Решение по дело №92/2020 на Военен съд - София

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 102

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Днес, 25 януари 2021 година, Софийският военен съд, в град София, Съдебна палата, зала № 18, в открито съдебно заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. Мадлен Димитрова

 

при секретар Йорданка Начева, с участието на  лейт. Христо Матев - прокурор на ВОП - София, разгледа административно наказателно дело № 92 по описа на СВС за 2020 година, срещу кап. П.И.Б. от военно формирование 22060 – Велико Търново, за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, докладвано от председателя.

 

На основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, съдът

 

Р Е Ш И :

        

ПРИЗНАВА обвиняемия к**** П.И.Б. от военно формирование 22 060 - Велико Търново, роден на *** г. в гр. Шумен, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********,

 

ЗА НЕВИНЕН В ТОВА ЧЕ:

 

на 16.01.2019 г., около 16.50 ч., в гр. Велико Търново, в кабинета на началника на военно формирование 22 060, като длъжностно лице, по повод изпълнение на службата си и по хулигански подбуди, причинил на длъжностното лице В.К.Л., по повод изпълнение на службата ѝ, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. чл. 304, предложение 1-во от НПК го ОПРАВДАВА изцяло по обвинението по чл. 131, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 12, вр. чл.130, ал. 1 от НК.

 

На основание чл. 190 НПК направените по делото разноски в размер на 1 432.20 (хиляда четиристотин тридесет и два лв. и двадесет ст.) лева остават за сметка на държавата.

 

Решението може да бъде обжалвано и протестирано в петнадесетдневен срок пред Военно-апелативен съд в град София.

 

                                              

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

Мотиви по Решение № 102, постановено на 25 януари 2021 г. по АНД № 92/2020 г. по описа на СВС

 

Производството е по реда на глава двадесет и осма на НПК.

Обвиняемият *** П.И.Б. е роден на *** г. в гр. Шумен. Завършил висше образование през 2000 г. във *****„П*** В***********“ - гр. Шумен. Същата година постъпил на служба във в.ф. 22 060 - Велико Търново. От 2015 г. обвиняемият е заемал длъжността „началник отделение „Логистика“, а от 2019 г. – „началник секция „Логистика“  във в.ф. 22060 - Велико Търново. Изпълнявал поставените му задачи. Умеел да общува с колегите си. Притежавал чувство за колегиалност при работа в колектив. Постигал добри резултати при изпълнение на поставените задачи. В екстремни ситуации действал правилно и адекватно. Награждаван  е шест  пъти с “Благодарност“, два пъти с „Нагръден знак“ и четири пъти с „Грамота“. Наказван един път с „Мъмрене“. Женен. Не е осъждан и няма наложени административни наказания по реда на чл. 78а НК.

С постановление, съставено по чл. 375 НПК с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание от 29.10.2019 г. *** П.И.Б. е предаден на съд за деяние по чл. 131, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 12, вр. чл.130, ал. 1 от НК, при следната фактическа обстановка:

В началото на 2019 г. началникът на в.ф. 22060 - Велико Търново свидетелят ** И.Х. издал две заповеди, касаещи ежедневната дейност в поделението. Със ******* РД-52/08.01.2019 г. били определени лицата, водещи счетоводния отчет на материални и финансови ресурси, както и отговорностите на посочените в заповедта лица. Съгласно тази заповед свидетелката цивилен служител В.Л., на длъжност „счетоводител“ във военното формирование, следвало да организира цялостната дейност на звеното за счетоводен отчет, под ръководството на главния счетоводител. По силата на същата заповед свидетелката Л. следвало да изпълнява и разпорежданията на началника на секция „Логистика“ – обвиняемия *** Б.. Със ******* РД-53/08.01.2019 г. били назначени комисии и материално-отговорни лица за осигуряване дейността на ремонтните подразделения. С тази заповед свидетелката Л. била определена като член на комисията за отчитане движението, оценката и бракуването на материалните запаси след ремонт за център „Обслужване и ремонт“.

При изпълнение на двете заповеди се стигнало до конфликтна ситуация, изразяваща се в следното:

На 16.01.2019 г., около 13,00 ч., обвиняемият *** Б. представил две дефектовъчни ведомости на председателя на комисия „Обслужване и ремонт“- *** **** Ч.. Обърнал му и внимание, че следва да се състави протокол за оценка на базата на тези ведомости. *** Ч. помолил *** Б. да представи тези ведомости за обработка  и изготвяне на протокола на В.Л.. Л. изготвила протокола за оценка около 15.00 ч. При предоставянето на този протокол, между предаващата го Л. и приемащия го – *** Б., възникнал спор кой следва да изготвя протоколите с оценки, съгласно посочените заповеди на началника на в.ф.- свидетеля ***** И.Х.. Около 16.30 ч. същия ден ц.сл. Л. уведомила началника – ***** И.Х., за спора ѝ с *** Б.. Х. ѝ обяснил, че е права и той ще коригира заповедта си. Малко след това в кабинета на Х. се явил *** Б., който споделил на началника си, че с Л. ще има проблем. На него Х. също обяснил, че ще промени своята заповед, след което Б. напуснал кабинета му.

Около 16.55 ч. същия ден, след като освободил личния състав, ***** И.Х. се върнал в кабинета си, тъй като очаквал телефонен разговор с ***** Сотиров - командир на бригада „Логистика“. Обвиняемият влязъл във фоайето на сградата на щаба, за да изчака началника на военното формирование и да си тръгне с него от работа. В този момент по стълбите от втория етаж на сградата, слизайки, се появила свидетелката Л.. Между нея и *** Б. отново възникнал словесен спор. Обвиняемият разпоредил на свидетелката Л. до го придружи до кабинета на началника. Докато се придвижвали до кабинета на свидетеля ** Х. двамата продължили да спорят на висок тон. Двамата влезли в кабинета на началника на военното формирование, като били максимално афектирани, крещели си и се обиждали. Свидетелят Х. ги прекъснал, като им обяснил, че заповедта за комисиите ще бъде коригирана. *** Б. продължил да вика срещу свидетелката Л., да я обижда, отправяйки нецензурни реплики и закани за физическа агресия. Няколко пъти замахвал с дясната си ръка към лицето на Л., като продължавал да уверява началника си в правотата си. Така, при последвала реплика от страна на Л., обвиняемият замахнал с дясната си длан, свита на юмрук, и ударил в областта на предната част на дясното рамо Л.. Свидетелят ** Х. станал от стола си и се намесил, заставайки между двамата. Обвиняемият продължавал да вика с нецензурни думи и да нагрубява ударената от него служителка. Свидетелят ** Х. подканил и двамата да напуснат кабинета му. Обвиняемият, вървейки към вратата на помещението, избутван от ** Х. в гръб, продължил да вика по адрес на Л.. В един момент се обърнал и заобиколил вървящия зад него ** Х.. След това, отново с дясната си ръка, свита в юмрук, нанесъл втори удар в областта на предната част на дясното рамо на Л.. Началникът на формированието пак се намесил и избутал обвиняемия извън помещението, към приемната стая. Обвиняемият отново нахлул в кабинета и с дясната си ръка, свита в юмрук, нанесъл трети удар в областта на дясното рамо на Л., отпред. Свидетелят ** Х. разпоредил на *** Б. да престане и тримата се насочили към изхода на кабинета и сградата.

***** Х. поканил свидетелката Л. да я откара до дома ѝ и тя се съгласила. Свидетелят ** Х., свидетелката Л. и обвиняемият *** Б. се качили в автомобила на свидетеля Х., който ги откарал към домовете им. По време на пътуването между Х., Л. и Б. нямало разговори. Първа слязла Л. ***. При слизане обявила, че ще подаде жалба срещу *** Б., на което обвиняемият не реагирал.

При тръгването си към къщи ц.сл. Л. срещнала свидетелката **** - нейна приятелка и съседка. Л. разказала на ****, че била пребита. Двете заедно стигнали входа, в който живее Л.. **** отишла в своя дома да си вземе телефона и да изключи готварската си печка, а Л.  се прибрала в своя дом. След около 10 минути **** отишла в дома на Л.. Помогнала ѝ да се съблече и видяла зачервяване в областта на предното дясно рамо. **** посъветвала Л. да отиде в Спешна помощ. Л. се обадила по телефона на сина си – свидетеля Цветан ****. Той пристигнал пред входа на майка си и до колата отишли Л. и ****. Л. и **** тръгнали с колата към спешната помощ, а **** се прибрала в дома си.

Около 20.40 ч. Л. била прегледана от дежурен лекар - свидетелката д-р Анета Панайотова. При прегледа Л. съобщила на д-р Панайотова, че била бита от началника си с удари в дясното рамо. Лекарката установила повърхностно/дифузно/ зачервяване в лека степен в областта на рамото и мишницата. С рентгенова графия били изключени данни за фрактура. Тъй като пациентката Л. споделила, че са ѝ били нанесени удари, били уведомени органите на МВР. Пристигнал автопатрул. Младши инспектор Д*** Е*****, под диктовката на Л., записал обясненията ѝ за случилото се. Понеже нападателят бил военнослужещ, били извикани и органите на военна полиция. В пешния център пристигнал и ***** Т. ***, на РС “В** п****“-град Плевен. В служебно помещение на ВП-ТО–Велико Търново Тодоров снел писмени обяснения от Л..

Около 00.40 ч. на 17.01.2019 г. Л. уведомила по телефона ***** И.Х. за посещението си в Спешна помощ.

На 17.01.2019 г. Л. била прегледана от личния си лекар д-р Ю.Т. и съдебния лекар д-р Д**Г*****. Последният издал СМУ №*/2019 г.

На 21.01.2019 г. била прегледана от д-р В*Ми* – ортопед-травматолог.

На Л. били издадени  болнични листа за временна нетрудоспособност, както следва: от 17 до 21 януари 2019 г. вкл. - от д-р Т.; от 22 до 30 януари 2019 г. вкл. – от д-р М***********който на  30.01.19 г., след контролен преглед, удължил временната ѝ нетрудоспособност.

От действията на обвиняемия свидетелката Л. получила кръвонасядане в областта на дясната раменна става; болезнени и частично ограничени движения в дясната раменна става, съпроводено с изтръпване на пръстите на дясната ръка. Получената травма е в резултат на удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност, какъвто е човешкият юмрук. Местоположението на нараняването показва, че към времето на причиняване на телесната увреда пострадалата и удрящият са били един към друг или малко странично един към друг. Получената травма отговаря на възможността същата да е получена на 16.01.2019 г. Теоретично е възможно с оглед местоположението на травмата пострадалата и сама да може да си причини травматичното увреждане, но също така то отговаря да е получено по начин, средства, време, посочени от нея. Телесните увреждания са причинили на Л. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като не са засегнати жизненоважни органи на човешкото тяло. Срокът на лечение и възстановяване е около 15 дни.

При така описаната от прокурора фактическа обстановка, поддържана и след приключване на съдебното следствие, обвиняемият ***** П.И.Б. е предаден на съд с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба“ на основание чл. 78а НК, за това, че е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1 и т. 2, вр. чл.130, ал. 1 от НК, тъй като на 16.01.2019 г., около 16.50 ч., в гр. Велико Търново, в кабинета на началника на военно формирование 22 060, като длъжностно лице, по повод изпълнение на службата си, причинил на длъжностното лице В.К.Л., по повод изпълнение на службата ѝ, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съдът установи, че в диспозитива на постановлението не е посочено, че причинената на длъжностното лице В.К.Л. лека телесна повреда е по повод изпълнение на службата ѝ, но доколкото тези факти са подробно описани в обстоятелствената част на постановлението, то съдът счете, че се касае за техническа грешка. Обвиняемият се е защитавал по тези факти, поради което допуснатото не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото му на защита.

Обвиняемият дава подробни обяснения в хода на съдебното следствие, излагат различна от твърдяната от прокурора фактическа обстановка, в частта на обидите и нанасянето на удари по свидетелката Л., и твърди, че не я е обиждал и не я е удрял.

Защитниците на обвиняемия, в пледоариите си, поддържат тезата, че е налице различна от установената от прокуратурата фактическа обстановка и  подзащитният им не е извършил престъплението, за което е предаден на съд.

Съдът, като обсъди събраните и проверени по реда на чл. 378, ал. 2 НПК доказателства, лично и непосредствено, след провеждане на пълноценно съдебно следствие, намери, че твърдяната от прокурора, фактическа обстановка, изложена и в постановлението по чл. 375 НПК, не се потвърждава по категоричен и безспорен начин, така както изисква закона, и установи следната фактическа обстановка:

Със Заповед на командващия на Съвместното командване на силите № ЛС – 168 от 28.12.2018 г. обвиняемият *** П.Б. е преназначен от длъжност началник на отделение „Логистика“ във военно формирование 22060-Велико Търново на длъжност „началник секция „Логистика“ във военно формирование *******-Велико Търново.

Свидетелката ц.сл. В.К.Л., считано от 08.01.2019 г. е преназначена на длъжността „счетоводител“ във „Финансова служба“ във в.ф. 22060-Велико Търново от длъжност „старши счетоводител“ в същото формирование.

В началото на 2019 г. началникът на в.ф. 22060 - Велико Търново свидетелят ** И.Х. издал две заповеди, касаещи ежедневната дейност в поделението. Със ******* ***/08.01.2019 г. били определени лицата, водещи счетоводния отчет на материални и финансови ресурси, както и отговорностите на посочените в заповедта лица. Съгласно тази заповед свидетелката В.Л. следвало да организира цялостната дейност на звеното за счетоводен отчет, под ръководството на главния счетоводител. По силата на същата заповед свидетелката Л. следвало да изпълнява и разпорежданията на началника на секция „Логистика“ – обвиняемия *** Б.. Със ******* ****08.01.2019 г. били назначени комисии и материално - отговорни лица за осигуряване дейността на ремонтните подразделения. С тази заповед свидетелката Л. била определена като член на комисията за отчитане движението, оценката и бракуването на материалните запаси след ремонт за център „Обслужване и ремонт“.

На 16.01.2019 г., около 13,00 ч., обвиняемият *** Б. представил две дефектовъчни ведомости на председателя на комисия „Обслужване и ремонт“- *** Б* Ч.. Обърнал му и внимание, че следва да се състави протокол за оценка на базата на тези ведомости. *** Ч. помолил *** Б. да представи тези ведомости за обработка  и изготвяне на протокола на В.Л., тъй като преди това Л. отказала на *** Ч., който бил и председател на комисията, да изготви протокола. Л. изготвила протокола за оценка около 15.00 ч. При предоставянето на този протокол, между предаващата го Л. и приемащия го *** Б., възникна спор кой следва да изготвя протоколите с оценки, съгласно посочените заповеди. Свидетелката Л. изразила претенции, че неправилно следвало тя да съставя документи с оценки за имущества, които не се намирали по силата на заповед в нейно разпореждане като подотчетни ѝ.

Около 15.30 ч. – 16.00 ч. свидетелят *** **** Ч., в качеството му на председател на комисия, уведомил началника на военното формирование  - свидетеля ** Х., че Л. не иска да изпълни задълженията си като член на комисията. В същото време ги видяла Л., на която свидетелят ** Х., в присъствието на свидетеля *** Ч., разпоредил да си изпълни задълженията.

Около 16.55 ч. същия ден, след общ развод на униформения състав, свидетелят ** И.Х. се върнал в кабинета си, тъй като очаквал телефонен разговор с командира на бригада „Логистика“. Междувременно обвиняемият *** Б. бил във фоайето на сградата на щаба, за да изчака началника си – свидетеля ** Х., с когото заедно пътували до и от военното формирование, с лекия автомобил на последния.

Свидетелката Л. слизала по стълбите, за да си тръгва от работа. Между двамата отново възникнал спор във връзка със службата, като обвиняемият крещял и ръкомахал срещу Л.. Б. разпоредил на Л. да отидат при началника. От кабинета си свидетелят ** Х. чул караница между мъж и жена. В един момент се почукало на вратата и в кабинета му влезли *** Б. и ц.сл. Л.. Влезлите били максимално афектирани, крещели си и се обиждали. *** Б. излязъл за кратко, след което се върнал в кабинета на ** Х., носейки проблемната заповед. Разправията между *** Б. и свидетелката Л. продължила. Началникът, който седял на стол зад бюрото си, в дъното на кабинета, срещу вратата, се опитвал да преустанови разправията, като ги подканял да си ходят. Станал и казал на *** Б. да излезе и да го изчака отвън - пред дежурната стая на военното формирование, за да си ходят заедно.

***** Х. поканил свидетелката Л. да я откара до дома ѝ и тя се съгласила. Тримата - свидетелят ** Х., свидетелката Л. и обвиняемият *** Б. напуснали сградата и се качили в автомобила на свидетеля Х., който ги откарал към домовете им. По време на пътуването между ** Х., Л. и *** Б. нямало разговори. Първа слязла Л. ***. При слизане обявила, че ще подаде жалба срещу *** Б., на което обвиняемият не реагирал.

След като се прибрала в дома си, Л. се свързала със свидетелката ***** ****** – нейна дългогодишна съседка и приятелка. **** отишла в дома на Л. и последната ѝ разказала, как била бита от началника си в кабинета на началника на военното формирование. **** посъветвала Л. да отиде в Спешна помощ. Към 17.30 ч. Л. се обадила по телефона на сина си – свидетеля Ц**** Б********. Той пристигнал с автомобила си пред входа на блока, в който живеела майка му. Л. и **** излезли от входа. Л. се качила в автомобила на Б******** и тръгнали към спешната помощ, а **** се прибрала в дома си.

Около 20.40 ч. Л. била прегледана от дежурен лекар - свидетелката д-р А****** П************. При прегледа Л. съобщила на д-р П**************, че била бита от началника си с удари в дясното рамо. Лекарката установила повърхностно/дифузно/ зачервяване в лека степен в областта на рамото и мишницата. С рентгенова графия били изключени данни за фрактура. Тъй като пациентката Л. споделила, че са ѝ били нанесени удари, били уведомени органите на МВР. На място пристигнал автопатрул в състав свидетеля мл. инспектор Д******* Е***********и мл. инспектор В**************Г********Мл. инспектор Д********** Е*************, под диктовката на Л., записал обясненията ѝ за случилото се, а свидетелката се подписала. Понеже нападателят бил военнослужещ, според казаното от Л., били извикани и органите на военна полиция. Л. ***, на РС “Военна полиция“-град Плевен, където свидетелят ***** Т. Т***********снел писмените ѝ обяснения, като той лично ги записал.

След 00.00 ч. на 17.01.2019 г. Л. се обадила на дежурния по поделение свидетеля оф.к-т С.Х.И., разказала му, че докато са били в кабинета на началника, преди тръгване от работа, *** Б. я ударил няколко пъти в ръката и била ходила в болница. Попитала го за телефона на началника ** Х..

Около 00.40 ч. на 17.01.2019 г. Л. уведомила по телефона ** И.Х. за посещението си в Спешна помощ.

На 17.01.2019 г. Л. била прегледана от личния си лекар д-р Ю.Т., която насочила свидетелката към ортопед-травматолог. Л. съобщила на свидетелката д-р Т., че е била дърпана от началника си за ръката, в областта на мишницата, но не съобщила за нанесени ѝ удари.

На същата дата (17.01.2019 г.) Л. била прегледана от свидетеля д-р В* М* – ортопед-травматолог, който обективно установил силна палпаторна болка по предния отдел на дясна раменна става и по големия туберкулум; липсват видим откок и кръвонасядане; ограничени и болезнени движения, особена за сметка на абдукцията и антефлексията след 90 гр.; без клиника за дистални увреди.

Същия ден Л. била освидетелствана и от съдебния лекар д-р Д* Г*. Последният, след преглед, установил състояние след претърпяна и преживяна травма в областта на дясната раменна става – кръвонасядане с оток на меките тъкани на дясната раменна става, ограничени и болезнени движения в дясната раменна става, съпроводени с болка и ограничени движения на ръката при отвеждането ѝ в страни с изтръпване на пръстите на дясната ръка, и издал СМУ № 7/2019 г.

Към 17.01.2019 г.  свидетелката Л. страдала от болезнени и частично ограничени движения в дясната раменна става, съпроводено с изтръпване на пръстите на дясната ръка и причинили ѝ временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като не са засегнати жизненоважни органи на човешкото тяло и покриващи критерия на лека телесна повреда.

На 21.01.2019 г. Л. била прегледана отново от д-р В* М* – ортопед-травматолог, който установил наличие на подкожно кръвонасядане с големина на монета от 1 лв. отпред в дистална трета на дясната мишница; палпаторна болка в дясното рамо; последното е с възможен обем на абдукция и антефлексия до около 90 гр.; без дистални съдови и неврологични увреди.

На Л. били издадени  болнични листа за временна нетрудоспособност, както следва: от 17 до 21 януари 2019 г. вкл. - от д-р Т.; от 22 до 30 януари 2019 г. вкл. – от д-р М*, който на  30.01.2019 г., след контролен преглед, удължил временната ѝ нетрудоспособност.

Установената от съда фактическа обстановка се установява от:

-                     гласните доказателства - обясненията на обвиняемия, показанията на свидетеля ** И.С.Х., *** **** И.Ч., *** С.Х.Й., серж. К.И.Б., ***Р***К** С., М. Р* П*, С*я Б*И*– С*, Ц* С* Б*, М* Х. ****, мл.инсп. Д*р* Й. Е*, д-р А* И. П*, д-р Ю.И.Т., д-р В* М* М и ** Т. П* Т*, както и частично – от показанията на свидетелката В.К.Л.;

-                     писмените доказателства, събрани на досъдебното производство: том 1: резултат от конвенционална рентгенология, лист за преглед на пациент, съдебно медицинско удостоверение №*/2019 г., амбулаторен лист №253/17.01.2019 г., протокол за доброволно предаване и препис, лист № 83 (плик и съдържащ подшитите след него амбулаторен лист №506/17.01.2019 г., болничен лист, амбулаторен лист №336/21.01.2019 г., болничен лист), протокол за оглед на предмети и приложение - разпечатки от мобилен телефон; том 2: протокол за предупреждение, протокол за предупреждение, протокол за предупреждение, писмо отговор от центъра за спешна медицинска помощ, писмо,  лист за преглед на пациент, копие от журнал за нощно дежурство в спешна медицинска помощ, писмо от началника на военно формирование с приложени документи, длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител“,  длъжностна характеристика за длъжността „началник на отделение „Логистика“, служебна характеристика на ***** П.Б., служебна характеристика на цивилен служител В.К.Л., карта за наказание и поощрение,  копие от жалба от В.Л., копие от рапорт на ***** Б.,  копие от жалба от цивилен служител А*И. В*, обяснения от В.Л. във връзка с жалбата, рапорт от ст.лейт. П.Б., заповед на началника на военно формирование № 22060/08.01.2019 г., заповед на началника на военно формирование № 22060 РД 53 от 08.01.2019 г.;

-                     писмените доказателства, събрани в хода на разглеждане на съдебното дело по АНД 92/2020 г. по описа на СВС: ******* РД- 48/17.01.2017 г., ******* РД-54/19.01.2017 г., Протокол за оценка на материални запаси от 23.01.2017г., Протокол за оценка на материални запаси от 06.06.2017г., ******* РД-368/09.12.2017 г., ******* РД-369/29.12.2017 г., Протокол за оценка на материални запаси от 29.01.2018 г., ******* РД-173/17.05.2018 г., Протокол за оценка на материални запаси от 02.10.2018г., ******* РД-53/08.01.2019 г., Протокол за оценка на отбранителни продукти от 28.05.2019г., Протокол за оценка на материални запаси от 28.05.2019г., Протокол за оценка на материални запаси от 22.07.2019г., ******* РД-14/02.01.2020 г., Грамота от командира на бригада „Логистика“ от 18.11.2019 г., Грамота №125/02.2012г. от Министъра на отбраната, Грамота №264/28.12.2006 г. от Министъра на отбраната, Грамота от декември 2006г. на министъра на отбраната и началника на ******************, *******РД-1288/12.11.2019г. на комадващия СКС, Сертификат №1735/26.03.2002 г., Удостоверение №2324/21.04.2003г., Удостоверение №72/07.04.2006г., Удостоверение №10989/20.04.2009г., Удостоверение №14952/19.01.2011г., Удостоверение №7128/30.04.2015 г., Удостоверение № 24717/27.09.2017 г.; справка за съдимост с вх. № 260152/09.11.2020г. и писмо от Бригада „Логистика“ - ВФ 22 060 – Велико Търново с вх. № 260137/02.11.2020 г., ведно със заверено копие на препис-извлечение на ******* ЛС 168/28.12.2018 г., справка за месечното възнаграждение на *** Б. за времето от 01.01.2019 г. до настоящия момент и заверено копие на Допълнително споразумение № 3-179/08.01.2019 г. към трудов договор № 0317/02.12.1986 г. на цивилен служител В.К.Л. и писмо изх. № 94мм-4496-1-1/24.11.2020 г. на заместник кмета на Община Велико Търново,

-                     частично - от съдебно-психологична и психиатрична експертиза и съдебномедицинска експертиза.

От гласните доказателства - показанията на свидетелите – служещи във военно формирование и писмените доказателства по делото – Заповед на командващия № ЛС-168/28.12.2018 г.[1] и служебна бележка[2] - се установи по безспорен начин, че към инкриминирания момент обвиняемият е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „а“ от НК, тъй като е лице, на което е възложено да изпълнява със заплата и постоянно служба в държавно учреждение.

От гласните доказателства - показанията на свидетелите – служещи във военно формирование и писмените доказателства по делото – Допълнително споразумение № 3-179/08.01.2019 г. – се установи по безспорен начин, че към инкриминирания момент свидетелката В.К.Л. е била длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ от НК, поради това, че същата е била лице, на което е възложено да изпълнява със заплата и постоянно работа, свързана с пазене и управление на чужда имущество в юридическо лице.

От доказателствената съвкупност по делото безспорно се установи, не на 16.01.2019 г., около 16.50 ч., обвиняемият *** Б. и цивилен служител Л. са спорили помежду си в качеството си на длъжностни лица и по повод изпълнение на службата си във в.ф. 22060.

След приключване на съдебното следствие, въз основа анализа на доказателствата, съдът установи, че се оформят две основни групи гласни доказателства, които очертават две различни версии по фактите и обстоятелствата, очертаващи инкриминирания инцидент.

Първата версия относно фактите, възприета изцяло от прокуратурата, е тази, очертана от свидетелските показания на пострадалата В.Л. и писмените доказателства – медицинска документация, свързана с обследване на телесните увреди по нея.

Втората версия относно фактите, която е възприета и в значителна степен от съда, като съответстваща на обективно установеното, се очертава от обясненията на обвиняемия *** П.Б., подкрепени изцяло от показанията на единствения свидетел - очевидец ** И.С.Х..

Останалите гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите *** **** И.Ч., * С.Х.Й., *. К.И.Б., * Р* К*в С., М. Р*П*, С* Б* *– С*, Ц* С* Б*, М*Х. ****, мл.инсп. Д* Й. Е*, д-р А* И. П*, д-р Ю.И.Т., д-р В М* М* и ** Т. П* Т* частично потвърждават както изложеното от обвиняемия и свидетеля ** Х., така и от свидетелката Л., но относно основния факт, подлежащ на доказване - извършил ли е обвиняемият изпълнителното деяние на престъплението, а именно със свои активни и целенасочени действия да е причинил телесно увреждане на пострадалата, тези доказателства са производни и възпроизвеждат изцяло онова, което самата пострадала е споделила пред всеки един от тях.

Съдът анализира  двете основни версии, като обсъди доказателствата по отделно и в тяхната взаимна връзка, както следва:

В показанията си В.К.Л.[3] твърди, че на инкриминираната дата е била обект на вербална и физическа агресия, упражнена ѝ от обвиняемия *** Б. по повод изпълнението на служебните им задължения, който на инкриминираната дата, в края на работното време, около 17.00 ч., я обиждал и дърпал, насила я завел в кабинета на началника на военното формирование, като там продължил да ѝ крещи, да я обижда, да замахва срещу лицето ѝ и три пъти, през различни интервали от време и разположение помежду им, ѝ нанесъл три удара с юмрук в областта на предната част на дясното ѝ рамо. Свидетелката твърди, че е изпитала силна болка в ръката си, но не се разплакала. Действията на обвиняемия били извършени в кабинета на началника на формированието – свидетеля ** И.Х., който се опитал да преустанови конфликта, но не успял. След това свидетелят ** Х. предложил да я откара с личния си автомобил до дома ѝ, заедно с обвиняемия *** Б.. Свидетелката отказала няколко пъти, но накрая  се съгласила. Тримата напуснали района на формированието, като минали покрай дежурния – свидетеля оф.к-т С.Й.. Свидетелката Л., свидетелят ** Х. и обвиняемият *** Б. се качили в автомобила на свидетеля ** Х. и тримата пътували мълчешком до автобусната спирка в близост до дома ѝ, където тя слязла от колата и предупредила, че няма да остави нещата така и ще потърси правата си. След слизане от автомобила на свидетеля ** Х., свидетелката Л. била застигната от свидетелката М* **** – нейна дългогодишна съседка и приятелка, на която Л. споделила, че е пребита от началника си и изпитва силни болки в ръката. **** я придружила до входа на асансьора в блока на Л., оставила я и отишла до дома си. След известно време се върнала, качила се в жилището на Л., помогнала ѝ да се съблече, видяла зачервяване на мястото на ударите и я посъветвала да отиде в Спешна помощ. Свидетелката Л. изпитвала силни болки в дясната си ръка, поради което се обадила на сина си – свидетеля Ц*С* Б*, който по късно я откарал в Спешна помощ на болницата, където ѝ била оказана медицинска помощ. След полунощ на 17.01.2019 г. свидетелката се обадила на дежурния по военно формирование – свидетеля оф. кандидат Й., за да му поиска телефона на командира, защото го нямала, и да го уведоми, че е била бита от *** Б.. След това се обадила и на свидетеля ** Х., за да го уведоми, че била в Спешна помощ.

При преценка на показанията на свидетелката Л. с останалия доказателствен материал, съдът установи, че те се подкрепят частично единствено от писмените доказателства – медицински документи и частично от показанията на свидетелите – медицински лица, извършили ѝ прегледи, относно обстоятелството, че на инкриминираната дата лицето е имало увреда на дясната си ръка.

От показанията на свидетелката д-р А* И. П[4] и издадения от нея Лист за преглед на пациент в КДП/СО[5], се установи, че на 16.01.2019 г., около 20.40 ч. свидетелката Л. е била прегледана в Спешен кабинет на МОБАЛ – Велико Търново, с оплаквания за нанесен ѝ побой от началника ѝ, в следствие на което изпитва болки в дясна мишница и раменна става. Свидетелката д-р Панайотова е извършила преглед, на който обективно установила леко зачервяване в областта на дясна мишница и рамо, и насочила Л. за рентгеново изследване на раменна става, която не установила увреда[6].

Показанията на свидетелката д-р П**са последователни и непротиворечиви, кореспондират с писмените доказателства и подкрепят твърденията на свидетелката Л., че към момента на прегледа по дясното ѝ рамо е имало зачервяване. В показанията си обаче, свидетелката Л. не сочи, да е имала увреда по мишницата, както е твърдяла пред свидетелката д-р П* и каквито зачервявания са установени и записани в обективното състояние на пациента от лекаря при прегледа.

От показанията на свидетелката д-р Ю.И.Т.[7] се установи, че на следващия ден, в 09.22 ч., свидетелката Л. е посетила кабинета ѝ, с оплаквания за изтръпвания на пръстите на ръката и невъзможност да си вдига дясната ръка в резултат от побой, нанесен ѝ от началника предишния ден. Свидетелката д-р Т. е извършила преглед на Л. и е отразила в обективното състояние, онова, което е констатирала към момента на прегледа – писмено доказателство – амбулаторен лист № 506 от 17.01.2019 г.[8]. Свидетелката д-р Т. не е констатирала никакви видими увреди по Л., но предвид твърденията ѝ за ограниченост в движенията и изтръпване на пръстите на ръцете, я е насочила към ортопед-травматолог. Мнението на д-р Т. относно носенето на ръката свита в лакътя от свидетелката Л., произтичало по-скоро от естествения физиологичен статус на ръката, отколкото от страдание. Свидетелката д-р Т. твърди, че пред нея пострадалата не е съобщавала за нанасяни ѝ удари от началника ѝ, а единствено за хващане в областта на раменната става и ръката.

