Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ЛУКНОВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Станкова в.гр.д. № 14590 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника по изпълнението „Ч.Е.Б.” АД срещу постановление от 13.09.2019 г. по
изп.д. № 20198510401967 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на
действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските,
дължими на взискателя за образуване и
водене
на изпълнителното
производство. Жалбоподателят сочи, че не са дължими разноски за адвокатско
възнаграждение над размер от 200,00 лева, както и такси над размер от 139,68
лева. Твърди, че е дължимо адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнителното дело, както и че неправилно таксата по т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ е изчислена и върху размера на адвокатското възнаграждение, както и че не
се дължи такса за изпращане на справка до НАП. Претендира присъждане на разноските,
направени в настоящото производство по обжалване.
Взискателят по изпълнителното
дело – „С.К.” ООД, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Претендира присъждане на разноски, направени в настоящото производство.
В приложените към жалбата мотиви
частния съдебен изпълнител сочи, че частната жалба срещу постановлението в
частта на разноските за такси е просрочена. Сочи, че възнаграждението на
взискателя е определено в минимален размер от 200,00 лева за образуване на
изпълнителното производство и 60,00 лева – за воденето му, като в молбата за
образуване е посочен и изпълнителният способ за удовлетворяване на вземането. Твърди,
че длъжникът дължи и заплащането на такса за администриране на жалбата в размер
на 24,00 лева, както и такса в размер на 24,00 лева – за изготвяне на преписи
във връзка с администриране на жалбата. Посочено е, че освен платените от
взискателя такси в размер на общо 66,00 лева за образуване на изпълнителното
дело, изпращане на покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение, е
начислена и такса в размер на 6,00 лева за изпращане на съобщение за справка
наличието на публични вземания, както и в размер на 12,00 лева за изпращане на
съобщение, за разпореждането, с което е отказано намаляване на постановлението
в частта на разноските. Твърди, че правилно е определена таксата т. 26 от
ТТРЗЧСИ върху сумата по изпълнителния лист, плюс адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело, формиращи общо паричното задължение подлежащо на събиране,
която такса е в размер на 122,32 лева с ДДС.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок – всички разноските, които настоящата жалба касае са
обективирани в поканата за доброволно изпълнение, като в 7-дневен срок е
подадено възражение от длъжника срещу всички такси и разноски, предмет на
настоящата жалба, което е оставено без уважение с обжалваното постановление.
Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл.
435, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е
жалбоподателя, който има качеството на длъжник по изпълнението. Поради
изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
От представените материали по изп.д.
№ 20198510401967 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, е видно, че същото
е образувано по молба на взискателя - „С.К.” ООД, в която е посочен
изпълнителния способ – запор на посочена в молбата сметка на длъжника. В
молбата е направено искане за събиране на разноските в изпълнителното
производство в размер на 260 лева за адвокатско възнаграждение и всички други
разноски, сторени от взискателя. Видно от представения към молбата договор за
правна защита и съдействие между взискателя и адв. Д.е уговорено и заплатено
възнаграждение за събиране на суми по изпълнителен лист в размер на 260 лева.
Установява се, че в хода на това
изпълнително производство взискателят е направил разноски за заплащане на такса
за образуване на изпълнително дело в размер на 20,00 лева, за изготвяне и
връчване от съдебния изпълнител на покана за доброволно изпълнение – в размер
на 20,00 лева и за налагане на запор без
извършване на опис – в размер на 15,00 лева, платени по сметка на ЧСИ Петков на
04.09.2019 г. с начислен ДДС.
На 04.09.2019 г. е изпратена
покана за доброволно изпълнение до длъжника за сумите, по изпълнителното
основание, както и 260,00 лева – разноски по изпълнителното дело и 194,32 лева
такси по Тарифа към ЗЧСИ. На същата дата е изпратено и съобщение до ТД-НАП –
Големи данъкоплатци и осигурители по чл. 191, а. 3 ДОПК.
В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено,
че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично
посочените в тази разпоредба случаи.
Безспорно таксите по
изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на
изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително
изпълнение в размери, определени от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
/ТТРЗЧСИ/, представляват разноски по изпълнението и са в тежест на длъжника.
Отговорността на последния за разноските за заплащане на дължимите по
изпълнението такси, обаче, може да бъде ангажирана само доколкото се установи,
че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по
аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която изрично изключва
отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са
изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са
извършени или са признати за незаконосъобразно извършени.
Ето защо и в случаите, когато
взискателят е заплатил таксите по изпълнението, които се дължат съгласно
ТТРЗЧСИ, авансово, т.е. преди предприемане на съответното действие от съдебния
изпълнител, каквото е правилото, същите не се възлагат автоматично в тежест на
длъжника, а само тогава, когато съответното поискано изпълнително действие бъде
извършено в хода на производството. В случай, че взискателят е поискал
извършване на определено изпълнително действие и е заплатил авансово такса за
това, но то остане неосъществено, при липса на интерес от него това лице може
да поиска да му бъде възстановена сумата, заплатена като такса, но тя не може
да се възложи в тежест на а длъжника съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК.
В настоящия случай се установява,
че е изпратена покана за доброволно изпълнение, поради което са дължими такси
за образуване на изпълнителното дело в размер на 24,00 лв., с ДДС и за връчване
на покана за доброволно изпълнение в размер на 24,00 лв., с ДДС, като размерът
на начислените такси съответства на този, определен в т.1 и т. 5 ТТРЗЧСИ. Такса
за налагане на запор не може да се възлага за сметка на длъжника, тъй като от
представените преписи от документи по изпълнителното дело не се установява такова
действие да е извършено в хода на принудителното изпълнение към настоящия
момент.
Видно от мотивите на частния
съдебен изпълнител, в разноските, които са посочени в поканата за доброволно
изпълнение е включил и разноски за такса за извършване на справка до НАП в
размер на 6,00 лева. По силата на чл. 191, ал.3, изр. последно ДОПК съдебният
изпълнител изпраща на НАП съобщение за всяко започната от него изпълнително
дело. Изпращането на съобщението от
частния съдебен изпълнител е по силата на законовото му задължение и по
естеството си справката представлява такава по смисъла на т. 3 от ТТРЗЧСИ,
същата е дължима от длъжника в законовия размер от 6,00 лева, с ДДС.
В чл. 10, ал. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в
размер на 200 лв. – т. 1, а спорет т. 2
от разпоредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. –
1/10 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. – 1/5 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от
съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 2 – 7
Установява се, че адв. Д.е
извършил единствено действия по образуване на изпълнително производство чрез
подаване на молба за това, поради което в полза на взискателя се дължи
възнаграждение чл. 10, т. 1 от Наредбата в размер на 200 лв. Съгласно чл. 426,
ал. 1 и ал. 2 ГПК, молбата на взискателя, по която съдебният изпълнител пристъпва
към изпълнение следва да съдържа освен искане за образуване на производство по
принудително събиране на парично вземане, така и посочва на начина на
изпълнение. Не се установява от страна на адвоката да са извършени действия с
цел удовлетворяване на вземанията, поради което не се дължи отделно
възнаграждение, извън това по чл. 10, ал.1, т.1 от Наредбата. Ето защо на „С.К.”
ООД следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размера, посочен единствен
в чл. 10, т. 1 от Наредбата, т.е. от 200 лв.
На последно място, следва да се разгледа и какъв е
размера на таксата, начислена по т. 26 ТТРЗЧСИ, чието заплащане е за сметка на
длъжника. Тя се определя от размера на паричното вземане, което подлежи на
събиране, като от него се изключва авансово платената такса за налагане на
запор, т.е. в случая върху вземане в размер на 1017,99 лв. / 346,51+67,48+350+200+54
= 1017,99/ . С оглед на това размерът на таксата по т. 26, б. „б” ТТРЗЧСИ
възлиза на 121,72 лв, с ДДС.
Предвид изложеното, се налага крайният извод, че разноските,
които следва да се възложат в тежест на „Ч.Е.Б.” АД са в размер на сумата от 152,00
лв., представляваща такси по т. 1, т. 5 и т. 26 ТТРЗЧСИ и сумата от 200 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение. Следователно постановлението от 13.09.2019
г. по изп.д. № 20198510401967 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с
район на действие СГС, следва да бъде отменено, в частта, с която е оставено
без уважение възражението на „Ч.Е.Б.” АД за изменение на възложените за
заплащане от длъжника разноски за сумата
над 175,72 лв. до 194,32 лева – такси по ТТРЗЧСИ и над 200 лв. до 260 лв. – адвокатско възнаграждение на взискателя.
С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане за присъждане на разноските, направени в настоящото съдебно
производство, такива се следват на жалбоподателя. Те са в размер на 75 лв., от
които 25 лв. – платена държавна такса за обжалване пред съда, 50 лв. –
възнаграждение, за защита от юрисконсулт, определено съгласно чл. 25а, ал.2
НЗПП. С оглед основателната част от подадената жалбата, на „Ч.Е.Б.” АД се следват разноски в размер
на 50,54 лв.
От ответника по жалбата също е заявено искане за
присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски. Те са в
размер на 200 лв. – адвокатско възнаграждение. С оглед неоснователната част от подадената
жалба, на „Софий клийн” ООД се следват разноски в размер на 82,37 лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 13.09.2019 г. по изп.д. № 20198510401967 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ,
с район на действие СГС, с
което е оставено без уважение възражението на „Ч.Е.Б.” АД за изменение възложените за заплащане от
длъжника разноски по изпълнението, посочени в покана за доброволно изпълнение,
за сумата над 175,72 лв. до 194,32 лв. – такси по ТТРЗЧСИ и над 200 лв. до 260
лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „С.К.” ООД, ЕИК: ******, ДА
ЗАПЛАТИ на „Ч.Е.Б.”
АД, с ЕИК: ******, сума
в размер на 50,54 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК: ****** ДА
ЗАПЛАТИ на „С.К.” ООД,
ЕИК: ******, сума
в размер на 82,37 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.