е бил тежко
оклеветен и обиден, както се твърди в исковата молба. Не може да бъде направен
и извод, че е осъществена негативна медийна кампания срещу него. Материалът
отразява изявления на ръководител на Магистрална полиция РДВР София, Божидар
Вучков и преразказ на факти, изложени в обвинителния акт, внесен срещу М. в
съда.
Отразените от ответника факти в статията не
са измислени или произволно посочени.
Същите се базират на информация, предоставена от държавното обвинение към онзи
момент. При
това положение се налага изводът, че в процесната
статия не се съдържат клеветнически, респективно обидни твърдения спрямо ищеца,
тъй като по дефиниция клевета може да има само при отнасяне на конкретни
неверни и позорни факти към определена личност, а обида ще е налице когато се
каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово
присъствие. Начинът на поднасянето на фактите не може да е основание същите да
се считат за клеветнически или обидни, след като те са верни. Не се оспорва, че
срещу М. е би внесен обвинителен акт за извършено престъпление от общ характер.
Независимо, че делото е приключило с оправдателна присъда, към датата на процесното медийно отразяване това са били фактите от
обективната действителност. Следователно с изготвянето и публикуването на процесната статия не е извършено клеветническо, съответно
обидно деяние по отношение на ищеца. Заглавието на статията, използваните
изразни средства и начинът на излагане на журналистическия материал се отнасят
до избрания журналистически метод и не подлежат на контрол. При всеки коментар
на определени събития е налице субективно отношение на автора и това е всъщност
журналистическата позиция. Авторът е изложил твърдения на трето
лице, което е цитирано в статията. В случаите, когато твърденията, изхождат от
трети лица, които са посочени от автора на статията, липсва основание в закона
за ангажиране на неговата отговорност. Ето защо не е налице виновно противоправно деяние от страна на журналиста, написал процесната статия, от която да са произтекли вреди за ищеца.
След като по делото не се установява да е извършено твърдяното от ищеца
конкретно увреждащо поведение от страна на ответника, основано на противоправността, то само на това основание не може да
бъде ангажирана неговата отговорност. На следващо място от ангажираните гласни
доказателства - разпит на свидетелката Павлова, не може да се обоснове извод за
установена причинна връзка между процесната
публикация във вестник „Труд” на посочената дата с претърпени от ищеца и твърдяни от него неимуществени вреди.
За да бъде основателен иск по чл.45 ЗЗД
трябва да се установи, че е налице противоправно
деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Противоправното деяние, вредата и причинната
връзка трябва да се докажат от ищеца във всеки конкретен случай. При доказване
на другите предпоставки вината се предполага до доказване на противното.
Свободата на изразяване на мнение е изключена
в случаите, при които според чл.39 ал.2 КРБ правото за изразяване на мнение и
за разпространяване чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или
по друг начин се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и
за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над
личността. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или
друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението
обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност.
Според съда в разглеждания случай липсва противоправно поведение спрямо ищеца в процесното
интервю. Съобразно стандартите, установени с Конституцията на
Република България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът между
правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта
от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В тази посока
най-важният критерий е доколко конкретното изразяване на факти, мнение и
критика е обществено значимо и необходимо срещу това, дали то се използва
целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго.
В случая съдът счита, че не е доказано по
безспорен начин от ищеца, че ответникът е извършил противоправно
деяние – че го е оклеветил, обидил и че е организирал негативна кампания срещу
него във в.Т.на 12.06.2005г. чрез статията „Крокодилите мотористи“.
Ищецът не доказа, че е претърпял
неимуществени вреди /болки и страдания / в претендирания
размер. В процесната статия няма данни за целенасочена
кампания на ответника срещу М.. Съдът счита, че по никакъв
начин не са прекрачени допустимите граници на свободата на словото и на правото
на свободно изразяване на идеи и възгледи според стандартите в практиката на
ВКС и ЕКПЧ. Само на това основание – липса на неправомерни действия от страна
на ответника - искът е неоснователен.
Освен изложеното искът е неоснователен и на
още едно основание поради погасяването
на исковата претенция по давност на осн.чл.110 вр.чл.1114 ал.1 и ал.3 от ЗЗД по отношение на главницата и
на осн.чл.111 ал.1б.в вр.чл.114
ал.1 вр.чл.84 ал.3 от ЗЗД по отношение на претендираните лихви. Ищецът претендира вредите си от
момента на публикуване на статията – 12.05.2005г., а исковата молба е
депозирана на 23.05.2019г.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Е.Д.М. ЕГН ********** *** срещу А.Л.З. ***, иск с правно
основание чл.45 ЗЗД, за осъждане на А. З. да заплати на ищеца сумата от 200 000 лева
неимуществени вреди /болки и страдания/ от организиране на тежка клеветническа
негативна кампания срещу ищеца на 12.06.2005г., в гр.София като във вестник Т.на
стр.13 е публикувана статия със заглавие „Крокодилите мотористи“, в която
статия му било приписано от З. извършено от него престъпление по чл.198 НК,
ведно с лихва, считано от 12.06.2005г. до окончателното заплащане на сумата,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: