Определение по дело №925/2018 на Районен съд - Лом

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Лом, 01.11.2018 год.

 

Ломският районен съд, ІІІ състав, в закрито съдебно заседание на първи ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 925 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство с правно основание чл. 248 от ГПК.

 

Делото е образувано по искова молба от А.Ц.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. Р. Б., МАК, с която е предявен иск по чл. 108 ЗС срещу Р.А.Б.,***.

С разпореждане от 29.05.2018 год. Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същият е подал писмен отговор чрез пълномощникът си, адв. П. П., МАК. С отговора се претендират разноски без да се представя списък по чл. 80 ГПК.

Делото е насрочено в открито съдебно заседание с Определение на съда от 03.10.2018 год., като преди датата на съдебното заседание, с молба от 11.10.2018 год. Ищцата е оттеглила иска.

С Определение от същата дата, 11.10.2018 год., съдът е прекратил производството по делото на осн. чл. 232 ГПК.

Определението е влязло в сила.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът Р.А.Б., чрез пълномощника си, адв. П. П., МАК е поискал съда да допълни определението, като осъди ищеца, А.Ц.П. да му заплати направените във връзка с делото разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищцата, чрез пълномощника си, адв. Р. Б., МАК, е изразила становище, че не следва да бъдат присъждани претендираните разноски, тъй като действително ответникът е продал имота си, но сделката не е отразена в ИКАР и за това горното обстоятелство не е могло да им бъде известно.

В условията на евентуалност въвежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Молбата е допустима и частично основателна, по следните съображения:

Действително, ответника не е представил списък по чл. 80 ГПК, поради което не би могъл да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските. Такова искане би било недопустимо.

В случая обаче, в определението няма изричен диспозитив за отхвърляне на искането за присъждане на разноски.

За това молбата следва да бъде разгледана именно като молба за допълване на определението в частта за разноските.

Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. +

Съдът приема за неоснователно възражението на ищеца, че ответникът е станал причина за завеждане на делото тъй като сделката, с която се е разпоредил с имота си не е отразена в програмата ИКАР. Непълнотите в електронния регистър не следва да му се вменяват и той да търпи неблагоприятни последици от тях, при положение, че отчуждителната сделка е изповядана на 13.05.1993 год., преди повече от 20 години и е надлежно вписана в Службата по вписвания. Справка за пасивно легитимираната страна ищецът е могъл да направи преди да насочи иска си именно към този ответник. Цитираната съдебна практика в становището на ищеца е неотносима, тъй като разгледаният по ч.гр.д. № 205/2012 год. на ВКС, І ГО казус не е сходен.

За това и в случая са налице предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК и на ответника следва да се присъдят разноски за производството.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение обаче е основателно.

Видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие, ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

Вярно е, че писменият отговор на ответника е изготвен от упълномощен адвокат, но по делото не е провеждано открито съдебно заседание. За това, искането за присъждане на разноски на ответника следва да се уважи до минималният размер, предвиден в чл. 7, ал. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения – 600 лв.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ДОПЪЛВА Определение № 2804 от 11.10.2018 год., постановено по гр.д. № 925/2018 год. на ЛРС,  в частта за разноските, като ОСЪЖДА А.Ц.П., ЕГН **********,*** да заплати на Р.А.Б.,*** направените от него разноски за адвокатска защита по делото пред тази инстанция в размер на 600 лв.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Монтана в едноседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: