РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Враца, 31 юли 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, четвърти състав,
в публично заседание на 19.07.2018
г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА, при участието на ПРОКУРОР ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия Рени Цветанова адм. дело № 264 по описа на АдмС – Враца за 2018 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по чл. 284 от ЗИНЗС, вр. чл. 203
от АПК.
Образувано е въз основа
на искова молба на С.И.М.,*** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ за присъждане на обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в размер на 10000 лв. Твърди, че в мястото, където е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ – ЗООТ „К.ф.“ към Затвора ***, за
периода 30.05.2017 г.-24.10.2017 г., санитарно-битовите условия в общежитието
са били крайно незадоволителни и в несъответствие с изискването на закона. В помещенията,
които обитавали са били по 7-8 човека на площ от около 20 кв.м., с хлебарки и
други насекоми, без санитарен възел, като за целта използвали кофи и без течаща
вода, каквато пиели от пластмасови бутилки. Въпреки страдането от различни
заболявания, едно от които диабет, не е имал осигурена адекватна медицинска
помощ, а идващата веднъж в седмицата медицинска сестра не е могла да замести
съответните консултации с квалифициран лекар. Твърди, че в резултат на горните действия
и бездействия е търпял болки и страдания, изразяващи се в дискомфорт, нервно
напрежение, неудобство, унижение, чувство за безпомощност, безсилие и т.н., а
условията, при които е изтърпявал наказанието не съответства на изискванията на
закона, поради което са му нарушени правата по ЕКПЧ, както и тези по чл. 3 от ЗИНЗС. Оценява вредите в размер на 10000 лева и претендира заплащане на
законната лихва върху сумата за обезщетение, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане. Моли присъждане и на направените по
делото разноски – държавна такса и адвокатски хонорар. В съдебно заседание * Г.П.
поддържа иска.
Ответникът по делото в
писмен отговор чрез * П.П. оспорва иска. Счита, че искът за вреди, причинени от
вида и качеството на медицинската помощ е недопустим. В случая е налице разлика
между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване,
оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се
организират от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” и медицинската
такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на
последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика.
Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите
на чл. З и чл. 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните
заведения към Министерството на правосъдието, като и в чл. 2, чл. З и чл. 4 от
Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода, издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на
правосъдието. Видно от разпоредбата на чл. 2 от цитираната Наредба № 2, същата
препращаща към чл. 5 от ЗЛЗ, както и от установената трайна съдебна практика,
дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява
"административна дейност" по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В този смисъл
претенцията за претърпени вреди, произтичащи от липса на ефективни медицински
грижи, не основава отговорността на ответника Главна Дирекция "Изпълнение
на наказанията", тъй като не касае дължима и неосъществена административна
дейност. По отношение на другите твърдения в исковата молба счита, че администрацията на
затвора е предприела всички необходими действия, съгласно изискванията на
Закона и съобразно реда в мястото за лишаване от свобода. Поддържането на добра
хигиена в спалните помещения е отговорност на лишените от свобода, като
ежемесечно им е раздавано перилни и почистващи препарати. Независимо от
остарялата база хигиената в кухненския блок и столовата се поддържа на много
добро ниво. Периодично на спалните помещения се извършват освежителни ремонти,
както и обезпаразитяване против гризачи и вредители. Моли съда да приеме, че не
са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни административни бездействия,
респ. действия и съответно първият елемент от правопораждащия фактически състав
за ангажиране отговорността на държавата по предявения на основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ иск. Няма нарушение и на чл. З от ЗИНЗС, тъй като от страна на администрацията
на затвора са предприети всички действия по осигуряване на условия съобразно
закона.
Участващият в делото
прокурор дава заключение за частична основателност на исковата
претенция, тъй като по делото са установени някои от условията по чл. 3
от закона, а именно: уронване на достойнството и личността на ищеца. Безспорно
е, че вредите са причинявани от условията, свързани с ползването на кофи за
отходни нужди в тъмната част на денонощието и липсата на течаща вода от 22,00
часа до 6,00 часа, тъй като помещенията не са оборудвани с такива. Доказано е,
въпреки диагностицираното заболяване - диабет, което изисква постоянно
медикаментозно лечение, наблюдение, а също така и диетично хранене, че в
общежитието не е осигурявано такова, с единственото изключение, че му се е предоставял
черен или друг вид хляб, различен от общия. Това са двата пункта, от които
ищецът търпи вреди. Останалите обстоятелства, свързани с медицинска помощ,
възможност за следене нивото на кръвната захар, по-малка площ, лишаване от
възможността за баня или други хигиенни изисквания, намира за недоказани. От
представените писмени и гласни доказателства беше установено, че площта, с
която лишените от свобода разполагат отговаря на изискванията на закона. Свидетел
под № 2 посочи, че тези които не работят имат възможност 2 пъти в седмицата да
се изкъпят. Установи се, че има медицинска помощ и този медицински център
извършва своите задължения и именно този медицински център му е давал
възможност да следи кръвната си захар. Имало е и дезинфекция на помещенията, като
до каква степен това е решило проблема е въпрос от значението за всички. Моли
да се уважи исковата претенция свързана с липсата на течаща вода и диета като
при присъждане на обезщетението моли да се има предвид краткият период, през
който ищецът е търпял вредите, а именно 5 месеца, както и липсата на други
доказателства, които да сочат трудна поносимост за изтърпяване.
Административният съд,
анализирайки събраните по делото писмени
и гласни доказателства и като се запозна
с доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно Справка,
изготвена от ИСДВР К.М., Затвора *** /л. 36/ е видно, че ищецът е пребивавал в
ЗООТ „К.ф.“ в периода 30.05.2017 г. – 24.10.2017 г. В същата Справка се сочи,
че към дата 15.06.2017 г. заедно с още четирима лишени от свобода, ищецът е бил
настанен в спално помещение № 09, което е с жилищна площ от 25 кв.м. при
спазване на изискването за осигуряване на жилищна площ от 4 кв.м за всеки един
от тях, като по време на престоя си не е изявявал желание и не е преместван в
друго помещение. Посочено е, че през нощта, когато лишените от свобода се
заключват в спалните помещения, те нямат достъп до санитарен възел и течаща
вода, а в светлата част от денонощието това им е осигурено. От същата Справка
става ясно, че на спалните помещения
периодично се извършват освежителни ремонти, има прозорци, чрез които се
осигурява необходимата дневна светлина и проветряване и същите редовно се
обезпаразитяват от лицензирана за тази дейност фирма.
Съгласно медицинска
справка /л. 37/ ищецът е с диагноза *****. По време на престоя си е получавал необходимата
терапия изписана по рецептурна книжка и е включен на хранене с диетичен режим /ХДР/.
С определение от 17 май
2018 г., протоколно определение от 20.06.2018 г. и 11.07.2018 г. съдът е давал
допълнителни указания на ответника за представяне на доказателства за
осигуряване на диетичната храна, с оглед констатираното заболяване и режима на
обезпаразитяване.
Свидетелите Н.К.К. и Р.П.Д. установяват, че при изтърпяване на наказанията си в
Керамична фабрика са били в една килия с ищеца. Условията там са лоши, никаква
хигиена, не е правено ремонт, стърчат жици, прозорците са счупени и залепени с
тиксо, килиите са опушени, на земята е цимент, няма балатум, няма санитарен
възел и мивка в килиите като за целта се ползват кофи. В помещенията стоят
заключени вечер от 21:00 часа до 6:00 часа сутринта и след това от 7:00 до 9:00
ч., има хлебарки, мухи и др. Тоалетните са външни, не са преградени, зазидани
са на около 50-60 см от земята и се вижда всичко, мирише. Банята е на първия
етаж, има достъп до нея, но има график и се къпят първо тези, които работят, а
другите по два пъти в седмицата. Веднъж в седмицата идва медицинска сестра,
раздава хапчета и евентуално мери кръвно на някои. През останалото време, ако
се наложи на някои лекар, го возят до Затвора. Знаят, че С. има заболяване и че
е искал да се храни по специална диета с оглед заболяването му, но са казали
каквото за всички, това и за него. Храната е била обща за всички. Оплаквал се е,
че захарта му е много висока и не се чувства добре. Не са виждали някой да се
храни на отделна диета. Вечеря и закуска ядат заедно и то е едно и също. Свидетелят
Д. заявява, че знае, че е каран в болницата в Затвора заради високата му захар.
Свидетелят К. споменава, че докато е бил там два пъти са пръскали за
дезинфекция. По отношение на брой л/св в спалните помещения свидетелите дават
различни показания, като св. К. заявява, че са били по 5-6 човека като си
премествахме леглата, а св. Д., че обикновено са били по 5-6 човека, но е имало
периоди, в които са били и по 7.
От
показанията на свидетеля Е.В.П. се
установява, че за времето, през
което ищецът е бил в керамична фабрика, той също е бил там и до 13.09.2017 г. е
работил като главен готвач в кухнята. Всяка сряда от затвора получават продукти
за цялата седмица. Менюто за деня се съставя от домакина в общежитието и той го
изпълнява. Знае за заболяването на С. и го е виждал да си бие инсулин. Има
списъци за лишените от свобода, които са на диета и там е било написано името и
на ищеца, но не е бил на специална диета, тъй като не е имало продукти за
такава. Храната е била обща като домакина е казвал, ако не му харесва да си
купува от лафката. Диетата се определя от лекаря, а какво ще се сготви се
определя от администрацията. Такива диети са се изпълнявали в Затвора, но в
керамична фабрика не са им осигурявали продукти за да бъдат приготвени. Докато той
е бил там никога не се е изпълнявала диетата по списъка за никого. Извън менюто
на такива лица им е давано единствено черен хляб отделно от белия, а храната е
била обща за всички. Допълнително хранене за ищеца също не е имало през деня. Той,
в качеството си на главен готвач, единствено раздава храната и няма друг, който
да им даде допълнително храна, но за да им даде
такава храна на него трябва да му се разпореди от домакина.
В Справка /л. 70/ се
сочи, че на л/св се осигурява безплатна храна, достатъчна по химически и
калориен състав, съгласно утвърдени таблици, като при наличие на медицински
показатели на л/св., които следва да са на специален хранителен режим, се
приготвя съобразно заболяването диетична храна. За дневното меню се съставя
ежедневен требвателен лист, в който продуктите се изписват общо за л/св. и не
се прави индивидуална калкулация. На ищеца му е давано допълнително четвъртинка
хляб и хранителна надбавка в 10.00 ч., за което се е подписвал при получаването
им, а сладките продукти в менюто са заменяни с подходящи съобразно
заболяването.
В Справка /л. 84/ е
посочено, че няма практика да се съхраняват документи, касаещи индивидуална
хранителна диета като при получаването на храна и хранителна добавка л/св не се
подписват. За лишените от свобода с диагностицирано заболяване диабет се
приготвят макарони със сирене, десертите и чай се приготвят без захар, а мармаладът
се заменя със сирене, което се изписва като общо количество.
По делото са представени
още договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „извършване на
дезинсекция и дератизация на сградите на ГД „ИН“ и териториалните й служби“,
протоколи за извършени услуги, рецептурната книжка на ищеца, здравен картон,
утвърден списък на лишените от свобода, които са на диетична храна, където под
номер 62 е записан ищецът, списъци на лишените от свобода по спални помещения, 2
броя експертни решения от 2014 г. и 2018 г., амбулаторни листове от 2014 г.,
направление за хоспитализация от 15.06.2018 г., Постановление на ОП Враца с
отказ за прекъсване изпълнението на наказанието.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна, че предявеният иск е допустим - предявен от лице, което е
пребивавало в ЗООТ „К.ф.“ за периода 30.05.2017 г. – 24.10.2017 г., за който
период се твърдят нарушения на органите по изпълнение на наказанията. Ответникът
е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като същият е юридическо
лице на органа, от чиито бездействия се твърдят вредите.
Съгласно чл. 284 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от закона. В първата алинея на цитирания чл. 3 от
закона, е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а
във втората алинея, неизчерпателно са посочени конкретни хипотези, при които се
приема, че тези обстоятелства са налице. Това са недостатъчна жилищна площ, отопление,
проветряване, действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбата на чл. 284,
ал. 5 от ЗИНЗС предвижда, че в случаите на нарушение на чл. 3 ал. 1 от с.з,
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
При тази правна уредба в
тежест на ищеца е да докаже в какво се е изразявало съответното
незаконосъобразно бездействие, произтичащо от предвидено в нормативен акт
задължение и това бездействие да е осъществено от административен орган в това му
качество. Задължение на административния орган, в лицето на администрацията на
ЗООТ “К.ф.” към Затвора ***, е да осигури на лишения от свобода, по време изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“, постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода - чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, диетична храна - чл. 84, ал. 3 от ЗИНЗС,
минимална жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода – чл. 43,
ал. 4 от ЗИНЗС, медицинско обслужване – чл. 128 - чл. 151 от ЗИНЗС.
Доказано беше в производството по делото, че помещението, в което е настанен ищецът, не е имало постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, поради което не са осигурявани адекватни условия за осъществяване на хигиенните потребности на същия. За да приеме за доказани тези факти, съдът се основава не само на показанията на разпитаните свидетели, но и на установеното в публикувания Доклад на Националния превантивен механизъм към Омбудсмана на РБ, по повод извършена проверка в Общежитие от открит тип „К.ф.“ към Затвора *** за 2017 г., където се подчертава, че „това общежитие от открит тип е с най-лоши условия в Република България, въпреки изразените добри намерения от 2009 г. насам за подобряването им. Те могат да бъдат оценени само като нечовешки и унизителни, независимо че общежитието е от открит тип, същото не подлежи на реконструкция, поради което се поддържа неизпълнената препоръка от 2012 г. за преместване или закриване на общежитието“. В тази връзка каквито и да са причините за условията в това общежитие, същите са неотносими и не променят последиците от тях.
Не се установи ищецът да
е бил лишен от други хигиенно-битови условия. В тази връзка свидетелите К. и Д.
установяват, че банята се ползва по график, като първо се къпят тези които
работят, а другите по два пъти в седмицата, в който смисъл е чл. 151, ал. 1, т.
3 от ЗИНЗС. Имат и подсигурено спално бельо, както и възможност за изпиране.
Доказа се също така, че за
периода на престой в ЗООТ на ищеца не е осигурявана диетична храна, въпреки
констатираното заболяване. Видно от приетата като доказателство медицинска
справка ищецът е с диагноза ***** и следва да бъде на диетично хранене. В тази
връзка съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели и основно на
свидетеля Е.В.П., който до 13.09.2017 г. е работил като главен готвач в
кухнята. Въпреки наличието на списъци за лишените от свобода, които са на диетично
хранене, за отделните диети не е имало продукти и поради това храната е била
обща за всички. Докато този свидетел е бил на работа, диети не са се
изпълнявали за никого, в това число и за оспорващия. Извън общото меню на
такива лица им е давано единствено черен хляб, което нито е достатъчно, нито замества
режима на диетичното хранене.
Съдът не установява
нарушение на изискванията за минимална жилищна площ на спално помещение № 09, в
което е бил настанен ищецът. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС - Минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4
кв. м. Видно от представените справки, спално помещение № 09, където е настанен
ищецът е с площ от 25 кв.м. Въпреки че административният орган не установи
броят на настанените за месеците август – септември, от показанията на
разпитаните свидетели К. и Д. се установява, че в тези помещения са били по 5 до
6 човека. Доколко свидетелят Д. заявява, че е имало период, когато в помещението
на ищеца са били 7 човека, то тези показания противоречат на показанията на св.
К., като същевременно не конкретизират периода, който е възможно да е бил извън
времето, през което ищецът е бил настанен там.
Съдът намира за
недоказано обстоятелството, че в спалното помещение е имало хлебарки и други
насекоми, като последните не са уточнени по вид. От доказателствата по делото,
както писмени, така и от показанията на св. Д., се установява, че
обезпаразитяване е извършвано, включително и извънредно, извън плановото
предвиждане. От друга страна наличието на хлебарки не е такова обстоятелство,
което да представлява неблагоприятно условие, което да има нечовешко или унизително
отношение, да уронва човешкото достойнство или да поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност, по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. В тази връзка не се
твърди нарушение на чл. 151, ал. 2 от ЗИНЗС, който текст гласи, че под контрола
на медицински специалист ежемесечно се извършва основно почистване и
дезинфекция на спалните и помещенията за общо ползване.
Не се установява и
твърдението за липса на полагани адекватни медицински грижи и медицинска помощ,
в който смисъл са изискванията на закона. Не се спори, че веднъж в седмицата в
общежитието е идвала медицинска сестра, а при необходимост от лекар са
превозвани до затвора, че са му предоставени ленти за следене на кръвната
захар, необходимите медикаменти за съответното заболяване, респ. осигурявано му
е и болнично лечение. В тази връзка болките и страданията, които е изпитвал
ищецът се свързват не с липсата на достатъчни медицински грижи и помощ, а с
неосигуряваната диетична храна, като към това следва да бъдат добавени и
неудобствата, които произтичат от самото заболяване, а последното не може да се
вмени във вина на ответника. Самият ищец, в с.з. от 20.06.2018 г. дава
пояснения, че медицинската сестра му е обръщала внимание, бил е на хапчета и
инсулин, като предоставените му тест ленти за измерване на захарта са му били
достатъчни за периода. Веднъж е останал без инсулин, но това е единичен и
изолиран случай, причините за който могат да бъдат различни.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че неосигуряване на посочените по-горе хигиенно-битови условия и диетична храна на ищеца по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, представлява бездействие на административните органи, имащо нечовешко и унизително отношение и поради това нарушение на основни права, не само спрямо българското законодателство, но и според ЕКЗПЧОС, според която конвенция никой не може да бъде подложен на изтезания, нечовешко и унизително отношение повече, отколкото е необходимо за ограничаване на правата му при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Тези обстоятелства, в своята съвкупност, независимо каква е причината за тях, несъмнено са причинили на С.М. страдания и негативни емоционални преживявания, които неизбежното надхвърлят обичайните неудобства, присъщи на наказанието „лишаване от свобода“ и необосновано нарушават присъщите му основни общочовешки права и ценности, защитени по чл. 3 от Конвенцията, за което ищецът следва да бъде възмезден. Размерът на присъдената сума следва да бъде съобразен с изискванията за справедливост визирани в нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В тази връзка от значение е времето на престой в ЗООТ „К.ф.“ към Затвора *** – около пет месеца, обстоятелството, че вида и характера на битовите условия не водят и не са довели до увреждане на физическото и/или психическото състояние на ищеца, така и от обстоятелството, че диетичната храна е жизнено важно условие за поддържане здравето на ищеца, доколкото е възможно с оглед на констатираното заболяване. Настоящият състав намира, че сума в размер на 2000 лева би отговорила на изискванията за справедливост и обезщетила до определена степен преживените неудобства и страдания, които са естествена и логична последица от извършените и доказани в настоящото производство бездействия на административния орган. Върху така уваженият размер следва да се присъди и исканата законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно от 04.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото
и предвид текста на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по водене на съдебното
производство, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
В случая, искът е уважен
частично като вместо претендираните 10000 лв. искът е признат за 2000 лева. По
делото е внесена и дължимата държавна такса в размер на 10.00 лева и е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева или дължимите разноски
спрямо уважената част на иска са в размер на 102 лева.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 284 от ЗИНЗС съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ ДА
ЗАПЛАТИ на С.И.М.,*** сумата от 2000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
в периода 30.05.2017 г.-24.10.2017 г., вследствие неосигуряване на
постоянен достъп до питейна вода и санитарен възел в ЗООТ “К.ф.“ към Затвора *** и неосигуряване на диетична храна, заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 04.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
в останалата му част, до пълния размер от 10000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на С.И.М.,*** сумата от 102 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: