Р Е Ш Е Н И Е
№260401
гр.Пловдив, 22.03.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в
публично заседание на осемнадесети януари, през хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 4382 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
По жалба от Г.А.Л. с ЕГН **********
против Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 3584485 с издадено от
ОДМВР Пловдив с който е наложено административно наказание Глоба в размер на 50
лева за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е било
образувано настоящето производство.
Жалбоподателят Г.А.Л. чрез процесуалния
представител представя твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
издадения електронен фиш. Излага подробни съображения в депозираната жалба. Претендира
разноски по делото.
Жалбоподателят не открит на посочения от него
адрес и приложена разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗАНН за даване ход на делото.
Въззиваемата страна излага своето становище за допустимостта и неоснователността на жалбата
а именно че не е издаван ЕФ против жалбоподателя. Представя ЕФ Серия К № 3584485 издадено от ОДМВР
Пловдив против И.Н.С.от с.Г., ЕГН **********.
Пловдивският районен
съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:
По жалба от Г.А.Л.
против Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 3584485 издадено от ОДМВР Враца
е било образувано НАХД № 604/2020г. по описа на РС Враца. По делото е
представена справка че Серия К № 3584485 на ОДМВР Пловдив не е бил издаван
против жалбоподателя Л., както и че е издаден ЕФ Серия К № 3584485 от ОДМВР Пловдив против И.Н.С.от с.Г., ЕГН **********
за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.С разпореждане от
15.07.2020г. е било прекратено образуваното съдебно производство по посоченото
дело и изпратено по подсъдност на РС Пловдив за разглеждане. По делото се
установи, че в процесния ЕФ е посочено, че на 05.04.2020г. в 12:35 часа на път II-64, км.34-ти,
посока на движение от гр.Карлово към гр.Пловдив при ограничение на скоростта 60
км./ч. с пътен знак „В26“ и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3
км./ч. с МПС Мерцедес Ц 220 ЦДИ вид лек автомобил регистрационен номер ****е
извършено нарушение за скорост установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № TFR1-M 511 при разрешена стойност на скоростта 60
км./ч., установена стойност на скоростта 79 км./ч. и превишена стойност на
скоростта 19 км./ч. В издадения ЕФ е посочено че собственик на когото е
регистрирано МПС/ползвател е И.Н.С.от с.Главатар, с ЕГН ********** , както и че
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. По делото не са представени доказателства че
издадения ЕФ против И.Н.С.е обжалван.
При така
установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора:
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на
жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно -
наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити
или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка
на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на съдат намира че жалбата
подадена от Г.А.Л. е неоснователна. ЕФ серия К № 3584485 издаден от ОДМВР Пловдив не е бил издаван против
жалбоподателя Л., както и че е издаден ЕФ Серия К № 3584485 от ОДМВР Пловдив против И.Н.С.от с.Г., ЕГН **********
за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Същия е издаден
съгласно изискванията на ЗАНН и ЗДвП. Издадения ЕФ не е бил обжалван от друго
лице, поради което и следва да бъде потвърден.
При този
изход на спора право на разноски има въззиваемата
страна, но която не прави искане за присъждане на разноски. Поради изложеното съдът счита че не дължи
произнасяне в тази насока с решението си.
Така мотивиран и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3584485 издадено от ОДМВР Пловдив с който на И.Н.С.от
с.Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в размер от 50
лева за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред
Административен съд гр.Пловдив в 14 -дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.