Решение по дело №10/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 29
Дата: 1 април 2019 г.
Съдия: Емил Давидов Маринов
Дело: 20194300600010
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

  гр. Ловеч…1  април   2019 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешки   окръжен  съд …… наказателна колегия…………………………………  в  публично заседание на……двадесет и седми   февруари                      двехиляди и деветнадесета година в  състав:

 

                                                                                                  

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ                       ЕМИЛ ДАВИДОВ

                                                                                                                КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при  секретаря  .........ДАРИНА ПЕТРОВА..............…………и в присъствието на…........……прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ...........………………като разгледа    докладваното от                                 съдията…ДАВИДОВ……въззивно…нохд………№ 10…….. по описа  за       2019      година, и за да се произнесе съобрази:

                             Производство с правно основание член 317 и сл. От Наказателно процесуалния кодекс.

                               Постановена е Присъда № 35/10.10.2018 година по НОХД № 464/2015 по описа на Районен съд Ловеч година,с която подсъдимата П.П. Н., родена на ***г***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, българско гражданство, със средно образование,  омъжена, безработна, осъждана, ЕГН **********, за виновна  в това, че през месец април 2012 година /неустановена дата/, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение /в гр.Бордо, Република Франция/ у Е.С.М. ***, Република Франция/- че ще сключи с нея договор за покупко- продажба на недвижим имот, находят се в гр.Ловеч, кв.„Продимчец", местността „Трапа" и с това й причинила имотна вреда в размер на 5671,91 лева, равностойността на 2900 евро, която настъпила в гр.Ловеч, като деянието било извършено в условията на посредствено извършителство- чрез действалия невиновно О.Н.М.от гр.Ловеч /живущ в гр.Бордо, Република Франция/, който убедил Е.С.М. да разреши на Н.И.от гр.Ловеч да предаде сумата от 2900 евро /нейна собственост/ на П.П. Н., поради което и на основание чл.209, ал.1  и  чл.54  от НК, я е осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода.

На основание  чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определя общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

 Със същата присъда съдът е признал подсъдимата П.П. Н., родена на ***г***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, българско гражданство, със средно образование,  омъжена, безработна, осъждана, ЕГН **********, за виновна в това, че през месец април 2012 година /неустановена дата/ в гр.Ловеч, съзнателно се ползвала от неистински официален документ- нотариално удостоверяване, peг.№1611/18.04.2012, на подпис на пълномощно, на което бил придаден вид, че е извършено от А.Ц., нотариус район на действие PC- Ловеч, когато за самото му съставяне не може да й се търси наказателна отговорност и деянието се изразило в представяне на документа пред Н.С.И.от гр.Ловеч, поради което и на основание чл.316 във вр. с чл.308, ал.2, предл.2, алт.2-ра, във вр. с ал.1 и чл.54  от НК, я е осъдил на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

На основание  чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е  определя общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Съдът е признал подсъдимата П.П. Н., родена на ***г***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, българско гражданство, със средно образование,  омъжена, безработна, осъждана, ЕГН **********, за виновна в това, че  през месец април 2012 година /неустановена дата/, в гр.Ловеч, съзнателно се ползвала от неистински частен документ пълномощно от 18.04.2012г., на което бил придаден вид, че е съставено от посочения като упълномощител М.Л.Д.от гр.Ловеч, когато за самото му съставяне не може да й се търси наказателна отговорност и деянието се изразило в представяне на документа пред Н.С.И.от гр.Ловеч, поради което и на основание чл.316, във вр. с чл.309, ал.1 и чл. 54  от НК, я е осъдил на   на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

На основание  чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определя общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

 Недоволна от така постановената присъда е останала жалбоподателката П. Н.,която обжалва съдебния акт чрез защитника си адв.К..Развива подробни съображения относно неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.Сочи,че инкриминираното деяние е извършено според обвинението при условията на посредствено извършителство,чрез невиновно действалия О.Н..Считат,че досъдебното производство е следвало да се води от следовател,на основание член 194,ал.1,т.3 от НПК.Сочи,че съдът не е положил всички усилия да издири и разпита невиновния извършил О.Н.,а според защитата неговите показания са ключови за изясняване на фактическата обстановка.

В съдебно заседание поддържа жалбата си лично и на изложените в нея основания.

Представителя на държавното обвинение счита жалбата за неоснователна.

От съвкупната преценка на събраните в хода на делото доказателства съдът приема за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по член 319 от НПК и е допустима,но по същество е неоснователна.

Районен съд Ловеч след детайлен и прецизен анализ на фактология е приел за установено следното :  Въззивницата П. Н. била безработна, неомъжена, осъждана, живее на адрес гр.Ловеч, ул. „Д- р Никола Сяров" 16 А.

Свидетелят М.Л.Д.живеел и работел в гр.Ловеч. През 2006 година заживял на семейни начала с подсъдимата Н.. Известно време живели в жилището на подсъдимата в гр.Ловеч, ж.к. „Младост", след което решили да си построят собствена къща и за целта закупили незастроен имот в гр.Ловеч, кв. „Продимчец", местността „Трапа". Имотът придобили в съсобственост с нотариален акт №173, том I, рег.№ 1280, дело №125 от 16.06.2009 на нотариус А.Ц., район на действие гр.Ловеч. Парите, с които разполагали им стигнали за завършване на т.н „груб строеж" на къщата, което наложило свидетелят Д. да замине на работа в Белгия, за да осигури средства за довършване на строежа.

Свидетелят Н.С.И.живеел и работел в Германия. Имал роднини в България /гр.Ловеч/- свидетелите Г.У./негова майка/ и А.И./брат/, които периодично посещавал.

Свидетелката Е.С.М. /пострадала/ била сестра на свидетелката Г.У., съответно леля на свидетеля Н.И.. От години живеела в Република Франция, гр.Бордо, със сина си О.М..

През пролетта на 2012 година О.М. споделил на свидетелката М., че е видял в интернет - сайт обява за продажба на къща в гр.Ловеч, кв.Продимчец, която му харесала. Свидетелката разгледала обявата и приложените към нея снимки и харесала външния вид на имота. Към обявата бил посочен телефон за връзка с подсъдимата Н., посочена като продавач. Обявената продажна цена- 3000 евро-била изгодна, затова свидетелката М. решила да се обади па роднините си в гр.Ловеч, за да огледат имота на място.

През месец април същата година /неустановена дата/ се свързала със свидетеля Н.И., който по същото време се намирал в България, в дома на свидетелката У.. Обяснила му за имота и го помолила да го посети на място, за да се увери дали външният вид съответства на снимките към обявата и да прегледа документите за собственост.

Заедно със свидетеля А.И. свидетелят Н.И., посетил имота в гр.Ловеч, кв.Продимчец, местността „Трапа". Придружила ги подсъдимата Н., с която се свързали на телефонния номер посочен в обявата, който свидетелката М. им продиктувала.

На място свидетелят И. констатирал, че фактическото състояние на имота не отговаря напълно на снимките към обявата- нямал покрив и се нуждаел от довършителни дейности, но като цяло одобрил състоянието му. Казал на подсъдимата, че роднините му във Франция проявяват сериозен интерес към евентуална сделка и поискал да види документите за собственост на имота. Подсъдимата го уверила, че документите са изрядни, извадила папка с документи, която носела, и му показала нотариалния акт за собственост.

Преглеждайки текста на документа /нотариалният акт/ свидетелят Н.И.установил, че освен подсъдимата като собственик фигурира и друго лице - свидетелят М.Л.Д.. Попитал подсъдимата как ще бъде сключена евентуална сделка при положение, че имота е съсобствен. Подсъдимата отговорила, че това обстоятелство няма да е пречка, тъй като е упълномощена от другия съсобственик да се разпорежда от негово име с имота. В подкрепа на думите си извадила от папката с документи пълномощно рег.№ 1611 от 18.04.2012 година с вписан упълномощител свидетеля М.Л.Д., съдържащо текст за учредяване на представителна власт в полза на подсъдимата да извършва от негово име всякакви действия, включително разпоредителни. Пълномощното носело нотариално удостоверяване на подписа на свидетеля Д., извършено от нотариус А.Ц., район на действие PC- Ловеч.

След като видял пълномощното свидетелят И. решил, че няма пречка за сключване на евентуална сделка и се обадил на свидетелката М.. Съобщил й какво е установил относно външния вид на имота, както и че всичко около документите за собственост е изрядно. След като го изслушали свидетелката М. и О.М. му казали да задейства процедурата по сделката, като свидетелката М. му казала, че на следващия ден ще му изпрати необходимите пари.

Тъй като подсъдимата поискала предплащане /капаро/ в размер на 200 лева, с каквато сума свидетелят И. не разполагал, веднага след разговора с роднините си свидетелят И. се срещнал със свидетеля Божуров, който му дал сумата от двеста лева, която свидетелят И. веднага предал на подсъдимата Н.. Приели, че сумата от 200 лева се равнява на 100 евро и се съгласили, че оставащата за доплащане сума е 2900 евро. Уговорили се да се срещнат на следващия ден.

На следващия ден свидетелката М. изпратила на свидетеля И. сумата от 3200 евро - за цената по сделката и всички съпътстващи разходи.

След като получил сумата свидетелят И., придружен от свидетелите Г.У.и А.И., се срещнал с подсъдимата Н. пред Община - Ловеч. Посетили нотариус Н.Т., чиято нотариална кантора се намирала в близост до общината, която обяснила какви документи ще са необходими за сделката.

След като излезли подсъдимата казала на свидетеля И., че иска да й даде остатъка от парите веднага. Свидетелят И. отговорил, че носи отговорност за интереса на роднините си и не може да й плати преди сделката да е сключена пред нотариус. Отказът му ядосал подсъдимата, която продължила да настоява да получи парите веднага.

Свидетелят И. се обадил на свидетелката М. и я уведомил за настояването на подсъдимата да й бъде платена цялата сума предварително. Свидетелката М. отказала, тъй като държала плащането да се извърши след надлежното прехвърляне на собствеността, но минути след това свидетелят И. отново се обадил и я уведомил, че Н. продължава настоява да получи парите веднага, тъй като й трябвали спешно за сделка с автомобил в гр.Габрово. В този момент Н. взела телефона от свидетеля И. и поискала да говори със сина на свидетелката М. - О.М., който се намирал до нея. Обръщайки се към О.М. Н. му казала - „Толкова ли ми нямаш доверие, след като се познаваме, къщата е ваша и ще бъде прехвърлена". О.М., който познавал подсъдимата й се доверил, че сделката за имота ще бъде сключена, успокоил свидетелката М., че вярва на Н. , и й казал че може да разреши на свидетеля И. да даде на Н. остатъка от продажната цена без да се притеснява. Успокоена свидетелката М. му казала да каже на свидетеля И. да плати на подсъдимата парите.

Изпълнявайки волята на свидетелката М. свидетелят И. предал на Н. сумата от 2900 евро. Тя от своя му страна му дала папката с документи на имота, в която било и пълномощно рег.№ 1611 от 18.04.2012.

Изминали около две седмици, когато свидетелят И. се обадил на свидетелката М., че не успява да се свърже с Н., която не отговаряла на телефонните му позвънявания. О.М. също се опитал да се свърже с нея, но неуспешно. Междувременно свидетелят И. се върнал в Германия, като документите, сред които било и пълномощно рег.№ 1611 от 18.04.2012, останали у свидетелката У..

В началото на месец октомври 2013 година, О.М. разговарял по телефона със свидетеля М. Д., с когото се познавали, но не се били виждали и чували от дълго време. От разговора свидетелят Д. научил за случилото се. Останал изненадан, тъй като нямал намерение да продава имота и не бил упълномощавал подсъдимата да извършва разпоредителни действия от негово име.

През октомври същата година свидетелят Д. се прибрал в България и в началото на месец ноември се срещнал със свидетелката Г.У.. Обяснил й по какъв повод иска да разговаря с нея и я помолил да му покаже документите за имота оставени от подсъдимата. След като ги прегледал, установил наличието на пълномощно peг.№ 1611 от 18.04.2012 на нотариус Ц., каквото никога не бил подписвал.

По този повод свидетелят Д. подал жалба в ОДМВР- Ловеч, сектор „Икономическа полиция". В процеса на проверката, образувана по жалбата му, предал пълномощното на водещия проверката свидетеля С..

По делото била назначена комплексна графическа и техническа експертиза, като вещото лице дано заключение, че подписите срещу „Упълномощител" и „Нотариус" в пълномощно рег.№ 1611/18.04.2012, както и отпечатъкът от кръгъл печат на нотариус А.Ц. в същото пълномощно, не са положени с тампонно мастило, а чрез използване на цветна копирна техника.

Назначена била стоково- икономическа експертиза, като вещото лице дало заключение, че левовата равностойност на сумата от 2900 евро възлиза на 5 671, 91 лева.От така приетата за установена фактическа обстановка Районен съд Ловеч е приел,че че въззивничката  П.П. Н. е осъществила осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК, като през месец април 2012 година /неустановена дата/, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение /в гр.Бордо, Република Франция/ у Е.С.М. ***, Република Франция/ - че ще сключи с нея договор за покупко- продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Ловеч, кв.„Продимчец", местността „Трапа" и с това й причинила имотна вреда в размер на 5671,91 лева, равностойността на 2900 евро, която настъпила в гр.Ловеч, като деянието било извършено в условията на посредствено извършителство - чрез действалия невиновно О.Н.М.от гр.Ловеч /живущ в гр.Бордо, Република Франция/, който убедил Е.С.М. да разреши на Н.И.от гр.Ловеч да предаде сумата от 2900 евро /нейна собственост/ на П.П. Н..Този извод Районен съд Ловеч е направил след детайлен анализ на деянието не само от обективна,но и от субективна страна - Н. е осъществила деянието чрез действие – като е въвела в заблуждение пострадалата М., че ще сключи с нея договор за покупко – продажба на недвижим имот, находящ с в гр.Ловеч, кв.”Продимчец”, м.”Трапа”, като деянието е извършено в условията на посредствено извършителство – чрез О.Н. М., който е убедил пострадалата да разреши на Н.Й.да предаде сумата от 2900 евро на подс.Н. и мотивирана от това М. е извършила акт на имуществено разпореждане със сумата от 2900 евро, с левова равностойност към момента на деянието – 5671.91 лева, което е и размера на причинената й вреда. Правилен е извода на първоинстанционния съд,че Н. изобщо не е имала намерение да изпълни задълженията си по сключване на  договора, съответно прехвърляне собствеността на имота, до който извод съдът е достигал поради факта, че същата не е  имала възможност реално да изпълни уговореното, тъй като не е била единствен собственик на имота, обявен от нея самата за продажба и не е имала съгласие от другия съсобственик за продажбата му. Предложения за продажба недвижим имот е съсобствен между Н. и свид.Д./ нот.акт л.26 от ДП/. Всички предприети от Н. действия във връзка с проявения интерес от страна на свид.М. за закупуване на имота – оглед на имота в присъствието на свид. Н.И./роднина на пострадалата/ и свид. Исмаилов, демонстрираните от подсъдимата желание за продажбата му и най-вече убеденост за липсата на пречки за извършване на сделката, предоставяне на свид.И. на т.нар.”папка с документи на имота”, в която присъствали освен нот.акт за собственост и пълномощно от другия съсобственик на имота, с което й предоставя права да извършва от негово име всякакви действия, вкл. и разпоредителни, организацията по снабдяване с документи за самата сделка, посещението при нотариус, настояването й за капаро са били насочени към въвеждане на пострадалата в заблуждение, че ще се стигне до сделка, макар на пръв поглед да изглеждат като обичайно поведение и ангажимент на всеки един продавач.Решаващия съд е извършил анализ на показанията на показанията на разпитаните по делото свидетели и обосновано е  приел, че показанията на свид. М., И., И.и Д. следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като са логични, безпротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства по делото. От показанията на свид.М., И. и И.се установява описаната в обв.акт фактическа обстановка относно как свид. М. е решила да закупи имот в България, в гр.Ловеч, където има роднини, как е видяла обява в интернет за имота, поръчала е на племенника си свид.И. да отиде и да огледа имота и ако му хареса да й каже, което същият изпълнил, срещнал се е с .Н., огледал е имота, видял е документите за собственост, предоставени му от подсъдимата и тъй като е останал с впечетление, че няма проблем с покупко-продажбата е предал на М. всичко, което е възприел и тя на 25.04.2012 г. е превела по банков път сумата от 3200 евро по сметка на свид.И., с която сума да плати цената на имота и всички разходи по прехвърлянето му.

Районен съд Ловеч обстойно се е занимал и с отговор на възраженията на защитата на Н.,същите,които се поддържаха и пред въззивната инстанция – действително не може обаче да бъде споделен извода на защитата, че липсата на разпит на М. води до непълнота на доказателствата относно обвинението по чл.209, ал.1 от НК. И това е така, тъй като нито обв.акт, нито присъдата може да се гради на база показанията на един единствен свидетел, а на обвинение доказано по несъмнен начин, т.е. на преценка на всички събрани по делото доказателства. В този смисъл, макар по делото посредствения извършител да не е депозирал показания, това не води автоматично до извода за непълнота на доказателствата или за липсата на такива относно вината на подсъдимата, тъй като макар и по косвен начин от останалите гласни доказателства се налага извода, че О.М. е действал без умисъл при осъществяване на изпълнителното деяние от страна на подсъдимата, напротив устанановява се, че същият е имал доверие на Н., тъй като я познавал отдавна и не е допускал, че ще излъже за сделката или за парите по същата, поради което е наказателно неотговорен. От показанията на свид.И. и М. се установява, че именно М. е оказал влияние върху М. да разреши предаване на процесната сума на подс.Н. преди сключване на сделката.Отделно от това,и решаващия първоинстанционен съд и въззивната инстанция положиха всички усилия за призоваването  му като свидетел,но това се оказа невъзможно.Следва и да се отбележи,че процесуалното му качество на свидетел по делото прави на практика неприложими механизмите на международното правно сътридничество.Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалното си задължение да мотивира изводите си за субективната и обективната страна на деянието.Възраженията на защитата в посока,че деянието е несъставомерно от субективна страна,тъй като Н. практически не би могла да прехвърли имота,тъй като същия не е конкретизиран в пълномощното  са неоснователни - както е известно съгласно правната теория и съдебна практика измамата е користно престъпление, засягащо собствеността, при което деецът с користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага, утвърждава неправилна, погрешна представа относно определени обстоятелства или със същата цел използва съществуващо заблуждение, неопитност или неосведоменост. Измамливите действия трябва да повлияят на волята на пострадалия, поставяйки го в заблуждение и мотивирайки го да извърши действия, които му причиняват имотна вреда и които не би извършил без заблуждението, в което е въведен. За да е осъществено деянието от субективна страна е необходимо наличието на пряк умисъл и користна цел у дееца – получаването на имотна облага. Целта трябва да съществува към момента когато се започва изпълнителното деяние – създаване на погрешна представа. Когато като способ за измама се използват договорни отношения, както е в случая - тази користна цел трябва да е съществувала към момента на учредяване на облигационната връзка, т.е. деецът, който използва договорните отношения като способ за осъществяване на измама, няма намерение да изпълнява задълженията си по тях.

 При определяне на вида и размера на наказанието за престъплението по чл.209, ал.1 от НК Районен съд Ловеч правилно е  взел предвид като отегчаващи вината обстоятелства начина на извършване на престъплението, че Н.  е била осъждана към момента на извършване на деянието и че същото е извършено в изпитателния срок на предходното й осъждане, а като смекчаващо вината обстоятелство – частичното възстановяване на причинените щети на свид.М., поради което при условията на чл.54 от НК и е наложил наказание 1 /една/ година лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим. Липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства препятства и възможността за приложението на чл.55 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието за престъплението по чл.316, във връзка с чл.308, ал.2, предл.2,алт.2, във връзка с ал.1 от НК съдът също е подходил праволно,като е взел предвид като отегчаващи вината обстоятелства начина на извършване на престъплението, че подсъдимата е била осъждана към момента на извършване на деянието и че същото е извършено в изпитателния срок на предходното й осъждане, а като смекчаващо вината обстоятелство – невисоката обществена опасност на деянието, поради което при условията на чл.54 от НК й е наложил наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.Следвайки правилата на съвкупността по силата на  чл.23, ал.1 от НК съдът правилно е определил едно общо най-тежко наказание за трите престъпления от 1/една/ година лишаване от свобода, което Н. на основание чл.57, ал.1,т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието по споразумение № 134/31.05.2011 г. по НОХД№ 766/2011г. на РС-Ловеч, влязло в сила на 31.05.2011г. в размер на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, като на основание  чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определи общ режим за изтърпяването му.

       Водим от горните съображения съдът приема,че Присъда № 35/10.10.2018 година по НОХД № 464/2015 по описа на Районен съд Ловеч е правилна и законосъобразна – не са налице основанията по член 337,ал.1,т.1 – 4 от НПК за ревизия на съдебния акт,поради което на основание член 338 от НПК същия следва да се потвърди.

                       Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

 

 

                  ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 35/10.10.2018 година по НОХД № 464/2015 по описа на Районен съд Ловеч .

                  Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ...............................

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1/..............................

 

 

2/..............................