РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Благоевград, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20231210201090 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. М. Р., подадена чрез адв.К. А., против
Наказателно постановление /НП/№ BG141220022/5800/Р8-2079/23.05.2023г.,
издадено от Директора на Националното тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“-гр.София, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1800.00лв., във връзка с
административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт поради допуснати процесуални нарушения при
издаването му, включително и, че липсва санкционна норма и качество на
субекта за извършване на твърдяното нарушение. Алтернативно се застъпва,
че не е доказано извършването на твърдяното нарушение, а ако се приеме за
извършено, то следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН и отделно от това се сочи, че наложената за деянието
санкция е в непропорционална и в противоречие с европейското право. Иска
се отмяна на обжалваният акт и се претендира заплащане на разноските за
1
адвокатско възнаграждение.
Санкционният орган и заинтересованата страна, редовно и
своевременно призовани, чрез своят процесуален представител юрисконсулт
А., оспорват жалбата и поддържат становището за правилност и
законосъобразност на обжалваният акт, поради което се иска неговото
потвърждаване. Претендира се юрисконсултско възнаграждение от
санкционният орган и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя в
процеса./За конституирането на заинтересованата страна в процеса съдът
отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на
ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази
и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която,
страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е
възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в
каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и
право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са
:Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г.,
Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г.,
Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г.,
Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината
на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като
настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да
настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на
жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на
самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в
качеството му на административно-наказващ орган, защото тези съдебни
разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета
заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на
посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй
като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при
евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в
производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от
ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези
2
разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски,
ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на
нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д,
ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би
се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило
ситуация, а именно : или едно физическо лице /длъжностно лице, което е
издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни
последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени
съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни
последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в
производството страна /учреждение или организацията, към която е
назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и
респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище
и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него.
/Доколкото обаче касационната инстанция по производство като настоящото
не възприе това становище, а обратно такова и наложи практика за
прекратяване на съдебното производство по отношение на заинтересована
страна като процесната, съдът намира, че и настоящото производство в
съответствие с практиката на БлАС, към момента следва частично да се
прекрати по отношение и за заинтересованата страна-АПИ“Национално тол
управление“.
РП-Благоевград, редовно призовани, не ангажират процесуален
представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в законният срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН./Обжалваното НП е връчено на санкционираното лице с известие за
доставяне на 15.06.2023г., по адрес на жалбоподателя и чрез Б Р.а, а
подадената срещу него жалба по делото е депозирана на 28.06.2023г. /
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
3
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
С ангажираните по делото писмени доказателства се установи по
категоричен начин, че на 14.12.2022г. в 16.38 часа, в направление от
територията на РБългария, на ГКПП-К , е пристигнало ППС с рег.№ ,
представляващо товарен автомобил –влекач с марка и модел „Д “ с рег.№ , с
обща технически допустима максимална маса над 12 тона/без да е посочено
каква е конкретната маса/, без посочване на брой оси, управлявано и с водач
жалбоподателя К. Р.. На пункта била извършена проверка в Електронната
система на АПИ от свидетелите Ю. П. и М. К., двамата инспектори в ТД на
АМ, отдел ПТРР-К като ТД на „Митница София“, при която се констатирало,
че на 10.12.2022г. в 08.57 часа, е регистрирано движението на същото ППС в
рамките на платената пътна мрежа, а именно на път А-3, км/отсечка/
90+219км, регистрирано от контролно устройство към Електронната система
на АПИ с идентификатор №10101, за което ползване на пътя е била дължима
пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, но не е заплатена такава.
Последното е регистрирано в Електронната система като административно
нарушение и за него е генериран автоматичен запис и доклад с №
EF7D6BDD35A804C4E053031F160A31BF по реда на чл. 167а, ал.3 от ЗДвП .
В рамките на тази проверка водача Р. заплатил дължимата се пътна такса по
чл. 10б, ал.5 от ЗП, във връзка с това генерирано нарушение, в размер на
133.00лв., за което му е издадена и нарочна квитанция за платени пътни такси
в РБългария от 14.12.2022г.
На 14.12.2022г. св.Ю. П., в присъствието на св.М. К., съставил срещу
жалбоподателя АУАН №BG141220022/5800/Р8-2079, който му бил връчен
лично на същата дата срещу подпис, като с него констатираното незаплащане
на пътна такса за управляваното от Р. ППС на 10.12.2022г. в 08.57 часа, било
квалифицирано като административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП,
вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП.
Въз основа на АУАН, на 23.05.2023г., Директорът на Национално тол
управление към Агенция“Пътна инфраструктура“-гр.София, е издал
обжалваното НП№ BG141220022/5800/Р8-2079, с което за посоченото в акта
нарушение, на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, му е наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 1800.00лв.НП е връчено на
жалбоподателя по адрес и чрез известие за доставяне на 15.06.2023г. С НП е
4
допълнена обстоятелствената част на АУАН и фактическото описание на
твърдяното нарушение като е посочено, че управляваното от
жалбоподателя МПС на 10.12.2022г. в 08.57 часа, е било с обща
технически допустима маса от 20 500 кг, установено въз основа на
справка в Национален регистър на МПС. Допълнено е също така, че от
собственика на описаното в Акта превозно средство, а именно фирма „Т
“ЕООД, е изискана информация относно самоличността на водача на
заснетото в Електронната система МПС на 10.12.2023г. в 08.57 часа и с
Писмо изх.№94-00-5155/07.03.2023г., дружеството-собственик е посочило,
че водач на това ППС е бил именно жалбоподателя К. Р. .
Горната фактическа обстановка се обосновава с приетите по делото и
посочени писмени доказателства, както следва:
С извлечение от Електронната система на АПИ за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата от дата 10.12.2023г. в 08.57 часа и
за посочения в обжалваното НП пътен участък /път А-3, км 90+219,
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, в район
на с.Б , община-Б /, се установяват автоматично генерирани данни за
извършено нарушение от ППС с рег.№ , регистрирано в системата като
собственост на фирма“Т “ЕООД, поради липса на данни за валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване през този пътен
участък, след заплащане на дължимата се пътна такса за това. Съгласно
нормата на чл. 167а, ал.-3 от ЗДвП, тази Електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата. Преди регистрирането в системата
на това нарушение, последната е създала както доклад за нарушението, така и
снимков материал, приложени към процесната преписка, които изцяло
потвърждават фактическите обстоятелства в издаденият за нарушението и
5
обжалван по делото електронен фиш. Съгласно цитираната норма на чл.167а,
ал.3 от ЗДвП, доклада от Електронната система и снимковия материал,
създаден от нея при регистриране на нарушение по чл.10, ал.1 от ЗП, са годно
доказателство за установяването му, поради което и съдът кредитира тези
документи именно по този начин, още повече, че те не бяха оспорени с
никакви други доказателства в процеса. /Към преписката по издаване на АУАН
и извлечението от Електронната система на АПИ с генериран запис /доклад/
за твърдяното нарушение, е представен и създадения снимков материал, в
който е заснето именно отразеното в този акт превозно средство на дата
10.12.2023г. в 08.57 часа. /
На същия извод навежда и представеното писмено Становище на Отдел
“Управление на информационната система и инфраструктура“ при
Национално тол управление при АПИ от дата 07.09.2023г., с което се
установява, че за 10.12.2022г. в 08.57 часа и във връзка с преминаване и
движение през сегмент от Електронната система на АПИ с №********** и
контролно устройство 10101, в системата са получени за процесното ППС
маршрутни карти, но не е направено плащане за преминаване на превозното
средство през въпросния сегмент .
В подкрепа на изведената фактическа обстановка за неплатена, но
дължима пътна за процесното ППС на дата 10.12.2022г. в 08.57 часа, са и
показанията на свидетелите извършили проверката и участвали при
изготвянето на процесният АУАН /свидетелите П. и К./, като на същият извод
навежда и представената по делото разписка за заплатена пътна такса от
страна на жалбоподателя на 14.12.2022г. в размер на 133.00лв./л.49/
От приетите като доказателство за регистрация на процесното МПС се
потвърждава, че негов собственик е „Т “ЕООД, със седалище в Б , а от
приложените копия на СУМПС за жалбоподателя, се доказва неговата
правоспособност на водач на МПС за управляваното на 10.12.2022г. ППС .
Включването на процесния пътен участък в платена пътна мрежа за
РБългария се доказва с Решение №101 на МС от 20.02.2020г. за приемане на
Списъка за републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние- тол такса, чрез Електронната система, в това число и за път А-3, в
района на Община-Благоевград. Към Списъка е приложена и скица, в която е
онагледен териториалния обхват на процесната контролна точка в
6
Електронната система на АПИ.
С Разрешение за строеж №РС-60/25.06.2019г. на министъра на ММРБ, се
удостоверява законността на изградените стационарни контролни единици на
Електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската
пътна мрежа в рамките на територията и обхвата на републиканските пътища,
държавна собственост, разположени съгласно Приложение №1 към
разрешението, като са утвърдени общо 11 брой контролни единици-част от
Тол системата на РБългария. Изрично е предвидено също така и оборудване
на всяка контролна точка с електронно техническо устройство. Такава
контролна точка е предвидена и за Благоевград именно в района на път А-3,
км.90+219. Представен и приет като доказателство е и нарочен Протокол за
установяване годността и приемането, изграждането, доставката и монтажа на
новата стационарна контролна точка 1010, касаеща и процесният пътен
участък от системата на АПИ, в който няма отразени констатации за
техническа неизправност на този обект. С Протокол от 15.08.2019г. е
удостоверена годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа
на тази контролна точка от системата на АПИ.
С Протоколи от 14.12.2021г., от 04.03.22г. и от 06.07.2022г., изготвени от
технически екип при АПШ, се удостоверяват, извършваната поддръжка,
ремонт , почистване на оптика и шкаф на процесното техническо устройство,
както и подмяна на вентилатори, монтаж и захранване на скенер .
Всички представени доказателства са годни такива и кореспондират по
между си, поради което и съдът ги кредитира изцяло при изясняване на
обективната истина в процеса по този казус .
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО
При тези фактически дадености, съдът приема, че незаконосъобразно
е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя за твърдяното нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, вр. с
чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
Налице е материална компетентност на издателя на обжалваното НП . В
тази връзка съдът отчете нормата на чл.167а от ЗДвП, съгласно която именно
Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол върху заплащането на
7
съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата чрез електронната
система за събиране на пътни такси. При изпълнение на функциите си по този
закон, определените от председателя на управителния съвет на Агенция
"Пътна инфраструктура" длъжностни лица установяват нарушенията по
чл.179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, като използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за
измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните
превозни средства, осъществяват контрол по спазване на задълженията за
заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП, проверяват създадените записи
по ал.3 и на тяхна основа съставят актове за установяване на административни
нарушения при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, респ.
съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и
електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП. От друга
страна, съгласно нормата на чл.10, ал.10, вр. с ал.1 от Закона за пътищата,
Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата
във връзка със събирането на пътните такси по този член и функциите на
лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства /на база време и
на база изминато разстояние/, ведно с дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрол чрез системата за събиране на
пътните такси. В конкретният казус, твърдяното нарушение е именно
свързано с незаплащането на дължима пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП,
установено въз основа на електронната система на АПИ, породи което и
компетентен орган за контрол и налагане на санкция за такова нарушение по
аргумент на регламентираната и цитирана правна уредба, е именно
процесният издател АПИ. /В тази насока е и съдебната практика: Решение №
985/11.10.2022 г., постановено по кнахд № 493/2022 г. по описа на
Административен съд – София област, Решение № 455/13.10.2022 г.,
постановено по кнахд № 649/2022 г. на Административен съд – Плевен./
Наред с това материалната компетентност на конкретния издател на НП
се удостоверява с представените по делото Заповед №ЧР-СП-НТУ-
40/28.02.2023г. на Председателя на УС на АПИ и Заповед №РД-11-
324/06.03.2023г. на същият орган, с които именно на Г Т е възложено да
изпълнява длъжността „Директор“ на Национално тол управление при АПИ,
8
както и да издава НП при констатирани нарушения по чл. 179, ал.3-3в от
ЗДвП.
Отделно от горното, с представената Заповед №ЗАМ-332/32-
66544/28.02.2020г. на Директора на Агенция „М “, издадена въз основа на чл.
167, ал.3б, т.1 и т.2 и чл.189е, ал.11 от Закона за движение по пътищата, с
която е наредено на служителите в съответното ТД „М “ в страната, изрично
посочени в заповедта, както и на Отдел“Пътни такси и разрешителен режим“,
да извършват контрол по спазването на чл.179, ал.3 и ал.3а от ЗДвП и при
констатирани нарушения на тази норма, да издават АУАН, който след
окомплектоване със съответните документи, да изпращат на санкционният
орган при АПИ –гр.София. Следователно, служителите извършили
проверката и издателя на процесния АУАН, мотивирал издаването на
обжалваното НП, също са материално компетентни за такава дейност .
НП и АУАН са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и са надлежно
връчени на жалбоподателя.
Независимо от изложеното, съдът счита, че при издаването на
обжалваното НП и АУАН са допуснати съществени процесуални
нарушения, с които е засегнато в значима степен правото на защита, тъй
като в тези документи е допусната липса, както и непълнота и неяснота
относно основни и задължителни техни реквизити съответно по чл.57,
ал.1, т.5 и т.6, респ. по чл. 42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН.
В тази връзка съдът констатира, че както в АУАН, така и в НП на
практика липсва конкретна правна норма и правило за поведение, което
да е нарушено, във връзка с незаплащането на твърдяната пътна такса за
ползване на път от платената републиканска пътна мрежа, а вместо това в НП
е посочена санкционната разпоредба, която регламентира в какво се изразява
ангажираната отговорност на дееца за вече извършено такова нарушение –
чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Наред с горното, съдът констатира, че е допуснато съществено
противоречие в съдържанието на АУАН и НП и касателно описването на
твърдяното непосочено като правна квалификация нарушение, тъй като с
НП напрактика се допълва фактическото описание на такова нарушение,
очевидно свързано с незаплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2, вр. с чл. 10б от
ЗП /допълнително се посочват конкретната технически допустима максимална
9
маса на ППС при преминаване през процесната контролна точка и сегмент от
платената пътна мрежа на страната, въобще не са посочени броя оси на това
ППС, респ. отразено е, че е в състав, без да се посочи има или няма ремарке и
ако има каква е общата допустима техническа маса на целия състав, от които
конкретни фактически пояснения пък зависи определянето на размера на
дължимата пътна такса на МПС с такива конкретни характеристики по
аргумента на чл. 10б от ЗП./ С НП е допълнено и изискването на
допълнително доказателство от собственика на процесното ППС за
установяване водача на последното към датата на твърдяното нарушение,
което обстоятелство въобще не е посочено как е изведено с АУАН. Тази
фактическа непълнота и противоречие в съдържанието на НП и
обосноваващият го АУАН, също е засегнало в значима степен правото на
защита в този казус, тъй като жалбоподателят е бил затруднен да разбере по
какъв начин е извършил вмененото му административно нарушение и как и
индивидуализиран като негов извършител. Неяснотата и съответно липсата на
реквизити в НП по чл. 57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, винаги са съществено
процесуално нарушение, което препятства организиране на защитата и е
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП заради
процесуалната му незаконосъобразност. /В тази насока е и съдебната
практика: Решение №427/02.07.2020г., постановено по кнахд №32/2020г. по
описа на Административен съд –Благоевград и Решение № 1863/11.06.2020г.,
постановено по кнахд № 335/2020г. по описа на Административен съд –
Благоевград./
Отделно от горното, дори и да се приеме за доказано в казуса, че
жалбоподателят е управлявал процесното МПС на датата на мястото и на
твърдяното нарушение, свързано с незаплащане на пътна такса по чл.10, ал.1,
т.2 от ЗП / в тази насока няма спор между страните, че жалбоподателят е бил
водач на процесното ППС към този момент/, то
такова негово деяние според съда би било маловажен случай по смисъла на
чл.28, вр. с пар.1, т.4 от ЗАНН, тъй като на практика липсват настъпили
вредни последици от деянието и индивидуализиращите го смекчаващи
обстоятелства, го характеризират като деяние с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова
нарушение./В тази връзка съдът отчете, че неплатената сума за пътни такси на
дата 10.12. 2022г., е заплатена от жалбоподателя изцяло на датата на
10
проверката -14.12.2022г. , което е само два дни след твърдяното незаплащане
на пътната такса, като на практика още преди издаването на АУАН,
проверяващите лица са възприели това обстоятелство, както и ниската му
стойност от 133.00лв, а след заплащането на дължимата пътна такса, вече не
са били налице никакви негативни последици за фиска и АПИ. Това
обстоятелство според съда следва да се отчете като изключително смекчаващо
такова, както и липсата на данни за други нарушения на този жалбоподателя
по ЗП до този момент и именно те биха обусловили значително по-ниската
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с другите аналогични
нарушения от този вид, което обосновава и извода за неговата маловажност.
Последното допълнително мотивира отмяната на НП и заради неговото
несъответствие с нормата на чл.28 от ЗАНН.
В допълнение следва да се посочи и следното:
Съгласно нормата на чл. 179, ал.3а от ЗДвП, водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал. 3 от Закона за пътищата
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
В хода на процеса по направено преюдициално запитване на друг
съдебен орган в РБългария /Административен съд –Хасково/, е образувано
дело С-61/2023г. пред СЕС , което е приключило с Решение от 24.11.20124г. С
това решение СЕС приема, че чл.9а от Директива 1999/62 относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, следва да се тълкува в смисъл, че посоченото
в него изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран
размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административно-наказателна отговорност чрез заплащане на
11
"компенсаторна такса" с фиксиран размер. В такава хипотеза СЕС приема,
че се касае за нарушение на основен принцип на европейското право, а
именно принципа на пропорционалност на налаганите санкции, които
следва да се определят съобразно тежестта на конкретното нарушение и
при отчитане на конкретните факти и обстоятелства, във връзка с
извършване на нарушението. От своя страна, строгостта на санкциите,
също следва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, за да
гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно се съблюдава и
общия принцип на Съюза за „пропорционалност“. Ето защо и след като е
констатирал, че в разпоредбата на чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, на практика
лишава националните съдилища на РБългария да индивидуализират
административното наказание /имуществена санкция/ за всяко конкретно
нарушение по чл.10, ал.1 от ЗП в зависимост от всички обстоятелства и
степента му на тежест, СЕС приел в решението си, че система от
фиксирани санкции в тази норма, без да се предвижда различен техен
размер, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в
правната уредба на Съюза /в тази насока е и европейската практика –
Решение от 22.03.2017г. по дело С-497/2015г. и С-498/2015г. Euro –Team и
Spiral-Gep./ Според СЕС по дело С-61/23, правната уредба на страната ни
относно „компенсаторната такса“, също би потвърдила този
непропорционален характер на основната система от административни
наказания по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, след като и тя самата също е с фиксиран
размер .
Съдебната практика на СЕС по отправени към него преюдициални
запитвания, а именно тълкувателни решения за съответствие на българското
право с европейското такова, се ползва със задължителна сила както по
отношение на националната юрисдикция, която е отправила преюдициалното
запитване, така и по отношение на всеки друг национален съд, пред който е
поставен аналогичен и подобен казус и в тази насока е съдебната практика:
Решение №23/14.02.2018г. на ВКС по н.д.№13/2018г. и Определение
№2350/01.04.2021г. на АС-София по адм.д.№2509/2021г.
В тази насока е и изричната норма на чл.10 от ДЕО, съгласно която,
държавите-членки на Европейската общност предприемат всички мерки, било
общи,било специални, за да осигурят изпълнението на задълженията,
произтичащи от този Договор и от актовете на институциите на Общността, с
12
което съдействат за постигане целите на Общността по чл. 2 и 3 от ДЕО.
Такава институция на Европейската общност и ЕС е и СЕС, респ. СЕО,
поради което националния съдия, както и всяка друга администрация в
държавата-членка, е длъжен да отчита и прилага практиката на тази
европейска институция особено при направено тълкуване за
несъответствие на националното право с европейското такова с оглед на
принципите за примат на европейското право над националното право
на държавите –членки, както и неговият директен ефект ./В тази насока е
и практиката на СЕО, а именно делото Costa с/ENEL от 1964г. и решението
по дело 26/62 Van Gen den Loos./ Съгласно категоричната практика и указания
на този съд в неговите решения, принципа на примата се свързва с това, че
Правото на ЕС следва да се прилага в държавите-членки както безусловно,
така и с предимство пред действащото национално право, като в случай на
противоречие на национална норма спрямо европейска такава,
националната норма не следва да се прилага или иначе казано,
приложението на Общностното право налага на всички компетентни
национални органи, в това число и съдии, забрана да прилагат
националната норма, която противоречи и за това е несъвместима с ДЕО
и европейското право. Нещо повече Европейския съд в тълкуването си на
принципа на примата, напрактика и задължава националния съдия при
констатирано от него противоречие на национална норма или закон с
европейски такива, да спре незабавно приложението на тази национална
норма или закон, дори ако по вътрешното право на страната-членка няма
такова право.
Предвид изложеното и след като отчете, че в настоящият казус
законодателят е предвидил именно и само фиксираната като вид и размер
санкция от 1800.00лв. по чл.179, ал.3а от ЗДвП за процесното твърдяно
нарушение, във връзка с незаплатена пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП,
като по този начин е изключена възможността съдията да направи своята
преценка за тежестта на евентуално извършеното нарушение, както и да
съобрази индивидуализиращите го обстоятелства, което е негово задължение
по чл.27 от ЗАНН и при наличието на основанията за това да измени и намали
наложената на дееца административна санкция, и като отчете цитираната
практика на СЕС и СЕО и принципа за примат и директен ефект на
европейското право пред националното и вътрешно такова, съдебният
13
състав констатира, че отмерената административна санкция с
обжалваният електронен фиш, е непропорционална и несъразмерна
такава, както и несъответстваща на европейското право и основни
негови принципи, което също обосновава отмяната на обжалвания
електронен фиш и на това основание. Националната юрисдикция е длъжна
да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то
дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без
приложение всяка разпоредба, която ако бъде приложена, предвид
обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза
резултат. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи и
съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, докато наличието на
административно наказание в абсолютно определен /фиксиран размер/, не е в
съответствие с тези принципи и на националното и на европейското право и
именно за това обжалваният акт следва да бъде отменен. /В тази насока е и
категоричната съдебна практика на съдилищата в страната, а именно: Решение
№190/12.02.2025г. на Административен съд-София област по кнахд №1492 от
2024г., Решение №134 от 12.02.2025г. по кнахд №134 от 2024г. на АС-София
област, Решение №181 от 12.02.2025г., постановено по кнахд №1410 от 2024г.
по описа на АС-София област, Решение №720/12.02.2025г. , постановено по
кнахд №530 от 2024г. на БлАС, Решение №721 от 12.02.2025г., постановено по
кнахд №953 от 2024г. на БлАС, Решение №723/12.02.2025г., постановено по
кнахд №297 от 2024г. на БлАС, Решение №1342 от 12.02.2025г., постановено
по кнахд №903 от 2024г. на АС-Пловдив, Решение №1661 от 12.02.2025г.,
постановено по кнахд №2073/2023г. на АС-Варна./
Доколкото в конкретният казус законодателят е предвидил изрична и
специална разпоредба за санкциониране на нарушение като процесното, а
именно чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл. 179, ал.3а от ЗДвП, то не може да
намери приложение и нормата на чл.185 от този Закон, макар да предвижда
по-малка административна санкция от наложената с обжалваното НП при
извършени нарушения по ЗДвП.
С оглед изхода на спора и по аргумент от чл.63д, ал.1 от ЗАНН ,
санкционният орган следва да заплати сторените съдебни разноски на
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
Видно от Договор за правна помощ от 19.06.2023г., сключен между
14
жалбоподателя и Адвокатско дружество „Л. “, както и приложена фактура за
плащане към него, на това дружество е заплатена сумата от 780.00лв. като
адвокатско възнаграждение за участие на адвокат и процесуалното му
представителство по настоящото дело. С Пълномощно по делото на л.28, към
датата на подаване на процесната жалба, жалбоподателят е упълномощил като
свои процесуални представители по делото както Адвокатско дружество „Л.
“, така и адв.К. А..
Съдът констатира, че в рамките на трите съдебни заседания, по делото е
участвала с три идентични писмени становища именно адв.А., без същата да
се явява лично като процесуален представител на жалбоподателя. Наред с
това преди последното съдебно заседание на 28.01.2025г., е представен
Списък с разноски от адв.Л., според който на адв.Л. се дължи и заплащането
на възнаграждение от жалбоподателя в размер на 250.00лв за явяването й по
делото именно на тази дата в съда, въпреки че тя не се е явила в съдебното
заседание, не е участвала по него и последното е изрично отразено в съдебния
протокол от заседанието.
Съгласно нормата на чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в сила към заплащане на адвокатското възнаграждение в
случая, при наложена административна санкция и респ. интерес от 1000.00лв.
до 10.000лв. /1800лв. в казуса/, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 400.00лв. плюс 10% от горницата над 1000.00лв. или в случая
минималното адвокатско възнаграждението е в размер на 480.00лв.
Отделно от това, съгласно нормата на чл.7, ал.9 от Наредбата, при
защита по административно-наказателни дела с повече от две съдебни
заседания / в казуса са 3 такива/, за всяко следващо заседание след първите
две, се заплаща на адвоката допълнително възнаграждение по 250.00лв.
Предвид изложеното, претенцията на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 780.00лв. се явява доказано по
основание и размер и следва да се уважи, като съдът намира, че не са налице
основания за редуцирането на това възнаграждениe заради прекомерност по
чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, след като не надвишава минимумите по Наредба№1 от
09.07.2004г. на ВАдвС. Тази сума следва да се възложи за заплащане на АПИ,
а не на физическият издател на обжалваното НП, доколкото последният не
15
разполага със самостоятелен бюджет за посрещане на подобни служебни
разходи и наред с това заема длъжност именно в структурата на АПИ.
Същевременно неоснователно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане и на сумата от 250.00лв като разноски за адвокатско
възнаграждение и процесуално представителство по делото на адв.Л. заради
явяването и личното й участие в рамките на съдебното заседание по делото на
28.01.2025г., след като се констатира, че тя не се е явила въобще на това
съдебно заседание, нито в предходни още две заседания, каквото е
изискването на чл. 7, ал.2 от Наредбата, а отделно от това видно от Договора
за правна помощ, сключен между нея и жалбоподателя, сумата от 780.00лв. е
заплатена на адвокатите на жалбоподателя както за изготвяне на жалбата по
настоящото дело, така и за процесуално представителство по него.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3, вр. с ал.2, т.1 и чл.
63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №
BG141220022/5800/Р8-2079/23.05.2023г., издадено от Директора на
Националното тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.С , с
което на К. М. Р., с ЕГН ********** и с адрес: гр.Р , ул.“С “№ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1800.00лв., във връзка с
административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, да заплати на
К. М. Р., с ЕГН ********** и с адрес: гр.Р , ул.“С “№ , сумата от
780.00лв./седемстотин и осемдесет лева/, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по нахд №1090/2023г. по описа на БлРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на
заинтересованата страна Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“-гр.С.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград
в 14-дневен срок, считано от обявяването му на всяка от страните, с
изключение на прекратителната му част, която подлежи на обжалване пред
16
същият по-горен съд , но в 7-дневне срок, считано също от датата на
съобщаването за частичното прекратяване на производството.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
17