Р Е Ш Е Н И Е
№86
от 08.02.2023 г., гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на десети януари, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на
секретар Ангелина Латунова и прокурор Елена Иванова, като разгледа дело № 964/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/ във връзка с чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на „ЕЛИСЕ“ ООД, ЕИК *********, срещу Агенция
„Митници“ за присъждане на сумата в размер на 3 841,53 лева – обезщетение за
причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от отменени като
незаконосъобразни Решение с рег. № 32-229638/07.08.2020 г. на Директора на
Териториална дирекция /ТД/ Северна морска и Решение рег. № 32-227451/05.08.2020
г. на Директора ТД Северна морска /понастоящем ТД „Митница Варна“/, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното му заплащане.
Твърди се, че са налице трите предпоставки за присъждане на обезщетение –
отменен акт /две решения на Митница Северна Морска/, нанесена вреда на
дружеството /пропусната полза/, причинно-следствена връзка между тях. Посочва
се, че на 26.08.2020 г. за погасяване на публични задължения дружеството е
внесло общо сумата в размер на 23 650,45 лева. Нанесената вреда на дружеството
представлявало пропусната възможност да инвестира тези суми в неговата дейност
и да реализира печалба. Размерът на вредата бил съизмерим на закономерно
очаквано благоприятно изменение в имущественото състояние на дружеството и
винаги подлежи на доказване освен в случаите, в които се претендира най-малкия
такъв размер, съизмерим на законната лихва. Аргумент в подкрепа на това
разбиране е въведената с нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД необорима презумпция.
Претендира се обезщетение за най-малката вреда, която дружеството е претърпяло
и която вреда е съизмерима на размера на законната лихва за периода, през който
дружеството е било лишено от тези суми. По отмененото Решение с рег. №
32-229638/07.08.2020 г. са задържани суми, както следва: 3 345,98 лева /мито за
периода 26.08.2020 г. – 05.04.2022 г./ с лихва 546,52 лева, 6 245,83 лева /ДДС
за периода 26.08.2020 г. – 31.03.2022 г./ с лихва 1 011,48 лева, т.е. размерът
на вредите е 1 558 лева. По отмененото Решение рег. № 32-227451/05.08.2020 г.
са задържани суми, както следва: 4 904,14 лева /мито за периода 26.08.2020 г. –
05.04.2022 г./ с лихва 801,01 лева, 9 154,50 лева /ДДС за периода 26.08.2020 г.
– 31.03.2022 г./ с лихва 1 482,52 лева, т.е. размерът на вредите е 2 283,53
лева. Твърди се, че ако не са издадени тези решения, за дружеството нямало да
настъпи вреда, тъй като сумата щяла да остане в неговия патримониум. Аргумент в
тази посока били платежните нареждания с основание номера на решението – внасянето
им от страна на дружеството, връщане на сумата. Цитира практика на ВАС,
съгласно която при обявено за незаконосъобразно решение държавата дължи
репариране на понесените вреди. Претендира се обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съизмерими със законната лихва върху задържаната сума от 23
650,45 лева за периода на нейното задържане, в общ размер от 3 841,53 лева.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. Твърди, че
претендира най-малкия размер на обезщетение, съизмерим на законната лихва и
изчислен с електронния калкулатор на НАП. Претендира разноски по списък.
Депозирани са писмени бележки, с които акцентира върху факта, че дружеството не
претендира лихви върху депозита, а обезщетение за нанесени вреди по общия ред,
предвиден в ЗОДОВ. Изключването на този ред за обезвреда означавало да се
осуети правото на обезщетение на увредените лица от незаконосъобразните
действия на митническите органи по определяне на депозит и издадените във
връзка с него незаконосъобразни решения. Сочи решение по дело № 2928/2018 г. на
ВАС по идентичен казус, с което се приема наличието на всички законови
предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, вкл. и
причинно-следствената връзка между вредите и незаконосъобразните актове на
митническите органи. Моли Агенция „Митници“ да бъде осъдена да заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от
отменени две решения на директора на ТД Митница морска, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното му изплащане.
Ответникът Агенция „Митници“, редовно призован, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковата молба и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. Подробни съображения са изложени в писмения отговор по предявения иск
– последният бил неоснователен и недоказан по основание и размер. Твърди се, че
в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като не
се доказва настъпването на вреди поради отмяната на двете решения на Директора
на ТД Северна морска, както и причинната връзка между отменените актове и
вредата на дружеството, изразяваща се в накърняване на имуществото на правния
субект. Конкретизира се, че дружеството е предприело действия по заплащането на
установените задължения с оглед избягване на принудително изпълнение от
компетентната ТД на НАП. Исканията за възстановяване на недължимо платени суми
на дружеството били уважени изцяло. Подадените искания от 06.01.2022 г. не
съдържат искане за заплащане на лихви върху недължимо заплатените държавни
вземания за мито и ДДС по отменените решения. Посочва, че съгласно чл. 116, § 6
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 възстановяването не е основание за изплащане на
лихви от съответните митнически органи. В случая не била налице предвидената
във второто изречение на цитираната разпоредба хипотеза, доколкото сумите били
преведени ефективно по сметката, посочена от дружеството, веднага след
влизането на решенията в законна сила. Цитирана е практика в този смисъл.
Твърди се също, законосъобразността на акта се преценява съобразно правната
уредба, действала към постановяването му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. В тази
връзка възстановяването на лихвите в размер, изчислен от момента на заплащане
на сумите за митни сборове, би било възможно, ако е налице правопораждащ факт,
който липсвал в случай поради отмяната на чл. 219а ЗМ и Регламент № 2913/1992
г. от 2016 г. Неприложими били разпоредбите на чл. 129 ДОПК и чл. 55 ЗЗД.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована,
изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска.
Въз основа на твърденията на страните и приложените по делото писмени
доказателства Административен съд – Хасково установи следното от фактическа
страна:
През 2019 г. по осъществени от „ЕЛИСЕ“ ООД два вноса митническите органи
отказват да приемат декларираните митнически стойности на стоки по митнически
декларации с MRN 19BG002002000311R5 от 13.01.2019 г. и MRN 19BG002002000901R4 от 21.01.2019 г. с режим
„допускане за свободно обращение“.
С Решение с рег. № 32-229638/07.08.2020 г. /л. 13-18 от дело № 8679/2022 г.
по описа на Административен съд София-град/ Директорът на ТД Северна морска към
Агенция „Митници“ е определил нова по-висока митническа стойност на внесени от
дружеството стоки и е определил за довнасяне държавни вземания в общ размер от
9 591,81 лева, от които 6 245,83 лева /ДДС/ и 3 345,98 лева /мита/. Решението е
подлежало на предварително изпълнение, поради което на 26.08.2020 г. дружеството
е внесло сумата в размер на 9 591,81 лева /л. 11-12 от дело № 8679/2022 г. по
описа на Административен съд София-град; л. 128-129 – платежни нареждания/.
Решението е отменено с Решение № 36/19.02.2021 г. по адм. д. № 762/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково /л. 33-39/,
оставено в сила с Решение № 12930/16.12.2021 г. по адм. дело № 4843/2021 г. на
Върховен административен съд /л. 27-33 от дело № 8679/2022 г. по описа на
Административен съд София-град/. С молба от 06.01.2022 г. дружеството е
поискало връщане на събраните незаконосъобразно публични вземания в размер на 9
591,81 лева /л. 25 от дело № 8679/2022 г. по описа на Административен съд
София-град; л. 127/. С Решение № 10/04.03.2022 г. на Директора на ТД Митница
Варна е разпоредено връщане на сумата /платежно нареждане за сумата в размер на
3 345,98 лева – мита, л. 41 от дело № 8679/2022 г. по описа на Административен
съд София-град; л. 90-94/, а на 31.03.2022 г. чрез акт за прихващане или
възстановяване на инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите /ТД на НАП/ - Пловдив /л. 42-46 от дело № 8679/2022 г. по
описа на Административен съд София-град/ е прихваната сумата в размер на 6
245,83 лева /ДДС/.
С Решение с рег. № 32-227451/05.08.2020 г. /л. 19-24 от дело № 8679/2022 г.
по описа на Административен съд София-град/ Директорът на ТД Северна морска към
Агенция „Митници“ е определил нова по-висока митническа стойност на внесени от
дружеството стоки и е определил за довнасяне държавни вземания в общ размер от
14 058,64 лева, от които 9 154,50 лева /ДДС/ и 4 904,14 лева /мита/. Решението е
подлежало на предварително изпълнение, поради което на 26.08.2020 г.
дружеството е внесло сумата в размер на 14 058,64 лева /л. 9-10 от дело №
8679/2022 г. по описа на Административен съд София-град, л. 74-75 - платежни
нареждания/. Решението е отменено с Решение № 411/21.07.2021 г. по адм. д. № 764/2020 г. по описа на
Административен съд – Хасково, влязло в сила на 11.08.2021 г. като неоспорено /л. 34-40 от дело №
8679/2022 г. по описа на Административен съд София-град; л. 26-32/. С молба от
06.01.2022 г. дружеството е поискало връщане на събраните незаконосъобразно
публични вземания в размер на 14 058,64 лева /л. 26 от дело № 8679/2022 г. по
описа на Административен съд София-град; л. 73/. С Решение № 9/04.03.2022 г. на
Директора на ТД Митница Варна е разпоредено връщане на сумата /платежно
нареждане за сумата в размер на 4 904,14 лева – мита, л. 41 от дело № 8679/2022
г. по описа на Административен съд София-град; л. 56-60/, а на 31.03.2022 г.
чрез акт за прихващане или възстановяване на инспектор по приходите ТД на НАП -
Пловдив /л. 42-46 от дело № 8679/2022 г. по описа на Административен съд
София-град/ е прихваната сумата в размер на 9 154,50 лева /ДДС/.
При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково
формира следните правни изводи:
Искът е допустим като подаден от
лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е
претърпяло имуществени вреди /пропуснати ползи/ и насочен срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чиито отменени като незаконосъобразни
актове се твърди, че са причинени вредите /чл. 128, ал. 1, т. 6 във връзка с
чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 205,
ал. 1 АПК във връзка с чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 7, ал. 1 от Закона
за митниците/.
На основание чл. 7,
ал. 1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл.
205, ал. 1 от АПК „искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите“, като в § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби /ДР/ на АПК е дадена легална дефиниция на административен орган – „органът,
който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител
на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително
лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи
обществени услуги“. В конкретния случай ответник е Агенция „Митници“, доколкото
издателят на отменените като незаконосъобразни две решения е Директорът на ТД
Северна морска /териториална структура съгласно чл. 7, ал. 4 ЗМ във връзка с
чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ – отм., във връзка
с § 1, т. 1а ДР АПК/.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр.
дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС: „при незаконни актове на администрацията
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на
решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им“.
Съгласно чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК искът може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му до
приключване на първото заседание по делото. Спазено е изискването по чл. 110 от ЗЗД, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, регламентиращ общата петгодишна
давност за иницииране на производство за присъждане на обезщетение. Последното
е преюдициален въпрос, чийто отговор определя и една от предпоставките за
основателност на предявения иск за вреди.
В случаите, в които исковата претенция бъде уважена като основателна, се
разглежда и акцесорното искане за присъждане на претендираната лихва, като за
неговата допустимост също се изследва изтекла ли или не погасителната давност.
Началният момент за неговото предявяване е моментът на преустановяването на
незаконните действия или бездействия на административните органи, съответно –
от момента на влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен срок /чл. 111 от ЗЗД/ – предпоставка за разглеждане искането за основателност на вземането при
преюдициално разрешен въпрос за основателността на главното вземане.
Разгледан
по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно разпоредбата
на чл. 203 от АПК юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, като въз основа на препращащата норма
на чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси субсидиарно се прилагат
правилата на ЗОДОВ. Производството за обезщетения е уредено от законодателя в
глава единадесета от АПК, към които препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
На основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ „държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като
незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“.
Увреждането на юридическите лица, в случая претърпяването на имуществени вреди,
представлява сложен юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице
кумулативно при търсене на отговорност на съответния административен орган.
Ангажирането на отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при
наличието на следните елементи: незаконосъобразен административен акт, вреда,
причинна връзка между акта и вредата, а в случаите на деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието и причинно-следствената му връзка с
настъпилата вреда. 3а целите на закона е от значение не съществуването на
някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Под преки вреди
следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и
място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие.
Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо
противоправното действие или бездействие, установения за незаконосъобразен акт.
Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав води до
невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по
предвидения от закона ред. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна
връзка между отменения по съдебен ред акт на административния орган /неговото
незаконосъобразно действие или бездействие/ и твърдените претърпени имуществени
и неимуществени вреди /чл. 154 от ГПК; решение № 10610/24.08.2017 г. по дело №
8948/2016 г. на ВАС, Трето отделение/.
Елемент от
фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е незаконосъобразният акт да е
издаден и незаконосъобразното поведение да е проявено при или по повод
административна дейност. „Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието
„административна дейност“ за целите на ЗОДОВ в самия закон. Дефиниция на това
понятия няма и в други актове на позитивното право. Това налага установяването
на съдържанието му по тълкувателен път. /…/ В чл. 1 подходът е друг. Посочени
са два признака, които определят основанието. Първият е незаконосъобразността
на актове, действия и бездействия. Тоест, индивидуализацията е направена не по
функционалното съдържание на акта, действието или бездействието, а единствено с
оглед на неговата законосъобразност. И вторият - при и по повод изпълнение на
административна дейност. „Административна дейност“ е субективно, формално
понятие, което изразява осъществяващия дейността субект. То не е функционално
понятие, не съответства на различните функции, които органите и длъжностните
лица по чл. 1 ЗОДОВ имат и които различни функции осъществяват чрез различни по
своята правна същност актове и действия, съответно бездействия. Субектите по
чл. 1 ЗОДОВ, както бе посочено по-горе, могат да изпълняват различни функции и
задачи. Много пъти един и същ орган е натоварен с няколко различни по същността
си функции - нормотворчески, контролни, правораздавателни, изпълнителни. Не
вида на функцията и задачата, а качеството на правния субект на орган
/длъжностно лице/ на държавата или на общината и относимостта на акта,
действието или бездействието към това му качество /при и по повод/, е
релевантно за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ“ /Определение № 6 от 16.02.2015 г.
по адм. д. № 30/2014 г., смесен 5 чл. с-в ВАС/. В конкретния случай с влезли в
сила съдебни решения са отменени като незаконосъобразни Решение с рег. № 32-229638/07.08.2020 г. на Директора на ТД Северна морска
и Решение рег. № 32-227451/05.08.2020 г. на Директора ТД Северна морска.
Съгласно мотивите на
Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС „държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, която отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или
липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от
фактическия състав на отговорността на държавата е установяване
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган
- т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на
материално правни и процесуални норми“
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
„държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“. С оглед горното и разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи наличие на причинно-следствена
връзка между претърпените вреди и незаконосъобразния административен акт.
Вредата представлява отрицателна последица от увреждането, което засяга
неблагоприятно защитени от правото имуществени права на увредените, както и
техните законни интереси.
„В гражданскоправната
материя претендираното обезщетение за пропуснати ползи е уредено в чл. 51, ал.
1 ЗЗД относно извъндоговорната отговорност и в чл. 82 ЗЗД касателно договорната
отговорност. С Тълкувателно решение /ТР/ № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
разяснение относно обезщетяване на вредите по чл. 82 ЗЗД. Според него
установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът
беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента
на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. /…/
Пропуснатата полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на
непозволено увреждане, се изразява в невъзможността да бъде реализирано
определено имущество или парично оценим интерес. Всяко неосъществено
увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би
било осуетено от деликта, съставлява пропусната полза. Такава е както
печалбата, която увреденият е можел да получи от изпълнението на договор,
осуетен от противоправно поведение на деликвента, така и всяка друга
имуществена облага, която със сигурност пострадалият би реализирал, ако
вредоносното действие не би настъпило. /…/Идентично тълкуване на характера на
пропуснатите ползи като вид имуществена вреда е дадено и в практиката на
Върховния административен съд-Решение № 5856 от 17.05.2016 г. по адм. д. №
5583/2015 г., ІІІ отд. на ВАС, в съотв. с което установяването на пропуснатата
полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото би се
намирало, в случай че незаконосъобразният акт или действие, респ. бездействие,
не бе рефлектирал върху него, съпоставено с имуществото към момента на
увреждането. Само ако бъде доказано, че единствено по причина на въздействие
върху имуществото от страна на незаконосъобразния юридически акт то е могло да
бъде увеличено, претенцията може да се приеме за основателна“ /така Решение по
адм. д. № 5257/2020 г. на Административен съд - София-град, оставено в сила с Решение
№ 11247 от 05.11.2021 г. по адм. д. № 1305/2021 г. по описа на ВАС, Трето отд./.
В решение № 5624 от 24.04.2014 г. по адм. д. № 12662/2013 г. по описа на ВАС,
Трето отд. се посочва, че пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, поради което това предположение винаги трябва да се изгражда
на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
В конкретния случай
за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи,
доколкото е следвало да довнесе поради допуснато по силата на закона предварително
изпълнение на всяко едно от решенията следните суми: по решението от 07.08.2020
г. - 3 345,98 лева /мито/ и 6 245,83 лева /ДДС/, по решението от 05.08.2022 г.
- 4 904,14 лева /мито/, 9 154,50 лева /ДДС/. Актовете са породили своето
действие и поради това са изпълнени от адресата им /вж. практиката на ВАС по
случаи с допуснато предварително изпълнение на акта - Решение № 10491 от
18.11.2022 г. по адм. д. № 7733/2020 г. по описа на ВАС, Трето отд., Решение № 9520 от 26.10.2022 г. по адм. д. № 5138/2022 г. по описа на ВАС, Трето
отд./. За времето до постановяване на съдебните решения за отмяна на
оспорваните актове довнесените суми представляват митнически задължения и
начислен данък при внос, за които след влизане в сила на решенията на съда е
отпаднало законовото основание за досъбирането им. Незаконосъобразно ищецът е
бил лишен от възможността да ползва за определен период от време собствените си
средства, понасяйки вреди под формата на пропуснати ползи, които до размера на
законната лихва не подлежат на доказване.
По делото не се
съдържат данни ищецът да е оспорил допуснатото предварително изпълнение на
административните актове. Необжалването на предварителното изпълнение на
административния акт обаче не следва да се интерпретира като съпричиняване при
настъпването на вредоносния резултат. Съпричиняване на вредата е налице само
при виновно поведение от страна на правния субект, каквото липсва в случая. Отделно
от това, неупражняването на процесуалните права винаги има своите правни
последици за правния субект, но тази правни последици не са вреди по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД. В този смисъл е решение № 7433 от 03.06.2014 г. по адм. д. №
14619/2013 г. по описа на ВАС, Трето отд.
Не е спорно, че
сумата, която е довнесена от ищеца, след поискване от негова страна е
възстановена. Спорът касае обезщетението, представляващо заместваща престация
за лихвата върху тази сума за периода на задържането й до възстановяването й, а
не самата сума. В този смисъл ищецът, използвайки лихвения калкулатор, достъпен
на интернет страницата на НАП, е изчислил размера на вредите, представляващи
законната лихва от периода на довнасянето на сумите по двете решения до датата
на възстановяването им /датата на постъпване на сумата по сметката на ищеца –
л. 41 от адм. дело № 8679/2022 г. по описа на Административен съд София-град,
съответно датата, на която са издадени актовете за прихващане или
възстановяване на инспектор по приходите ТД на НАП – Пловдив/. По Решение с рег. № 32-229638/07.08.2020 г. са задържани суми, както
следва: 3 345,98 лева /мито/, като за периода от 26.08.2022 г. до 05.04.2022 г.
- 546,52 лева, 6 245,83 лева /ДДС/ за периода 26.08.2020 г. – 31.03.2022 г./ с
лихва 1 011,48 лева, т.е. размерът на вредите е 1 558 лева. По отмененото
Решение рег. № 32-227451/05.08.2020 г. са задържани суми, както следва: 4
904,14 лева /мито за периода 26.08.2020 г. – 05.04.2022 г./ с лихва 801,01
лева, 9 154,50 лева /ДДС за периода 26.08.2020 г. – 31.03.2022 г./ с лихва 1
482,52 лева, т.е. размерът на вредите е 2 283,53 лева. Въпреки че размерът
на претендираното обезщетение за имуществени вреди, изразени в невъзможността
да бъде ползвана съответната парична сума за времето до постановяване на
съдебните решения, съответно – до възстановяването на тази сума от
компетентните органи, е определен чрез стойността на законната лихва, то не е
лихва. При паричните притежания обективният измерител на стойността на
нарушеното право е законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, в който смисъл е и Решение
№ 432 от 19.01.2022 г. по адм. д. № 4613/2021 г. по описа на ВАС, Трето отд.
Доколкото не са необходими специални знания, съдът извърши проверка относно
правилното изчисляване на законната лихва, използвайки лихвения калкулатор,
достъпен на интернет страницата на НАП /така Решение № 11655 от 16.11.2021 г.
по адм. д. № 4194/2021 г. по описа на ВАС, Трето отд./, като установи
неточности при изчисленията на ищеца – конкретно на стотинките, които
претендира като обезщетение. Размерът, който се установи, е по-висок от
посочения от ищеца, но тъй като съдът е обвързан изцяло с исковата претенция, е
недопустимо да го увеличи, в който смисъл е и трайната практика на ВАС /така
вж. Решение № 3384 от 05.03.2020 г. по адм. д. № 4855/2019 г. по описа на ВАС,
Трето отд./.
Налице е и пряка причинно-следствена
връзка между отменените незаконосъобразни административни актове и вредите. Ако
митническите органи не бяха издали незаконосъобразните актове, ищецът не би се
лишили от собствените си средства и възможността да ги ползва в своя изгода.
Следователно, действията на служителите на ответника, обективирани в издадените
актове - отменени впоследствие като незаконосъобразни, са единственият каузален
фактор, който обуславя внасянето на установените за досъбиране мита и ДДС /така
вж. Решение № 3091 от 1.04.2022 г. по адм. д. № 10516/2021 г. по описа на ВАС,
Трето отд. по сходен казус/.
Наличието на всички
елементи за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ е
предпоставка искът на „ЕЛИСЕ“ ООД да бъде уважен като основателен. Този извод
се основава и на утвърденото в практиката на ВАС, че след влизане в сила на
съдебните актове, с които е обявена незаконосъобразност на решението на
ответника, държавата дължи пълно репариране на понесените вреди, с оглед
спазване на принципите на равностойност, ефективност, пропорционалност, както и
на правото на собственост, прогласено от чл. 17 от Хартата на основните права
на Европейския съюз - ако някой бъде лишен от своята собственост в защита на
обществения интерес, дължи му се справедливо и своевременно обезщетение за
понесената загуба.
Основателна е
претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху сумата,
представляваща обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното му заплащане. „Както се посочи вече по-горе, макар размерът на
обезщетението по чл. 1 ЗОДОВ в случая да се изчислява на база законната лихва
за процесния период, то не е лихва. Върху него се дължи законната лихва от
завеждане на исковата молба както по всеки иск за парично притежание“ /така вж.
Решение № 474 от 20.01.2022 г. по адм. д. № 7928/2021 г. по описа на ВАС, Трето
отд./
С оглед изхода от
спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски по списъка по чл. 80 ГПК, представляващи държавна
такса и уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие, своевременно поискани и за които по делото са
представени доказателства. На основание § 1 ЗР ЗОДОВ във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК и доколкото делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност,
приключило е в едно съдебно заседание, като не са събирани допълнително
доказателства, следва да бъде уважено възражението на процесуалния представител
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото се определя
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на 684 лева. В полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 734 /седемстотин
тридесет и четири/ лева.
Така мотивиран и на
основание чл. 1 от ЗОДОВ във връзка чл. 203 и сл. от АПК, чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Административен
съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Митници“, със седалище – гр. София, да заплати на „ЕЛИСЕ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – ***, с управител А.С.А.,
сумата в размер на 3 841,53 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи от отменени като незаконосъобразни Решение с
рег. № 32-229638/07.08.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Северна
морска към Агенция „Митници“ и Решение рег. № 32-227451/05.08.2020 г. на
Директора Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба –
21.09.2022 г., до окончателното му заплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“,
със седалище – гр. София, да заплати на „ЕЛИСЕ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – ***, с управител А.С.А., сумата в размер на 734
/седемстотин тридесет и четири/ лева, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република
България, чрез Административен съд – Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.
СЪДИЯ: