Определение по дело №340/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 03.06.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 03.06.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кристиан Петров

ЧЛЕНОВЕ: Роман Николов

Кристина Костадинова

 

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00340 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Б.С. против Решение № 395 от 21.03.2019 г. по гр.д. № 3755/2018 г. по описа на Районен съд – П., с което е отхвърлен като неоснователен искът, предявен от Б.С. срещу "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК ********* с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД –за заплащане на сумата от 4 523,75 лв. - недължимо платена по договор за банков кредит от 04.07.2006 г.

В жалбата се поддържа неправилност на решението, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания за това, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства и първоначалното заключение на вещото лице и не е обсъдил наведените от ответника възражения и доводи, а именно, че банката-ответник е инкасирала от банковата сметка на ищеца суми, по-големи от дължимите по погасителния план за периода от усвояване на кредита до 31.12.2013г. В тази връзка се твърди, че от съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства, не се подкрепят констатациите на първоинстанционния съд, че „Банката е изпълнила договорните си задължения да уведоми ищецът за новите лихвени проценти, както и да й предостави новите погасителни планове“, поради което този извод не съответства на събраните доказателства, тъй като банката нито веднъж не е уведомявала ищеца относно изменени лихви и нови погасителни планове. Неправилно възприемане на доказателствата е довело районния съд до погрешни изводи досежно преценка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с уважаване на исковете изцяло. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Претендира разноски във въззивното производство за юк. възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващи се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.06.2019 г. от 10,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.