Р
Е Ш Е Н И Е
№ 491
гр.Пловдив 12.04.2018 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV граждански състав, в закрито заседание на 12.04.2018
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз. ч. гр. дело № 804 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба
от „Моптед“ООД- гр.**** срещу отказа на ЧСИ И. К., обективиран в протокол №
205/28.02.2018г., да спре или прекрати изпълнителното производство по изп.дело
№ 83/2018г., както и да вдигне всички наложени възбрани и запори
В жалбата се сочи,
че върху вземането на взискателя „Стабил ДИ“ЕООД- предмет на принудително
събиране по изп.дело № 83/2018г., е наложен запор по изп.дело № 31/2018г. на
ЧСИ А. А. Жалбоподателят своевременно уведомил ЧСИ И. К. за наложения запор, за
който му било връчено запорно съобщение на 23.01.2018г.. След връчване на
запорното съобщение не било възможно да се извършват плащания на взискателя „Стабил
ДИ“ЕООД. Въпреки това по изп.дело № 83/2018г. били наложени множество запори и
възбрани на банкови сметки и имущество на жалбоподателя, които блокирали
дейността му и били несъразмерни спрямо вземането на взискателя. С твърдението
за несъразмерност на наложените запори и възбрани спрямо размера на вземането,
както и с твърдението за невъзможност да бъде извършено плащане на същото
запорираното вземане на взискателя, се мотивира и искането за вдигане на всички
наложени запори и възбрани върху имущество и вземания на жалбоподателя.
Взискателят „Стабил
ДИ“ЕООД оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Излагат се доводи
за това, че наложения запор върху вземането на взискателя не го лишава напълно
от възможността да предприема действия по събирането му. Оспорва се твърдението
на жалбоподателя за прекомерност на наложените запори и възбрани. Твърди се
частична недопустимост на жалбата.
От ЧСИ И. К. са
изготвени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК. Със същите се поддържат изложените в
мотивната част на протокол № 205/28.02.2018г. доводи.
Съдът, като
съобрази доводите на жалбоподателя, на длъжника по изпълнителното дело, както и
мотивите на ЧСИ И. К. и като се запозна с материалите по приложеното
изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело
№ 83/2018г. е образувано на 31.01.2018г. по молба от взискателя „Стабил-
ДИ“ЕООД и въз основа на изпълнителен лист от 24.01.2018г., издаден против
„Моптед“ООД по т.д.№ 339/2013г. на ПОС, Търговско отделение за сумата от
151609,36 лева- главница по договор за строителство от 25.06.2008г.,
представляваща стойността на груб строеж на обект- бл.1 в УПИ ІІ- 95-
Обществено и жилищно строителство по плана на ****, което вземане е прехвърлено
в полза на „Стабил ДИ“ЕООД от „Арис инженеринг“ЕООД чрез цесия със спогодба от
04.04.2013г.сумата от 38548,70 лева- стойност на доставена и монтирана дограма,
лихви за забавено плащане и съдебни разноски. С разпореждане от 14.02.2018г. от
ЧСИ И. К. е наложена възбрана върху няколко недвижими имота- собственост на
дружеството- жалбоподател. С разпореждане от 21.02.2018г. е наложен запор върху
вземания на жалбоподателя от „Пътища Пловдив“АД, „Карони „ЕООД, „Асел“ЕООД и
„Електротермал“ЕООД. Наложени са и запори върху банкови сметки на
жалбоподателя.. На 23.02.2018г. е подадено уведомление от „Моптед“ООД до ЧСИ И.
К., с което са представени удостоверение от ЧСИ А. А. и обезпечително запорно
съобщение, удостоверяващи налагането на запор върху вземането на „Стабил
ДИ“ЕООД от „Моптед“ООД, произтичащо от горепосочената спогодба от 04.04.2013г..
Запорът е наложен като обезпечение на иск по чл.135 от ЗЗД от „Диел 2000“ЕООД
против „Стабил ДИ“ЕООД. Със същото уведомление до ЧСИ е поискано спиране на
изпълнението, прекратяване на същото и вдигане на всички запори и възбрани.
В чл.432 и чл.
433, ал.1 от ГПК са изрично и лимитативно посочени хипотезите, при които принудителното
изпълнение се спира, прекратява или приключва. Твърденията в жалбата, а и
наличните материали по изпълнителното дело не обосновават наличието на която и
да било от тези хипотези. ЧСИ И. К. правилно е отказал да спре или прекрати
изпълнителното производство, независимо от това, дали запорирането по друго
изпълнително дело на вземането на взискателя препятства извършването на
изпълнителни действия за събирането му или не. Също така относно спирането или
прекратяването е без значение обстоятелството, дали наложените запори и
възбрани съответстват на размера на вземането.
Доколкото ЧСИ И. К.
се е произнесъл и по искането за вдигане на запорите и възбраните и доколкото с
настоящето жалба се обжалват всички откази, обективирани в протокол №
205/28.02.2018г., съдът ще следва да вземе отношение и по отказа в тази му
част. Налагането на запори и възбрани, както и отказите същите да бъдат
вдигнати, не подлежат на обжалване, освен отчасти в хипотезата на
несеквестируемост, която в случая е неприложима. Ето защо в тази й част жалбата
ще следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна
жалбата на„Моптед“ООД- гр.**** срещу отказа на ЧСИ И. К., обективиран в
протокол № 205/28.02.2018г., да спре или прекрати изпълнителното производство
по изп.дело № 83/2018г..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в частта, с
която се обжалва отказа на ЧСИ И. К., обективиран в протокол №
205/28.02.2018г., да вдигне всички запори и възбрани наложени по изп.дело № 83/2018г.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба
в едноседмичен срок пред ПАС само в частта, имаща характерна определение, с
което жалбата е оставена без разглеждане в частта й, с която се обжалва отказа
да бъдат вдигнати наложените запори и възбрани. В останалата му част решението не
подлежи на обжалване .
Председател: Членове: