№ 113
гр. Горна Оряховица, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120101314 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът М. Д. О. твърди, че е сключил с ответника „Обединена
българска банка“ АД договор за разплащателна сметка с IBAN: ***, по която
получавал трудовото си възнаграждение и добавките към него, в т.ч. и
допълнително възнаграждение на основание Решение № 338 на Министерски
съвет с последно изменение през 2021 г. за осигуряване на условия за
продължаване заплащането през 2021 г. на допълнителни възнаграждения на
персонала, пряко зает с дейности по отношение на пациенти с Covid-19 и
поставяне на ваксини срещу Covid-19. Твърди, че на 13.12.2021 г. върху
вземанията по сметката бил наложен запор по изпълнително дело №
20218960400581 по описа на Частен съдебен изпълнител № 896 – КЧСИ, по
което бил длъжник. Признава, че с постановление от 10.02.2022 г.
изпълнителното производство било спряно, но твърди, че ответникът му е
отказал изплащане на получените за месеците март и април 2022 г.
допълнителни възнаграждения по посоченото Решение на Министерски съвет
в общ размер 1 400 лв., изплатени съответно през месеците април и май 2022
г. Твърди, че посочената сума е задържана от ответника без основание,
защото нито му се плаща, нито се превежда по сметка на съдебния
изпълнител. Моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 1 400 лв. – налични по банковата му сметка
парични средства, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
изплащането й, с присъждане на сторените разноски и адвокатско
1
възнаграждение в хипотезата на чл.38 ЗАдв.
Ответникът „Обединена българска банка“ АД признава, че е сключил с
ищеца договор за разплащателна сметка и по нея е наложен запор по
изпълнително дело № 20218960400581 по описа на Частен съдебен
изпълнител № 896 – КЧСИ. Оспорва по сметката да е постъпвала исковата
сума 1400 лв. Оспорва ищецът да е отправял нареждане за плащане от
сметката или друго разпореждане с исковата сума. Оспорва и да са
постъпвали указания от съдебния изпълнител във връзка със сумите, които не
са запорирани и съобщение за спиране на изпълнителното производство.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице-помагач Частен съдебен изпълнител № 896 – КЧСИ
признава, че пред него се води изпълнително дело № 20218960400581, по
което длъжник е ищецът, както и че на 08.12.2021 г. е наложен запор върху
вземанията по банковите му сметки при ответника „Обединена българска
банка“ АД. Сочи, че на същата дата е наложен запор върху трудовото му
възнаграждение при работодателя ЦСМП – Велико Търново. Посочва, че
изпълнителното производство било спряно с постановление от 10.02.2022 г.,
за което ищецът бил уведомен на 11.02.2022 г. Твърди, че работодателят и
ответникът също били уведомени за спиране на изпълнителното дело, в т.ч. и
че запорът остава наложен, но не следва да се изпълнява и трудовото
възнаграждение да се превежда, съответно да се предоставя на разпореждане
на ищеца в пълен размер. Твърди, че постъпилите през месеците февруари и
март 2022 г. удръжки от трудовото възнаграждение са възстановени на ищеца
по негова молба, а сумата от 57 лв., постъпила от ответника на 19.04.2022 г.
не е разпределена по дълга поради спиране на изпълнителното дело. Твърди,
че за други постъпили суми не е съобщено по реда на чл.446а, ал.4 ГПК, вр.
чл.508, ал.1 ГПК, че имат произход пенсия или възнаграждение за труд.
Оспорва, че не е дал указания до ответника за изпълнение на запора, като
твърди, че такива са получени със съобщения от 25.02.2022 г., 02.08.2022 г. и
16.09.2022 г. Обобщава, че ответникът не е изпълнил задълженията си да
преведе разликата над недеквестируемия размер от постъпилите суми по
сметката на ищеца на съдебния изпълнител, а в случай, че на отказ от
изплащане на сумите на ищеца, се явява неизправна страна по договора
между тях. Моли за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.2
ЗАдв.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за
изпълнение на задължение по договор за обслужване на разплащателна
сметка. Основателността му е предпоставена от установяване, че между
главните страни е налице действително правоотношение по договор за
2
разплащателна сметка, по която през месеците април и май 2022 г. са
постъпили 1 400 лв. – допълнително възнаграждение за работа с пациенти с
Covid-19 и поставяне на ваксини срещу Covid-19, дължими съответно за
месеците март и април 2022 г., както и че е наредил разпореждане (теглене в
брой или банков превод) с исковата сума.
Не е спорно, че между ищеца и ответника бил сключен договор за
разплащателна сметка с IBAN: ***. Страните не спорят, а и от запорно
съобщение изх.№ 016007/08.12.2021 г. се установява, че върху вземанията по
банковата сметка бил наложен запор по изпълнително дело №
20218960400581 по описа на Частен съдебен изпълнител № 896 – КЧСИ.
Видно от материалите по изпълнителното дело, със запорно съобщение изх.№
016001/08.12.2021 г., получено на 20.12.2021 г., по същото изпълнително дело
бил наложен запор при работодателя на ищеца Център за спешна медицинска
помощ. С постановление от 10.02.2022 г. изпълнителното дело било спряно и
със съобщение от същата дата (изх.№ 001780), съдебният изпълнител
уведомил работодателя за спиране на производството, както и че запорът
остава наложен, но не следва да се изпълнява, а трудовото възнаграждение
следва да се превежда в пълен размер. Със съобщение изх.№
002505/25.02.2022 г., получено на 01.03.2022 г., съдебният изпълнител
уведомил ответника, че върху трудовото възнаграждение е наложен запор при
работодателя Център за спешна медицинска помощ, поради което запорът
върху вземанията по сметката не следва да се изпълнява върху постъпващите
суми от трудово възнаграждение и същите следва да бъдат предоставени на
длъжника на разпореждане. С оглед посоченото неоснователно се възразява,
че от третите задължени лица не са получени указания от съдебния
изпълнител по отношение на наложените запори – на ответника е указано, че
постъпилите по сметката суми от трудово възнаграждение са на
разпореждане на ищеца (несеквестируем доход, изплатен след удръжка при
работодателя), а на работодателя – след получаване на съобщението за
спиране на производството, да изплаща трудовото възнаграждение в пълен
размер.
Без значение в случая е дали ответникът е уведомен за спирането,
защото не се касае за суми с произход, различен от възнаграждение за труд, а
в изпълнение на изричните указания на съдебния изпълнител по чл.446а. ал.5
ГПК (получени на 01.03.2022 г.) ответникът е задължен да предостави на
разпореждане на ищеца постъпващите с това основание суми. От
представените и от двете главни страни извлечения от сметката на ищеца е
видно, че на 29.04.2022 г. по сметката са постъпили 857 лв. от Център за
спешна медицинска помощ с основание „Cov 03.2022”, а на 20.05.2022 г. –
1 260 лв. от Център за спешна медицинска помощ с основание „Cov 04.2022”.
С оглед посоченото, неоснователно ответникът възразява, че суми с
претендираното основание не са постъпили по разплащателната сметка.
Размерът им е по-висок от този по претенцията, но това не води на извод, че
исковата сума не е била налична по сметката, в какъвто смисъл е
3
възражението, а напротив. Ответникът не би могъл да се освободи и
позовавайки се на неяснота на произхода на средствата, какъвто довод се
наведе в съдебното заседание. Съгласно чл.446а, ал.3 ГПК именно банката
следва да установи какво е основанието на превода, след което да уведоми
съдебния изпълнител по реда на чл.446а, ал.4 ГПК ако доходът е с произход,
даващ основание за несеквестируемост. В случая ответникът знае, че
работодателят на ищеца е Център за спешна медицинска помощ (от
съобщението от съдебния изпълнител, получено на 01.03.2022 г.), а от
основанието на преводите – „Cov“ с обозначение на съответния месец и
година и обстоятелството, че преводите постъпват ежемесечно със заплатата,
е видно, че съставляват възнаграждение за труд. Именно по тази причина
ответникът е отправил запитване до съдебния изпълнител по отношение на
тези два превода, постъпили по изпълнителното дело с вх.№
007175/09.05.2022 г. и вх.№ 007265/09.05.2022 г. Със съобщение до ответника
изх.№ 008325/02.08.2022 г., изпратено във връзка с последващо негово
запитване със същото съдържание, съдебният изпълнител е препратил, към
предходно дадените указания, че запорът не следва да се изпълнява върху
сумите, постъпващи от трудово възнаграждение, като още веднъж са дадени
изрично указания в посочения смисъл. Съобщението е получено от ответника
на 08.08.2022 г.
Така с оглед изложеното, ищецът е получил по разкритата при
ответника банкова сметка парични преводи със соченото от него основание,
съставляващи възнаграждение за труд – несеквестируем доход съгласно
чл.446, ал.1 ГПК, и в размер, надвишаващ исковата сума, а съгласно
указанията на съдебния изпълнител към ответника по реда на чл.446а, ал.5
ГПК, наложеният запор по сметката не следва да се изпълнява върху тези
вземания, съответно паричните средства са били на разпореждане на ищеца.
От събраните по делото доказателства, обаче, не може да се установи
твърдяното неизпълнение от страна на ответника, в т.ч. и неизпълнение на
указанията на съдебния изпълнител. Като „доставчик на платежни услуги,
обслужващ сметка“ по смисъла на т.5 § 1 ДР на ЗПУПС, ответникът е
задължен да предоставя валидно наредените от ползвателя платежни услуги
или тези, за които е дадено съгласие. От извлеченията от банковата сметка е
видно, че след постъпване на преводите ищецът е извършвал теглене на
парични средства на каса и чрез АТМ, като само след постъпване на втория
от процесните преводи и до края на месецa, той се е разпоредил по този начин
с общо 2 243 лв. – сума, надвишаваща и исковата, и постъпилата за
допълнителни възнаграждения за работа с пациенти с Covid-19 за двата
месеца. По тази причина не може да бъде прието, че разпореждане с авоарите
по сметката изобщо не се допускало от банката.
На следващо място, не се установи ищецът да е наредил платежни
услуги или да е дал съгласие за извършване на такива с исковата сума както
до постъпване на следващо плащане със същото основание (приетото в т.13 на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
4
относно отпадане на несеквестируемостта), така и до приключване на
съдебното дирене. Не се установи и отказ от страна на ответника за
изпълнение на платежно нареждане или отказ да инициира платежна
операция. Представените от ищеца доказателства не установяват отправено
искане към банката за разпореждане с исковата сума. За да бъде такова
искане надлежно, ищецът следва да представи на ответника по договорените
между тях ред и начин – писмено на хартиен носител или по електронен път,
платежно нареждане по смисъла на чл.8, ал.1 от Наредба №3/18.04.2018 г. за
условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти, издадена от
Управителния съвет на Българска народна банка по формуляр-образец на
документа според вида на нареждането, определен с Указание на
Подуправителят, ръководещ управление „Банково" на Българска народна
банка съгласно чл.8, ал.5 от същата Наредба. Доказателство за посоченото не
е водената кореспонденция между страните (писмо изх.№ 29588/22.12.2022 г.
и молба вх.№ 201485-2022/23.12.2022 г.), нито неприетите по делото снимки,
изобразяващи същите документи с попълнено платежно нареждане за 4 000
лв., за което не може да се направи извод, че е достигнало до ответника, в т.ч.
и от визитната картичка на служител на ответника и разпечатката за изтеглен
номер за обслужване, нито да се приеме, че се отнася до исковата сума.
Исковата молба в случая не би могла да съставлява платежно нареждане
поради формалните изисквания за на образците за съответните видове
нареждания и нормативно установеното им съдържание им, както и поради
забраната за извършване на платежни операции не по установения ред (чл.83,
ал.1 ЗПУПС, вр. чл.8 и сл. от Наредба №3/18.04.2018 г. на Управителния
съвет на Българска народна банка и т.1.3. от Указание за съставяне на
платежни документи № 65435/15.07.2016 г. на Подуправител на Българска
народна банка).
Не бе установено също, че на ответника е отказано извършване на
наредени от него платежни операции чрез използване на платежен
инструмент за теглене на терминални устройства АТМ и ПОС. Видно от
извлеченията от сметка, нему е издадена и той използва платежна карта, но не
се установиха неизпълнени наредени платежни операции чрез нея
(неуспешни опити за теглене или плащане). В тази връзка от страна на
ответника се направи доказателствено искане за изискване на справка от
страна на ответника, от която да са видни множество данни, в т.ч. и
неуспешните транзакции. По съображения, че съдът не разполага със
специални знания да разчете в пълнота информацията, която би била
включена в такава справка и поради това, че чл.190, ал.1 ГПК се отнася само
за вече съществуващ и намиращ се у насрещната страна документ, а не до
задължение да създава документ за нуждите на производството, искането бе
оставено без уважение. За да се произнесе по наведените от ищеца твърдения
за неуспешни тразнакции с дебитна карта, служебно бе допусната експертиза.
След категоричното изявление на процесуалния представител и лично на
5
ищеца, че депозитът за възнаграждение на вещото лице няма да бъде внесен и
след нарочни указания на съда за последиците по чл.161 ГПК, съдът отмени
определението си за допускане на експертизата. Други допустими
доказателствени искания за този факт не бяха ангажирани. Посоченото не
дава основание да се приеме, че на ответника е отказано извършване на
платежни операции с дебитна карта, съответно кога са наредени, какъв е
видът на операцията и на каква стойност.
С оглед изложеното няма основание да се приеме, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по договора за разплащателна сметка с ищеца,
отказвайки изпълнение на платежна операция с налични по сметката
средства, което предпоставя и отхвърляне на иска като неоснователен.
По присъждане на направените разноски:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има
право да му бъдат присъдени разноски. Ответникът-юридическо лице е
представляван от юрисконсулт и съгласно чл.78, ал.8 ГПК му се дължи и се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Неговият
размер, съгласно посочената норма, следва да бъде определен от съда, но не
повече от максималния размер съгласно чл.37 ЗПП вр. Раздел IV от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразявайки фактическата и
правна сложност на спора и цената на иска, както и осъществената защита –
изготвяне на отговор на искова молба и явяване в отритото съдебно
заседание, съдът определи дължимото юрисконсултско възнаграждение на
150 лв., което му се следва за заплащане от ищеца. Съгласно чл.78, ал.10 ГПК
на третото лице-помагач не се следват разноски.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Д. О., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. ***, ул. ***, вход ***, етаж *** срещу „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 89 Б, представлявано от всеки двама
изпълнителни директори С. А. Г., Т. В. М., Д. П. С., Т. В. И., П. Р., А. В. А., Д.
С. Д. и Н. В. М., действащи заедно или от всеки изпълнителен директор,
действащ заедно с прокурист за заплащане на сумата от 1 400 лв. /хиляда и
четиристотин лева/, представляваща парични средства, налични по
банковата сметка на М. Д. О. с IBAN: ***, разкрита при „Обединена
българска банка“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска – 15.06.2022 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА М. Д. О., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
***, ул. ***, вход ***, етаж *** да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
6
БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Витоша“ № 89 Б, представлявано от всеки двама изпълнителни
директори С. А. Г., Т. В. М., Д. П. С., Т. В. И., П. Р., А. В. А., Д. С. Д. и Н. В.
М., действащи заедно или от всеки изпълнителен директор, действащ заедно с
прокурист сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ , представляваща
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ответника – ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ И. Ц. №
896 – КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, с адрес:
гр.Велико Търново, ул.“Васил Левски“ № 27, вход „В“, апартамент № 1.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7