Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 188
гр. Перник, 20.10.2022 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание проведено на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Съдия: Ц. Гоцова
при съдебния секретар Наталия Симеонова, като
разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело № 280 по описа за
2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 65, ал. 4, във връзка
с ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.
Образувано е по жалба на Ц.З.Д., ЕГН **********,***
срещу Заповед № 961/15.06.2022г. на Кмета на Община Перник, с която на
основание чл. 65, ал.1 и ал. 4 от Закона за общинската собственост, е наредено
на 27.06.2022 г. да се изземе имот общинска собственост – апартамент № 3,
находящ се в гр. Перник, ул. **** **** **** от Ц.З.Д. и членовете на
семейството/ домакинството й, които владеят жилището без правно основание, с
изтекъл срок на наемното правоотношение. Жалбоподателката твърди, че обжалваният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществено
нарушение на административно-производствените
правила, противоречие с материалния закон и целта на закона. Моли съда да отмени
заповедта.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. М.. Поддържа
жалбата и моли съда да отмени заповедта като незаконосъобразна. Претендира
разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът по
жалбата – кметът на Община Перник, редовно призован, не се явява, представлява
се от юрисконсулт Л., която оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да
отхвърли оспорването, тъй като заповедта е правилна и законосъобразна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с което
представя и списък по чл. 80 от ГПК.
Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е в
срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, като е подадена от лице, което има правен интерес и е срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол. С оглед на това същата следва да бъде
разгледана по същество.
Административен съд – Перник, в настоящият
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 504 от 14.04.1997г., на основание
чл. 43 от Закона за общинската собственост Кметът на община Перник настанява А.И.Д.,
заедно с членовете на нейното семейство, изброени в заповедта, в общинско
жилище, находящо се в гр. Перник, ул****със срок за настаняване – постоянен.
Сключен е договор за наем на процесния имот между
А.И.Д. и ЕООД „****“ от 15.04.1997 с посочен срок на договора – постоянен.
За процесния имот, находящ се в гр. Перник, ул****,****е
съставен Акт за общинска собственост /АОС/ ****2013г.
С решение № 7 по протокол № 6 от заседание на
Комисиията по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Община Перник /НРУУРОЖ/
комисията е решила, че Ц.З.Д. владее имота без правно основание, тъй като към
настоящия момент титулярът по заповедта е починал на 20.10.2014г. и срокът на
договора за наем е изтекъл.
Със Заповед № 961/15.06.2022г. на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 65, ал.
1 и ал. 4 от Закона за общинската собственост,
чл. 34, ал. 1 и ал. 5 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Община Перник /НРУУРОЖ/,
Решение № 7, обективирано в Протокол № 6 от 19.05.2022г. на Комисията по чл.
10, ал. 1 от НРУУРОЖ кметът на Община Перник е наредил нa 27.06.2022г. да се изземе общински имот, представляващ
апартамент № 3, находящ се в гр. Перник, ул. **** **** ****, състоящ се от три
стаи, кухня и сервизни помещения. Заповедта е връчена на лицето на 20.06.2022г.
Изземването на общинското жилище е изпълнено на
27.06.2022г. Съставен е протокол за изземването, подписан от представител на
общината, представител на ОД на МВР Перник и двама свидетели.
С Определение № 179 от 04.07.2022 година
Административен съд – Перник е оставил без разглеждане като процесуално
недопустимо искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението на обжалваната
заповед поради изпълнение на оспорения акт преди подаване на искането.
В хода на съдебното производство е представен
препис – извлечение на акт за смърт на А.И.Д. и удостоверение за идентичност на
административен адрес.
При така установените факти, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК цялостна проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС заповедите за
изземване се издават от кмета на общината в рамките на неговата компетентност
по реда на чл.44,ал.2 от ЗМСМА, поради което оспорената заповед е издадена от
материално компетентен орган.
Спазени са установената писмена форма и
съдържание за издаване на административен акт - чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК,
като е посочен издателят на заповедта, адресатът, правното и фактическото
основание за издаване на заповедта. Формално е мотивирана, тъй като в същата се
съдържат както правните норми на основание, на които е издадена, така и
фактическото основание за това, а именно, че към настоящия момент срока за
настаняване е изтекъл.
Заповедта обаче е издадена при съществено
нарушение на
административно-производствените правила и в нарушение на материалния
закон.
В Закона за общинската собственост няма специални
правила и ред за издаване на заповедите за изземване на общински имоти, затова
приложение ще намерят общите правила за издаване на индивидуалните
административни актове по АПК.
Жалбоподателката не е уведомена за започване на административно производство спрямо нея в нарушение на чл. 26 АПК, което е ограничило правото й на защита, включително да участва в административното производство, да се запознава с доказателствата, да изрази становище по събраните доказателства-права гарантирани с разпоредбата на 26, ал.1 и чл. 34 от АПК. Безспорно се установява от административната преписка, че преди издаване на заповедта за изземване жалбоподателят и останалите лица, настанени в жилището, не са били уведомени, че срещу тях се открива производство по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземване на жилището, в което живеят от 1997 г.
След като от 1997г. насам жалбоподателката ползва
и обитава жилището необезпокоявано, тя не е имала знание, че собственикът на
имота счита, че го държи без правно основание - без валидно наемно
правоотношение. При липсата на конкретика относно основанията на
административния орган за предприемане на действия по изземване на имота без
преди това да уведоми лицето, че наемното правоотношение следва да се счита
прекратено и тя трябва да освободи жилището, наемателката на общинския имот е
била поставена в невъзможност за предприемане на адекватни действия по
събиране, представяне на доказателства или изразяване на обосновано становище
по настъпващите промени в наемните отношения с общината. Нарушението на чл. 26 АПК се явява съществено, доколкото неуведомяването на адресатите е повлияло
върху съдържанието на оспорения акт и адресатите му не са могли да проведат
защита на интересите си в съдебно производство
по обжалване на заповед за прекратяване, която не е била издавана преди
изземването.
Процесната заповед е издадена и в нарушение на
материалния закон - чл. 65, ал. 1 ЗОС. По силата на цитираната разпоредба,
заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на трите
предпоставки: 1. да се касае за имот - общинска собственост, а така също и вида
на собствеността - публична или частна; 2. този имот да се владее или държи без
основание или на отпаднало основание; 3. да не се използва по предназначение
или необходимостта от него е отпаднала.
В случая е
налице само първата от изброените предпоставки, тъй като е безспорно, че имотът
е частна общинска собственост, обстоятелство което се установява от АОС ****2013г.
г. Съставеният акт за частна общинска собственост се ползва с обвързваща за
съда материална доказателствена сила и макар да няма правопораждащо право на
собственост действие, удостоверява по надлежен начин това вещно право до
доказване на обратното.
Административният орган не е доказал наличието
на втората предпоставка - имотът, предмет на оспорената заповед, да се владее
без правно основание от жалбоподателката, тъй като не е прекратено по надлежния
ред наемното правоотношение, следователно жалбоподателката държи имота на
правно основание, което е пречка за издаване на заповед по чл. 65 от ЗОС. Изземването
на общински имот по реда на чл. 65 от ЗОС е една привилегия в полза на местната
власт. За да бъде приложен този ред е необходимо безспорно да са налице
условията, посочени в нормата на чл. 65 от ЗОС. В случая това не е така, тъй
като между страните няма валидно прекратяване на наемното отношение.
На първо място към релевантния момент, когато е издадена процесната
настанителна Заповед № 504/14.04.1997г.
е приложима редакцията на чл. 43. (Обн. - ДВ, бр. 44 от 1996 г.) ЗОбС,
съгласно ал. 1 от който в общинските жилища за отдаване под наем се настаняват
нуждаещи се от жилище български граждани, чиято жилищна нужда се установява при
условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, а в ал. 3 е
предвидено, че настаняването под наем се извършва със заповед на кмета на
общината. С оглед гореизложеното, фактическият състав на възникване на наемно
правоотношение досежно процесното общинско жилище е завършен с издаването от
кмета на Заповед № 504/14.04.1997г в полза на А.И.Д.. Съгласно приложимия към
този момент чл. 20, ал. 2 ППЗОБС(отм. 22.03.2005 г.), заповедта има действие за
всички членове от семейството на настанения, поради което наемното
правоотношение е възникнало на 14.04.1997г. и с жалбоподателката Ц.З.Д. и
нейните сестри, посочени в настанителната заповед като член на семейството на А.И.Д..
Съгласно чл. 239 ЗЗД, когато наемът се създава чрез акт на надлежен
държавен орган, както е в случая с процесната заповед на кмета, отношенията
между страните се уреждат по горните правила на ЗЗД, доколкото специален закон
не постановява друго. Специалният Закон за общинската собственост не предвижда
сключването на безсрочни договори за наем. В процесната заповед за настаняване,
въз основа на която е възникнало наемното правоотношение с ответницата през
1997 г., в графа срок в договора е посочено единствено "постоянно",
без да е уговорен конкретен срок. Поради липсата на специална норма в ЗОбС,
приложение следва да намери общият закон и по-конкретно императивната норма на
чл. 229, ал. 1 ЗЗД.
В практиката на ВКС е разяснено, че съобразно чл. 229, ал. 1 ЗЗД до
изменението, направено с ДВ бр. 92 от 13.11.2007 г., максималната
продължителност на договора за наем е 10 години. Свободата на договаряне е
ограничена, защото евентуално уговореният по-дълъг срок прекомерно ограничава
правата на собственика и създава възможност за симулативен договор за наем,
прикриващ друга сделка. Ето защо наемните правоотношения между едни и същи
страни за една и съща вещ, породени от един наемен договор, не могат да
продължат повече от 10 години, а след изменението на чл. 229, ал. 1 ЗЗД,
направено с ДВ бр. 92/2007 г., освен ако сделката е търговска (в този смисъл-
решение № 75 от 26.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 838/2009 г., I т. о. и решение №
ЗЗЗ от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 167/2012 г., III г. о.).
Горепосочената практика следва да намери приложение и в случая, като
на основание чл. 239, вр. чл. 229 ЗЗД се приеме, че след изтичане на
максималният 10годишен срок от възникване на наемното правоотношение през 1997
г., а именно на 14.04.2007г. е изтекъл срокът на настаняване, без да намира в
случая приложение на хипотезата на чл. 236 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 236 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се отнася за договори, сключени между
равнопоставени субекти, по отношение на вещи, собственост на частни лица и не
намира приложение при предоставяне под наем на жилища – общинска собственост,
чието управление и ползване се подчинява на специален ред, а именно: Законът за
общинската собственост. Изтичането на
срока на наемното правоотношение е факт – основание за издаване на
заповед по чл. 46 от ЗОС за прекратяването му т.е. необходимо е да се издаде
административен акт, с който да се констатира настъпването на фактите,
преклудиращи предоставеното право и същото да се прекрати. Използваната в чл.
46 ал.2 от ЗОС законодателна техника сочи, че наемното правоотношение не се
прекратява по силата на закона с настъпване на посочените в чл. 46 ал.1, т.6 от ЗОС факти, а с изричен административен акт, като едва след изтичане срока за
неговото доброволно изпълнение може да се пристъпи към изземване по реда на чл.
65 от ЗОС. /Решение
№ 7085 от 10.06.2020г. по адм.д. № 13680/2019г. IV отд. ВАС/. Срочните наемни правоотношения, по Закона за
общинската собственост, не се прекратяват с изтичането на срока. Те, както и
наемните правоотношения без срок, се прекратяват по реда на чл. 46, ал. 2 от
Закона за общинската собственост - със заповед на органа, издал настанителната
заповед, при наличието на нормативните основания. /ВАС, III o. - Решение № 10534 от 30.07.2014г. на ВАС по адм.д.
№ 2722/2014г., Решение № 6788 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 6224/2015 г./. Така е предвидено и в Наредбата за условията и реда за
управление и разпореждане с общински имоти на община Перник, в чл. 31 на която
е записано, че с изтичане срока на настаняване наемното правоотношение се
прекратява и жилището се изземва със заповед на кмета на общината. В заповедта
за прекратяването се посочват както основанието за прекратяване на наемното
правоотношение, така и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде
по-дълъг от един месец. От
доказателствата по делото се установява, че не е налице прекратяване на
наемното правоотношение с жалбоподателката за процесното жилище по установения
ред, със заповед на кмета на общината и следователно не са били налице
кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 65 от ЗОС за издаване на процесната
заповед. Към изземването се е пристъпило направо без преди това
жалбоподателката да е била уведомена по какъвто и да е начин, че договорът й за
наем е прекратен и не й е даден срок да освободи жилището, което е обитавала
повече от 20 години.
Не е спазен регламентирания в чл. 34, ал. 2 от НРУУРОЖСО ред според
който заповедта по чл. 65 от ЗОС задължително се предхожда от съставяне на
констативен акт в който се посочват данни за: собствеността, физическото или
юридическото лице, което владее или държи жилището, основанието за това,
предложението на кмета на община Перник /в определените от тази Наредба
случаи/, заповедта за прекратяване на наемното правоотношение или писмото, с
което кметът на общината е задължил самонастанените лица в определен срок
доброволно да освободят жилището, и за неизпълнението на това задължение. Видно
е, че Наредбата изисква посочване на заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение. В случая такава заповед няма. Веднъж възникнало, наемното
правоотношение следва да бъде прекратено с мотивиран нарочен акт - заповед
издадена от компетентния административен орган, каквото е изискването на чл.
46, ал. 2 от ЗОбС и то само ако са налице визираните в ал. 1 на текста
изчерпателно изброени от законодателя условия. Тази заповед подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност и едва след влизането й в сила и след отказ за
доброволно изпълнение може да се пристъпи към принудително изземване на имота
по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС.
Освен това, административният орган не е приложил
хипотезата на чл. 46, ал. 4 ЗОбС. Съгласно тази разпоредба при изтичане на
срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако
наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.
Употребеният в разпоредбата на цитираната разпоредба глагол "може" не
означава, че от волята на органа по настаняването зависи продължаването или не
на наемното правоотношение. Напротив - смисълът е, че наемното правоотношение
ще продължи, тогава когато наемателят отговаря на условията за настаняване в
общинско жилище. Комисията, която е разгледала заявлението на Ц.Д. с вх. № 22
/ЖН-117 от 28.03.2022г. не е изследвала дали тя отговаря на условията за
настаняване в общинско жилище, а е констатирала, че титулярът на заповедта е
починал на 20.10.2014г. и е изтекъл 10г. срок на настаняване, съответно
комисията е решила да се издаде заповед за изземване на жилището. Както беше
посочено по-горе, съгласно приложимия
към този момент чл. 20, ал. 2 ППЗОБС(отм. 22.03.2005 г.), заповедта има
действие за всички членове от семейството на настанения, поради което наемното
правоотношение е възникнало на 14.04.1997г. и с Ц.З.Д.. Във всички случаи при
изтичане на срока на наемния договор, органът по настаняването трябва да
изследва наличието или не на условия за продължаване на наемното
правоотношение. Неизпълнението на посочените задължения опорочава издадената
заповед до степен на незаконосъобразност. /Решение № 1831 от 11.02.2019г. на
ВАС по адм.д. № 9017/2018г., II о.,
Решение № 633 от 16.01.2018г на ВАС по адм.д. №10533/2016г., III o./.
Видно от доказателствата лицата живеят трайно и
постоянно в жилището, което сочи, че между тях и общинския имот е налице трайна
фактическа връзка, която попада в обхвата на понятието "жилище" по
см. на чл. 8 ЕКПЧ. Настоящата инстанция намира за необходимо да приведе като
цитат част от решението по делото Й. и др. с/у България, а именно:
(v) Когато
компетентните национални органи в решенията си поддържат и нареждат
преместването на жалбоподателя и не предоставят каквото и да било обяснение или
излагат каквито и да било аргументи, доказващи, че отстраняването на
жалбоподателя е необходимо, Съдът може да си направи извода, че законният
интерес на държавата да контролира неговата собственост трябва да отстъпи място
на правото на жалбоподателя на зачитане на неговия дом". Съгласно член 8
от Конвенцията, заповедта засягаща жалбоподателите може да се счита за
"необходима в едно демократично общество", със законна цел, ако тя
отговаря на "належаща обществена нужда" и по-специално, ако тя е
пропорционална на преследваната законна цел. Съдът намира, че тази намеса обаче
в случая е непропорционална и липсват мотиви в обжалваната заповед, които да
обуславят извода, че издаването на обжалваната заповед отговаря на належаща
обществена нужда. Следователно издаването на обжалваната заповед не е
съобразена с чл.8, ал.1 от Конвенцията, която е материалноправна разпоредба,
ползваща се по силата на чл.5 от Конституцията на Република България с
приоритет над националните норми, които й противоречат.
С оглед на изложеното, съдът намира оспорената
заповед за издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но
при съществено нарушение на административно производствените правила и в
нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 143 АПК и
с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на оспорващия, следва
на оспорващия да бъдат присъдени направените разноски по делото в общ размер на
510 лв., представляващи заплатена държавна такса в размер на 10 лв. и 500 лв.
адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 01.07.2022г.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ц. З. Д., ЕГН **********,
Заповед № 961/15.06.2022г. на Кмета на Община Перник, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК с адрес: гр. Перник, пл.“Св.Иван
Рилски“ 1 А да заплати на Ц. З. Д., ЕГН **********,***, сумата от 510
/петстотин и десет/ лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му пред Върховен административен съд на
Република България.
Съдия: /п/