НЕПРИСЪСТВЕНО
РЕШЕНИЕ
№ 4543/25.10.2019г.
Гр.Варна,25.10.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 2372 по
описа за 2019 год., ХLII – ри състав, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по
делото е образувано по предявена искова молба с регистрационен вх. 11448/14.02.2019 г., надлежно
уточнена с допълнителни писмени молби с регистрационен вх.№ 16 922/ 06.03.2019 г.; 32520/08.05.2019 г. и 34 079/14.05.2019 г.
Отправеното от ищеца А.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Ж.М. ***,със
съдебен адрес:*** против ответника Д.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** искане
по см. на чл. 127, ал. 1 т. 5 ГПК е:
Да бъде постановено
Решение по силата на което да бъде прието за установено по отношение на
ответницата, че ищецът е изключителен собственик на недвижим имот представляващ
апартамент с идентификатор № *, находящ се в гр.Варна, ж.к. „*“ , бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, представляващ апартамент с две стаи,
кухня и сервизни помещения с обща площ от 60,90 кв.м., избено помещение № 10 и
0,7512 % идеални части от общите части
на сградата, при граници – на същия етаж обект с идентификатор *, под обекта с
идентификатор *, над обекта с идентификатор *.Цената на иска е равна на данъчната оценка
а именно 9 203,30 лева /девет
хиляди двеста и три лева и тридесет стотинки/. С определение № №6251/16.5.2019 г. производството по делото
е оставено без ход за вписване на исковата молба в АВ СВ Варна, като след
вписване на исковата молба е разпоредено връчване на
преписа на ответната страна.
Ищецът
основава искова си молба на следните твърдени правно релевантни факти и
обстоятелства:
Още в сезиращата ВРС
молба ищецът е посочил, че заедно с ответницата са законни наследници на Т.И. А.
починала на дата 12.1.2019 г. /което било видно от приложеното към исковата
молба удостоверение за наследници/, като ищецът бил съпруг на А.а ответницата –
нейна сестра.Сочи се ,че по време на брака между ищеца и
Т. А.двамата придобили недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, ж.к. *, бл. *,вх. * * ет.*, ап.*, представляващ апартамент от две
стаи, кухня и сервизни помещения с обща площ от 60,90 кв. м., избено помещение
№ 10 и 0,7512 % идеални части от общите части на сградата. Същият имот, твърди ищецът, бил
придобит по силата на Договор за покупко –продажба на
жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, рег. № * г., т. *, * за сумата от 172 лева. Покупната цена била изцяло изплатена
с лични средства на ищеца, представлявали изключителна негова собственост, за
което ищецът щял да ангажира допълнително доказателства – както писмени ,така и
гласни.С оглед на горното ищецът твърди, че имота посочен по-горе не
представлявал СИО а индивидуална собственост на ищеца, поради което и отв.Д.И.Д. не била придобила права върху този имот от покойната си сестра. Ето
защо е и отправеното искане до ВРС. В подкрепа на твърденията си ищецът е
направил доказателствени искания.В депозираната по
делото уточнителна молба от дата 6.3.2019 г., в
изпълнение на дадените указания ищецът желае ВРС да приеме, че искът е предявен
на осн. чл. 23 ал. 1 и ал. 2 СК, като е подчертано
твърдението ,че средствата за закупуване на имота са лични на ищеца,
респ.имотът придобит от ищеца по време на брака му със съпругата му не
представлява СИО и сестрата на покойната съпруга на ответника не притежава
съсобственост в този имот , т.е. повторено е твърдението че имотът е лична
собственост на преживелия съпруг и ищец по делото. В последваща молба от дата 14.5.2019 г. ищецът е прецицзирал
искането си до ВРС а именно да бъде
прието за установено, че ищецът е изключителен
собственик на имота.
В
СРОКА по чл.131 ГПК ответницата, получила лично преписа от искова молба не подала отговор. Съгласно разпоредбата на
чл.146 ал.1 т. 5 от ГПК съдът по предявения иск с правна квалификация чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. чл.21, ал.4 от СК (положителен установителен
иск за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищецът е едноличен собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна - апартамента описан по-горе) e разпределил тежестта на доказване
между страните и допуснал до събиране относимите и
допустими доказателства .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 11.10.2019
год.процесуалният представител на ищеца адв.Ж.А.от АК
Варна е направила искане по делото да бъде постановено Неприсъствено
решение, като в полза на ищеца се присъдят сторените разноски, за което е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Видно от протокола
от проведено о.с.з. от 11.10.2019 г. ,настоящият съдебен състав е уважил искането на процесуалния представител
на ищеца съдът да се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл.
238 от ГПК, като е намерил искането за постановяване на Неприсъствено решение
за основателно.Съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на искова молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В
настоящия казус е налице именно фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК,
поради което и искането на ищцовата страна е уважено .
Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в
съдебно заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие,
както и че предявеният иск вероятно е основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва
да бъде постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора съдът следва да
определи и да присъди разноските по делото дължими се в полза на ищцовата
страна.
Съгласно приобщения по делото списък по чл.80 ГПК на л.56 –ти по делото ищцовата страна претендира присъждане на следните
разноски :1/ адвокатски хонорар в размер на 1200 лв. и 2/ 368,12 лева – внесена държавна
такса .Видно от л. 22 и л. 57 – двата разхода които претендира за
възстановяване ищеца са доказани и по основание и по размер, поради което съдът
присъжда същите в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК – общо сума от 1568,12
лева (хиляда петстотин шестдесет и
осем лева и дванадесет стотинки ).
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.238 от ГПК, вр. чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца А.Д.А., ЕГН **********, с адрес *** и ответника Д.И.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** , че ищеца А.Д.А., ЕГН **********,
е изключителен собственик на недвижим имот, представляващ апартамент
с идентификатор № *, находящ се в
гр.Варна, ж.к. „*“ , бл. *, вх. *,
ет. *,
ап. *, представляващ апартамент с две стаи,
кухня и сервизни помещения с обща площ от 60,90 кв.м., избено помещение № * и 0,7512 % идеални части от общите части на сградата, при граници : на
същия етаж обект с идентификатор *, под обекта с идентификатор *, над обекта с
идентификатор * , на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.21, ал.4 от СК.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.А., ЕГН **********,
с адрес *** СУМАТА от общо 1568,12 лева (хиляда петстотин шестдесет и осем лева и дванадесет
стотинки )- сторените от ищеца съдебно
- деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните , като на ищеца се връчи
чрез адвокат Ж. А.от ВАК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :