№ 2021 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, Дванадесети състав,
на дванадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 2203 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на И.И.П.
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.С., против мълчалив отказ на
началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна да се произнесе
по Заявление № 01-143596/25.03.2020 година.
В жалбата и уточняваща по делото молба се
релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, поради
допуснати при постановяването му нарушения на процесуалните правила така и на
материалния закон, с оглед на което е отправено искане за отмяна на мълчаливия
отказ и връщане на преписката в СГКК-Врана със задължителни указания за
издаване на исканото одобрение на представения със заявлението проект.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез
процесуален представител поддържа жалбата. По съществото на спора моли
мълчаливият отказ да бъде отменен и административната преписка да бъде върната
на административния орган с указания за изготвяне на акт по подаденото
заявление. Претендира присъждане на направените разноски съобразно представен
списък в общ размер на 145.30 лв. Прави възражение за прекомерност на
разноските на ответната страна.
Представя писмени бележки.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. По съществото на спора сочи, че не е налице
формиран мълчалив отказа по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. С оглед на това
жалбата се явява преждевременно подадена и не следва да се счита, че е налице
формиран мълчалив отказ по подаденото заявление, в каквато насока е постановено
определение на съда. Моли за постановяване на съдебен акт в този смисъл и за
присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък.
Заинтересованите страни А.С.П., със
съгласието на майка си З.Б.С. и З.Б.С.,
чрез процесуалния си представител поддържат жалбата, като отправят искане за
отмяна на мълчаливия отказ и връщане на административната преписка за издаване
на заявения административен акт.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По възражението на ответника за недопустимост на жалбата съдът следва да
отбележи, че с определение № 2468 от 23.02.2021г. на Върховен административен
съд, постановено по адм. дело № 509 по описа на ВАС за 2021г., е отменено определение № 2635/09.12.2020 г. на Административен съд - Варна,
постановено по адм. дело № 2203/2020 г. и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по жалбата на И.И.П. *** против мълчалив отказ на началника на Служба по геодезия,
картография и кадастър - Варна да се произнесе по Заявление №
01-143596/25.03.2020 година.
Предвид горното, жалбата като подадена пред
надлежен съд, от легитимирано лице, с правен интерес от обжалването и в
законоустановения срок, е процесуално допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Жалбоподателката П. се легитимира с
нотариален акт вписан в Службата по вписванията - Варна с вх.рег. № 29801 от
21.12.2004г. под акт № 114 том XCIX № 221486 като собственик на ПИ №1474 по
плана на местност „Прибой“, землище Галата, гр.Варна с площ 1000 кв.м.
Заинтересованата страна З.Б.С. се легитимира с нот.акт вписан в Службата по
вписванията - Варна на 19.05.2006г. под акт № 40 том XXXVІ № 8802 и А.С.П. с
нот. акт
вписан в Службата по вписванията - Варна с вх.рег. № 7054 от
27.04.2010г. под акт № 108 том XVIII № 3829.
По делото се установява, че със Заповед №
РД-18-73 от 23.06.2008г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър е одобрена кадастралната карта и кадастрални регистри за
територията на административен район „Аспарухово”, гр.Варна. Издадено било
удостоверение, изх. № 25-63038 от 04.03.2020г., от АГКК-СГКК-Варна за
определени два нови идентификатора: 10135.5549.2520 и 10135.5549.2521 във
връзка със заявление с вх.№01.96681 от 24.02.2020г.
Със заявление №
01-143596/25.03.2020 г. жалбоподателката П. е поискала извършване на
административни услуги, изразяващи се в издаване на удостоверение за
приемане/неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри за ПИ 10135.5549.1474 по КККР на гр. Варна. Към заявлението били приложени Скица-проект
за делба на поземлен имот 10135.5549.1474; Протокол за трасиране, означаване и
координиране на ПИ с идентификатор 10135.5549.1474 - представляващ част от
проекта за разделяне на имота с трасировъчен карнет; Обяснителна записка към проект
за делба на поземлен имот - приложена към проекта за разделяне на поземлен имот
10135.5549.1474.
Във връзка със заявлението
били изпратени писма изх.№24-8557/06.04.2020 г., №24-12840/10.06.2020 г. и
№20-45741/16.07.2020 г. с указания да представи допълнителни доказателства,
изрично посочени в изпратеното до нейния пълномощник писмо, а именно мотивирано
предписание (разрешение) за изработване на ПУП, придружено от скица с
предложение за изменението му, относно представения проект за разделяне на поземлен
имот с идентификатор 10135.5549.1474 по КККР на гр. Варна, съгласно
разпоредбите на чл. 59, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 год. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри. С всяко от горепосочените писма заявителката е била предупреждавана,
че при неизпълнение на указанията в 14-дневен срок производството по
заявлението ще се прекрати и архивира. Последното от поредицата писма, което
съставлява удължаване на срока по чл.30 ал.2 АПК е получено от пълномощник на
заявителката на 20.07.2020 г. В указания срок, както и към момента на подаване
на жалбата липсват данни и не се твърди да е последвало изпълнение. Няма данни,
както и твърдения административния орган да е прекратил производството на основание
чл.56 ал.2 АПК. При липса на изричен акт за прекратяване на производството, за
същия съществува задължение да се произнесе по отправеното до него искане, в
определения от закона срок, а именно 14 дневен срок от изтичане на указания
срок за отстраняване на нередовностите по заявлението.
Правото на искане за образуване на
административно производство, в което сезираният орган да разреши по
задължителен начин въпрос за субективни права, интереси или задължения, е
публично субективно потестативно право. На това право и правомощие на органите
съответства задължението сезираният административен орган, ако са налице
административнопроизводствените предпоставки, да се произнесе по същество на
искането – чл. 9, ал. 1 от АПК. Административнопроизводствените
предпоставки за разглеждане на искането по същество са предпоставките за
неговата редовност и допустимост. Тогава, когато органът прецени, че искането е
недопустимо, т. к. са налице отрицателните предпоставки на чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, или липсват положителните предпоставки на т. 4, 5 и 6, както и че
искането не е редовно, т. к. не са спазени изискванията на чл. 29 АПК за форма, и нередовностите не са
отстранени по реда на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от АПК, органът може да прекрати административното производство - чл. 56, ал. 2 от АПК.
В контекста на горното и процесното искане
компетентен да се произнесе по същото е Началника на СГКК-Варна, който е следвало да се произнесе с изричен акт -
или да издаде удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КК
и КР или да откаже. Видно от събраните доказателства по делото, същият не се е
произнесъл с изричен акт, въпреки заявлението и водената кореспонденция, нито е
прекратил производството.
Горното представлява на практика отказ от
провеждане на процедура и издаване на краен административен акт.
Мълчаливият отказ представлява бездействие
на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да
се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния
такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния
орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като
индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който
съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички
фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и
евентуалните мотиви на органа да не уважи искането /т. 5 от ППВС 4/1976 г./.
Във връзка с указанията на ВАС дадени в
определение № 2468 от 23.02.2021г. на Върховен административен съд, постановено
по адм. дело № 509 по описа на ВАС за 2021г. на основание чл. 170 ал. 2 от АПК
при разпределяне на доказателствената тежест съдът е указал на жалбоподателката, че трябва да установи, че са били налице
условията за издаване на административния акт. Дадена е възможност на
жалбоподателката да ангажира доказателства, доколкото в ал. 2 на чл. 170 от АПК
изрично е посочено, че когато се оспорва отказ от издаване на административен
акт оспорващият следва да установи, че са били налице условията за издаването
му.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства
в подкрепа на твърденията изложени в жалбата досежно указанията на административния орган по чл.30 ал.2 АПК.
Не са направени в тази връзка и искания по доказателствата, вкл. за провеждане
на съдебно-техническа експертиза за установяване от фактическа страна наличието
на сочените по същество предпоставки.
Независимо от горното и доколкото в случая
се установява отказ от провеждане на процедура и издаване на краен
административен акт и при липсата на мотиви, съдът съобрази, че мълчалив отказ
по чл. 145, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1 от АПК е налице, тъй като не е изпълнено в
сроковете по чл. 57 от АПК задължение на административния орган да разгледа
по същество отправено до него искане. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК "Административният орган издава
или отказва издаване на акта с мотивирано решение", а съобразно чл. 58, ал. 1 от АПК, "непроизнасянето в срок се смята за
мълчалив отказ да се издаде актът". Посочената норма на чл. 59, ал. 1 от АПК разписва формата на издаване на акта,
а именно писмена, като задължително при издаването му се излагат мотиви. В
конкретният случай с постановяване на мълчаливия отказ, въпреки извършена
проверка по заявлението, е нарушено изискването за форма на административния
акт, а именно същият следва да е в писмена форма и да е мотивиран. При неизпълнение от началника на СГКК-Варна на законово
вменено задължение да образува, придвижи и приключи производството за издаване
на административен акт от неговата компетентност, при наличие на фактически
обстоятелства, които законът изисква за това, последвалият мълчалив отказ се
явява незаконосъобразен, поради съществени нарушения на административно
производствените правила и нарушение на материалния закон.
При отмяна на административния акт според
правилото на чл. 173 от АПК, съдът има правомощие да реши въпроса по същество или да
върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Констатираното
нарушение, което е основание за отмяна на мълчаливия отказ на началника на
СГКК-Варна не позволява съдът сам да реши въпроса по същество и да издаде
искания акт. Издаването на удостоверение
за приемане/неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри за ПИ 10135.5549.1474 по КККР на гр. Варна е
изцяло в компетентността на административния орган, поради което преписката
следва да му бъде върната за произнасяне при съобразяване с мотивите на
настоящото решение, след преценка основанията за допустимостта и изискването за
произнасяне по същество на искането за издаване на административен акт.
При този изход на спора претендираните
съдебни разноски от жалбоподателката в общ размер на 145, 30 лева следва да
бъдат възстановени от бюджета на административния орган.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд-Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Мълчалив отказ на
началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна да се произнесе
по Заявление № 01-143596/25.03.2020 година.
ВРЪЩА делото като преписка на началника на
Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна за произнасяне по заявление №
01-143596/25.03.2020 г., в 14-дневен срок от постъпване на преписката, при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към решението.
ОСЪЖДА СГКК-Варна да заплати на И.И.П. ЕГН **********
*** сумата в размер на 145,30 /сто четиридесет и пет лева и тридесет ст./
лева, разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: