Номер / .12.2019 год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
Секретар: Анна Димитрова
Прокурор при Варненска
окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
Като разгледа докладваното от
съдия Ралица Андонова
кАНД № 2801 по описа на съда за 2019 година,
За да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63
ал.1 ЗАНН и е образувано
по касационна жалба от Г.Г.Ф., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.В.П.
***, против Решение №1577/09.08.2019г по АНД № 1912/2019г по описа на РС-Варна,
36 с-в, с което е потвърден Електронен фиш серия К №1525886 на ОДМВР - Варна и
наложената му Глоба в размер на 650лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП за нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП. Релевирани са касационните
основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от
НПК, приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществмени процесуални нарушения при
постановяване на решението. Твърди се, че ВРС не е съобразил неспазването на
разпоредбата на чл.9 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г от служителя, извършил
измерването на скоростта; липсата на доказателства за последваща проверка на
мобилната система – залепени валидни знаци за извършена такава; липсата на
задължителни реквизити в ЕФ – час на нарушението и номер на видеоклипа; фактът,
че използваният пътен знак „Е 24” не отговоря на нормативните изисквания. С
тези съображения се настоява за отмяна на решението на въззивния съд и на
потвърдения с него ЕФ като незаконосъобразни. В съдебно заседание, редовно
призован, касаторът не се явява, адв.Д. е депозирал писмена молба, с която
заявява, че поддържа изцяло така предявената жалба, и настоява за уважаването
й.
Ответната страна ОДМВР-Варна, надлежно уведомени, не
се представляват и не ангажират становище.
Участващият в производството представител на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
инстанция намира, че жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, районният съд приел за
установено от фактическа страна, че на 09.03.2017г в 14:03ч по път Е-70 от
Летище Варна в посока гр.Варна (до бензиностанция „Петрол”), при ограничение на
скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26 от ЗДвП, л.а. „Хюндай Атос
Прайм” с рег.№ В **** РК се движел със скорост 135 км/ч, т.е. с превишение от
55 км/ч. Нарушението на ограничението на скоростта било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR- 1М-646/14, поставено в служебен
полицейски автомобил на ОДМВР-Варна. МПС – л.а.„Хюндай Атос Прайм” с рег.№ В ****
РК било регистрирано като собственост на „Технокар” ЕООД с едноличен собственик
на капитала и управител Г.Г.Ф..
При тези установявания от ОДМВР - Варна
бил издаден ЕФ серия К №1525886, с който за извършеното нарушение по чл.21 ал.2
вр.ал.1 от ЗДвП на Ф. като представляващ ЮЛ-собственик била наложена глоба в
размер на 650лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП.
При тази фактология, установена въз
основа на анализ на събраните в производството по АНП и на съдебното дирене
пред него доказателства, въззивният съд приел за установено от правна страна,
че на първо
място заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на
движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно
доказателствено средство по см.чл.189 ал.15 от ЗДвП, изготвено по установения в
закона ред с техническо средство, предвидено с чл.165 ал.2 т.6 от ЗДвП. С
позоваване на данните в Протокол №-9-17 от проверката на мобилната система за
видеоконтрол TFR- 1М-646/14 съдът приел,
че регистрираната скорост от 135 км/ч попада в обхвата й , като допустимата
грешка е в рамките на 3 км/ч, съотв. 3% при скорост над 100 км/ч. Поради това,
както и предвид липсата на данни за неправомерно използване на радара, в
нарушение на предвидените за това условия и ред, които да създадат съмнение във
верността на отчетената скорост или на идентификацията на автомобила, ВРС приел
за несъмнено установени както заснетата скорост на движение, така и
местоположението, и регистрационния номер на автомобила.
На второ място съдът обсъдил
приложимите редакции на чл.189 ал.4 от ЗДвП – относно издаването на ЕФ за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система в отсъствие на контролен орган, §1 т.65 от ЗР на ЗДвП, съдържаща
легалната дефиниция на автоматизирани технически средства и системи, и Наредба
№8121з-552/12.05.2015г на МВР, издадена на осн.чл.165 ал.3 от ЗДвП за условията
и реда за използване на АТСС, конкретно – направеното с чл.2 от Наредбата
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, и предвиждането на чл.3 от
същата за санкциониране с ЕФ на нарушения на правилата за движение.
Анализирайки приложимите правни норми, въззивният съд достигнал извод, че към
датата на нарушението 19.03.2017г установяването му е допустимо както със
стационарно, така и с мобилно АТСС, каквото е използвано в конкретния казус,
при условие, че са спазени изискванията на Наредба №8121з-552/12.05.2015г. В
тази насока предходният съдебен състав изложил мотивирани съображения за
изпълнението на всяко едно от тях. Така посочил, че ЕФ съдържа всички
задължителни реквизити по см.чл.189 ал.4 от ЗДвП – териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на
когото е регистрирано същото, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока за плащането й, сметката или мястото на доброволното
й заплащане. Пътният участък, където е установено нарушението, бил
предварително обозначен със знак за видеозаснемане, което е установено с
приложените към АНП доказателства за предварително оповестени места за контрол.
В случая било спазено и изискването на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП и скоростта,
която не трябва да се превишава в този пътен участък, различна от предвидената
с ал.1 на текста, била сигнализирана с пътен знак. С позоваване на приложения
към АНП снимков материал съдът приел, че пътният участък от Летище Варна в
посока към града бил обозначен с пътен знак Е-24, предупреждаващ за извършване
контрол на скоростта на движение, а въз основа на Протокол №1-9-17 от проверката
на мобилната система за видеоконтрол приел, че АТС, с което е измерена
скоростта на движение, е било технически изправно. При тези данни и предвид липсата на спор
относно собствеността на МПС въззивният съд приел, че от приобщените като
веществени доказателствени средства снимка и разпечатка от използваното
средство за измерване се установява, че на посочените в ЕФ дата, място и час
касаторът е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като е
управлявал МПС с превишена скорост – 135 км/ч при ограничение от 80 км/ч,
въведено с пътен знак В-26, на международен път Е-87 от Летище Варна към
центъра на града, с превишение от 55 км/ч. При това в ЕФ правилно била посочена
редуцираната, а не реално измерената скорост на движение от 138 км/ч. Поради
това съдът приел, че нарушението е правилно квалифицирано и несъмнено доказано,
а въз основа на събраните безпротиворечиви доказателства по делото е се
установяват по безспорен начин извършването му, самоличността на нарушителя и
неговата вина (доколкото той не е упражнил правото си по чл.189 ал.5 от ЗДвП с
писмена декларация да посочи друго лице –извършител). Съдът изложил съображения
за липса на основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, коментирал и отхвърлил
като неоснователно възражението на настоящия касатор, че при липсата на датат
на издаване на ЕФ, той следва да се счита за издаден на датата на връчването му
на Ф.. С тези съображения ВРС потвърдил изцяло ЕФ.
Настоящият касационен състав преценява
така достигнатите правни изводи на предходния като доказателствено обвързани,
обосновани и законосъобразни, изцяло и споделя и препраща към тях съгл.чл.221
ал.2 пр.2 от АПК.
Възраженията
на настоящия касатор са неоснователни.
На първо
място възраженията за начина на боравене с техническото средство от страна на
служителя на сектор „ПП” не са били направени с въззивната жалба, респективно –
не са били предмет на изследване чрез събиране на доказателства за тях от
първоинстанционния съд, и навеждането им за първи път с касационната жалба ги
квалифицира като недопустими поради забраната за нови фактически установявания
по чл.220 от АПК, т.е. тези възражения не следва д абъдат разглеждани изобщо.
Същото се
отнася и за твърдението за липса на залепени валидни знаци за последваща
проверка върху използваното средство за измерване, което е и неоснователно
предвид приложения по АНП и съобразен от ВРС Протокол №1-9-17/27.01.2017г
(по-малко от два месеца преди регистриране на нарушението) за последваща
проверка на TFR- 1М-646/14, със
заключение за съответствие на одобрения тип.
Възражението за липса на посочен в ЕФ
час на нарушението се опровергава с простия му прочит, а това за липса на
изписан номер на видеоклипа с нарушението е неоснователно, тъй като приложимия
чл.189 ал.4 от ЗДвП не предвижда такъв реквизит на ЕФ.
Не на
последно място – възражението, че използваният пътен знак Е-24 за обозначаване
на контролирания участък от пътя не отговаря на нормативните изисквания, е
изцяло немотивирано – то се изчерпва с цитиране на изискванията за поставянето
и видимостта му съгл.Наредбата за сигнализация на пътищата с пътни знаци, но
без конкретика защо касаторът счита, че той не отговаря на същите.
В обобщение
на изложеното и настоящият касационен състав счита, че в този случай нарушението
е безспорно доказано по установения от ЗДвП и Наредбата ред, и за него е
издаден ЕФ при спазване на специалнте изисквания на чл.189 от ЗДвП, поради
което същият е законосъобразен. В идентичен смисъл обосновано, правилно и
законосъобразно се е произнесъл и районният съд с проверяваното си решение,
което не е обременено с релевираните касационни пороци. Други такива, налагащи
неговата ревизия или отмяна, не бяха констатирани и в хода на задължителната
служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК, което налага оставянето му в сила.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по
чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №1577/09.08.2019г по адм.д.№1912/2019г
по описа на РС-Варна, 36 с-в, с което е потвърден Електронен фиш серия К №1525886 на ОДМВР -
Варна и наложената на Г.Г.Ф., ЕГН **********,*** размер на 650лв. на осн.чл.189
ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП за нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.