№ 202
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110209710 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от “О.И.“ ЕАД срещу
Наказателно постановление (НП) № ***/10.05.2024 г., издаденo от директор
на Регионална дирекция на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник
и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП) и с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000,00 лева на основание чл. 208, вр. чл. 62, ал. 1 от
ЗЗП.
В подадената жалба са изложени оплаквания, че атакуваното
наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и
противоречащо на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че съгласно
чл. 14 от Договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на
правото на собственост № *** лизингополучателят, подал жалба до КЗП, се
задължил да заплати на лизингодателя всички допълнителни първоначални
разходи във връзка с доставката и регистрацията на автомобила, изброени в
Приложение А. На основание чл. 41 от същия лизингополучателят се
задължил да възстанови на лизингодателя в срок от 5 работни дни от издаване
на счетоводен документ от страна на последния всички суми, надвишаващи по
1
размер разходите по доставка и регистрация. Твърди се, че жалбоподателят е
действал в изпълнение на изрична устна заявка на лизингополучателя за
извършване на регистрация на автомобила с конкретен регистрационен номер
от комбинация от цифри по желание, който лизингополучателят е запазил сам
чрез трето лице при свой собствен избор на номера. Спорният разход за
възстановяване бил не специална услуга, а държавна такса за право на
ползване на табели с регистрационен номер с комбинация от четири цифри по
желание в размер на 300,00 лева. Посочва се, че жалбоподателят е заплатил
тази такса и я е префактурирал на лизингополучателя като разход за
възстановяване, като не се касае за друга специална услуга. Сочи се, че в
периода до постановяване на акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) жалбоподателят се е свързал с лизингополучателя, подал
жалба до КЗП, с предложение – в случай, че потвърди волята си за отказ от
оспорената услуга да му бъде възстановен съответния разход за оспорената
такса, като за сметка на дружеството – лизингодател да бъде извършена
пререгистрация на лизинговия автомобил по стандартен ред с произволен
регистрационен номер със специална комбинация от цифри. Твърди се, че
процедурата по произнасяне по постъпилата жалба с вх. № С-03-428 е
протекла извън срок. Жалбата била постъпила на 18.01.2024 г., като КЗП,
вместо да извърши проверка до 18.02.2024 г., е издала АУАН чак на 16.04.2024
г. Това било основание за отмяна на обжалваното НП. Твърди се различие в
правно основание за извършеното нарушение в АУАН и НП - визираноро в
АУАН било по чл. 62, ал. 1, вр. л. 62, ал. 2 от ЗЗП, а в НП – по чл. 208, вр. чл.
62, ал. 1 от ЗЗП. Посочва се, че разпоредбата на чл. 208 от ЗЗП изисквала
предоставяне на услуга на потребител срещу заплащане, а жалбоподателят не
е извършвал и изисквал заплащане на услуга, а възстановяване на платен към
държавата разход. Наказващият орган не кредитирал и не приобщил към
производството депозираните от страната писмени възражения, с което било
ограничено правото на защита на дружеството. Направено е искане за отмяна
на обжалваното НП и присъждане на сторените от страната разноски.
В становище към постъпилата административнонаказателна преписка
административнонаказващият орган и въззиваема страна - директор на
Регионална дирекция на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисията за защита на потребителите, поддържа, че подадената
2
жалба е неоснователна и че обжалваното НП е издадено при спазване на
материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че обжалваният акт е
издаден от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
като са обсъдени отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, а обсъждането
на подаденото възражение от жалбоподателя не бил задължителен реквизит на
обжалвания акт. Посочва се, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН – не били налице смекчаващи отговорността обстоятелства,
отличаващи нарушението като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, а
жалбоподателят бил субект, който по занятие извършвал сделки и като
професионалист е следвало да бъде запознат с нормативната уредба, при това
нарушението било формално и не се изисквало доказването на претърпени
вреди. Направено е искане за потвърждаване на атакуваното НП и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Инвокирано е възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, е бил
представляван от юрисконсулт. На етап съдебни прения процесуалният
представител накратко е преповторил доводите и исканията, направени в
жалбата. Акцентирано е върху това, че наказващият орган е дал грешна
квалификация, доколкото не ставало дума за непоискана и предоставена
услуга. Лизингополучателят бил уведомил дружеството, че иска да ползва
услугата чрез трето лице, като за дружеството не оставало нищо друго освен
да изпълни резервираната услуга. Не ставало въпрос за предоставена услуга
от лизингодателя, а за заплатена държавна такса за вече резервирана от самия
жалбоподател услуга. Посочва се, че на основание чл. 41, т. 1 от договора
всички допълнително възникнали извън първоначалните допълнителни
разходи се дължат от лизингополучателя. АУАН бил издаден извън
преклузивния за това срок, доколкото същият бил от 16.04.2024 г., а жалбата
била подадена на 18.02.2024 г. Сочи се, че лизингополучателят продължавал
да ползва същите номера и не възнамерявал да ги сменя.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована,
не е била представлявана.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
3
страна следното:
На 20.11.2023 г. между дружеството-жалбоподател, в качеството му на
лизингодател, и свидетеля Д. В. И., в качеството му на лизингополучател, бил
сключен Договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на
правото на собственост № ***/20.11.2023 г. В чл. 14 от същия било уговорено,
че „Лизингополучателят се задължава да заплати на Лизингодателя
Допълнителните първоначални разходи във връзка с доставката на
Автомобила, регистрацията и привеждането му в съответствие с всички
технически и административни изисквания за неговото ползване на
територията на страната, подробно изброени в Приложение А към Договора, в
срок до 5 (пет) работни дни от датата на подписване на Договора.“. В
Приложение А като допълнителни първоначални разходи била уговорена
„услуга регистрация“ в размер на 300,00 лева с ДДС и първа дължима вноска
по застраховка „Пълно автокаско“ вкл. „Кражба“ в размер на 829,15 лева. В
чл. 40.1 от договора било уговорено, че „Лизингополучателят заплаща
Първоначална вноска, Допълнителни първоначални разходи (в случай, че
последните не са включени в Стойността за лизинг), Лизингови вноски, данък
върху добавена стойност и всички други плащания, дължими по силата на
Договора, когато станат изискуеми и по начина, предвиден в този Договор.“.
Съгласно чл. 41.1 „Лизингополучателят се задължава да възстанови на
Лизингодателя в срок от 5 (пет) работни дни от издаване на счетоводен
документ от страна на последния:…41.1.7. пълния размер на заплатените от
Лизингодателя данъци и/или такси, в случай че съгласно действащото
законодателство при придобиването на Автомобила Лизингодателят дължи
данъци и/или такси и те не са включени в Стойността за лизинг съгласно
Приложение А към Договора;“. Като приложение към договора било
подписано Приложение Е – ценоразпис за таксите за допълнителни услуги,
извършвани от „О.И.“ ЕАД, видно от съдържанието на което липсва като
предвидена допълнителна услуга тази по регистрация на автомобила със
специална комбинация от цифри. В приложението е уговорено задължително
заявяване на услугите чрез подаване на искане през посочения в приложението
уебсайт.
От свидетелските показания на свидетеля Д. В. И. се установява, че
документите във връзка със сключване на договорното правоотношение за
лизинга на автомобила били подписани наведнъж. И. забелязал, че има
4
уговорен разход за регистрация на автомобила, като му било обяснено от
служител, че това е стандартно, когато колата е закупувана на лизинг, без да
му се посочи обаче в какво точно се изразява услугата и че за регистрацията с
номер със специално поискана комбинация от цифри се заплаща
допълнителна държавна такса, която се фактурира и поема от
лизингополучателя. По-късно служител на дружеството се обадило на
свидетеля и му предложило няколко конкретно възможни номера, като отново
не му било обяснено изрично, че автомобилът може да бъде регистриран с
определени цифри или случайни цифри, както и че в първата хипотеза това ще
калкулира допълнителен разход за него, доколкото в КАТ се заплаща изрична
такса. Свидетелят посочил един от предложените му номера. От показанията
на свидетеля С.С.З. – служител при жалбоподателя, се установява, че
избраният номер от свидетеля И. бил запазен предварително от него чрез
помощта на трети лица, доколкото „О.И.“ ЕАД не можело да съдейства със
запазване на номера. Впоследствие автомобилът бил регистриран в КАТ с
посочения от И. номер от служителите на дружеството-жалбоподател, като за
това била заплатена държавна такса в размер на 300,00 лева. Свидетелят З.
посочва, че от свидетеля И. лично е разбрал в телефонен разговор, че
последният чрез трето лице е запазил избрания номер. Видно от показанията
му обаче свидетелят не е разяснявал на И., че изборът на този специален
номер ще струва повече с оглед дължимата държавна такса. Свидетелят З.
посочва, че не знае друг служител на дружеството да е уведомявал И. за това,
но предполага, че последният би следвало да знае, без да посочва на какво
базира предположенията си. Отбелязвайки това, съдът посочва, че кредитира
показанията на свидетелите З. и И. – същите са подробни и последователни.
Съпоставими едни с други и с останалите доказателства, същите не си
противоречат, но и служат за установяването на различни факти, доколкото
свидетелите разказват за възприятията си, касаещи различни моменти от
параметрите на доказване. Следва да се отбележи, че не може да се говори за
колизия в показанията и предвид заявеното от свидетеля З., че свидетелят И.
би следвало да е знае, че за регистрацията със специален номер ще дължи
допълнително парична сума, доколкото посоченото не е разказ на лично и
непосредствени възприето, а предположения и лични съждения на свидетеля.
По делото не се събраха доказателства някой служител, чрез изрична
договорна уговорка или по друг начин на И. да е било разяснено, че за
5
регистрацията със специална комбинация от цифри същият следва да дължи
допълнителна сума в посочения размер от 300,00 лева. Не се доказа
свидетелят изрично да е подавал искане за допълнителна услуга за същото
(макар такава услуга да липсва като предвидена в Приложение Е). По делото
не се събраха писмени или гласни доказателства за изрично направена устна
заявка от свидетеля И. и акцептиране на такава от жалбоподателя за
изпълнение на допълнителната услуга по регистриране на автомобила със
специален номер. Видно от гласните доказателства свидетелят чрез трето
лице е запазило специалния номер, като мислейки си, че така или иначе има
такса-регистрация, жалбоподателят – лизингодател ще регистрира същият с
предложените на свидетеля номера, сред които и запазения номер.
След регистрацията в КАТ била издадена квитанция от 23.11.2023 г. за:
сумата в размер на 23,04 лева – стойност на постоянни табели с рег. номер за
превозно средство с 2 регистрационни табели, сумата в размер на 35,00 лева -
първоначална регистрация на автомобил, и сумата в размер на 300,00 лева -
ползване на регистрационен номер с комбинация от цифри. На И. били
издадени проформа фактура № **********/20.11.2023 г. за първоначална
вноска по лизинговия договор за сумата в размер на 16257,80 лева, проформа
фактура № **********/20.11.2023 г. за такса за разглеждане на искане за
лизингово финансиране за сумата в размер на 609,67 лева, проформа фактура
№ **********/20.11.2023 г. за допълнителни първоначални разходи съгласно
лизинговия договор за сумата в размер на 300,00 лева и извлечение №
**********/31.11.2023 г. за сумата в размер на 300,00 лева за разходи за
възстановяване по договор такса за ползване на номер с комбинация от цифри
с падеж 31.12.2023 г. С платежно нареждане от 20.11.2023 г. сумите по
проформа фактурите в общ размер на 17167,47 лева били заплатени.
На 18.01.2024 г. до КЗП била подадена жалба № 01-159985/18.01.2024 г.
от свидетеля И. за това, че за регистрирането на автомобила с конкретна
комбинация от цифри дружеството е издало фактура в размер на 300,00 лева
като допълнителен разход, платим от свидетеля, без да уведоми, че същият ще
следва да дължи тази сума.
С писма с № С-03-428/23.01.2024 г. и № С-03-428/12.02.2024 г.
дружеството е било уведомено за проверката по постъпилата жалба, като са
изисквани материали от същото. С писмо с изх. № 174/23.02.2024 г. от
6
дружеството до КЗП е депозирано становище от жалбоподателя със сходни на
тези в жалбата доводи и са изпратени на КЗП изискани писмени материали.
С писмо № С-03-428/08.04.2024 г., изпратено на същата дата по имейл,
жалбоподателят е бил поканен за явяване за съставяне и връчване на АУАН.
На 16.04.2024 г. свидетелят А. П. К., оправомощен със Заповед №
80ЗЛС/01.09.2024 г., в присъствието на свидетелката Ж. А. С., на още един
свидетел и пълномощник на „О.И.“ ЕАД, съставил АУАН № ***/16.02.2024 г.
за извършено на 31.12.2023 г. нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 62, ал. 2 от ЗЗП, изразяващо се в предоставяне на потребител на
непоискана платена услуга (такса за право на ползване на табела с
регистрационен номер с комбинация от четири цифри по желание в размер на
300,00 лева). От показанията на свидетелите А. П. К. и Ж. А. С. се установява
процедурата по извършената проверка след постъпване на жалбата на
свидетеля И. в КЗП, проведената процедурата по съставяне на приложения по
делото АУАН, участниците в него и начина на връчване на същия на
нарушителя. Предвид подробността и логичността в показанията на
свидетелите, кореспондиращи с останалата доказателствена маса, съдът счита,
че не е налице съмнение за тенденциозност на свидетелите, въпреки
изпълняваните от тях длъжности, и съдът се довери на същите.
На л. 15-17 от делото се намират възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
изходящи от дружеството – жалбоподател.
На 10.05.2024 г. директор на Регионална дирекция на областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите, оправомощен въз основа на заповед № 984/07.11.2023 г. и
заповед № 1012/10.11.2023 г. за изменение и допълнение на заповед №
984/07.11.2023 г., е издал процесното наказателно постановление при сходни
изводи от фактическа и правна страна и на основание чл. 208, вр. чл. 62, ал. 1
от ЗЗП. Същото е връчено на жалбоподателя на 17.06.2024 г.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото и коментирани по-горе
писмени доказателства, тъй като същите са пряко относими към предмета на
доказване по делото. Съдът намира приложените по делото писмени
доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други
доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях и на
7
кредитираните свидетелски показания по безсъмнен начин се установява
възприетата от съда фактическа обстановка.
По аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира,
че не се налага допълнително обсъждане на всеки от събраните
доказателствени източници.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са
съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 233, ал. 1 и 2 от ЗЗП,
предвид представените заповеди, и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Доколкото жалбата на свидетеля И. е подадена на 18.01.2024 г., това е най-
ранната възможна дата за откриване на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1
от ЗАНН. АУАН е съставен на 16.04.2024 г. и следователно се явява издаден в
законоустановения тримесечен, респ. едногодишен срок. В срок съобразно
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Доколкото се установява, че в провелата се административнонаказателна
процедура са били спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, съдът
счита за неоснователни възраженията в жалбата касателно опороченост на
процедурата поради неспазване на срока по чл. 180, ал. 1 от ЗЗП. Посочената
разпоредба касае вътрешноведомствената оперативна дейност на Комисията, а
не законосъобразността на процедурата по санкциониране на
административни нарушения.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са описани
ясно и в достатъчно пълна степен всички елементи от състава на
констатираното административно нарушение. При извършената проверка
настоящата инстанция не установи нарушения на процедурните правила за
8
съставянето на АУАН и НП. Същите отговарят на изискванията относно
формата и съдържанието им, посочени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл.
57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила
съответното изражение и в издаденото НП. Следва да се посочи, че дадената
правна квалификация отговаря на фактическите описания за неправомерното
поведение. Не е допуснато нарушение на правото на защита на
жалбоподателя, доколкото в АУАН и НП е дадена една и съща правна
квалификация на нарушението, но в НП е цитирана и нормата, предвиждаща
санкцията за нарушеното задължение (чл. 208 от ЗЗП).
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за допуснат
порок поради необсъждане на писмените възражения на жалбоподателя.
Законодателят не е предвидил подобен задължителен реквизит в НП.
Обсъждането на аргументите, изложени в защита срещу АУАН, наказващият
орган може и следва да направи и преди съставянето на НП, като не е
необходимо същото да бъде обективирано в крайния му акт.
Съдът счита, че извършването на административното нарушение се
явява доказано.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗЗП се забранява доставката на стоки, както и
на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово
съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без
искане от негова страна.
На съда е служебно известно, предвид вписаните общодостъпни данни в
публичния ТРРЮЛНЦ, че жалбоподателят е търговец по смисъла на параг. 13,
т. 2 от ДР на ЗЗП. Видно от представения договор за лизинг,
правоотношението по него е било сключено с физическо лице – потребител по
смисъла на параг. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. По силата на правоотношението
страните са постигнали съгласие за предоставянето и заплащането на
допълнителни услуги по Приложение А към договор. В него е налице „услуга
регистрация“, но по делото не се твърди и не се доказа, че същата предвижда
услуга за регистрация на МПС с изрично заявена комбинация от четири
цифри. Страните са уговорили възможността за предоставяне на
допълнителни услуги, уговорени съгласно Приложение Е, сред които обаче не
присъства като възможност услуга за регистрация на МПС с нарочно
определени четири цифри, а и е предвиден изричен ред на уговаряне на
9
услугата чрез подаване на заявка по определен ред, което не се доказа да се е
случило в настоящия случай. По делото не се доказа постигането на каквато и
да е устна или писмена изрична уговорка между свидетеля И. и дружеството –
жалбоподател за регистрация на отдаденото под лизинг МПС в КАТ от
жалбоподателя с нарочно определени от свидетеля четири цифри. Не се
доказа на свидетеля да е била предлагана или разяснявана възможността за
подобна услуга или за заплащането на такса във връзка с подобна
регистрация. Напротив, доказа се, че свидетелят е запазил чрез трето лице
определени цифри за регистрация, понеже жалбоподателят не извършва
подобна дейност, и че жалбоподателят е регистрирал с посочените цифри
превозното средство, без да разясни на жалбоподателя, че това представлява
изпълнявана от него допълнителна услуга или друга дейност на дружеството и
че за нея се дължи дадена цена, дори и под формата на възстановяване на
предварително внесена такса, заплатена към държавата. Съдът счита, че по
делото не се доказа наличието на насрещни двустранни изявления с оглед
постигане на съглашение в този смисъл. Напротив, доказа се, че
жалбоподателят не е информирал потребителя, че регистрацията, която
извършва, представлява допълнително заплатима с такса към държавата
услуга. Предвид липсата на подобна информираност и на изрично
волеизявление от потребителя за заявяване на услугата съдът не може да
приеме, че заявеният от него избор между няколко възможни комбинации за
автомобилни номера, една от които запазена от него чрез трето за
правоотношението лице, представлява поискване на услугата.
Несъстоятелни са препратките направени от жалбоподателя към
разпоредбата на чл. 14 от договора, доколкото в нея е предвидено заплащането
на допълнителните първоначални разходи, изрично изброени в Приложение А,
сред които не фигурира процесната такса. Основание за начисляване на сумата
не може да се намери и в уговорката в чл. 40.1 от договора, доколкото същата
касае „всички други плащания, дължими по силата на Договора“, а
настоящата такса не е била уговорена изрично в договора и не се доказва да е
поискана по силата на някоя от уговорките в него. За пълнота следва да се
посочи, че основание не се намира и в разпоредбата на чл. 41.1 от договора,
доколкото същата касае заплатените от лизингодателя данъци и такси, в
случай че съгласно действащото законодателство при придобиването на
автомобила лизингодателят дължи данъци и/или такси, а от данните по делото
10
се установява, че таксата не е предвидена като задължително дължима за
придобиване на автомобила.
Съдът не се съгласява с оплакванията в жалбата, че нарушението е
грешно квалифицирано, тъй като не ставало въпрос за непоискана услуга, а за
начислена такса. Напротив, по делото се доказа престирането на непоискана
услуга, изразила се в извършени действия по регистрация на автомобил със
специален номер, като обстоятелството, че цената за същата е била
първоначално платена от дружеството като такса в полза на държавата е
ирелевантно, доколкото в крайна сметка заплащането се калкулира и
претендира от крайния потребител.
Ирелевантно за съставомерността на нарушението е това, че в периода
до постановяване на АУАН жалбоподателят се е свързал с лизингополучателя,
подал жалба до КЗП, с предложение – в случай че потвърди волята си за отказ
от оспорената услуга да му бъде възстановен съответния разход за оспорената
такса, като за сметка на дружеството – лизингодател да бъде извършена
пререгистрация на лизинговия автомобил по стандартен ред с произволен
регистрационен номер със специална комбинация от цифри (за което обаче не
се представят доказателства от жалбоподателя), както и дали към момента
отдаденият под лизинг автомобил продължава е с регистрационен номер
съобразно извършената регистрация, доколкото същите не могат да санират с
обратно действие липсата на изрично волеизявление на потребителя за
поискване предоставянето на платената услуга.
Предвид гореизложеното съдът счита, че жалбоподателят е извършил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение,
доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и субективната
страна не подлежи на изследване.
Съдът счита, че са налице предпоставките за налагане на имуществена
санкция на дружеството на основание чл. 208 от ЗЗП, предвиждаща
санкциониране за нарушение на чл. 62, ал. 1 от ЗЗП. Съдът намира, че случаят
не може да бъде третиран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото не са налице факти и обстоятелства, които да занижават
обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайното проявление
на нарушенията от съответния вид. Напротив, нарушителят се явява търговец,
който следва да упражнява дейността си при съответните стандарти за
11
професионални знания и умения, познавайки нормативната уредба. Чрез
поведението си същият е допуснал нарушение, което макар и формално
(неизискващо настъпване на вредоносен резултат), е застрашило
обществените отношения, обезпечаващи закрилата на интересите на
потребителите. Предвид това, наложеното наказание „имуществена санкция“,
определено под средния размер и повече към минимума, предвиден за
юридически лица, а именно в размер от 1000,00 лева, би изпълнило целите по
чл. 12, ал. 1 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН
в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото и обстоятелството, съдът счита, че в полза на КЗП следва
да се определи юрисконсултско възнаграждение в предвидения в разпоредбата
на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер, а
именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***/10.05.2024 г.,
издаденo от директор на Регионална дирекция на областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите и с
което на „О.И.“ ЕАД, ЕИК ***, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева на основание чл. 208, вр. чл.
62, ал. 1 ЗЗП.
ОСЪЖДА „О.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, да заплати на Комисията за защита на потребителите, с адрес: гр. София,
ул. „Врабча“ № 1, ет. 3, 4, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сума в размер
на 80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
12
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13