Показанията на свидетелката д-р Т. са последователни, логични и подкрепени от останалите доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло. Те поставят под съмнение истинността на показанията на свидетелката Л. в частта им, относно начина и местоположението на нанесените ѝ удари. Л. не твърди да е била дърпана за ръката в областта на предмишницата, така както е съобщила на личния си лекар; твърди, че е имало зачервяване в областта на нараненото място, след което се е появил оток, а по-късно – изтръпване на пръстите. При прегледа свидетелката д-р Т. не е установила зачервяване или оток, както твърди пострадалата, а е отразила единствено твърдението за невъзможност последната да си движи ръката и изтръпване на пръстите.

            От показанията на свидетеля д-р В* М* М*[9] - ортопед-травматолог – е видно, че при извършен от него преглед на Л. на 17.01.2019 г. в 12.40 ч., същият обективно е установил силна палпаторна болка по предния отдел на дясна раменна става и по големия туберкулум, без видими оток и кръвонасядане; ограничени и болезнени движения[10]. Свидетелят е извършил втори преглед на Л. – на 21.01.2019 г. – и тогава вече обективно е установил подкожно кръвонасядане с големината на монета от 1 лв. отпред в дисталната трета на дясната мишница; палпаторна болка в дясното рамо, което е и надлежно описал в амбулаторен лист № 336 от същата дата[11]. Свидетелят е категоричен, че кръвонасядането е било по предмишницата, а по дясното рамо е имало само клинични симптоми за болка. Тези негови показания потвърждават казаното и от свидетелката д-р Т., че към момента на прегледите на 17.01.2019 г. по дясното рамото на свидетелката не е имало видими следи от нараняване – зачервяване, кръвонасядания или оток, което поставя под съмнение истинността на показанията на свидетелката Л. в частта, в която същата твърди, че е имала зачервяване, последвано от оток и по-късно – изтръпване на пръстите.

  Същият ден (17.01.2019 г.) Л. била освидетелствана и от съдебния лекар д-р Д* Г*. От издаденото от него СМУ № 7/2019 г.[12], прието като писмено доказателство, е видно, че след преглед на свидетелката Л., извършен на 17.01.2019 г., на който последната съобщила, че е удряна с юмруци от *** П.Б. в дясна раменна става, д-р Гайдарски е установил състояние след претърпяна и преживяна травма в областта на дясната раменна става – кръвонасядане с моравочервен цвят с размери 10,0/6.5 см., с оток на меките тъкани на дясната раменна става, ограничени и болезнени движения в дясната раменна става, съпроводени с болка и ограничени движения на ръката при отвеждането ѝ в страни, с изтръпване на пръстите на дясната ръка. По време на този преглед, видно от издаденото СМУ, не са установени следи от нараняване по дясна предмишница. Констатираното от д-р Г* кръвонасядане с моравочервен цвят с размери 10,0/6.5 см., с оток на меките тъкани на дясната раменна става на свидетелката, обаче не кореспондира с установеното от двама лекари преди това, извършили прегледи на Л. – свидетелите д-р Т. и д-р М*, чиито показания са синхронни както с издадените от тях на 17.01.2019 г. медицински документи, така и помежду си, поради което съдът ги кредитира като истинни. Изложеното и отразено от тях опровергава издаденото от д-р Г*съдебномедицинско удостоверение в частта му относно установеното кръвонасядане и отток на меките тъкани на дясната раменна става на свидетелката Л.. Още повече, че кръвонасядане е установено по пострадалата при прегледа ѝ от свидетеля д-р М* на 21.19.2019 г., но не на раменната става, а на дясна предмишница, където пък свидетелката Л. не твърди да е получила удари.

От заключението на съдебномедицинската експертиза[13] и разпита на изготвилия я експерт д-р Н.В.Г.[14], е видно, че на 16.01.2019 г. свидетелката Л. е получила лека телесна повреда, изразяваща се кръвонасядане в областта на дясната раменна става; болезнени и частично ограничени движения в дясната раменна става, съпроводено с изтръпване на пръстите на дясната ръка. Получената травма е в резултат на удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност, какъвто е човешкият юмрук. Местоположението на нараняването показва, че към времето на причиняване на телесната увреда пострадалата и удрящият са били един към друг или малко странично един към друг. Получената травма отговаря на възможността същата да е получена на 16.01.2019 г. Теоретично е възможно с оглед местоположението на травмата пострадалата и сама да може да си причини травматичното увреждане, но също така то отговаря да е получено по начин, средства, време, посочени от нея. Телесните увреждания са причинили на Л. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като не са засегнати жизненоважни органи на човешкото тяло. Срокът на лечение и възстановяване е около 15 дни.

Съдът, съобразявайки правната природа на експертизата като способ на доказване, анализира по отделно и в тяхната взаимна връзка гласните и писмени доказателства на които тя се основава, съпоставени с изводите ѝ, допълнени от разпита на вещото лице, установи, че не следва да я кредитира в частта относно полученото от Л. кръвонасядане в областта на дясна раменна става. Съображенията на съда са следните: съдебномедицинската експертиза е изготвена по писмени данни и в разпита си пред съда вещото лице категорично заявява, че е налице „голямо противоречие в обективните находки в медицинските документи по делото“, поради което за изготвянето на заключението си се е позовало на съдебномедицинското удостоверение, издадено от съдебен лекар (анализирано по-горе). Съдът кредитира съдебномедицинската експертиза в останалата част, която кореспондира с кредитираните медицински документи и показанията на свидетелите д-р П*, д-р Т. и д-р *.

От анализа на писмените и гласни доказателства по отделно и съвкупно, съдът счете, че към 17.01.2019 г. свидетелката Л. е страдала от болезнени и частично ограничени движения в дясната раменна става, съпроводено с изтръпване на пръстите на дясната ръка, причинили ѝ временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като не са засегнати жизненоважни органи на човешкото тяло и покриващи обективния критерии на лека телесна повреда. В тази насока показанията на свидетелката Л. са  частично кредитирани, тъй като са синхронни с останалия доказателствен материал.

Показанията на свидетелката Л., в частта им относно механизма на получаване на установената телесна повреда, не могат да бъдат възприети от съда за истинни по следните съображения:

По делото не е налице нито едно пряко гласно доказателство, което да потвърждава изложеното от свидетелката Л. относно тава, че обвиняемият *** Б., в кабинета на началника на военното формирование, на три пъти, в присъствието на началника си – свидетеля ** Х., е нанесъл с юмрук три удара по дясното ѝ рамо.

Обвиняемият дава обяснения относно фактите и обстоятелствата по обвинението[15], в които подробно описва взаимоотношенията си със свидетелката Л.; причините, довели до конфликта, възникнал помежду им на инкриминираната дата; обстоятелствата, че са спорили, говорили са си на висок тон, продължили са скандала в кабинета на началника си. Обвиняемият категорично отрича да е нанасял удари по свидетелката Л..

При преценка на обясненията на обвиняемия, съдът изходи от позицията, че те са както средство за лична защита, така и доказателствено средство, поради което ги анализира както по отделно, така и съвкупно с останалия доказателствен материал по делото.

Обясненията на обвиняемия се подкрепят изцяло от показанията на свидетеля ** И.Х.[16] - единственият незаинтересован очевидец на случилото се в неговия кабинет на инкриминираната дата. Свидетелят ** Х. потвърждава изложените от обвиняемия факти и обстоятелства относно наличието на конфликт във връзка с изпълнение на служебните им задължения между обвиняемия и свидетелката Л., който е прераснал в скандал, развил се в неговия кабинет и пред неговия поглед. Свидетелят дава подробна информация за развитието на скандала, като потвърждава, че и двамата участници са се държали недопустимо – спорили на висок тон и си крещяли един на друг, но категорично отрича обвиняемият да е нанасял удари по свидетелката Л..

Показанията на свидетеля ** Х. са логични и непротиворечиви, поради което са кредитирани от съда в цялост. Те се подкрепят както от обясненията на обвиняемия, така и от показанията на останалите свидетели – военнослужещи и цивилни служители във военното формирование и опровергават показанията на свидетелката Л..

Показанията на свидетелката Л. се опровегават и от извършената между нея и свидетеля ** Х. очна ставка[17].

Наред с това, че показанията на свидетелката Л. в частта им, че обвиняемият ѝ е нанесъл удари, не се подкрепят от нито едно доказателство, в тази част същите са и нелогични. Свидетелката твърди, че обвиняемият ѝ е нанесъл на три пъти, при различно разположение помежду им, три отделни удара на едно и също място по тялото ѝ, а именно в предната част на дясното ѝ рамо.

От заключението на съдебномедицинската експертиза е видно, че, ако се приеме за причинено кръвонасядането (което съдът не възприе по съображения, изложени по-горе), получената травма е в резултат на удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност, какъвто е човешкият юмрук. Местоположението на нараняването показва, че към времето на причиняване на телесната увреда пострадалата и удрящият са били един към друг или малко странично един към друг. Т.е. се касае за един удар, причинил едно нараняване. Свидетелката обаче твърди, че са ѝ нанесени три отделни юмручни удара. Житейски неправдоподобно е, при нанасяне на три отделни юмручни удара и то при различно разположение на удрящия и пострадалия, те да попаднат на едно и също място по тялото на пострадалия, както твърди Л..

Житейски нелогични и неправдоподобни са и показанията на свидетелката в частта им относно обстоятелствата, че трите удара ѝ били нанесени от обвиняемия *** Б. в присъствието на свидетеля ** Х., който имал възможност, но не я защитил, и въпреки това, непосредствено след твърдяния от нея „побой“ тя се качва доброволно и спокойно в един автомобил с насилника, който автомобил се управлява от свидетеля ** Х. – факт, който се потвърждава както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелите ** Х., оф.к-т Й. и серж. К.Б.[18]. В момента на тръгване на свидетелката Л. от военното формирование, същата е била спокойна и тримата заедно са се качили в автомобила, което е необичайно, ако преди това същата е била обект на побой от страна на *** Б.. В тази насока отговор се съдържа в разпита на експертите – психиатър и психолог, пред настоящия състав на съда, които считат, че в този момент за Л. „…тази негативна реакция не е била толкова остра и стресова …“[19]. От тук за съдът се налага изводът, че в кабинета на свидетеля ** Х. между обвиняемия и свидетелката Л. е имало скандал, но не и нанасяне на удари по нея, както тя твърди.

Нелогично е и поведението на Л., при което непосредствено след твърдяния от нея „побой“ същата спокойно излиза заедно с обвиняемия и свидетеля ** Х. без да потърси помощ или да съобщи за случилото се на дежурния по военно формирование – свидетеля оф.кандидат С.Х.Й., когото е видяла, а да стори това в полунощ, след като се била върнала от Спешна помощ. Същата му се обажда под предлог, че търси телефона на началника на формированието, макар от доказателствата по делото – показанията на свидетеля ** Х. и огледа на доброволно предоставен телефонен апарат с преглед на контакти, в присъствието на свидетелката Л.[20] - да се установи, че тя е имала мобилния му телефонен номер и му се е обаждала многократно. Л. е съобщила на дежурния по поделение за нанесения ѝ от *** Б. побой едва след като е посетила Спешна помощ, където е бил извикан служител на полицията - свидетеля мл. инспектор Д* Й. Е*, след което е посетила РС „Военна полиция“ – Плевен - свидетеля ** Т. П* Т*, пред които вече е изложила своята версия за събитията.

Показанията на свидетелите мл. инспектор Д*Й. Е*[21] и ** Т. П*Т*[22] са логични и правдиви, поради което са кредитирани от съда. В тях се съдържа информация относно това, което свидетелката Л. им е разказала за твърдяния от нея инцидент.

Показанията на свидетелката Л. относно нанесените ѝ от обвиняемия удари не се подкрепят и от показанията на свидетелката М*Х. ****[23]. Свидетелката **** е дългогодишна приятелка и съседка на Л.. В показанията си пред съда **** твърди, че между 18.00 ч. и 18.30 ч. е видяла в района на автобусната спирка Л. да се прибира от работа, извикала я; Л. ѝ казала „Биха ме.Пребиха ме.“, след което ѝ споделила, че началника ѝ я е пребил. **** я придружила до входа на асансьора в блока на Л., след което я оставила сама и отишла до своя дом. В последствие се върнала, помогнала на Л. да се съблече и видяла зачервявания в областта отпред, на дясното ѝ рамо; посъветвала Л. да се обади на сина си и да посети спешна помощ. В нейно присъствие Л. се обадила няколко пъти на сина си, който дошъл до апартамента ѝ, след което тримата слезли пред входа, Л. се качила в автомобила на сина си, а свидетелката **** се прибрала в дома си. Същата не се обадила в последствие на Л., за да разбере как е, но пък твърди, че ѝ е помагала да си мие косата, тъй като Л. не можела да извършва безболезнени движения с дясната си ръка.

Показанията на свидетелката **** на пръв поглед са синхронни, последователни и логични, по при анализ и съпоставяне с доказателствената съвкупност по делото, се установи, че в голямата си част са неистинни. Безспорно **** е била информирана от Л. за конфликта между последната и обвиняемия *** Б. на 16.01.2019 г. и двете са се видели преди посещението на Л. в Спешна помощ. Същевременно обаче съдът не кредитира като истинни показанията на **** относно това, че същата е видяла Л. при прибирането ѝ от работа; че е наблюдавала непосредствено слизането на Л. от автомобила на свидетеля Х., състоянието ѝ в този момент, конкретните думи, които същата е възприела за отправени от страна на Л. към двамата военнослужещи, както и че е видяла по Л. следи от удари.

Свидетелката **** твърди, че в периода от 18.00 до 18.30 ч. е видяла на спирката Л., което не кореспондира с показанията на свидетеля Ц* С* Б*[24] - син на Л., чиито показания са лаконични, преповтарят онова, което му е разказала майка му относно нанесените ѝ удари, и описват поведението при откарването ѝ до Центъра за спешна медицинска помощ. Свидетелят твърди, че майка му е изпитвала силни болки в дясната си ръка, не е могла да я вдигне и да си отвори вратата на автомобила. В тази част показанията на **** са синхронни с показанията на Л. и на ****. Същевременно, относно релевантни факти, които той непосредствено е възприел, показанията му не кореспондират с изложеното от **** и затвърждават убеждението на съда, че показанията на **** са противоречиви и неистинни.

От показанията на свидетеля **** се установи, че майка му му се е обадила още в 17.30 ч. да я откара в Спешна помощ, и в периода до 18.30 ч. му е звъняла още един или два пъти. Същевременно самата Л. твърди, че е взела решението да отиде в Спешна помощ по съвет на ****, след което се е обадила на сина си да я откара, което се твърди и от ****. Ако **** е видяла за първи път Л. между 18.00 и 18.30 ч. и я е мотивирала да потърси помощ, обаждайки се на сина си и посещавайки спешна помощ, то няма как Л. да е сторила това половин час по-рано. Наред с това, пред настоящия състав на съда, **** заявява, че не може да каже подробности относно това от каква кола е слязла Л., колко човека са били в нея, какво е казала Л. при слизането си от колата, като заявява, че не е видяла и не е чула. За тези обстоятелства същата е дала подробни показания в хода на досъдебното производство, които са почти идентични с репликите, изложени в показанията на свидетелката Л.. За отстраняване на констатираните противоречия, показанията на ****, в тази им част, са приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, при което свидетелката заявява, че щом е казала така, значи е така, но не може да си спомни подробности. Съдът обаче не възприе за достоверно изложеното от нея, тъй като е нелогично същата да има изключително ясни спомени относно онова, което ѝ е разказала Л., а относно онова, което се предполага, че е възприела лично и непосредствено, спомените ѝ да се замъгляват. Свидетелката **** твърди, че след отиването ѝ в дома на Л., същата, като помогнала на последната да си съблече блузата, видяла по предната част на дясното ѝ рамо „червено петно“. Тя не съобщава да е видяла зачервяване и по предмишницата, каквото леко зачервяване е установено при първоначалния преглед от свидетелката д-р ***** която не е констатирала наличието на „червено петно“, а само леко зачервяване в областта на рамото и предмишницата. Очевидно **** съобщава само това, което съответства на последващите твърдения на Л., а именно, че е ударена три последователни пъти с юмрук в дясното рамо. Свидетелската надеждност на **** е разколебана и от обстоятелството, че същата подробно разказва, че синът на Л. се е качил в дома на последната, след което тримата са слезли пред блока, след което той и Л. тръгнали към Спешна помощ. Такова твърдение не се съдържа в свидетелските показания на Л., които се подкрепят и от показанията на **** – двете свидетелки – Л. и **** – са слезли сами пред блока, а свидетелят **** ги е чакал при автомобила си.

Показанията на **** са и житейски неправдоподобни – ако същата е възприела лично и непосредствено състоянието на Л. като на човек, който е пребит и изплашен, и предвид близките им приятелски отношения, то съвсем логично би било същата да се поинтересува за състоянието на Л. и след посещението ѝ в Спешна помощ, което тя не е сторила дори на следващия ден. С оглед демонстрираната загриженост на **** и депозираното твърдение, че в последствие е помагала на Л. при къпането ѝ, тъй като последната не била в състояние да го прави сама, предвид болките в ръката, последвалото ѝ поведение е нелогично.

И не на последно място – в първоначалните си показания относно инцидента Л. не сочи лицето ***** ****** като свидетел, който да е възприел състоянието ѝ непосредствено след връщане от работа или ѝ е оказал помощ. Свидетелката **** се появява доста по-късно, сякаш да преповтори почти буквално твърдяното от Л., което да е синхронно и с медицинските находки, закрепени в съдебномедицинското удостоверение, издадено на Л..

От анализа на показанията на свидетелката **** по отделно и съвкупно с останалия доказателствен материал по делото, съдът намери, че в значителната си част те са неистинни, тъй като същата не е възприела лично и непосредствено релевантни факти и обстоятелства, а изложеното от нея преповтаря твърденията на свидетелката Л.. Показанията ѝ са надежден източник на информация единствено относно това, че вечерта на 16.01.2019 г. двете са се видели, разговаряли са и в последствие Л. е посетила Спешна помощ, откарана от сина ѝ – свидетеля ****.

Показанията на свидетелката Л. и свидетелката **** относно състоянието на Л. след прибирането ѝ от работа са нелогични и житейски неправдоподобни и с оглед обстоятелството кога Л. е потърсила медицинска помощ. Ако същата е изпитвала такива непоносими болки в дясната си ръка, водещи до невъзможност да извършва самостоятелни движения и да има нужда от чужда помощ при осъществяването на елементарни действия, каквото е събличането на дреха, то не е обосновано поведението ѝ да не потърси медицинска помощ незабавно, а да чака сина си, който да я откара в Спешна помощ. Това поведение буди недоумение, особено с оглед обстоятелството, че жилището на Л. се намира в на 420 м. до МОБАЛ – „д-р Стефан Черкезов“ - Велико Търново, а до входа на Центъра за спешна помощ разстоянието е 820 м.[25] и Л. би могла да отиде и пеша, сама или придружена от близката ѝ съседка и приятелка ****, до ЦСМП, а не да чака сина си да я откара повече от два часа по-късно. Обстоятелството, че жилището на Л. се намира в близост до медицинското заведение, на около 5 минути ход пеша, се потвърждава и от показанията на свидетелите к-н **** Ч. и ст-на Радослав С.. Очевидно свидетелката Л. е целяла синът ѝ също да бъде подробно информиран за версията ѝ за случилото се в края на работния ден и да подкрепи в последствие твърдяното от нея.

От кредитираната част на съдебномедицинската експертиза се установи, че на 17.01.2019 г. Л. е страдала от болезнени и частично ограничени движения в дясната раменна става, съпроводено с изтръпване на пръстите на дясната ръка, в резултат на травма от удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност, какъвто е човешкият юмрук, като телесните увреждания са ѝ причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като не са засегнати жизненоважни органи на човешкото тяло. Относно начина на получаване на травматичното увреждане, покриващо обективния критерии на лека телесна повреда, съдът не можа да възприеме за истинен механизмът, твърдян от пострадалата. Съдебномедицинската експертиза допуска, че е възможно, с оглед местоположението на травмата, пострадалата и сама да може да си причини травматичното увреждане. В тази насока е заключението и на другата изготвена експертиза - съдебно-психиатрично-психологична експертиза[26], според което “Имайки предвид личностовата характеристика на „добросъвестен и предан тип“ склонен да следва авторитети, ценейки спокойствието и безконфликтността, склонна да потисне свои желания, следвайки отговорности и поставени задачи приемаме, че намалява вероятността за симулация“[27]. Експертите твърдят, че намалява вероятността за симулация, но не изключват тази възможност.

Същевременно съдът не възприема за обосновано заключението на съдебно-психиатрично-психологичната експертиза в частта относно личностовата характеристика на свидетелката ****, тъй като в тази част то е изготвено единствено на база казаното от самата В.Л., без да се вземат предвид всички материали от делото. Налице са показания на свидетели и писмени доказателства, от които е видно, че Л., макар да е изпълнявала служебните си задължения, често е създавала конфликтни ситуации с колегите си и началниците си, и от характеристичните ѝ данни е видно, че трудно работи в екип[28]. Поради изложеното, с оглед обективно установените личностови характеристики на свидетелката В.Л., съдът намери, че вероятността за симулация е значителна, и възможността за самоувреда - реална.

От обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля ** Х. се установи, че свидетелката Л. е била служител, със склонност да спори във връзка с изпълнение на служебните си задължения и в конфликт с колегите си, както и че на инкриминирания ден – 16.01.2019 г. между обвиняемия Б. и Л. е имало поредни пререкания във връзка с изпълнение на възложени ѝ служебни задачи, прераснали в скандал, разразил се в кабинета на началника на военното формирование около 16.50 ч.

 Показанията на свидетеля ** Х., потвърждаващи обясненията на обвиняемия, се подкрепят от показанията на свидетеля *** **** И.Ч.[29]. Свидетелят не е очевидец на развилите се събития към края на работния ден в кабинета на началника ** Х., но в показанията му се съдържа информация, потвърждаваща изложеното както от обвиняемия, така и от свидетеля ** Х., че на инкриминирания ден, сутринта, свидетелката е отказала да изпълни възложени ѝ със заповед задачи, създала е конфликтна ситуация, която е ескалирала, и самият свидетел, в качеството си на председател на комисията, чиито член е била Л., е провел разговор с началника на военното формирование. Показанията на свидетеля съдържат и информация относно личностните и професионални качества както на обвиняемия *** Б., така и на свидетелката Л., които се подкрепят изцяло от останалите гласни и писмени доказателства. От показанията му се установява, че свидетелката Л. е била конфликтна личност, създаваща често конфликтни ситуации във връзка с откази да изпълнява служебните си задължения, което довело до това същата да работи сама в стая. В тази им част показанията на свидетеля Ч. подкрепят изцяло обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля ** Х.. От показанията на свидетеля *** Ч. се установи и, че обвиняемият е с отлични служебни характеристики, отличен професионалист, неконфликтен и не агресивен, което се подкрепя и от писмените доказателства по делото – служебна характеристика[30], грамоти[31], ******* 1288/12.11.2019 г. на командващия на Съвместното командване на силите[32].

Показанията на свидетеля *** Ч. са логични, последователни и не са налице основания, които да поставят под съмнение добросъвестността му като свидетел, поради което са възприети от съда за истинни.

Показанията на свидетеля *** Ч., в частта относно личностните и служебни характеристики на обвиняемия и на свидетелката Л., се подкрепят изцяло и от показанията на свидетелката  цив.сл. **** **** – ****[33] – главен счетоводител на военното формирование и непосредствен ръководител на В.Л.. Цивилен служител ****-**** не е възприела непосредствено събитията, развили се на 16.01.2019 г., поради което не дава информация за тях. От показанията ѝ се потвърждава установеното от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите ** Х. и *** Ч. за това, че свидетелката Л. е конфликтна личност, с противоречия с всеки един от колегите си, което наложило същата да е отделена в самостоятелно работно помещение. За инцидента свидетелката разбрала в последствие, след като на 17.01.2019 г. Л. ѝ съобщила, че няма да отиде на работа, тъй като цяла нощ била прекарала в бърза помощ. Л. отказала да съобщи на тази свидетелка причините за това. В показанията ѝ се съдържа много добра личностна и професионална характеристика на подсъдимия, с когото свидетелката работи от 2006 година.

Показанията на свидетелката ****-**** са логични и непротиворечиви, подкрепени са от останалите гласни и писмени доказателства, поради което са кредитирани от съда.

Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля ** Х. относно това, че на 16.01.2019 г. между *** Б. и свидетелката Л. е имало пререкания във връзка със служебни задачи, се потвърждава и от показанията на свидетеля ст-на Радослав Колев С.[34], който, тръгвайки си от работа, чул разговор на висок глас между *** Б. и Л. и видял, че спорят – обстоятелство, което не се отрича от обвиняемия. Относно последвалите, според Л., събития, свидетелят С. научил на следващия ден от самата Л., която му споделила, че *** Б. я е „пребил“ и му разказала за случилото се.

Показанията на свидетеля ст-на С. са логични и последователни, подкрепени са от останалите гласни доказателства, поради което съдът ги е кредитирал. От тях се потвърждава и установеното от показанията на свидетелите ** Х., *** Ч. и ц.сл. **** – ****, подкрепено и от обвиняемия *** Б., относно това, че свидетелката Л. е имала чести пререкания с колегите си, което е наложило да бъде оставена да работи сама в кабинет.

 Установеното от показанията на свидетелите ** Х., *** Ч. и ст-на С., подкрепено и от обвиняемия *** Б.  обстоятелство, че между обвиняемия и Л. е имало конфликт през работния ден и че двамата са се карали, се потвърждава и от показанията на свидетеля М. ****[35], които са кредитирани от съда. Свидетелят обаче, не е видял обвиняемият да нанася удари по Л., а за твърдяния инцидент, при който „*** Б. я е пребил пред началника“, че я е обиждал, заплашвал и ударил три пъти, свидетелят знае от разказа на Л..

От анализа се налага изводът, че всички свидетели, които според прокуратурата подкрепят обвинителната теза, съобщават факти и обстоятелства, които не се опират на лични техни възприятия, а на предходен разказ на свидетелката Л., която твърди, че е пострадала от действията на обвиняемия, постарала се е бързо – още на следващия ден - с версията ѝ да бъдат запознати максимален брой колеги, но както пред тях, така и пред съда не съобщава за това, че преди инцидента в кабинета на началника на формированието между нея и обвиняемия е имало конфликт, свързан с отказа ѝ да изпълни служебни задължения.

След анализ на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, след преценка на основните въпроси по предмета на доказване по чл. 102, т. 1 НПК, касаещи извършеното деяние и участието на обвиняемия в него, и ръководейки се от принципите на чл. 303 НПК, съдът намери, че не са налице убедителни и неразколебими доказателства както по отделно, така и в тяхната взаимна връзка, които да доведат до единствения несъмнен извод, че обвиняемият е извършил деянието, в което е обвинен и предаден на съд за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК.

В обвинителната си реч, след приключване на съдебното следствие, прокурорът твърди, че изложената в постановлението с предложение за освобождаване от наказателна отговорност фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин. Защо не приема това твърдение на прокурора за основателно, съдът е изложил, анализирайки доказателствената съвкупност. Още повече, че тежестта да се докаже обвинението по дела от административнонаказателен характер, каквото е настоящото, предвид повдигнатото обвинение, лежи върху прокуратурата, както и че самият обвиняем не е длъжен да доказва, че е невинен. Установи се, че показанията на свидетелите и останалите доказателства, подкрепящи обвинителната теза, подробно анализирани по-горе, не могат в достатъчна степен да обосноват тезата на прокуратурата. Наред с това, както в постановлението, така и в обвинителната реч на прокурора, се съдържат твърдения, за които няма нито едно писмено или гласно доказателство по делото.

Така в постановлението се твърди, че деянието е извършено от обвиняемия по хулигански подбуди. Такова е и повдигнатото и предявено обвинение, съдържащо квалифициращия признак „извършено по хулигански подбуди“. По делото няма нито едно гласно или писмено доказателство, което да обосновава наличието на този елемент от състава на престъплението. Напротив – по делото са налице обилни гласни и писмени доказателства, които сочат, че конфликтът между *** Б. и свидетелката Л. не са по хулигански подбуди, а са в резултат на влошени лични и служебни взаимоотношения назад във времето. Двамата са се познавали от дълго време и са поддържали определени  служебни  взаимоотношения помежду си. Обстоятелството, че скандалът е осъществен в кабинета на командира не променя техните подбуди – взаимна лична неприязън, избуяла на фона на възникнал служебен проблем, до степен неподвластна на самоконтрол. Съдебната практика на върховните съдилища по въпроса кога едно деяние е извършено по хулигански подбуди, е константна и тя изключва квалифицирането на едно деяние за извършено по хулигански подбуди, когато е налице личен мотив.

На следващо място – в обвинителната реч на прокурора се съдържат твърдения, които не само, че не почиват на обективно установеното по делото, но и не са описани от него в постановлението му по чл. 375 НПК. Така например, прокурорът твърди, че след като е била бита, свидетелката Л. е „…била качена в автомобила на началника …“[36], т.е. принудена да се качи в автомобила на свидетеля ** Х., в присъствието на обвиняемия, против волята ѝ, и била откарана до дома ѝ. Такива факти по делото няма, напротив – налице е съзнателно и доброволно качване на Л. в автомобила на свидетеля ** Х., въпреки че същата е знаела предварително, че той и подсъдимият пътуват заедно от работа до дома си; доброволно излизане от района на военното формирование, едновременно и заедно с обвиняемия и свидетеля Х., без на Л. да е оказано никакво въздействие.

Наред с това – в постановлението и обвинителната реч на прокурора се съдържат аргументи относно основни обективни признаци на деянието, които съдът не споделя. Така, по делото безспорно е установено, че към инкриминирания момент обвиняемият е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „а“ от НК, но не поради описаните в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и твърдени от прокурора в обвинителната му реч обстоятелства –„ …военослужещ във в.ф. 22060-Велико Търново, изпълняващ функцията на началник секция „Логистика“ във военното формирование…Стореното от обвиняемото лице се квалифицира като такова, извършено от него в качеството му на длъжностно лице, заради служебната му характеристика на офицер, на служба в БА…“[37],  а поради това, че същият е лице, на което е възложено да изпълнява със заплата и постоянно служба в държавно учреждение.

Установи се по безспорен начин, че към инкриминирания момент свидетелката В.К.Л. е била длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ от НК, но не поради описаните в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и твърдени от прокурора в обвинителната му реч обстоятелства, че е била „… работеща като счетоводител в същото военно формирование…“, а поради това, че същата е била лице, на което е възложено да изпълнява постоянно и със заплата работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице.

 

Поради изложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. чл. 304, предложение 1-во от НПК съдът призна за невинен обвиняемия *** П.Б. в това, че на 16.01.2019 г., около 16.50 ч., в гр. Велико Търново, в кабинета на началника на военно формирование 22 060, като длъжностно лице, по повод изпълнение на службата си и по хулигански подбуди, причинил на длъжностното лице В.К.Л., по повод изпълнение на службата ѝ, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и го оправда изцяло по обвинението по чл. 131, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 12, вр. чл.130, ал. 1 от НК.

По делото са направени разноски за възнаграждения на вещи лица и пътни разходи на свидетели в размер на 1 432.20 (хиляда четиристотин тридесет и два лв. и двадесет ст.) лева, които на основание чл. 190 НПК следва да останат за сметка на държавата.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

23.02.2021 г.                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: