Мотиви към присъда № 22 от 12.02.2019
г., постановена по НЧХД № 386/ 2016 г. по описа на Районен съд – П..
Постъпила е тъжба от Ю.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника си и повереник адвокат П.С.С. – ВАК, със
служебен адрес: ***, срещу Ц.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за
престъпление по чл.148, ал.1, т.4, във вр. с 147, ал.1, във вр. чл. 26, ал.1 от НК – за това, че при условията на продължавано престъпление, извършено през
непродължителен период от време от 30.07.2015 г. до 17.05.2016 г. е извършила следните престъпления, а именно:
- На 30.07.2015 г. в гр. П., чрез писмена жалба с изх. №310/28.07.2015 г. по описа на Община А.до
Районна прокуратура - П. с вх. №695/30.07.2015 г. по описа на Районна
прокуратура-П., кмета на Община А.Ц.Н.Г. нанася клевета на Ю.К.К., като й
приписва извършването на престъпления, като твърди „... Към жалбата си К. не е
приложила връчената й заповед от Община Антон, а е приложена подправена такава
Заповед №87/04.06.2015г., която се различава от оригинала с изписани различни
номера на имоти и номер на писмо на СОНС №VII-2896/20.10.1966
г. /изписано в оригинала/, като номер на писмо на СОНС V11-2896/20.10.1966г. в представеното пред съда копие. ... представеното в съда подправено
копие на заповед №87/04.06.2015 г. е документ с невярно съдържание, като за
изготвянето му К. следва да носи наказателна отговорност, както следва да носи
такава и за ползването на неистинския документ пред съда.”;
-
На 31.07.2015 г. в гр.София в
писмен отговор на кмета на Община А.от 28.07.2015 г. по адм.д. №590/2015 г. по
описа на АССО, III с-в постъпил в съда с вх.№ 2607/ 31.07.2015 г. по адм.д.
№590/2015 г. кмета на Община А.Ц.Н.Г. нанася клевета на Ю.К.К., като й приписва
извършването на престъпления, като твърди „... тъй като представеното копие на
Заповед №87/04.06.2015 г. на кмета на община А.от жалбоподателката Ю.К. с
жалбата и направо пред АССО, всъщност не е оригинала на заповед №87/04.06.2015
г. на кмета на община Антон, който и е връчен, а е подправено копие на тази
заповед в което са променени фактическите обстоятелства посочени в оригинала на
заповедта.”;
-
На 12.10.2015 г. в гр.П. в
писмено обяснение от 12.10.2015 г. дадено пред полицейски служител на РУ
„Полиция” - гр. П. по прокурорска преписка №695/2015 г. на РП-П., кмета на
Община А.Ц.Н.Г. нанася клевета на Ю.К.К., като й приписва извършването на
престъпления, като твърди, „... че изпратената Заповед от АССО (№87/04.06.2015г.)
е подправена. - не е изписана на утвърдения с моя заповед шрифт „Verdana”
и размер на символите, - неправилно е изписано : „Кмет
на Община”, Главен архитект, във фалшивата заповед е изписано „писмо №
V11-2896/20.10.1966”, а оригиналния документ е: №VII-2896/20.10.1966
и др., Определено считам подправената заповед е с цел
да се злепостави Общинска администрация и да се заблуди АССО в настоящето
дело.” (адм.д.№590/2015 г. на АССО);
- На 17.05.2016 г. в гр.П. в писмено обяснение от
17.05.2016 г. дадено пред полицейски служител на РУ „Полиция” - гр. П. по
прокурорска преписка №364/2016 г. на РП-П. Ц.Н.Г. нанася клевета на Ю.К.К.,
като й приписва извършването на престъпления, като твърди „...че копието на
Заповедта не е на оригинала на моята заповед. Госпожа К. явно беше представила
в АССО фалшива моя заповед. Констатирахме че: 1) Текста не е изписан на шрифт „Verdana”
и съответния размер; 2) Неправилно е изписано „Кмет на
Община” и „Главен архитект”; 3) във фалшивата заповед е записано писмо Vll-2896/20.10.1966r.,
а в оригиналния документ е: №VII-2896/ 20.10.1966. Определено считам, че г-жа К. е подправила моята Заповед с цел
да заблуди АССО”.
В съдебно заседание,
адвокат П.С. от ВАК – повереник на тъжителката поддържа тъжбата, моли подсъдимата
да бъде призната за виновна по внесеното обвинение и да й се наложи съответното
наказание. Адвокат П.С. от ВАК моли също така да бъдат присъдени на тъжителката
и направените разноски по делото.
Подсъдимата Ц.Н.Г. заявява, че
разбира обвинението, не се признава за виновна, дава обяснения по
случая и моли да бъде оправдана.
Адвокат
С.С. от САК – защитник на подсъдимата, пледира Г. да бъде призната за невинна
по внесеното обвинение и моли да бъде оправдана. Адвокат С.С. от САК моли също
така да бъдат присъдени на подсъдимата и направените разноски по делото.
Районен
съд – П., след като обсъди събраните писмени и гласни доказателства по делото,
ведно с доводите на страните, съобразно закона и по вътрешно убеждение, намира
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата
Ц.Н.Г. и тъжителката Ю.К.К. се познават, и двете са от село Антон, Софийска
област, не се намират в никакви отношения помежду си. Подсъдимата Ц.Н. ***, в
периода от 03.11.2011г. до 04.11.2015г., когато й е изтекъл мандата.
Тъжителката Ю.К.К. притежава
недвижим имот в село Антон, Софийска област и поискала изменение на Подробен
устройствен план /ПУП/ за част от кв. 35 по плана на село Антон. В тази връзка
била издадена заповед № 87/ 04.06.2015 г. на Кмета на Община Антон, съгласувана
с арх.Блага Динова – главен архитект, с която е отказано допускане на
изработване чрез възлагане от заинтересованите лица на Подробен устройствен
план /ПУП/-План за регулация за част от кв. 35 по плана на село А.относно улица
от О.Т 85, О.Т 86 до О.Т 100, като за
УПИ № IX-57
и УПИ X-57 има одобрено изменение на
регулационния план със Заповед № 2356/ 1966 г. на Кмета на Община Антон, същата
е влязла в сила и уличната регулация е приложена, за частта от имот 57/240
кв.м., които попадат в улица, е издаден АДС № 31/380 от 1971г. на Софийски
окръжен съвет./оригинала на заповедта е на л.200/ Тази заповед е била връчена
на тъжителката Ю.К. на 05.06.2015 г. с писмо изх. №118/05.06.
2015 г. на Община Антон. Тъжителката била недоволна от тази заповед и подала жалба чрез
Община А.до Административен Съд - София област /АССО/ с искане съда да отмени цитираната
заповед, като към жалбата с вх. №405/17.06.2015 г. приложила необходимите копия от жалбата и
от доказателствата към нея - копия от документи, заверени за вярност с оригинала от
тъжителката, приложено било и заверено за вярност копие от връчената й заповед, предмет
на оспорването. Тъжителката К. подала жалбата в деловодството на Общинска
администрация Антон, представила три комплекта документи, които били приети от
деловодителя – свидетелката Е.В.Н., която и на трите комплекта поставила един и
същ входящ номер, единия комплект документи изпратила в административния съд,
другия комплект документи оставила в общината и третия комплект документи
върнала с вх. № на г-жа К.. Деловодителят Н. прегледала само комплекта за
общината, който отговарял на всички изисквания и обжалваната заповед отговаряла
на техните стандарти, а другите два комплекта не прегледала защото сметнала, че
са еднакви. По повод жалбата на г-жа К. срещу заповед № 87/ 04.06.2015 г. на Кмета на Община А.било образувано адм. дело № 590/ 2015 г. по описа
на АССО и с разпореждане № 776/ 26.06.2015 г., трети състав на АССО, оставил
без движение производството по делото и задължил административния орган – кмета
на Община Антон, да представи заверен препис от цялата административна преписка
по издаване на заповед № 87/ 04.06.2015 г. на Кмета на Община Антон,
както и списък на страните в производството по издаване на оспорваната заповед,
включително доказателства за датата на връчване на акта. Това разпореждане на
съда било изпратено на Община А.и към него били приложени жалбата, заповедта на
кмета и другите документи, които били получени в деловодството на Общинска администрация А.от деловодителя – свидетелката
Е.В.Н., която ги прегледала и установила, че има разлика в оригинала на заповед
№ 87/ 04.06.2015 г. издадена от Кмета на Община А.и изпратената заповед № 87/ 04.06.2015 г. от
АССО – в оригинала номера и датата били написани саморъчно с почерка на Н., а в
изпратената от АССО номера и датата били написани на компютър, имало разлика в
номерата на имота, имало разлика в името и подписа на арх. Блага Динова, при
кмет на Община липсвало Антон, нямало печат на Общината и т.н. Деловодителят Н. уведомила г-жа Г. за разликите,
които е констатирала между оригинала на
заповедта на кмета и изпратената заповед от АССО, като Г. казала, че ще вземе
мерки. Във връзка с образуваното административно дело, в качеството си на страна в съдебното производство, от името на Ц.Н. ***, бил
изготвен отговор до съда с Изх. №311/28.07.2015
г. и постъпил с вх. №2607/31.07.2015 г. по адм.д.
№590/2015 г. по описа на АССО, III с-в, като в отговора се твърди, че „представеното пред
съда копие на заповедта от Ю.К. не е на оригиналната заповед която й е връчена, а е
подправено копие на тази заповед, в което са променени фактическите обстоятелства
посочени в оригинала на заповедта.“ Установи се по делото, че
отговора е била изготвен от юрист, който по това време обслужвал Община А.и
същият бил подписан със запетая от свидетелката М.А.В. – служител в Общинска
администрация /ОбА/ Антон, която по това време замествала г-жа Г., тъй като
последната била в платен годишен отпуск, което е видно и от представената
справка от ОбА Антон./л.225/ Общинска
администрация А.изпълнили указанията на АССО и изпратили заверен препис от
цялата административна преписка по издаване на заповед № 87/ 04.06.2015 г. на Кмета на
Община Антон, след което получили разпореждане № 837/ 16.07.2015 г. за
насрочване на делото. Видно от приложеното адм. дело № 590/ 2015 г. на АССО, че
с решение № 182/ 29.02.2016г. е отхвърлена жалбата на Ю.К. *** срещу заповед № 87/ 04.06.2015 г. на Кмета на
Община Антон, обективиращ отказ за допускане на изработване на ПУП-План за
регулация за част от кв. 35 по плана на с. Антон, относно улица от О.Т 85, О.Т
86 до О.Т 100.
Във
връзка с образуваното
административно дело от името на Ц.Н. ***, била изготвена жалба с изх. № 310/
28.07.2015 г., адресирана до Районна прокуратура – П. /вх. № 695/2015г./ с
искане да бъде извършена проверка по случая и с твърдения че „Към жалбата си К. не е приложила връчената й заповед от Община Антон, а е
приложена подправена такава Заповед №87/04.06.2015 година, която
се различава от оригинала с изписани различни номера на имоти и номер на писмо на
СОНС... Считаме, че представеното в съда подправено копие на заповед №87/04.06.2015 година е документ
с невярно съдържание, като за изготвянето
му К. следва да носи наказателна отговорност, както следва да носи такава и за ползването на неистинския документ
пред съда. Ето защо моля да образувате досъдебно производство срещу същата и й потърсите
наказателна отговорност." Установи се
по делото, че жалбата е била изготвена от юрист, който по това време обслужвал
Община А.и същата била подписана със запетая от свидетелката М.А.В. – служител
в Общинска администрация /ОбА/ Антон, която по това време замествала г-жа Г.,
тъй като последната била в платен годишен отпуск, което е видно и от
представената справка от ОбА Антон./л.225/ С Постановление за възлагане на
проверка материалите са изпратени от РП – П. на РУ „Полиция" - П. за извършване на
проверка.
В хода на проверката са снети обяснения от К. и Г.,
събрани са и писмени доказателства. С Протокол за доброволно предаване от 21.10.2015
г. служителя на ОбА А.Тереза
Георгиева Дончева е предала на извършващият проверката полицай при РУ
"Полиция" - П. инсп. К.И.И. оригинала на Заповед № 87/04.06.2015
г./л.192,л.200/ В хода на
проверката на
12.10.2015 г. Ц.Г. е дала писмено обяснение, като твърди, че изпратената й
от АССО заповед №87/04.06.2015 г. е подправена и конкретизира в какво се
изразява подправянето – не е написана на утвърдения с моя заповед шрифт „Verdana“ и размер на
символите; неправилно е изписано „Кмет на Община“; изписано е писмо № V11-2896/ 20.10.1966 г., а в оригиналния документ е № VII-2896/20.10.1966 г. и др. В периода от 01.10.2015 г. до
31.10.2015 г. Ц.Н.Г. е ползвала платен годишен отпуск, съгласно представената
справка от ОбА Антон, тъй като по това време се е провеждала предизборна
кампания за местни избори и тя не е изпълнявала правомощията си на кмет, като
със заповед на Областния управител е замествана от свидетелката М.А.В.. Полицейската
преписка е приключила с докладна записка от извършилият проверката с мнение
за прекратяване. С постановление от 19.11.2015 г.
преписката е прекратена на осн. чл.24, ал.1, т. 1 от НПК с мотиви, че
липсват
данни за извършено престъпление.
След прекратяване на
пр.пр.№ 695/30.07.2015 г. тъжителката К. е сезирала Софийска РП със сигнал за
извършено престъпление от страна на Ц.Г. по смисъла на чл.286 НК. Пред
СРП е образувана пр.пр. №13838/30.03.2016 г.,
която с Постановление от 05.04. 2016 г. е изпратена на РП-П. по
компетентност. По изпратените материали в РП-П. е образувана пр.пр. №364/18.04.2016 г. и е изпратена на РУ „Полиция" - П. за извършване на проверка. В хода на проверката
на 17.05.2016 г. Ц.Г. дава писмено обяснение, в което заявява „ ... че копието на
заповедта не е на оригинала на моята Заповед. Госпожа К. явно беше представила
в АССО фалшива моя Заповед. Констатирах, че не е написана на утвърдения
с моя заповед шрифт „Verdana“ и размер
на символите; неправилно е изписано „Кмет на Община“ и „Главен архитект“;
изписано е писмо № V11-2896/ 20.10.1966 г., а в
оригиналния документ е № VII-2896/20.10.1966
г., объркан е номера на имота и др. ... Определено считам, че г-жа К. е
подправила моята Заповед с цел да заблуди АССО. По тази причина уведомих
РПрокуратура П.." /л.27/ Установи се по
делото, че към този момент Г. ***. С Постановление от
20.06.2016 г. на РП-П. прокурорска преписка №364/2016
г. е
прекратена, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.
Видно от заключението на съдебно – графическата експертиза
/л.231-л.235/, депозирано от вещото лице Г.С.Г., което не е оспорено от
страните и е прието от съда като обосновано и правилно в с.з. на 12.12.2018 г./л.236-л.239/,
че подписа положен за кмет на Община А.от името на Ц.Г. в жалба до Районна
прокуратура, въз основа на която е образувана прокурорска преписка № 695 от
30.07.2015 г., не е изписан от лицето Ц.Н.Г., а от друго лице.
Във
връзка с изясняване на делото от фактическа и правна страна, съдът допусна
събирането на гласни доказателства.
Видно от
показанията на свидетеля И.А.Б., дадени в с.з. на 18.04.2018 г. /л.166,л.167/,
че той работи в РУ „Полиция“ – П., районен инспектор е на с. Антон, познава
страните по делото по повод преписка, която е водил преди 2-3 години,
образувана по повод спор между тях за някакви документи. Свидетелят Б.
установява, че за нуждите на преписката, в сградата на РУ П., в приемната на
районния инспектор, е снел писмено обяснение от бившия кмет на г-жа Г. на
17.05.2016 г.
Видно от
показанията на свидетелката Е.В.Н., дадени в с.з. на 18.04.2018 г.
/л.166,л.167/, че тя работи като деловодител в Общинска администрация Антон, познава страните по делото, била е в служебни
отношения с г-жа Г., г-жа К. е идвала много пъти в Общината и е подавала жалби
против заповеди на кмета, като свидетелката не е в близки отношения с никоя от
страните. Свидетелката Н. установява, че по повод въпросната заповед № 87/04.06.2015 г. на
кмета на Община Антон, г-жа К. подала жалбата в деловодството на Общинска
администрация Антон, представила три комплекта документи, които били приети от
свидетелката, и на трите комплекта тя поставила един и същ входящ номер, единия
комплект документи изпратила в административния съд, другия комплект документи
оставила в общината и третия комплект документи върнала с вх. № на г-жа К.. Свидетелката
Н. установява, че прегледала само комплекта за общината, който отговарял на
всички изисквания и обжалваната заповед отговаряла на техните стандарти, а
другите два комплекта не прегледала защото сметнала, че са еднакви.
Свидетелката Н. установява, че след това получили разпореждане от съда и в него
се искало да дадат отговор и да представят всички документи, свързани с делото,
като от съда им изпратили жалбата, заповедта на кмета и още някакви документи.
Свидетелката Н. установява, че в изпратените документи от съда, и по конкретно
процесната заповед, била различна от заповедта на кмета и комплекта документи,
представени от г-жа К. в Общината – номера и датата на заповедта били на
компютър, нямало печат, номера на имота бил друг, имало разлика в текста „кмет
на Община Антон“ и „Главен архитект“, имало разлика в шрифта, липсвали някои
реквизити, а в оригинала номера и датата на заповедта били написани
собственоръчно от свидетелката; имало поставен печат, тестовете „кмет на Община Антон“ и „Главен архитект“ били
ясни и четливи с подписи и съдържала всички необходими реквизити. Свидетелката Н.
установява, че тя е уведомила г-жа Г. за разликата в заповедите, и последната е
казала, че ще вземе мерки и е било изпратено писмо до съда, но свидетелката не е
убедена дали това е направено. Свидетелката Н. установява, че е имало жалба в
РП или в полицията, идвали са от полицията в Общината и са изискали
оригиналната заповед, която е била предадена срещу подпис и до момента
оригиналът на заповедта не е върнат на Общината.
Видно от
показанията на свидетеля К.И.И., дадени в с.з. на 07.11.2018 г./л.211-л.213/,
че служебно познава страните по делото, работил е по преписка преди около 2-3
години по повод проверка неистинност на документи, но не си спомня подробности
по случая, тъй като е минало доста време и работи ежедневно по много преписки. Свидетелят
И. установява, че по въпросната преписка със сигурност е виждал заповедта на
кмета и другата заповед, изпратена от съда, не си спомня какво са касаели и
дали е имало различия между заповедите. Свидетелят И. установява, че не си
спомня къде са снети обясненията от г-жа Г. и не си спомня дали към 12.10.2015
г. тя е била кмет на с. А.или не.
Видно от
показанията на свидетелката М.А.В., дадени в с.з. на 12.02.2019 г./л.250,л.251/,
че тя работи в Ощинска администрация /ОбА/ Антон, познава страните по делото,
няма лични отношения с тях, с г-жа Г. е била в служебни отношения. Свидетелката
В. установява, че не си спомня подробности за изготвената жалба на 30.07.2015
г. от Община А.до Районна прокуратура П., минало е много време и не си спомня
за какво е била жалбата, тя е подписала жалбата със запетая, тъй като е
замествала г-жа Г., която е била в отпуск. Свидетелката В. установява, че по
принцип г-жа Г. като отсъства винаги е пускала заповед кой да я замества и
заместникът я подписва върху документите със запетая. Свидетелката В.
установява, че не си спомня да е имало спор между Община А.и г-жа К. или да е
имало спор между г-жа Г. и г-жа К., свидетелката не си спомня съдържанието на
конкретната жалба и не си спомня тя да е сезирала РП П. във връзка с подправен
документ на Общината. Свидетелката В. установява, че през този период, всички
документи на Общината по юридическите въпроси, са били изготвени от адвокат С.С.
от САК, който по това време е обслужвал Общината. Свидетелката В. установява,
че не си спомня конкретен случай от 2015 г. за подправен документ, но по
принцип такива документи са били изготвяни от юристите на Общината и вероятно
г-жа Г. е контактува с юристите за делата, свързани с Общината.
Видно от
обясненията на подсъдимата Ц.Н.Г., дадени в с.з. на 07.11.2018 г. /л.214-л.217/,
че тя е била кмет на Община А.в периода от м.11.2011 г. до м. 10.2015 г., в
началото на 2015 г. тъжителката е поискала изменение на ПУП относно недвижим
имот, който бил отчужден през 1961 г. за правене на път за с. Розино, било
изплатено обезщетение на наследниците, и след становище на главния архитект,
направили отказ на тъжителката, която обжалвала отказа пред АССО. Подсъдимата Г.
обяснява, че жалбата с комплекта документи били изпратени в АССО, след което в
общината получили разпореждане от съда с указания и служителката в
деловодството Е.В. я уведомила, че има разлики между оригинала на заповедта на
кмета и заповедта изпратена от съда – по отношение номер, дата, подписи, печат,
шрифт и др. Подсъдимата Г. обяснява, че с нейна заповед е било определено на
какви изисквания да отговарят всички документи, издадени от Община А.– шрифт,
големина, формат, подписи, печати и др. Подсъдимата Г. обяснява, че жалбата до
Районна прокуратура – П. и отговора до АССО са били изготвени от нейно име като
кмет на Общината, но са подписани от свидетелката М.В., която я е замествала с
изрична заповед, тъй като подсъдимата по това време е била в отпуск.
Подсъдимата Г. обяснява, че не знае как се е развило делото в АССО и как е приключило
всичко, тя не е получавала книжа по делото и не е имала достъп до делото, тъй
като вече не е била кмет, след 22.09.2015 г. свидетелката М.В. е изпълнявала
длъжността „кмет на Община Антон“, подсъдимата не е имала достъп до общинската
администрация, докато не минат изборите и не бъде избран нов кмет. Подсъдимата Г.
обяснява, че по отношение на тъжителката не е имала умисъл, не е имала лични
претенции към тъжителката нито тогава, нито когато и да било, двете се познават
само като живущи в едно населено място, а в процесния случай е действала в
защита интересите на общината. Подсъдимата Г. обяснява, че на 12.10.2015 г. и
на 17.05.2016 г. е дала две писмени обяснения в полицията по повод заведени
преписки, обясненията са написани от нея с нейния почерк, подписите са нейни,
но по това време вече не е била кмет на общината. Подсъдимата Г. обяснява, че в
кориците на адм. дело на АССО, копията на заповед № 87/04.06.2015 г. са
идентични с оригинала – номера и датата са изписани на ръка, виждат се подписа
на кмета и на главния архитект, името на главния архитект, печата на общината,
подсъдимата не е виждала комплекта документи, представени от тъжителката и
изпратени в АССО, но след това изпратените с разпореждане от АССО документи,
копието на заповед № 87/04.06.2015 г. се е
различавал от оригинила – номера и датата били изписани на компютър, нямало
печат, номера на имота бил друг, имало разлика в текста „кмет на Община Антон“
и „Главен архитект“, имало разлика в шрифта, липсвали някои реквизити, за които
обстоятелства била уведомена от деловодителката Е.В..
Видно от
представената характеристика на подсъдимата Ц.Н. ***, че същата е с добри характеристични
данни и се ползва с добро име в обществото./л.194/ Видно от справка за съдимост
№ 246/ 05.11.2018 г. на „Бюро Съдимост” при Районен съд – П., че Ц.Н.Г. „не е
осъждана”./л.210/
Горната фактическа
обстановка се установява по един несъмнен и категоричен начин от събраните
писмени доказателства – заповед № 87/ 04.06.2015 г. /оригинал и копия/, адм.
дело № 590/ 2015 г. по описа на АССО, прокурорски преписки №№ 695/ 2015 г. и
3648 2016 г. на Районна прокуратура – П., докладни записки, обяснения, дадени
от Ц.Г. на 12.10.2015 г. и на 17.05.2016
г., комплект документи, получени в Общинска администрация А.с разпореждане №
776/ 26.06.2015 г. на АССО, съдържащ копие на заповед № 87/ 04.06.2015 г. - номера и датата са изписани на компютър, няма печат, има разлика в номера на имота, има
разлика в текста „кмет на Община Антон“ и „Главен архитект“, има разлика в
шрифта, липсвали някои реквизити /л.76-л.90/, показанията на свидетелите
И.А.Б., Е.В.Н., К.И.И. и М.А.В., обясненията на подсъдимата Ц.Н.Г., както и
заключението на СГЕ, изготвено от вещото лице Г.С.Г.. Показанията на
свидетелите кореспондират с обясненията на подсъдимата и с останалия
доказателствен материал по делото. Известните различия между гласните
доказателства съдът отдава на факта, че всеки от разпитаните по делото
свидетели установява факти и обстоятелства, които лично е възприел и в начина
на интерпретирането.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните доказателства по
делото, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за недоказано, че при
описаната фактическа обстановка в тъжбата, подсъдимата да е извършила от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл.148, ал.1, т.4, във вр. с
147, ал.1, във вр. чл. 26, ал.1 от НК – за това, че при условията на
продължавано престъпление, извършено през непродължителен период от време от
30.07.2015 г. до 17.05.2016 г. е
извършила следните престъпления, а именно:
- На 30.07.2015 г. в гр. П., чрез писмена жалба с изх. №310/28.07.2015 г. по описа на Община А.до
Районна прокуратура - П. с вх. №695/30.07.2015 г. по описа на Районна
прокуратура-П., кмета на Община А.Ц.Н.Г. нанася клевета на Ю.К.К., като й
приписва извършването на престъпления, като твърди „... Към жалбата си К. не е
приложила връчената й заповед от Община Антон, а е приложена подправена такава
Заповед №87/04.06.2015г., която се различава от оригинала с изписани различни
номера на имоти и номер на писмо на СОНС №VII-2896/20.10.1966
г. /изписано в оригинала/, като номер на писмо на СОНС V11-2896/20.10.1966г. в представеното пред съда копие. ... представеното в съда подправено
копие на заповед №87/04.06.2015 г. е документ с невярно съдържание, като за
изготвянето му К. следва да носи наказателна отговорност, както следва да носи
такава и за ползването на неистинския документ пред съда.”;
-
На 31.07.2015 г. в гр.София в
писмен отговор на кмета на Община А.от 28.07.2015 г. по адм.д. №590/2015 г. по
описа на АССО, III с-в постъпил в съда с вх.№ 2607/ 31.07.2015 г. по адм.д.
№590/2015 г. кмета на Община А.Ц.Н.Г. нанася клевета на Ю.К.К., като й приписва
извършването на престъпления, като твърди „... тъй като представеното копие на
Заповед №87/04.06.2015 г. на кмета на община А.от жалбоподателката Ю.К. с
жалбата и направо пред АССО, всъщност не е оригинала на заповед №87/04.06.2015
г. на кмета на община Антон, който и е връчен, а е подправено копие на тази
заповед в което са променени фактическите обстоятелства посочени в оригинала на
заповедта.”;
-
На 12.10.2015 г. в гр.П. в
писмено обяснение от 12.10.2015 г. дадено пред полицейски служител на РУ
„Полиция” - гр. П. по прокурорска преписка №695/2015 г. на РП-П., кмета на
Община А.Ц.Н.Г. нанася клевета на Ю.К.К., като й приписва извършването на
престъпления, като твърди, „... че изпратената Заповед от АССО
(№87/04.06.2015г.) е подправена. - не е изписана на утвърдения с моя заповед
шрифт „Verdana” и размер на символите, - неправилно е изписано :
„Кмет на Община”, Главен архитект, във фалшивата заповед е изписано „писмо №
V11-2896/20.10.1966”, а оригиналния документ е: №VII-2896/20.10.1966
и др., Определено считам подправената заповед е с цел
да се злепостави Общинска администрация и да се заблуди АССО в настоящето
дело.” (адм.д.№590/2015 г. на АССО);
- На 17.05.2016 г. в гр.П. в писмено обяснение от 17.05.2016
г. дадено пред полицейски служител на РУ „Полиция” - гр. П. по прокурорска
преписка №364/2016 г. на РП-П. Ц.Н.Г. нанася клевета на Ю.К.К., като й приписва
извършването на престъпления, като твърди „...че копието на Заповедта не е на
оригинала на моята заповед. Госпожа К. явно беше представила в АССО фалшива моя
заповед. Констатирахме че: 1) Текста не е изписан на шрифт „Verdana”
и съответния размер; 2) Неправилно е изписано „Кмет на
Община” и „Главен архитект”; 3) във фалшивата заповед е записано писмо Vll-2896/20.10.1966r.,
а в оригиналния документ е: №VII-2896/ 20.10.1966. Определено считам, че г-жа К. е подправила моята Заповед с цел
да заблуди АССО”.
Установи се
безспорно по делото, че жалба с изх. №310/28.07.2015 г. от
Община Антон, представлявана от Ц.Г. в качеството й на „кмет на Община Антон“,
до Районна прокуратура - П. с вх. №695/30.07.2015 г., е изготвена от юриста на
Общината и е подписана от свидетелката М.В.. Следователно тази жалба не съдържа
изявление на Ц.Г. в качеството й на „кмет на Община Антон“, не носи и нейния
подпис, а фигурира само името й, т. е. тя не е автор на тази жалба и тя не
следва да носи наказателна отговорност за твърдения или изявления в жалбата,
която не съдържа и нейния подпис. Съдът счита, че авторството на това деяние не
е установено безспорно и категорично да е извършено от обективна и субективна
страна от подсъдимата Г. в качеството й на „кмет на Община Антон“. Съдът счита,
че в конкретния случай процесната жалба е изготвена от името на един
административен орган – Кмета на Община А.до Районна прокуратура – П., която е
компетентна да извърши проверка относно наличието на копие от заповед №87/04.06.2015
г., различно по съдържание от оригинала, което е изпратено от АССО. В
конкретния случай с подаването на жалба от Община А.до прокуратурата не е
приписано на тъжителя престъпление, не са налице клеветнически твърдения за
тъжителя, а е процесуално действие за проверка и основание за контрол от
компетентната институция.
Установи се
безспорно по делото, че писмен отговор на кмета на Община
А.от 28.07.2015 г. по адм.д. №590/2015 г. по описа на АССО, III с-в, постъпил в
съда с вх.№ 2607/ 31.07.2015 г. по адм.д. №590/2015 г., е изготвен от юриста на
Общината и е подписан от свидетелката М.В.. Следователно този писмен отговор не
съдържа изявление на Ц.Г. в качеството й на „кмет на Община Антон“, не носи и
нейния подпис, а фигурира само името й, т. е. тя не е автор на този отговор и
тя не следва да носи наказателна отговорност за твърдения или изявления в
отговора, който не съдържа и нейния подпис. Съдът счита, че авторството на това
деяние не е установено безспорно и категорично да е извършено от обективна и
субективна страна от подсъдимата Г. в качеството й на „кмет на Община Антон“.
Съдът счита, че в конкретния случай процесния отговор е изготвена от името на
един административен орган – Кмета на Община А.до АССО в качеството му на
страна в административното производство. В конкретния случай с подаването на
отговор от Община А.до АССО не е приписано на тъжителя престъпление, не са
налице клеветнически твърдения за тъжителя, а е извършено едно процесуално
действие.
Установи се безспорно по делото, че в писмено
обяснение на 12.10.2015 г. дадено от подсъдимата по прокурорска преписка
№695/2015 г. на РП-П., последната е дала обяснение във връзка с проверка
относно наличието на копие от заповед №87/04.06.2015 г., различно по съдържание
от оригинала, което е изпратено от АССО - не е изписана на утвърдения шрифт „Verdana”
и размер на символите, неправилно е изписано: „Кмет на
Община”, Главен архитект, неправилно е изписано „писмо № V11-2896/20.10.1966”,
а оригиналния документ е: №VII-2896/20.10.1966 и др. Установи се безспорно по делото, че към този момент подсъдимата не е
имала качество „кмет на Община Антон“, тъй като се е провеждала предизборна
кампания, подсъдимата не е имала достъп до общинската администрация и не е
изпълнявала функции на „кмет“. В конкретния случай с даването на писмено
обяснение не е приписано на тъжителя престъпление, не са налице клеветнически
твърдения за тъжителя, а е извършено едно процесуално действие пред компетентен
орган.
Установи се безспорно по делото, че в писмено
обяснение на 17.05.2016 г. дадено от подсъдимата по прокурорска преписка
№364/2016 г. на РП-П., последната е дала обяснение във връзка с проверка
относно наличието на копие от заповед №87/04.06.2015 г., различно по съдържание
от оригинала, което е изпратено от АССО - 1) Текста не е изписан на шрифт „Verdana”
и съответния размер; 2) Неправилно е изписано „Кмет на
Община” и „Главен архитект”; 3) във фалшивата заповед е записано писмо Vll-2896/20.10.1966r.,
а в оригиналния документ е: №VII-2896/ 20.10.1966. Определено считам, че г-жа К. е подправила моята Заповед с цел
да заблуди АССО”. Установи се безспорно по делото, че към този момент подсъдимата не е имала
качество „кмет на Община Антон“, тъй като местните избори са проведени и е
избран нов „кмет на Община Антон“. В конкретния случай с даването на писмено
обяснение не е приписано на тъжителя престъпление, не са налице клеветнически
твърдения за тъжителя, а е извършено едно процесуално действие пред компетентен
орган.
Не на последно
място следва да се има предвид, че изнесеното в писмени обяснения, в жалба или
сигнал до прокуратурата, или до друг компетентен орган, от което и да е лице не
може да осъществява състава на престъплението клевета. Право на всеки гражданин
или на административен орган е да подаде жалба или сигнал до прокуратурата, или
до други компетентни органи, за да бъде извършена съответна проверка. Клеветата
е престъпление насочено към доброто име в обществото на пострадалия. При
осъществяване състава на клеветата е необходимо деецът да го прави със
съзнанието, че уврежда доброто име в обществото на пострадалия. В конкретния
случай подадената жалба до прокуратурата и последвалите обяснения на
подсъдимата пред полицията, писмения отговор пред АССО, не са насочени към накърняване
доброто име на частния тъжител в обществото. Европейският съд по правата на
човека в своята практика е посочил, че твърдения, направени в жалби или
показания пред властите не могат да се разглеждат като „разгласяване“ на
клеветнически твърдения, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят
репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си да
подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от страна на
властите. Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК, присъдата не може да почива
на предположения и съдът може да признае подсъдимата за виновна, само когато
обвинението е доказано по един несъмнен начин. Съдът счита, че в производството
пред настоящата инстанция, тъжителката не доказа безспорно внесеното обвинение
по тъжбата. Съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК съдът
признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено,
че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато
деянието не съставлява престъпление. По тези съображения и с оглед разпоредбата на чл.
304 от НПК, съдът признава подсъдимата Ц.Н.Г. за невинна и я оправдава по
внесеното обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.4, във вр. с 147, ал.1,
във вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, тъжителката следва да
заплати на подсъдимата направените разноски по делото в размер на 1500.00 лева.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, тъжителката следва да заплати на
Районен съд – П. направените разноски от бюджетните средства в размер на 200.00
лева.
Водим
от горното Районен съд – П. постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: