РЕШЕНИЕ
гр.
Кюстендил, 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При участието на секретаря С. Цикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №104/2021 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с вх. №261197/01.02.2021 г. от
Застрахователно акционерно дружество „**********“ АД с ЕИК:********** чрез юрисконсулт
Т.Т., против Решение №260158 от 11.12.2020г., постановено по гр. д. №687/2019г.
по описа на Районен съд – Дупница.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил
ЗАД „******“ АД да плати на И.М. и Д.М. по ******лв. – остатък от
застрахователна сума,
предвидена в застрахователна полица №********/05.04.2016 г., издадена от ЗАД „******“ АД, вследствие на настъпило
застрахователно събитие – смърт от трудова злополука на 22.12.2016 г. на С. М.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон
и съдебната практика. Не били обсъдени доказателствата по делото, искът не бил
доказан по основание и размер. Присъденото обезщетение било прекомерно и не
съответствало на вида и степента на претърпените неимуществени вреди.
Неоснователен бил изводът на съда, че застрахователят нямал право на възражения
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Съгласно Протокол №1 от
21.02.2016г. и разпореждане №**** от 07.03.2017г. на РУ на НОИ – ТП Кюстендил,
то застрахованият бил инструктиран преди започване на работа и поради това
могъл и бил длъжен да предвиди настъпването на процесния инцидент. Налице било
груба небрежност от негова страна. Могъл е да откаже изпълнението на
възложената работа или да преустанови дейността й. Застрахованият с поведението
си станал причина за леталния край. От това следвало и че е налице
съпричиняване. Неправилен бил изводът на съда, че застрахователят нямал
основателно право да иска намаляване на застрахователното обезщетение. Това
противоречало на установеното в Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите. Отделно такава възможност съществувала съгласно чл. 51
от ЗЗД и в чл. 201, ал. 1 от КТ и чл.395 от КЗ. В решението били игнорирани
доказателства по делото, а изводите на ДРС се основавали на твърдения на
ищците. Неправилно в първоинстанционния акт се сочело, че решение по въззивно
гр. д. №262/2018 г. по описа на ОС- Кюстендил имало обвързващо действие по
настоящото дело, тъй като застрахователят не бил участвал в същото.
Отговорността на застрахователя не бил тъждествена с работодателската
отговорност по чл. 200 от КТ. Работодателят имал неограничена отговорност, тъй
като следвало с нея да се покрият всички имуществени и неимуществени вреди, причинени
от трудовата злополука, докато отговорността на застрахователя била лимитирана
до размера на поетото със застрахователния договор. Решение по в. гр. д.
№262/2018 г. по описа на КОС нямало обвързващо действие по настоящото дело що
се касае до извода в първото дело, че е неоснователно оплакването от
работодателя за наличие на съпричиняване. Настоящият ответник имал право да
въведе идентично оплакване. На следващо място се сочи, че исковете били уважени
в завишени размери. Застрахователят правилно бил изчислил размера на дължимото
обезщетение, базирайки се на заплатата на починалия която била в размер на ******
лв. месечно. Вземайки предвид механизма за калкулиране в чл. 8, ал. 2 от
Наредба за задължително застраховане на работници и служители, то размерът на
обезщетението следвало да бъде **********лв.,
а при констатиране на груба небрежност намален до ******лв. на тази база се иска отмяна на атакуваното
решение, при условията на евентуалност – да бъде намален размера на
застрахователното обезщетение, приемайки че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат. Иска се намаляване на адвокатския хонорар пред ДРС, тъй
като бил прекомерен и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и
разноски за две инстанции.
Съобщение с препис от въззивната жалба е
изпратена на въззиваемия, който в законоустановения двуседмичен срок е
депозирал отговор на въззивната жалба. Същият счита решението на ДРС за правилно и
законосъобразно. Неоснователно било твърдението, че възнаграждението на М. било
в размер на ****** лв., а следвало да се вземе предвид размерът на брутната
заплата.
В съдебно заседание страните, редовно
призовани, не се явяват. Не изпращат и представители.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и отговора на въззивната жалба след
проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Видно от
заповед №******/30.12.2016 г. на „В.Б.Д.“ ЕООД към момента на смъртта на С. Д. М.
- 22.12.2016 г., съгласно препис –извлечение от акт за смърт, същият е работел
във въззивното дружество „В.Б.Д.“ ЕООД. Това обстоятелство се потвърждава и от
служебна бележка с изх. №***/20.01.2017г., издадена от дружеството работодател.
Обстоятелствата около индцидента и причините, довели до настъпването му са
обективирани в Протокол №*** от 21.02.2017г. за резултатите от извършено
разследване на злополуката, изготвен от Столично управление „С.О.“ – гр.
