№ 168
гр. София , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000503660 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3775 от 26.06.2020 г., постановено по гр. д. № 6438/2015 г. по описа на
Софийски градски съд ответникът Администрация на Министерския съвет на Република
България е осъден да заплати на С.К. и Е.Д. по 32384,25 лева и на Д.Т., М.Т. и Н.Т. – по
21589,50 лева, представляващи обезщетение за лишаване от ползване имота на ищците за
периода от 01.06.2012 г. – 01.06.2015 г., като за разликата до пълните предявени размери от
59309,50 лева и 39539,66 лева предявените искове са отхвърлени.
Решението е обжалвано от ищците в отхвърлителната част с оплакване за неговата
необоснованост на извода за пазарната цена на наема за исковия период. Заявяват, че в
производството по гр.д.№ 422/2014 г. на СГС средната пазарна наемна цена била установена
на 4400 лева на месец, а за периода 07.11.2009-07.11.2012 г. тя била 158400 лева; в
производството по гр.д.№ 52666/2012 г. на СРС наемната цена за същия период била
определена на 188340 лева. За 2015 г. средната наемна цена за един квадратен метър била
109,40 лева, а за цялата площ на техния имот – 236632,20 лева. Заключението на съдебно-
техническата експертиза установявало в т.5.1.1 наемна цена за процесния период в размер
237238 лева, поради което молят за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на
предявените искове изцяло.
Ответникът по жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението в
обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подал е въззивна
1
жалба срещу осъдителната част на решението. Твърди, че имотът на ищците е нанесен в
кадастралната карта на гр.Приморско през 2018 г., а дотогава не е бил индивидуализиран,
като между ищците и държавата е била налице съсобственост. Ищците не са били
препятствани да ползват имота, не е налице основанието по чл.31, ал.2 от ЗС за
обезщетяване. Размерът на обезщетението не бил обоснован.
След преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК,
във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Уважаването на иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД изисква установяването на следните предпоставки: имуществено
разместване между ищеца и ответника, вследствие на което вторият се е обогатил за сметка
на обедняване на първия; връзка между обедняването и обогатяването, която се изразява в
общи факти, от които произтичат; липса на основание, което да оправдава имущественото
разместване; липса на друг иск, с който ищецът да може да се защити. В разглеждания
случай, предвид твърденията в исковата молба, обедняването на ищците се изразява в
невъзможност да ползват, съответно да получава доходи от собствения им недвижим имот,
ползван в процесния период от ответника, който по този начин се е обогатил. Размерът на
вземането по чл. 59 ЗЗД се определя според пазарния наем за имота във вида и състоянието,
в което той е бил през исковия период.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищците
сумата от 237238 лева, представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на
собствения им имот в гр.Приморско, попадащ в границите на поземлен имот с
идентификатор 58356.506.256, заграден за почивна станция на Министерския съвет. Твърди
се, че ищците са собственици на 2500 кв.м. реална част от поземления имот, който е
предоставен на ответника. Претендират обезщетение за невъзможността да ползват
собствения си имот в размер на наемна цена за периода от 01.06.2012 г. – 01.06.2015 г.
Ответникът е оспорвал предявения иск с правоотричащо възражение за липса на
право на собственост в лицето на ищците.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че ищците
установяват правото си на собственост върху процесния имот от 2163 кв.м., като влязлото
сила решение по ревандикационния иск обвързва ответника. Неоснователно е оплакването,
че ищците били съсобственици на имота заедно с държавата. Правото на собственост на
ищците е възникнало на основание реституция по ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ,
ЗДИ и ЗС за реален имот, за който е отменено отчуждаването. Липсва основание за
възникване на съсобственост. Следователно нормата на чл.31, ал.2 от ЗС, на която
ответникът се позовава, е неприложима. Неоснователно е и възражението на ответника, че
до нанасянето на имота на ищците в кадастралната карта имотът не бил индивидуализиран.
2
Индивидуализацията на имота не е елемент от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД.
Приложимостта на нормата е предпоставена от установяване на обстоятелствата, че ищците
не са могли да ползват и получават добиви от собствения си имот, защото същият е ползван
от ответника през съответния период. Тези обстоятелства се установяват по делото.
Не се спори, че имотът е включен в терена на почивна база на МС, предоставена на
ответника през процесния период. При прилагане на метода “приходна стойност”, за който
са използвани пазарни аналози за определяне продажна цена на имота, заключението на
приетата съдебно-техническа експертиза установява, че наемната цена на процесния имот за
исковия период е в размер 129537 лева.
С решение от 04.08.2014 г. по гр.д. № 422/2014 г. на СГС ответникът е осъден да
заплати на ищците общо 51482 лева обезщетение за лишаването им от ползване на имота от
2500 кв.м. за периода 07.11.2009-07.11.2010 г. Напълно необосновани са оплакванията на
ищците във въззивната жалба, че в предходни производства определената наемна цена на
имота била по-висока. Определената за друг период наемна цена не обвързва страните и
съда, че за процесния период наемът би бил същия.
Заключението по съдебно-техническата експертиза е определило обосновано размера
на наемната цена на процесния имот. Неоснователно е искането на ищците обезщетението
за лишаване от ползване да се определи въз основа на цените, при които община Приморско
отдава под наем общински имоти. Наредбата е приложима за отдаване под наем на
общински имоти, какъвто процесният не е. Видно от заключението, Наредбата се прилага за
терени с относително малка площ за поставяне на търговки обекти. За големи терени,
отдавани в цялост, Наредбата не се прилага, а се изготвя пазарна оценка. Съдебната
практика по делата за обезщетения за ползване на вещ без основание безпротиворечиво
изхожда от пазарната наемна цена на вещта при определяне размера на обезщетенията. Ето
защо искането на ищците обезщетението да се определи по вариант 5.1.1 от допълнителното
заключение, по който наемната цена е изчислена на база Наредбата на община Приморско за
определяне размера на общинските такси и цени, е неоснователно.
С оглед направените изводи от въззивната инстанция, които съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1836,66 лева по
компенсация. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищците
адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3775 от 26.06.2020 г., постановено по гр. д. № 6438/2015 г. по
описа на Софийски градски съд.
3
ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет на Република България да
заплати на С.К., Е.Д., Д.Т., М.Т. и Н.Т. общо 1836,66 (хиляда осемстотин тридесет и шест
0,66) лева разноски пред въззивната инстанция по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването на преписи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4