№ 17783
гр. София, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110131625 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. А. А. срещу Ц. Б. Х., с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове за следните суми: 9
550 лв. – вземане по прескрибиран Запис на заповед от 17.08.2020 г., и 6 000 лв. – вземане
по прескрибиран Запис на заповед от 20.08.2020 г., с които суми ответникът в качеството си
на издател на записите на заповед неоснователно се е обогатил във вреда на ищеца, ведно
със законната лихва върху вземанията за периода от 03.06.2025 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че ответникът е издал в негова полза двата записа на заповед, като
падежът и по двата бил на 05.09.2020 г., но задълженията не били изпълнени. Сочи, че за да
затрудни събирането на вземанията, ответникът вписал в записите на заповед грешни свои
данни, но въпреки това счита, че се касае за действителни ценни книги. Излага, че правата
по двата записа на заповед са прескрибирани, защото менителничните искове са погасени по
давност. Счита, че ответникът в качеството на издател на записите на заповед се е обогатил,
защото е спестил разходи за погасяване на задълженията, а ищецът е претърпял вреди заради
невъзможността да увеличи имуществото си с паричните суми по двата менителнични
ефекта.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
1
страна следното:
Предявени са осъдителни искове за менителнично неоснователно обогатяване с
правно основание чл. 534, ал. 1 вр. чл. 535 ТЗ. Тяхната основателност предпоставя
установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните факти:
съществуването на редовни от външна страна Запис на заповед от 17.08.2020 г. за сумата от
9 550 лв. и Запис на заповед от 20.08.2020 г. за сумата от 6 000 лв., издадени от ответника в
негова полза; че менителничните искове са погасени по давност; че ищецът като приносител
на записите на заповед търпи вреди поради прескрибиране на менителничните ефекти;
обогатяване на издателя на записите на заповед.
В първото съдебно заседание по делото ответникът е оспорил редовността на
процесните записи на заповед от външна страна при твърдения, че в тях са вписани неверни
данни, поради което те не представляват ценни книги.
Записът на заповед е абстрактна, формална, едностранна правна сделка. За да породи
той правно действие, следва да съдържа установените в нормата на чл. 535 ТЗ реквизити:
наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан;
безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името
на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на
издаването; подпис на издателя, като в чл. 536 ТЗ изключение е предвидено единствено за
падежа, мястото на издаване и мястото на плащане. Като абстрактна ценна книга записът на
заповед представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното
вземане в полза на поемателя, което е материализирано в менителничния ефект.
Съгласно ТР № 1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, за да е редовен
записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на
заповед“, а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът „запис
на заповед“.
В случая от приетия на л. 4 от делото Запис на заповед се установява, че той е
издаден на 17.08.2020 г. в гр. ********** от Ц. ************, който се е задължил по него
безусловно без протест и без разноски да заплати на Д. А. А. на 05.09.2020 г. сумата от 9 550
лв. От приетия на л. 5 от делото Запис на заповед е видно, че е издаден на 20.08.2020 г. в гр.
********** от Ц. ************, който се е задължил по него безусловно без протест и без
разноски да заплати на Д. А. А. на 05.09.2020 г. сумата от 6 000 лв.
Следователно представените по делото записи на заповед съдържат всички реквизити
по чл. 535 ТЗ с изключение на място на плащането, но тази празнота в съдържанието им е
преодолима предвид разпоредбата на чл. 536, ал. 3, ТЗ, която предвижда, че ако не е
уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането. В записите на
заповед името на техния издател и неговият ЕГН са неправилно посочени, но това не
рефлектира върху редовността на документите от външна страна, защото чл. 535 ТЗ не ги
предвижда като реквизити, а като такъв е посочен единствено подписът на издателя. Така е,
защото за валидността на записа на заповед е необходимо от съдържанието му да се
2
установява, че посоченото като издател лице действително се е задължило по него, като това
се удостоверява с полагането на неговия подпис на лицевата страна на записа на заповед. В
случая процесните записи на заповед съдържат подпис на издателя в съответствие с
изискването на чл. 535, т. 7 ТЗ, а с протоколно определение от 18.09.2025 г. е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е издател на
процесните записи на заповед, което на практика означава, че именно той е автор на
положените в записите за заповед саморъчни подписи. Да се приеме, че въпреки това
грешките в изписването на имената и ЕГН на издателя водят до нередовност на
менителничните ефекти, освен че е несъответно на буквата на закона, би означавало да се
наруши принципът, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение. По тези съображения съдът намира, че всеки от двата записа на заповед
представлява редовен менителничен ефект.
Съгласно чл. 534, ал. 1 ТЗ, когато приносителят на менителница, запис на заповед или
чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за
запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са
се обогатили в негова вреда. Правото по чл. 534, ал. 1 ТЗ възниква само при положение, че
всички права на приносителя по ценната книга са преклудирани или/и погасени по давност,
като то има субсидиарен характер спрямо останалите произтичащите от менителничния
ефект права.
Възражението на ответника за неприложимост на разпоредбата на чл. 534 ТЗ,
обосновано с обстоятелството, че той няма качеството на търговец, е неоснователно. В
случая се касае за абсолютна търговска сделка по силата на чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Настоящите искове са предявени при твърдения, че двата менителнични ефекта са
прескрибирани. Прескрибиран менителничен ефект е този, който е покрит с давност.
Прескрибирането на записа на заповед има за последица погасяване на менителничното
задължение и отпадане на менителничната отговорност на издателя. Съгласно чл. 531, ал. 1
ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.
Падежът на процесните записи на заповед е на 05.09.2020 г., откогато е започнал да тече за
поемателя тригодишният давностен срок, в който същият е могъл да упражни правото си по
чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ. Този срок е изтекъл, считано от 06.09.2023 г., към която дата е
настъпило прескрибиране на записите на заповед, тъй като поемателят е загубил всички
права, произтичащи от характера им на ценни книги. От този момент е възникнало правото
му да търси с искове за менителнично неоснователно обогатяване срещу издателя
настъпилите в резултат на прескрибирането вреди за патримониума му в размер на сумата
по ефектите.
Съществен елемент от фактическия състав на правото по чл. 534, ал. 1 ТЗ е
наличието на обогатяване на издателя на записа на заповед във вреда на приносителя. В
случая претенциите на ищеца се основават на твърдения, че не може да увеличи
имуществото си със сумите по двата записа на заповед, защото те са прескрибирани и
вземанията по тях не могат да бъдат осребрени. Приносителят на менителничните ефекти
3
търпи вреди поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права.
Вредата се изразява в това, че имуществото му не може да се увеличи с паричните суми по
двата ефекта, защото вземанията по тях не могат да бъдат събрани поради изтекла
менителнична давност. Обогатяването за издателя на прескрибираните записи на заповед се
състои в това, че той си спестява разходи за погасяване на задълженията.
В случая след преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът излага твърдения
за наличие на каузално правоотношение, във връзка с което са издадени двата записа на
заповед. Освен че тези твърдения са несвоевременно въведени от него в процеса, в случая те
са и ирелевантни, защото доводи, произтичащи от каузалното правоотношение, биха били
релевантни, само ако са свързани с погасяването, евентуално новирането на задължението по
ефекта и пр. /в този смисъл – Решение № 110/08.11.2010 г. по т. д. № 949/2009 г. на ВКС, I
ТО; Решение № 131/30.08.2017 г. по т. д. № 557/2016 г. на ВКС, I ТО/. По настоящото дело
ответникът не навежда доводи за погасяване на задължението, произтичащо от твърдяното
от него каузалното правоотношение, което от своя страна да има за последица погасяването
на вземанията по менителничните ефекти /т.е. не черпи от каузалното правоотношение
възражение за погасяване на вземанията по менителничните ефекти/. Ето защо съдът приема
за несъмнено доказано, че е налице обогатяване на издателя на записите на заповед във
вреда на техния приносител.
Ответникът не твърди и не доказва да е погасил задълженията си по записите на
заповед чрез плащане или друг предвиден в закона способ, а дори в първото открито
заседание изрично заявява, че изобщо не е имал намерение да изпълнява.
С оглед гореизложеното предявените искове следва да бъдат уважени изцяло. Като
законна последица от уважаването им следва да бъде присъдена и законната лихва върху
всяко от вземанията, считано от датата на подаването на исковата молба – 03.06.2025 г., до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят всички сторени от него разноски в общ размер на 3 622 лв., включващи: 622 лв. –
държавна такса, и 3 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, да заплати на Д. А. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. **********, на основание чл. 534, ал. 1 вр. чл. 535 ТЗ следните
суми: 9 550 лв. – вземане по прескрибиран Запис на заповед от 17.08.2020 г., и 6 000 лв. –
вземане по прескрибиран Запис на заповед от 20.08.2020 г., с които суми ответникът в
качеството си на издател на записите на заповед неоснователно се е обогатил във вреда на
4
ищеца, ведно със законната лихва върху вземанията за периода от 03.06.2025 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 622 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5