Кюстендил. Че е налице трудова злополука следва и от влязло в сила Решение №****
от 16.10.2018 г., постановено по в. гр. д. №262/2018 г. по описа на Окръжен
съд- Кюстендил. От удостоверение за наследници изх. №****от 27.12.2016 г.,
издадено от Община Б.Д., наследници на починалия М. са родителите му И.С.М. и Д.С.М..
Видно от разпореждане №**** от 07.03.2017 г. на Национален осигурителен
институт, ТП- Кюстендил С. М. е починал вследствие на трудова злополука по
смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване – по време и във
връзка с извършвана работа – при опит за разкачване на композицията от
рудничния локомотив е бил притиснат от локомотива в метална конструкция на
випера. Няма спор между страните, че инцидентът представлява трудова злополука.
Съгласно застрахователна полица №********/05.04.2016 г. между ЗАД „******“ АД,
ЕИК:********** и „В.Б.Д.“ ЕООД е налице сключен договор за застраховка с период
на действие 06.04.2016 г. до 05.04.2017 г., същият обхваща и датата, на която е
настъпила трудовата злополука, довела до смъртта на работника М.. Видно от
застрахователния договор са застраховани ****** работници и служители на
работодателя за обща застрахователна сума в размер на **************лв. изрично
е посочено, че в резултат на трудова злополука през срока на договора на
законните наследници се изплаща застрахователната сума. От представените общи
условия за застраховка „злополука“, при груповите застраховки застрахователната
сума може да бъде еднаква за всички застраховани лица или различна по размер за
отделните категории лица. Съгласно извлечения от банковите сметки на ищците –
родителите на починалия М., се установява, че застрахователното дружество на
бившия работодател на сина им е изплатил
сума в общ размер на ******лв. или по **** ****** лв. на всеки от
тях. Налице е влязло в сила решения, постановено по в.гр.д. №262/2018г. по
описа на КОС, с което „В.Б.Д.“ ЕООД е осъдено да плати на родителите на
починалия М. сума в общ размер на ****** *** лв. за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на сина им М.. Установимо от Трудов договор №*** от
18.01.2012г. между работодателя и М.
основното му месечно възнаграждение към момента на сключване на договора
е ****** лв. и допълнително възнаграждение за общ трудов стаж в продължение на ***
години ** месеца и *** дни. Със Заповед №*** от 24.01.2012г. е наредено на М.
да му се зачете трудов стаж **** г. *** м. и **** дни. Видно от заповед №******
от 30.12.2016 г. на работодателя е, че средният размер на заплатата на М. към
месеца, през който е настъпила смъртта е ****** лв.
От правна страна
съдът установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, процесуално допустима е, заплатена е дължимата държавна такса,
поради което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл. 269, изр. второ от ГПК въззивният съд осъществява проверка за правилността
на първоинстанционния акт съобразно обема на доводите във въззивната жалба.
Въззивната жалба е частично основателна по
следните съображения:
По оплакването,
че определеното обезщетение е необосновано високо с оглед претърпените
неимуществени вреди:
Доводът
е неоснователен, тъй като основанието за изплащане на застрахователната сума е
уговореното в застрахователния договор между бившия работодател на починалия
работник и застрахователното дружество, а не е обвързано с оценката на
неимуществените вреди, претърпели законните наследници на починалия. Т. е. не
съществува корелация между оценката на неимуществените вреди и размера на
застрахователната сума. Размерът на обезщетението се определя от застрахователната сума в
договора и се прецизира с нормите на Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“/ Наредбата/, доколкото в
самия договор и в общите условия към него, от една страна липсва договореност
за изплащане на фиксирана сума, а от друга – препраща се към Наредбата за
определяне на размера на обезщетението.
По оплакването за съпричиняване на вредоносния
резултат и искане за намаляване размера на застрахователната сума:
На първо място следва да се
изтъкне, че подобно възражение не следва да се разглежда. Застраховането
срещу злополука е вид лично неимуществено застраховане, имащо за предмет лично
неимуществено благо - животът и здравето на застрахования, което няма
обезщетителен характер. Затова, при настъпване на покрития от застраховката
риск, за застрахователя се поражда задължение за плащане на уговорената
застрахователна сума дори в случаите, при които злополуката е резултат от
действия на застрахования, освен при умишлени такива, и по своя характер също е
лично, неимуществено застраховане, имащо за предмет неимуществено благо -
животът, здравето и работоспособността на работниците и служителите. При
настъпване на покрития от застраховката риск за застрахователя се поражда
задължение за плащане на застрахователна сума в уговорените размери, независимо
от това дали застрахованият е допринесъл за настъпване на злополуката и в каква
степен. Така в Решение №1555 от 07.19.2016 г., постановено по в. гр. д.
№2445/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд. На следващо място, дори и да
се разглеждаше възражението за съпричиняване, то би било напълно неоснователно,
тъй като видно от констатациите в Протокол №**** от 21.02.2017 г. за
резултатите от извършено разследване на злополуката, не би могло да се направи
извод, че М. е извършил действия, покриващи критериите за груба небрежност,
което би се явило основание за съпричиняване. Съдебната практика е изяснила
грубата небрежност с поведение, при което пострадалият не е положил дължимата
грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Да вярно е
твърдението във въззивната жалба, че мотивите във влязлото в сила Решение №****
от 16.10.2018 г., постановено по в. гр. д. №262/2018 г. по описа на Окръжен
съд- Кюстендил нямат сила на пресъдено нещо към настоящия спор, но при проверка
на настоящия състав на обстоятелствата около настъпване на инцидента, отразени
в цитирания по-горе протокол, се установява, че трудовата злополука е
възникнала в резултат на утвърдена от работодателя порочна практика за
нарушаване на правилата за безопасност на труда и липсата на осигурени два
изправни руднични локомотива. В конкретния случай, базирайки се на констатациите
явства, че М., заради извършването на маневрата с един локомотив и за да
помогне на колегата си Радев и в интерес на работата е предприел действия по
разкачване на последния вагон от машината. Именно поради нейната
неизправност същата потеглила към випера и го притиснала към металната
конструкция, причинявайки смъртта на М.. Наред с това в Инструкцията за
извършване на маневрените работи и разтоварване на руднични вагони липсва
забрана виперистът да напуска кабината на пулта за управление. Липсва и правило
за разкачване на вагоните. Това косвено елиминира и отрицателната предпоставка
за дължимост на застрахователната сума – М. не се е наранил умишлено. Липсва и
груба небрежност в поведението на починалия работник. За пълнота и във връзка с
доводите за съпричиняване и евентуално намаляване на застрахователната сума
следва да се държи сметка дали е налице претенция срещу работодателя за причинени
вреди от трудова злополука или както е в случая е налице иск срещу
застрахователя на основание настъпил застрахован риск по сключен с работодателя
на увредения договор. Като при втория случай при липса на изрична уговорка за
намаляване на застрахователната сума при доказано съпричиняване, то сумата се
изплаща в пълния й размер, дори и при данни за груба небрежност. Не би се
платила застрахователна сума при доказано умишлено нараняване на пострадалия.
По
оплакването за размера на брутната заплата на М., която следва да е база за
определяне на застрахователната сума:
Договорът за застраховане /застрахователната полица/ не посочва еднозначно какъв е размерът на застрахователната сума, дължима на законните наследници на починалия, при настъпване на застрахователния риск – смърт на работника. В общите условия към застрахователната полица, които са неделима част от договора се съдържа препращане към Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", където в чл. 9, ал. 1 е посочено, че при настъпване на смърт се изплаща обезщетение в размер, определен по чл. 8, ал. 2 от същата наредбата – т. е. не по-малка от ******-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител. Следва да се отчете, че съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата, то застрахователната сума по застраховка "Трудова злополука" се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката. Застраховката е сключена през април 2016 г., към който период брутната месечна заплата на М., съгласно представените справки от работодателя, е била в размер на ******лв. Това е базата, от която следва да се определи застрахователната сума, но не по-малка от **** - кратния размер на брутната заплата, а именно ***********лв. За този размер ще бъде уважен искът, като първоинстанционният съд неправилно е базирал застрахователната сума върху брутната заплата на М. спрямо месеца, в който е настъпила смъртта, тъй като не това е месецът, в който е сключена застраховката, каквото е условието на чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Неоснователен е доводът на въззивника, че сумата трябва да бъде определена върху възнаграждение в размер на ****** лв., тъй като това е основното, а не брутно възнаграждение на М. и то към момента на назначаването му при работодателя през 2012 г. При това положение, изхождайки от доказаното и безспорно обстоятелство, че застрахователят е изплатил по 10 ****** лв. на всеки от двамата родители. То претенцията им следва да бъде уважена в размер на по ***********лв. за всеки от двамата и отхвърлена за разликата до ******лв.
По оплакването
за размера на възнаграждението на процесуалния представител на ищците пред
първата инстанция:
Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна следва да
се релевира най-късно до приключване на устните състезания пред съответната
инстанция /в случая пред ДРС/. Това не е сторено, поради което е преклудирано
искането адресирано до въззивната инстанция. От друга страна, размерът на
възнаграждението е в минималния размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2 , т.
4 от Наредба №21 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ето защо, настоящият съдебен състав ще отмени Решение №260158 от 11.12.2020г., постановено по гр. д. №687/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, като неправилно, в частта с която застрахователното дружество е осъдено да плати суми в размер над ***********лв. за всеки от двамата въззиваеми и ще отхвърли за разликата до пълната претенция от по ******лв. В останалата част КОС ще потвърди решението като правилно.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78 от ГПК, направено искане за присъждане
на разноски и от двете страни, то въззивникът, съобразно отхвърлената част от
въззивната жалба ще бъде осъден, да плати на въззиваемия, за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция сума в размер на ***********лв. Въззивникът
е представляван от юрисконсулт и присъждане на възнаграждение е поискано още с
въззивната жлба, поради което редът за определяне на възнаграждение е по чл.
78, ал.8 от ГПК, който препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ, а от
там към Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл. 25, ал. 1 от същата е
определено, че по граждански дела за една инстанция се дължи възнаграждение в
размер между ******* лв. и ***** лв., а в ал. 2 на чл. 25 от Наредбата се
предвижда, че когато материалният интерес е над *******лв. /както е в настоящия
случай/, то възнаграждението може да бъде увеличено с ***** %. При това
положение съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на ***** лв., а
с оглед уважената част от въззивната жалба, то въззиваемите следва да бъдат
осъдени да платят на застрахователното дружество за въззивната инстанция сума в
размер на ******лв. /в която е
калкулирана съответна част от таксата за обжалване/. По аналогичен начин ще
бъде частично отменено решението на ДРС в частта за разноските пред първата
инстанция.
По
обжалваемостта:
С
оглед общия размер на претенцията, настоящия случай не попада сред
ограниченията на чл. 280 от ГПК, поради което същото може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния
касационен съд.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260158 от 11.12.2020 г.,
постановено по гр. д. №687/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта,
в която е осъдено ЗАД „***********“
АД с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.С.“ №****,
ет. ****, да плати на И.С.М., ЕГН:**********, сума в размер над ***********лв. до пълната претенция от ******лв.,
представляваща остатък от застрахователна сума, по застрахователна полица №********/05.04.2016
г., издадена от ЗАД „***********“ АД, вследствие на настъпило застрахователно събитие
– смърт от трудова злополука на 22.12.2016г. на С. Д. М., ЕГН:**********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата, като вместо това
постанови:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.С.М. за осъждане на ЗАД „***********“ АД с ЕИК:**********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.С.“ №****, ет. ****, да и
заплати разликата над ***********лв. до предявения размер от ******лв., представляваща
остатък от застрахователна сума, по застрахователна полица №********/05.04.2016
г., издадена от ЗАД „***********“ АД, вследствие на настъпило застрахователно събитие
– смърт от трудова злополука на 22.12.2016г. на С. Д. М., ЕГН:**********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение №260158 от 11.12.2020 г.,
постановено по гр. д. №687/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта,
в която е осъдено ЗАД „***********“
АД с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.С.“ №****
ет. ****, да плати на Д.С.М., ЕГН:**********, сума в размер над ***********лв. до пълната претенция от ******лв.,
представляваща остатък от застрахователна сума, по застрахователна полица №********/05.04.2016
г., издадена от ЗАД „***********“ АД, вследствие на настъпило застрахователно събитие
– смърт от трудова злополука на 22.12.2016г. на С. Д. М., ЕГН:**********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата, като вместо това
постанови:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.С.М. за осъждане на ЗАД „***********“ АД с ЕИК:**********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.С.“ №7, ет. 5, да и заплати
разликата над ***********лв. до предявения размер от ******лв., представляваща
остатък от застрахователна сума, по застрахователна полица №********/05.04.2016
г., издадена от ЗАД „***********“ АД, вследствие на настъпило застрахователно събитие
– смърт от трудова злополука на 22.12.2016г. на С. Д. М., ЕГН:**********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата
ОТМЕНЯ Решение №260158 от 11.12.2020 г.,
постановено по гр. д. №687/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта, в която е осъдено ЗАД „***********“ АД с ЕИК:**********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.С.“ №*****, ет. ****, да плати на Д.С.М., ЕГН:**********, и И.С.М.,
ЕГН:**********, сума в размер над ***********лв.
до пълната претенция от ******* лв. за разноски пред първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260158 от 11.12.2020 г.,
постановено по гр. д. №687/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница в
останалата част.
ОСЪЖДА ЗАД „***********“
АД с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.С.“ №7,
ет. 5, да плати на И.С.М., ЕГН:**********,
и Д.С.М., ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес: ***, сума в размер на ***********лв. – разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И.С.М., ЕГН:**********, и Д.С.М.,
ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес: ***, да платят на ЗАД „***********“
АД с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.С.“ №*****,
ет. ****, сума в размер на *******лв. – разноски за двете съдебни инстанции.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен
срок от връчването му чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния касационен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.