Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 18.02.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и
първи януари 2020 година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №5188 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.422 ГПК.
Ищецът Д.Т.К. твърди в исковата си молба, че на 25.09.2017г. започнал
работа в ответното дружество „ВИКИНГ-НИКОЛОВ" ЕООД гр.София по трудов
договор №7168 от 25.09.2017г. на длъжност „охранител", при мястото за
изпълнение на трудовите задължения „Военен обект Змейово", находящ се в
село Змейово и основно месечно възнаграждение в размер на 460 лв., променено на
560 лв. с допълнително споразумение в началото на 2019г.
Заявява, че по времето на действие на трудовото правоотношение изпълнявал
стриктно и отговорно задълженията си и работодателя е нямал никакви забележки
към него. На 01.04.2019г. му била връчена Заповед №8152/01.04.2019г. за
прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.10б от КТ.
Последният пълен отработен месец от ищеца бил месец март 2019г. Съгласно
клаузите на сключения трудов договор срока за изплащане на дължимото месечно
възнаграждение бил от 25-то до 30-то число на месеца, за предходния месец.
Тоест възнаграждението на месец март 2019г. следвало да бъде заплатено на ищеца
от 25-ти до 30-ти април 2019г., но това не било сторено от работодателя.
След няколкократни разговори Д.К. е разбрал, че няма да си получи
възнаграждението за месец март 2019г. и това го е принудило да подаде сигнал в
Дирекция „Инспекция по труда" София на 29.05.2019г. Контролните органи са
извършили проверка на „ВИКИНГ-НИКОЛОВ" ЕООД и установили, че за месец март
2019г. работодателят е начислил на ищеца възнаграждение в размер на 414,96лв -
чиста сума за получаване след законоустановените удръжки, но не е представил
документи, удостоверяващи изплащането на тази сума. В тази връзка му било
дадено предписание да изплати дължимата сума в срок до 16.07.2019г., но това
отново не било сторено.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и по образуваното ч.гр.дело №3731/2019г. била издадена Заповед №1936 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.07.2019г., но длъжникът
„ВИКИНГ-НИКОЛОВ" ЕООД подал възражение.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че същия му дължи сумата в размер на 414,96 лв.,
представляваща трудово възнаграждение за месец март 2019г., ведно със законната
лихва върху сумата от 18.07.2019г. до изплащане на вземането. Претендира
направените в настоящото дело и в заповедното производство разноски.
Ответникът „ВИКИНГ-НИКОЛОВ“ ЕООД София не представя писмен отговор в срока
по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба и не ангажира
доказателства.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №3731/2019г. по описа на
Районен съд Ст.Загора се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е
издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът
„ВИКИНГ-НИКОЛОВ" ЕООД гр.София да заплати на кредитора Д.Т.К. сумата от
414,96 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.03.2019г.,
ведно със законната лихва от 18.07.2019г. до окончателното плащане. В срока по
чл.414 ал.2 ГПК, ответникът възразил, че не дължи вземането по издадената
заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като по
силата на сключения между страните трудов договор №7168 от 25.09.2017г. е
заемал длъжността „охранител“ при основно месечно възнаграждение 460лв., което
с допълнително споразумение от 02.01.2019г. е променено на 560лв., считано от
01.01.2019г. Със заповед №8152/01.04.2019г. на основание чл.328 ал.1 т.10Б КТ,
считано от 01.04.2019г. трудовото правоотношение между страните е прекратено.
Съгласно чл.242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.
Основното задължение на работодателя по трудово правоотношение е да заплаща на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение /чл.128 т.2 КТ/.
Изпълнението на това задължение е гарантирано в чл.245 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира
изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата
установена за страната. Съдът приема за безспорно установено, че ищецът
добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период, тъй
като ответника не е направил възражение относно това обстоятелство, поради
което същия дължи изплащане на разликата до пълния размер на трудово
възнаграждение договорено между страните, ведно със законната лихва. Трудовото
възнаграждение за процесния период е било изискуемо с оглед установеното в
чл.270 КТ задължение в тежест на работодателя да изплаща трудово възнаграждение
авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго. Трудовото
възнаграждение е било изискуемо и ликвидно, установено по основание и размер.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на начисленото от
ответника трудово възнаграждение на ищеца за м.03.2019г. след приспадане на
дължимите удръжки е в размер на 434,55лв. и същото не е изплатено.
Предвид така обсъдените доказателства съдът намира, че иска за установяване
вземането за неизплатено трудово възнаграждение за м.03.2019г. се явява
основателен и доказан и следва да бъдат уважени в предявения размер 414,96 лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. с
на чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.72
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по
Бюджета на съдебната власт сумата от 25,00 лв. държавна такса, както и сумата
от 150,00 лв. възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв. Няма данни ищецът да е направил разноски в заповедното производство.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВИКИНГ-НИКОЛОВ" ЕООД гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Възраждане, ул.Цар Симеон №63, представлявано от Тани Николов Танков, че същото дължи на Д.Т.К., ЕГН **********,***, сумата от 414,96 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.03.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 18.07.2019г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично
задължение е издадена в полза на Д.Т.К. против „ВИКИНГ-НИКОЛОВ"
ЕООД гр.София заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК №1936/19.07.2019г. по ч.гр.дело №3731/2019г. по описа на РС Ст.Загора.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ-НИКОЛОВ" ЕООД гр.София, с п.а. да заплати на Д.Т.К., с п.а. направените
по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв.
ОСЪЖДА
„ВИКИНГ-НИКОЛОВ" ЕООД гр.София, с п.а. да заплати в полза на Държавата
по Бюджета на съдебната власт сумата от 25,00
лв. държавна такса.
ОСЪЖДА
„ВИКИНГ-НИКОЛОВ" ЕООД гр.София, с п.а. да заплати по сметка на Районен
съд Ст.Загора сумата от 150,00лв. за
възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :