Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 05.06.2019
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-А състав, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря АНТОАНЕТА
ЛУКАНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 406
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 444797 от 05.07.2018
г. по гр.д.№ 18626/2017г. по описа на СРС, 153 с-в, е признато за установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че В.В.Г., ЕГН ********** /конституиран на
основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса В.С.Г./, дължи
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 159,73 лв., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. в
топлоснабден имот - апартамент 12 в гр. София, ул. „*******, с абонатен №
357735, сумата 55,74 лв. - такси за дялово разпределение за същия период, ведно
със законната лихва върху главницата от 07.12.2016 г. до окончателното й
изплащане, сумата 82,93 лв., представляваща лихва за забавено плащане на цената
за топлоенергия за периода от 15.09.2015 г. до 30.11.2016 г. и сумата 10,39 лв.
- лихва за забавеното плащане на таксите за дялово разпределение за същия
период, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
гр. д. № 71 667/2016 г. на СРС, 153 състав. Първоинстанционният съд с решението
си е прекратил производството по гр. д. № 18 626 по описа за 2017 г. на СРС,
153 състав в частта по предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.05.2014 г. до 30.4.2016 г. до размера 3 198,33 лв. и за лихва за
забавено плащане на цената за топлоенергия за периода от 15.09.2015 г. до
30.11.2016 г. до размера 248,80 лв., поради липса на правен интерес.
Решението
в частта, в която първоинстанционният съд е прекратил производството в частта
по предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2014 г. до 30.4.2016 г. до размера 3 198,33 лв. и за лихва за забавено
плащане на цената за топлоенергия за периода от 15.09.2015 г. до 30.11.2016 г.
до размера 248,80 лв., поради липса на правен интерес е влязло в сила като
необжалвано.
Горепосоченото решение е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "Т.с."
ЕООД.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника. Въззивната жалба е депозирана в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и е съобразена с
изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което
същата се явява допустима. Решението се обжалва в частта, в която исковете са
уважени. Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно. Сочи,
че от СТЕ не може да се установи реално дължимата сума за доставена топлинна
енергия. Оспорва формулата, по която е изчислена сградната инсталация и твърди,
че същата е отменена. Излага оплаквания и за недължимост на сумите за дялово
разпределение, като сочи, че такава сума не е била претендирана в заповедното
производство. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба
- "Т.С.“ ЕАД не изразява становище.
Третото лице-помагач не
изразява становище по въззивната жалба.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 149 от ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, настоящият
въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като излага и следните
свои аргументи:
Установено е по делото, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Това
обстоятелство се доказва както от представените от ищеца доказателства, така и
от изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като
обоснована и обективна. Изрично е отделено от СРС като безспорно
обстоятелството, че между ищеца и наследодателя на ответника е съществувало
облигационно отношение във връзка с доставяне на топлинна енергия до процесния
имот. Начинът на извършване на дялово разпределение е уреден в чл.139-148 от ЗЕ
и подзаконови нормативни актове. Поради това ответникът се явяват потребители
на енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) от ЗЕ, според който
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от ответника на потребители на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения. Съдът следва да отбележи, че възникването на правоотношението между
доставчика на топлинна енергия и потребителя е детайлно регламентирано в закона,
като всички юридически факти, съставляващи в своята съвкупност фактическия
състав по възникване на облигационната връзка са нормативно установени и са се
осъществили. В този смисъл настоящият състав счита, че не е обходимо да има
изрично сключен писмен договор между страните.
В допълнение следва да се
посочи, че е трайна съдебната практика, че законът за енергетиката е специален
по отношение на Закона за защита на потребителите и доколкото при одобряването
на общите условия на Т.С. ЕАД участва държавен контролен орган – КЕВР, който
осъществява надзор срещу произволното и неравноправно третиране на
потребителите на топлинна енергия, то не може да се направи извод, че
съществуват неравноправни клаузи. Срещу
решенията на регулаторния орган има специално предвиден ред за защита, който
няма данни по делото да е бил предприеман. Както беше посочено по-горе, ответникът
не е упражнил и правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Следва да се отбележи, че
съгласно чл.140 от ЗЕ сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване
са обща етажна собственост, а не собственост на доставчика на топлинна енергия.
Също така, съгласно чл. 145 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата, определена по чл. 142, ал. 1 от ЗЕ,
и топлинната енергия за отопление на имотите, и се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Ето защо съдът
намира, че дори и да не отоплява процесният имот, въззивницата дължи суми за топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на
общите части, ако такива са начислявани. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ - чл. 139 – чл. 148 и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 153 ал.6 от ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. В този смисъл, независимо дали в имота са налични отоплителни тела,
то потребителят на топлинна енергия следва да заплаща дължимите суми за сградна
инсталация, за енергията, отдадена от отоплителни тела, намиращи се в общите
части на сградата, както и за предоставената услуги битово горещо
водоснабдяване.
В настоящето производство не
са били ангажирани доказателства за неправилно отчитане на средствата за дялово
разпределение, както и за тяхната неизправност. Индивидуалните разпределители
на топлинна енергия са по смисъла на § 1, т. 57 от ДР на ЗЕ „средства за
отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия", които са част от
сградната инсталация и отклоненията към нея. Същите се намират в имота на всеки
отделен потребител и са негова лична собственост.
Действително с решение № 4777
от 13.04.2018г. на ВАС се отменя методиката за дялово разпределение, но
съгласно чл. 195 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение, а правните последици, възникнали
от подзаконов нормативен акт, се уреждат служебно от компетентния орган в срок
не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Съгласно
Тълкувателно Решение № 2 от 2014г. ОСГТК
на ВКС ефектът на решението на административния съд е преустановяване
занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата
им сила. Поради това евентуалната отмяна на визираната методика не може да се
отрази върху вече възникналите отношения за исковия период.
Съгласно приетата СТЕ, ФДР е
извършвала дяловото разпределение за имота за процесния период в съответствие с
действащата нормативна уредба. Вещото лице е определило размерът на дължимите суми за ТЕ от ответника през
процесния период след отчитане на изравнителните сметки, като е посочило, че
дължимите суми са в размер на 4 717, 95 лева. Посочено е, че са отчислявани
разходи за абонатната станция и те а били за сметка на ищеца. По въпрос №7 е
прието, че топломерът е преминавал на метрологични проверки в изискуемия срок.
С оглед изложеното, съдът
намира, че правилно СРС е определил дължимите суми за доставена топлинна
енергия, съобразявайки се със заключението на приетата СТЕ, доколкото при изготвяне
на експертизата вещото лице е извършило самостоятелни и независими изчисления,
базирайки се на предвидената в законовата и подзаконовата нормативна уредба
методика. СРС е отчел и фактът, че още с възражението си в заповедното производство
потребителят на топлинна енергия е признал вземането на доставчика на топлинна
енергия за сумата от 3 198,33 лева, както и за част от лихвите.
Неоснователно е и възражението
за недължимост на сумата за дялово разпределение. Съгласно чл. 36, ал. 1 от
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С. ЕАД,
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран
от клиента търговец. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача на
топлинна енергия, като на основание чл. 22, ал. 2 от същите Общи условия
клиентите заплащат на продавача на топлинна енергия стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избраната от тях фирма за дялово
разпределение. Както бе посочено по-горе, Общите условия са влезли в сила и
обвързват страните. Поради тези съображения, ищецът доказва основанието да
получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР, като дължимата сума възлиза на 55,74 лева.
Не намира опора в документите
по делото и възражението, че сумата за дялово разпределение не е претендирана в
заповедното производство. Видно от материалите по делото, в т. 12 от заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че се претендира и дялово
разпределение за процесния период. В обстоятелствената част на заявлението е изрично
посочено и в какъв размер са неплатените суми за тази услуга.
Във
въззивната жалба не се правят конркетния оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение във връзка с дължимите лихви върху сумите за доставена топлинна енергия
и дялово разпределение освен изложените аргументи, че поради недължимост на
главницата, то лихви не следва да се присъждат. Доколкото въззивният съд установи,
че главницата е дължима, то по силата на чл.86 от ЗЗД се начисляват и лихви за
забава, които са изчислени от СРС съгласно данните по делото, съответно
решението в тази част настоящият състав намира за правилно.
Поради
съвпадане на изводите на първоинстанционния и на въззивния съд атакуваното
решение следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
Право на разноски в настоящето
производство има въззиваемият Въззиваемият претендира юрисконсултско
възнаграждение, съгласно молба от 27.05.2019г. Съдът намира, че поради ниската фактическа и правна сложност на
делото, както и поради факта, че въззиваемата страна не е подавала отговор на
въззивната жалба, не е взимала становища по молбите и исканията на въззивникът,
а участието ѝ във въззивното производство се изразява само и единствено в
подаване на бланкетна молба за даване ход на делото в отсъствие на процесуален
представител, която молба съдържа и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът счита, че не е налице предпоставката, визирана в чл.78
ал.8 ГПК, а именно – юридическото лице да е било защитавано от юрисконсулт. До
този извод съдът достигна като съобрази факта, че въззиваемият не е взел никакво
участие в разглеждането на въззивното дело и не е депозирал никакви становища и
отговори, освен посочената по-горе молба. Поради тези съображения на
въззиваемата страна не се следват разноски по чл.78 ал.8 от ГПК.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 444797 от 05.07.2018 г. по гр.д.№ 18626/2017г.
по описа на СРС, 153 с-в в частта, с която е признато за установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че В.В.Г., ЕГН ********** /конституиран на
основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса В.С.Г./, дължи
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 159,73 лв., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. в
топлоснабден имот - апартамент 12 в гр. София, ул. „*******, с абонатен №
357735, сумата 55,74 лв. - такси за дялово разпределение за същия период, ведно
със законната лихва върху главницата от 07.12.2016 г. до окончателното й
изплащане, сумата 82,93 лв., представляваща лихва за забавено плащане на цената
за топлоенергия за периода от 15.09.2015 г. до 30.11.2016 г. и сумата 10,39 лв.
- лихва за забавеното плащане на таксите за дялово разпределение за същия
период, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
гр. д. № 71 667/2016 г. на СРС, 153 състав.
Решението е постановено при
участието на привлечено от „Т.С." ЕАД трето лице-помагач „Т.С." ЕООД
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.