РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Русе , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Денка Т. Веселинова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20214520200727 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 38-0000577/11.03.2021г., издадено от
Директор на РД“АА“-Русе, против Р. К. Д., с ЕГН –**********, за нарушение
на чл.40, ал.1 от Наредба №34/1999г. за таксиметров превоз на пътници на
МТ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв., на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвП.
Срещу постановлението е подадена жалба от Р. К. Д.. Жалбата е
допустима, подадена е в законоустановения срок. В нея се твърди твърди, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано,
и се моли съдът да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и с упълномощен
представител, поддържат жалбата.
Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, редовно
призовани, не изпращат представител.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпращат представител и не релевират
становище по делото.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното :
1
На 24.01.2021г., около 17,45ч., жалб.Д. се намирал в лек таксиметров
автомобил марка „Дачия Логан“, с рег.№Р 0358 КВ. Автомобилът бил
оборудван съгласно изискванията на Наредба №34/1999г. за таксиметров
превоз на пътници на МТ /с открита табела „Такси“, с работещ ел.
таксиметров апарат с фискална памет, без табела „Не работи/, като бил в
покой /с неработещ двигател/ и бил спрян на бул.“Цар Освободител“, до
Автогара Юг, а жалбоподателя бил седнал на шофьорското място. През това
време, св.А.К. и К.Цанев, служители на РД“АА“ – Русе, спрели със
служебния си автомобил при автомобила на жалбоподателя и му извършили
адм. проверка на автомобила и на него в качеството му на водач на
таксиметровия автомобил. При проверката св.А.К. установил, че жалб.Д. е
извършил 1 бр. таксиметров превоз /видно от касовия бон приложен по
делото е, че в 17,48ч. на 24.01.2021г. е таксувано на таксиметровия апарат
0,12лв. за престой, при първоначална такса за превоз от 1,20лв./. Св.К.
констатирал също, че жалбоподателя му представил пътна книжка сер.
№00010, заверена на 02.12.2020г., в която жалб.Д. не бил попълнил точно и
редовно, т.к. към момента на проверката пътния лист за 24.01.2021 не бил с
попълнени дата, име и фамилия на водача. За констатираното св.К. съставил
АУАН бл.№285677/24.01.2021г., като посочил, че жалб.Д. бил извършил
нарушение по чл.40, изр.1 /вероятно имайки в предвид ал.1/ от Наредба
№34/1999г. на МТ. В последствие Директора на РД“АА“-Русе издал
процесното на настоящото производство НП, който в последствие го
обжалвал в законоустановения срок.
По настоящото въззивно производство, в качеството на свидетел е
разпитани св.А.К., които пресъздават фактическата обстановка отразена в
АУАН и обстоятелствата въз основа на които е установил описаните в него
нарушения. По искане от страна на жалбоподателя е разпитан и св.С. Х.,
който свидетелства, че е предал на жалб.Д. автомобила за да го управлява
втора смяна, след като сутринта и първа смяна го е управлявал той /Христов/.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е основателна поради следното :
Съдът приема, че актът за установяване на административното
нарушение и НП не са съставени съгласно изискванията на чл.3 от ЗАНН.
В тази насока са следните обстоятелства :
По делото е доказано по несъмнен и безспорен начин, че жалб.Д. по
време на проверката около 17,45 на 24.01.2021г. е имал качеството на „Водач
на таксиметров автомобил“ и започвал да извършва втора смяна таксиметрова
дейност. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.
Според ал.2 на тази норма, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. По време на извършване на
процесното нарушение е действала и в сила предна редакция на чл.40, ал.1 от
Наредба №34/1999г. на МТ /ДВ, бр. 109 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г./,
според която : „Водачът попълва редовно и точно пътната книжка.
Датите и часовете в нея се записват с арабски цифри, като по-малките от
10 се записват задължително с нула отпред.“. Към момента на издаване на
НП и разглеждането му във въззивното производство е в сила изменение на
горепосочената норма /с ДВ бр. 9 от 2021 г. , в сила от 02.02.2021г./, като
текстът на чл.40, ал.1 от Наредба №34/1999г. на МТ е променен по следния
начин : „Водачът попълва редовно и точно пътната книжка след
2
приключване на смяната. Датите и часовете в нея се записват с арабски
цифри, като по-малките от 10 се записват задължително с нула отпред.“. В
конкретния случай, безспорно жалб.Д. е започвал смяната си като
таксиметров шофьор, а не я е бил приключил, което се потвърждава както и
от свидетелските показания на св.С.Христов, така и от св.К., който в с.з.
заявява, че нарушението е констатирано от него, защото пътния лист за
24.01.2021г. не бил правилно попълнен от жалб.Д. преди започване на
неговата смяна. Т.к. с последвалото изменение на чл.40, ал.1 от Наредба
№34/1999г. на МТ /с ДВ бр. 9 о т 2021 г. , в сила от 02.02.2021г./ приложение
намира последвалата по-благоприятна разпоредба /според която
задължението за попълване на всички реквизити в пътна книжка и пътен лист
възниква след приключване на смяната на водача на таксиметров автомобил/,
то е осъществен фактическият състав на чл.3, ал.2 от ЗАНН и
административнонаказателната отговорност следва да отпадне.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за направени разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63, ал.3 от
ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.4 от
Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По гореизложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000577/11.03.2021г.,
издадено от Директор на РД“АА“-Русе, против Р. К. Д., с ЕГН –**********, с
което за нарушение на чл.40, ал.1 от Наредба №34/1999г. за таксиметров
превоз на пътници на МТ е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лв., на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Русе да заплати на Р. К. Д., с ЕГН-**********,
сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.143 от АПК,
във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата,
във вр. с чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3