Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 19.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, Втори състав в публично заседание на 16 януари 2020 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Галина Дикова
като разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело № 883 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на В.Р.И., ЕГН ********** с адрес: *** и на Б.И.А., ЕГН **********,с адрес: ***, ж. к. „З-юг“, бл. 19, вх. Д, ап. 3 чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „ВЪЛКОВ, УРДЕВ И ПАРТНЬОРИ“, представлявано от адвокат Венелин Урдев от САК, с която са предявили против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕИГ Ре” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Йоанна Цветанова Цонева, Румяна Гешева Бетова и Иерун Каръл Вам Лейуън със седалище и адрес на управление:***, два субективно съединени иска за заплащане на всеки на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпени болки и страдания от ПТП - на В.Р.И. в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие 15.07.2014 г. до окончателното изплащане и на Б.И.А. в размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие на 15.07.2014г. до окончателното изплащане.
Ищците излагат
в исковата молба, че на 15.07.2014г., около 16.00 ч. на път 11-13 в посока от гр.Кнежа
към гр.Искър, е настъпило ПТП между водач на товарен автомобил марка „ДАФ
95ХФ430" с peг. № ВР 8514 ВМ и лек автомобил марка „Фолксваген” модел
„Шаран” с peг. № ВР 3248 ВС, в който те са пътували - Б.И.А. на предна дясна
седалка, а В.Р.И. на задна дясна седалка, при което те са пострадали. Че
товарен автомобил марка „ДАФ 95ХФ430" с peг.№ ВР 8514 ВМ има сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с полица № 09114001455305 със срок на валидност от
29.05.2014г. до 28.05.2015г.. издадена от ответното дружество „ЗД ЕИГ Ре“ АД (с
предишно наименование „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД). Сочат, че причина за ПТП-то, при
което те са пострадали е поведението на водача на товарния автомобил, който
предприел извършване на маневра ляв завой, като не изпълнил задължението си да
укаже на останалите участници в движението, че ще предприеме завоя, вследствие
на което реализира ПТП с изпреварващия го лек автомобил „Фолксваген Шаран” с peг.№
ВР 3248 ВС, в който пътували ищците. Във
връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие срещу водача на товарен
автомобил марка „ДАФ 95ХФ430" с peг. № ВР 8514 ВМ Любомир Ангелов Трайков,
ЕГН **********, е взето административно отношение, като е съставен АУАН №
654654 по описа на ПП - КАТ гр. Кнежа, ОД на МВР гр. Плевен.
Излагат съображения, че след настъпване на
пътнотранспортното произшествие ищеца В.Р.И. е била откарана от екип на ЦСМГ
гр.Враца, филиал гр.Козлодуй, като първа помощ й е оказана в гр. Кнежа. След
извършените й прегледи и изследвания е била освободена с диагноза Contusio
capitis. Contusio humer, а нa 17.07.2014 г. при извършен преглед от д-р Полип Горанов
(съдебен лекар) са установени: разкъсно-контузна рана на главата, оток,
кръвонасяданпи и охлузвания по главата, тялото и крайниците. Съобщила, че няма
ясен спомен за пътния инцидент, на челото в ляво от среди ината линия, на
границата с окосмената част имала вертикално линейно червеникаво охлузване с
дължина 4 см. и синкаво кръвонасядане околовръст на площ 3/3 см. В дясно от
срединната линия на челото имала вертикална рана с неравни и охлузени ръбове и
стени, с червеникава надигната коричка, с дължина 3 см. и синкаво кръвонасядане
околовръст на площ 4/4 см. Над дясна ушна мида. в окосмената част на главата,
слепоочно-теменно имала оток без промяна цвета ма околната кожа - 3/3 см.
Предна повърхност на дясна раменна става била синкаво-мораво кръвонаседнала на
площ около 3/4 см. с ограничени движения в посочената става. Десен лакът, по
задна повърхност е е две овални, дълбоки червеникави охлузвания 2-2.5 см.
всяко. По предна повърхност на дясна колянна става имала овално червеникаво
охлузване - 3 см. в диаметър. По предно-странична повърхност на лява колянна
става имала овално червеникаво охлузване със синкаво кръвонасядане в дълбочина
на площ - 8/6 см. По странична повърхност на лява подбедрица, в средна трета
имала елипсовидно, разлято синкаво-мораво на цвя г кръвонасядане - 7/5 см.
На 18.07.2014 г. е бил извършен преглед на ищеца
Б.А. от д-р Полип Горанов (съдебен лекар), който е установил: кръвонасяданпя по
горни крайници, като по предна повърхност на лява раменна става имал
жълтеникаво с неправилна форма петнисто кръвонасядане - 5/5 см. По предна
повърхност на дясна предмишница, в долна трета имал овално широко
сивкаво-кафеникаво кръвонасядане - 5/6 см. Сочат, че по своят медико-биологичен
характер, получените увреждания от В.Р.И. са причинили ..временно разстройство
на здравето, неопасно за живота", а получените увреждания на ищеца Б.И.А.
са причинили болки и страдания от интензивен характер.
В съдебни заседания и с писмено становище ищците,
чрез процесуалния си представител адвокат Урдев поддържат предявените искове.
Излагат, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на
определените в закона предпоставки за уважаване на исковете – настъпилия
инцидент, вината на водача на автомобила, който е предприел неправилна маневра
довела до настъпване на произшествието и телесните увреждания на ищците. По
същество молят предявените искове да бъдат уважени, като им бъдат присъдени
направените по делото разноски, включително бъде присъдено на пълномощника адвокатско
възнаграждение в условията н чл.38 от Закон за адвокатурата.
В срока за отговор на исковата молба, ответното дружество „ЗД ЕИГ Ре“ АД (с предишно наименование „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД) чрез юрисконсулт Л. Димова, оспорва исковете като неоснователни по основание и размер. Изрично заявява, че не оспорва обстоятелството, че на 15.07.2014г. е настъпило ПТП между товарен автомобил марка „ДАФ 95ХФ430" с peг.№ ВР 8514 ВМ и лек автомобил „Фолксваген Шаран” с peг.№ ВР 3248 ВС, както и че към датата на това ПТП за товарен автомобил марка „ДАФ 95ХФ430" с peг.№ ВР 8514 ВМ е била валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с полица № 09114001455305 със срок на валидност от 29.05.2014г. до 28.05.2015г. с ответното дружество „ЗД ЕИГ Ре“ АД (било с предишно наименование „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД). Оспорва механизма на ПТП-то и виновността на водача на товарния автомобил, като счита, че водача на лекия автомобил е допринесъл със своите действия за настъпване на ПТП-то. Оспорва, че към момента на същото ПТП ищеца В.И. и ищеца Б.А. са били пътници в лекия автомобил и са пострадали, а също и че е налице причина връзка между описаните от тях телесни увреждания и ПТП-то. Оспорва и размера на исковете за неимуществени вреди по съображения, че са завишени, тъй като е налице съпричиняване поради факта, че ищците не са били с поставени обезопасителни колани. Оспорва претенцията за лихва, като излага че такава не се дължи съгласно чл.497 от КЗ, евентуално че за периода от 15.07.2014г. до 11.07.2016г. претенцията е погасена по давност.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. С писмени становища оспорва исковете, като поддържа подадените писмени отговори. По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни
норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе предвид следното:
Правната квалификация на предявените от ищците искове е по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), нов чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Иска на всеки ответник е допустим. Легитимацията на страните съответства на твърденията за настъпило увреждане на пострадалите и предявената от всеки претенция спрямо застрахователя на делинквента за обезщетение на настъпилите неимуществени вреди в резултат на противоправни действия на застрахования по сключената застраховка „Гражданска отговорност.
С влизането в
сила от 01.01.2016г. на новия Кодекс на застраховането /обн. ДВ, бр. 102 от
29.12.2015г./, който отмени Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 103 от
23.12.2005г.), се постави допълнително изискване с рекламационен характер към
желаещото да отправи застрахователна претенция лице да го стори първо пред
застрахователя преди да предяви срещу него пряк иск в съда /чл. 432, ал. 1, чл.
493, вр чл. 380 КЗ/. В § 22 от ПЗР на КЗ /2016г./ е уреден въпроса относно
заварените към датата на влизане на новия кодекс застрахователните договори
като е прието, че ако са сключени преди влизането му в сила, се прилагат
разпоредбите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на новия кодекс. Доколкото
провеждането на процедурата по чл. 380 от КЗ би имала значение за
допустимостта на иска по чл. 432 от КЗ (предвид изричното правило на чл. 493,
ал. 3 от КЗ) съдът приема, че спрямо процесното застрахователно правоотношение
следва да се прилагат разпоредбите на отменения Кодекс на застраховането, с
оглед факта, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача
и застрахователя е сключен на дата, която предхожда влизането в сила на новия
КЗ и съобразно разпоредбата на § 22 от ПЗР на закона приложение ще намерят
правилата на част четвърта от КЗ (отм.), в която се включва и текста на чл.
226, уреждащ прекия иск срещу застрахователя, аналогичен на предявения пред
съда. Следователно заявяването на
претенция за вреди първо пред застрахователя в конкретния случай не е
положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството пред
съда, предвид разглеждането му по реда на КЗ (отм.).
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. Така в тежест на ищците е да установят наличието на Предявените искове са с правно основание чл.229 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД.
Предвид разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК ищецът дължи доказване на твърдените от него факти, а именно: Фактът на настъпилото ПТП и вината на водача, която се предполага до доказване на противното по арг. чл.45, ал.2 от ЗЗД; Наличие на валидно застрахователно правоотношение; Настъпването на неимуществените вреди и Причинно-следствената връзка между ПТП и вредоносния резултат.
В тежест на ответника е да установи, че настъпването на произшествието е резултат и от действия на водача на лекия автомобил, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, както и погасяването на задълженията.
Не се спори между страните и съдът приема за безспорни между тях обстоятелствата, че участвалия в процесното ПТП товарен автомобил марка „ДАФ 95ХФ430" с peг. № ВР 8514 ВМ управляван от Любомир Ангелов Трайков е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 09114001455305 със срок на валидност от 29.05.2014г. до 28.05.2015г. при ответното дружество „ЗД ЕИГ Ре“ АД (предишно наименование „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД), както и относно факта на настъпване на ПТП на 15.07.2014г. между цитирания по-горе товарен автомобил и лек автомобил„Фолксваген Шаран” с peг.№ ВР 3248 ВС управляван от Ивайло Николов И., за което ответника изрично заявява, че признава в писмения отговор.
С оглед на
горното и доколкото по делото е безспорно установено обстоятелството, че за товарния
автомобил, с който е причинено ПТП е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите със застраховател
„Застрахователно дружество ЕИГ РЕ” АД, гр.София, с период на покритие от 29.05.2014г.
до 28.05.2015г., съдът намира, че ответникът
е надлежно легитимиран да отговаря по предявените спрямо него искове.
Съобразно изложеното по-горе фактът на
настъпване на ПТП, предмет на исковете, е безспорен между страните, но е налице
спор относно механизма на произшествието, вината на водача и наличието на
съпричиняване от страна на пострадалите.
На първо място, съобразно трайно установената съдебна практика, въпреки характера си на официални документи, актовете за установяване на административно нарушение и наказателните постановления не съставляват доказателства за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. В гражданския процес, в който се разглежда иск за обезщетяване на вреди от пътно-транспортно произшествие, тези актове не се ползват с присъщата на присъдата обвързваща сила по чл.300 от ГПК, поради което въз основа на същите не може да бъде направен извод за наличието или липса на вина у дееца /решение по т. д.№648/2008г. на ВКС, ІІ т.о./. В хода на общия исков процес наличието на предпоставките за уважаване на иска, респ. отхвърлянето му поради липса на виновно поведение или съпричиняване следва да бъдат доказани по реда на главното и пълно доказване, като вината в гражданския процес се презюмира съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, а оборването на презумпцията е възможно само с доказателства, ангажирани от страните в този процес, в какъвто смисъл е и разпределената от съда доказателствена тежест между страните.
За установяване механизма на произшествието, съпричиняването и причинно – следствената връзка между ПТП и вредоносния резултат по делото са допуснати съдебно - автотехническа експертиза и съдебно - медицинска експертиза. Заключенията и по двете експертизи са приети като обективни, компетентно дадени и не оспорени от страните.
От заключението на съдебно - автотехническата експертиза, както и от обясненията на вещото лице Г.В., дадени в проведеното на 16.01.2020г. открито съдебно заседание, се установява, че ПТП-то е реализирано на 15.07.2014 г. около 16:00 часа на път II - 13 в посока от гр. Кнежа за гр. Искър на прав хоризонтален участък от пътя при нормална видимост, с видимост в посока на движението на двете ППС към мястото на удара, не по малко от 1000 метра и сухо пътно платно. Товарна композиция /автовлак / с теглещ автомобил, марка ДАФ 95 ХФ 430 с per. № ВР 8514 ВМ и прикачено към него ремарке с per. № ВР 7982 ЕА се е движила по II - 13 в посока гр. Кнежа за гр. Искър. За да може да изпълни маневра „Завиване на ляво“ се е движила плътно в дясната лента с равно закъснително движение, при което, след достигане на просек от лявата страна на пътя, с маневра „Завиване на ляво“ за навлизане в крайпътен имот, за което на пътя съществува просек, без да сигнализира тази маневра с пътепоказател навлиза с теглещият автомобил ДАФ 95 ХФ 430 с per. № ВР 8514 ВМ в лентата за насрещно движение, затваря коридора на изпреварващият го и движещт се в тази лента лек автомобил,марка „Форксваген“, модел Шаран с per. № ВР 3248 ВС, при което след достигане до мястото на удара със скорост от около 26 км/./ч. в режим на аварийно спиране, с лява странична част в обласатта на кутията на акумулаторните батерий на автомобила влиза в съприкосновение с предна дясна ъглова част на лекият автомобил „Форксваген“,модел Шаран с per. № ВР 3248 ВС. Двете ППС, зацепени едно в друго, продължават движението си съвмество в посока просеката и се установяват в покой на място отразено в Схемата на ПТП от Протокол за ПТП/15.07.2014г. - Лек автомобил „Фолксваген“, модел Шаран с per. № ВР 3248 ВС се движил по път II - 13 гр.Кнежа за гр. Искър. Движил се е в полагащата му се дясна лента за движение по пътното платно със скорост от около 81 км/ч., която е разрешена за този участък от пътя. В един момент водача му е видял и възприел движещата се попътно пред него товарна композиция, плътно в дясно на пътното платно с ниска скорост и без подадени светлинни показатели. Предприел маневра „Изпреварване“, позволена му от габарита на пътното платно и регулацията му, чрез навлизане в лентата за насрещно движение и при достигане до мястото на удара, с предна дясна ъглова част на лекия автомобил се удря в кутията на акумулаторните батерии на товарния автомобила, след което двата автомобила продължават съвместно движението си в посока на ляво в просеката на пътя и към отклонението към полето и след изминаване на път от около 5-6 метра се установяват в покой на място отразено в протокола за ПТП. Според вещото лице, от техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП е внезапно предприетата маневра „Завиване на ляво” от товарната композиция автовлак / с теглещ автомобил, марка ДАФ 95 ХФ 430 с peг. № ВР 8514 ВМ и прикачено към него ремарке с peг. № ВР 7982 ЕА за навлизане в крайпътен имот, за което на пътя съществуващ просек, без да сигнализира тази маневра, с което водача е поставил сам себе си и водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел Шаран с peг. № ВР 3248 ВС в условия на невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП. Участъка на пътя на мястото на процесното ПТП е прав, хоризонтален с видимост спрямо мястото на удара не по-малка от 1000 метра. Движението е двупосочно с ширина на всяка от лентите по 3.7 метра, разделени в участъка на ПТП с единична прекъсната линия, позволяваща изпреварване. По пътното платно няма неравности, а времето е било дневна светлина с нормална видимост. Съобразно изчислената скорост на движение и с оглед вида МПС и предприетата маневра и участъка на пътя, вещото лице е изчислило, че товарната композиция товарния автомобил се е движел със скорост 26 км. в час, а скоростта на движение на лекия автомобил е била около 81 км. в час, при разрешена 90 км.в час. Опасната зона за спиране на товарния автомобил е била 15 метра, а на лекия автомобил е била 68.4 метра. Според вещото лице, водача на лекият автомобил „Фолксваген“, при движение с около 81км/ч. не е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез своевременно реагиране на намаляне на скороста и аварийно спиране при възникналата опасност. Водача на товарния автомобил, е имал техническа възможност, осигурена му от релефа на пътя, видимостта от метрологичните условия и техническата възможност от огледалото за обратно виждане, да види и възприеме предприетата маневра „Изпреварване“ от лекия автомобил и да намали и спре движението си, за да пропусне преминаване на лекият автомобил покрай него и след това да продължи движението си.
От заключението на съдебно медицинската експертиза, както и от обясненията на вещото лице Ф.Т. дадени в откритото съдебно заседание на 16.01.2020г., се установява, че от приложената от ищците медицинска документация е видно, че ищеца В.И. с получила разкъсно контузна рана на главата/дясно челно; охлузване и кръвонасядане на челото; оток в областта на главата; кръвонасядане на дясна раменна става; охлузване на десен лакът, двете коленни стави и кръвонасядане на лява подбедрица. Ищеца Б.А. е получил оток в областта на главата и охлузване на лява подбедрица. Болките и страданията са били с не голям интензитет /по интензивни са били при ищеца И./ и характерни за посочените по-горе наранявания. Според вещото лице е налице причинно следствена връзка между механизма на процесното ПТП и получените телесни увреждания от ищците.
B делото е приложена медицинска документация от деня на инцидента само за ищеца В.И. в следствие на претърпяно ПТП на същата дата. Два дни по-късно същата е посетила съдебен лекар, който е отразил надлежно и е описал съответно констатираните външни травматични увреждания, като няма медицински данни за изпадане в състояние на безсъзнание от ищеца И. в резултат на тежко мозъчно сътресение - комоционална кома. В делото няма приложена медицинска документация от деня на инцидента, в която да са констатирани телесни увреждания в следствие на пътен инцидент, в който ищецът Б.А. да е участвал. Три дни по-късно съшия е посетил съдебен лекар, който е oтразил надлежно и е описал съответно констатираните външни травматични увреждания, като е възможно те да са в причинно следствена връчка с механизма на ПТП-то.
Според вещото лице оздравителния период за уврежданията причинени на В.И. е от порядъка на 2-5 седмици, а срока за възстановяване на уврежданията на Б.А. е от порядъка на 7-12 дни. В приложената медицинска документация е отразено, че на И. е предписан Аналгин при нужда, като няма данни на Б.А. да е назначено лечение. Няма данни и двамата ищци да са били временно неработоспособни в резултата на инцидента. Няма данни и ищците да са търсили последваща медицинска помощ и да са се подлагали на последващо лечение. Вещото лице заключава, че с оглед механизма на ПТП и вида и характера на получените телесни увреждания от ищците, не може да се установи дали са били с поставени обезопасителни колани, но при процесното ПТП в конкретния случай сблъсъка е осъществен от страни и поставянето или непоставянето на предпазен колан, не би имало отношение към получените травми.
Описания механизъм на настъпване на произшествието – предприетата маневра за завой на ляво от товарния автомобил без да подаде светлинен сигнал и без да съобрази, че движещия си зад него лек автомобил, в който са пътували ищците е предприел маневра да го изпревари, както и факта, че ищците са пътували в лекия автомобил и сблъсъкът с товарния се установяват и от показанията на разпитания по делото свидетел Ивайло Николов И., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни.
С оглед на така установеното съдът намира, че към момента на настъпване на произшествието водачът Любомир Трайков е управлявал на товарния автомобил, като е предприел маневра „Завиване на ляво” за навлизане в крайпътен имот, за което на пътя съществува просек, без да сигнализира тази маневра със светлинен сигнал, с което е поставил сам себе си и водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел Шаран с peг. № ВР 3248 ВС в условия на невъзможност за предотвратяване на произшествието.
За да бъде изключена вината на водача на товарния автомобил за настъпване на произшествието, е необходимо по делото да бъде установено по безспорен начин, че произшествието е настъпило поради събитие или поведение на другия водач на лекия автомобил, което не е могло да се предвиди/деецът не е бил длъжен да предвиди обществено опасните последици от своите действия или да не е могъл да ги предвиди/ или е осъществено в резултат на непреодолима сила.
Съдът намира, че при управление на МПС всички водачи, независимо на какъв път се осъществява движението, са длъжни да спазват правилата за движение, разписани в ЗДвП. Ето защо, при осъществяване на движението си водачът на товарния автомобил е нарушил разпоредбите на ЗДвП, като е предприел маневра без да подаден светлинен сигнал и без да съобрази, дали поставя в опасност другите участници в движението – без да провери в огледалото за обратно виждане дали зад него автомобила не е предприел изпреварване, вследствие на което е причинил пътнотранспортно произшествие с лекия автомобил и леките телесни наранявания на пътуващите в него на предна дясна седалка и на задна дясна седалка ищци.
По делото, въпреки предоставената от съда възможност, не се събраха доказателства, от които да се установява, че сблъсъкът на двата автомобила не е могъл да бъде избегнат при никакви обстоятелства, предвид посоченото от вещото лице, че при така предприетата маневра от товарния автомобил без да подаде светлинен сигнал и без да отчете в огледалото за обратно виждане, че водача на лекия автомобил е предприел изпреварване, не би било възможно да се избегне удара.
По делото не е установено и наличието на съпричиняване, предвид обстоятелството установено от вещото лице на съдебно-медицинската експертиза, че независимо дали са били или не с поставени обезопасителни колани, това не би било в състояние да предотврати уврежданията на ищците, с оглед механизма на настъпването им.
От всичко гореизложено, следва извода, че по делото са установени причинно-следствената връзка между ПТП и вредоносния резултат, както и вината на водача на товарния автомобил. Налице е и хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ (отм). Доказва се наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на реализиране на ПТП между собственика на причинилия увреждането товарен автомобил и ответника като застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 267 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.2 от КЗ (отм.) застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.
С оглед определяне справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени характера, степента и продължителността на търпените от ищците болки и страдания от причинените с ПТП травми. Съдът трябва да вземе предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск "Гражданска отговорност на автомобилистите" като критерий наред със всички останали за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват настъпилата лека по степен и продължителност, понесена от ищеца В.И. травма – разкъсно контузна рана на главата/дясно челно; охлузване и кръвонасядане на челото; оток в областта на главата; кръвонасядане на дясна раменна става; охлузване на десен лакът, двете коленни стави и кръвонасядане на лява подбедрица и още по-лека по степен и продължителност, понесена от ищеца Б.А. травма - оток в областта на главата и охлузване на лява подбедрица. Болките и страданията и на двамата са били с не голям интензитет, като по - интензивни са били при ищеца И.. Не е следвало и за двамата болнично лечение, нито им е било предписано медикаментозно лечение. Бърз е и оздравителния период, като по делото не са ангажирани доказателства за последващи усложнения. С оглед критериите за справедливост, съда намира, че болките и страданията на ищеца И. подлежат на репарация и могат да бъдат компенсирани със сумата от 2 000.00 лева, а тези на ищеца А. подлежат на репарация и могат да бъдат компенсирани със сумата от 1 000.00 лева.
Не се установи по делото последиците от произшествието да са се отразили по негативен начин върху физическото и психическото състояние на ищците след кратките срокове за възстановяване – за И. 2-5 седмици, а за Б.А. 7-12 дни. Въз основа на заключението по съдебно-медицинската експертиза и показанията на разпитания свидетел не се констатира в резултат на получените телесни увреждания ищците да са се нуждаели от помощ в обслужването си и при изпълнение на ежедневните функции и дейности. В същото време, не се е наложило последващи медицински прегледи извън първата помощ при ПТП оказана само на ищеца И., нито е имало назначено лечение. Не се установява и ищците да са били в невъзможност да полагат труд. Предвид на тези обстоятелства съда счита посочените по-горе размери на обезщетения за справедливи и намира, че следва да уважи претенциите на ищците до тези размери, като по отношение останалата част до претендираните с исковата молба размери, следва да отхвърли претенциите като завишени и недоказани.
Поради уважаване на иска за неимуществени вреди в посочения размер съдът намира за основателен и акцесорната претенция за мораторните лихви, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.84, ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ. Законната лихва върху обезщетението се дължи по правило, считано от датата на застрахователното събитие - датата на ПТП. Отговорността на застрахователя произтича от застрахователния договор, а не от непозволено увреждане. Тази негова отговорност обаче е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на деликта, което обстоятелство обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени вреди и при същите условия, при които отговаря самият делинквент. Поради горното на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането. Горният извод се подкрепя и от тълкуването на разпоредбата на чл.227, ал.1 т.2 от КЗ, според която застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за платените от него на увредения лихви за забава, дължими за периода от датата на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 от КЗ от застрахования или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ. С оглед горните изводи следва да се приеме, че застрахователят дължи на ищците на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.84, ал.3 от ЗЗД законната лихва от датата на увреждането.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно уважената част от иска. Ищците са направили разноски за платена от ищеца Б.А. държавна такса в размер на 180.00 лева и платен депозит за вещи лица общо 340 лева. Съобразно уважената част на иска обезщетения общо 3000.00 лева при претендирани 4500.00 лева, съда следва да им присъди 347.00 лева.
На пълномощника на ищците адвокат Урдев следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, от ЗА в размер съобразно уважения иск и съгласно Наредба Такива са адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 440.00 лева.
На ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част на иска. Така при направени разноски за възнаграждение на вещи лица общо 340.00 лева и юрисконсулско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски в размер на 290.20 лева.
Въз основа на изложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД ЕИГ Ре“ АД (предишно наименование „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД) с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Р.И., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 2000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на ПТП от 15.07.2014г. по вина на Любомир Ангелов Трайков, водач на автомобил, марка ДАФ 95 ХФ 430 с per. № ВР 8514 ВМ и прикачено към него ремарке с peг. № ВР 7982 ЕА със сключен договор за задължителна застраховка „ГО” при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –15.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от 3 000.00 лева.
ОСЪЖДА „ЗД ЕИГ Ре“ АД (предишно наименование „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД) с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.А., ЕГН ********** с адрес: ***, ж. к. „З-юг“, бл. 19, вх. Д, ап. 3, сумата от 1000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на ПТП от 15.07.2014г. по вина на Любомир Ангелов Трайков, водач на автомобил, марка ДАФ 95 ХФ 430 с per. № ВР 8514 ВМ и прикачено към него ремарке с peг. № ВР 7982 ЕА със сключен договор за задължителна застраховка „ГО” при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –15.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от 1 500.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЗД ЕИГ Ре“ АД (предишно наименование „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД) с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Р.И., ЕГН ********** с адрес: *** и на Б.И.А., ЕГН ********** с адрес: ***, ж. к. „З-юг“, бл. 19, вх. Д, ап. 3 съдебно - деловодни разноски в настоящата инстанция в размер на 347.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38 от ЗА „ЗД ЕИГ Ре“ АД (предишно наименование „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД) с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Венелин Урдев от АК-София адвокатско възнаграждение в размер на 440.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В.Р.И., ЕГН ********** с адрес: *** и Б.И.А., ЕГН ********** с адрес: ***, ж. к. „З-юг“, бл. 19, вх. Д, ап. 3 да заплатят на „ЗД ЕИГ Ре“ АД (предишно наименование „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД) с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** сторените разноски в размер на 290.20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: