РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Бургас, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20222100100392 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.250 и чл.248 от ГПК.
По указания на въззивния съд, дадени с крайния акт по гр.д. № 462/
2022г. по описа на Апелативен съд – Бургас, в изпълнение на разпореждане
по настоящото дело № 90/ 09.01.2023г. ищецът А. С. К., действащ чрез
пълномощника си адвокат Росен Русев, с молба от 01.02.2023г. е уточнил, че с
въззивната си жалба от 11.11.2022г. е отправил следните искания : 1. за
допълване на постановеното по делото съдебно решение с произнасяне
относно пълния размер на претендираната с исковата молба сума от 629
796,80 лв.; 2. за изменение на постановеното по делото съдебно решение в
частта за разноските с присъждане на пълния размер на направените разноски
за адвокатско възнаграждение. Твърди, че цената на предявения иск е 629
796,80 лв., а не 261 940,75 лв., за която се е произнесъл съдът. Оспорва
мотивите на съда за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
В предоставения срок ответникът „ОТП Факторинг България” ЕАД
оспорва допустимостта на молбата, като сочи, че неправилно е била
адресирана до въззивния съд, както и че не е предявена в преклузивния срок.
Евентуално твърди неоснователност на отправените искания. Моли съда да
укаже на ищеца да посочи банкова сметка с оглед възможността за
доброволно плащане на присъдените разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
1
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд
намира следното :
Молбата за допълване на съдебното решение с произнасяне до пълния
размер на иска е с правно основание чл.250, а тази за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение е с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК.
С оглед указанията на въззивния съд, дадени с определение № 540/
20.12.2022г. по гр.д. № 462/ 2022г. по описа на Апелативен съд – Бургас
следва да се приеме, че макар и нередовни молбите на ищеца по чл.250 и
чл.248 от ГПК, са били отправени с въззивната жалба срещу
първоинстанционния съдебен акт, депозирана по делото на 11.11.2022г.
Същите са уточнени с молба на ищеца от 01.02.2023г. Преклузивният срок за
искането за допълване на решението е едномесечен от връчването /чл.250,
ал.1 от ГПК/, а този за изменение на решението в частта за разноските
съвпада с двуседмичния срок за обжалване /чл.248, ал.1 вр. чл.259,ал.1 от
ГПК/. Тъй като първоинстанционното съдебно решение е връчено на ищеца
на 28.10.2022г., съдът намира, че исканията му от 11.11.2022г. са направени в
рамките на законоустановените преклузивни срокове по чл.250, ал.1 и чл.248,
ал.1 от ГПК, които изтичат съответно на 28.11.2022г. и на 11.11.2022г.
Поради това не е налице сочената от ответника процесуална пречка за
допустимостта на молбите.
Разгледани по същество, съдът приема молбите за неоснователни по
следните съображения :
Съгласно чл.250, ал.1 от ГПК страната може да иска да бъде
допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. С
постановеното по делото неприсъствено съдебно решение № 907/ 03.10.2022г.
съдът е уважил изцяло предявения иск, като е приел за установено по
отношение на ответника „ОТП Факторинг България” ЕАД, че ищецът А. С.
К., не му дължи следните, погасени по давност вземания по изпълнителен
лист № 894/ 17.05.2007г. по ч. гр. д. № 929/ 2007г. по описа на РС – Бургас :
125 866,60 евро – главница по договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД от
26.04.2006г., договорна лихва – 2636,60 евро, наказателна надбавка върху
лихвата – 2047,04 евро, ведно със законната лихва върху главницата от
15.05.2007г. до изплащане на задължението и съдебни разноски в размер на
6606,67 лв. Левовата равностойност на тези вземания е общо 261 940,75 лв.,
без стойност на законната лихва от 15.05.2007г. Действително в исковата
молба като недължима сума по посоченото изпълнително дело е посочена
629 796,80 лв., но съгласно обстоятелствената част на исковата молба и
приложеното удостоверение от ЧСИ е видно, че тази сума включва, наред с
вземанията по изпълнителния лист, и изтекли лихви с вече формиран размер,
и разноски по изпълнението.
Обективните предели на предмета на постановеното съдебно решение,
по които се формира сила на пресъдено нещо, изцяло съвпадат с предмета на
спора, очертан с определението по чл.140 от ГПК, връчено на ищеца на
2
09.08.2022г., и с доклада по делото по чл.146, ал.1 от ГПК, направен в
съдебно заседание на 15.09.2022г. Въз основа на изложените в исковата молба
обстоятелства, на които се основава предявеният иск, и отправеното до съда
искане, съдът е приел, че е сезиран с установителен иск с правно основание
чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК – иск за оспорване на принудителното
изпълнение по изпълнителен лист № 894/ 17.05.2007г. по ч. гр. д. № 929/
2007г. по описа на РС – Бургас, понастоящем провеждано по изпълнително
дело № 20168050400108 на ЧСИ Станимира Николова. В съответствие с
изискването на чл.439, ал.2 от ГПК този установителен иск е основан на факт,
възникнал след издаването на изпълнителното основание – изтекла
погасителна давност. Правният интерес на ищеца и целената сила на
пресъдено нещо на решението по чл.439, ал.1 от ГПК е да се отрече правото
на взискателя на принудително изпълнение по изпълнителния лист. Ето защо
предмет на иска е да се отрече съществуването на материалното право, което
се изпълнява - в случая материалноправните парични задължения по
облигационното правоотношение на страните, за които е бил издаден
изпълнителният лист. Всички останали вземания, натрупани впоследствие в
хода на изпълнителното производство, са производни и са извън предмета на
защитата по чл.439, ал.1 от ГПК, поради което и не са включени от съда в
предмета на спора.
Следва да се отбележи, че в хода на производството по делото ищецът
не е направил възражения по проекта за доклад и по окончателния доклад,
направен в съдебно заседание на основание чл.146, ал.1 от ГПК, в които ясно
е описан предметът на иска, по който е постановено и съдебното решение.
По изложените съображения съдът намира, че не е налице основание
за допълване на постановеното по делото съдебно решение, тъй като съдът се
е произнесъл по цялото искане на ищеца с правно основание чл.439, ал.1 от
ГПК.
По исканото изменение на съдебното решение в частта за разноските :
Разноските на ищеца в настоящото производство са в размер на 25 000
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за
правна защита и съдействие. С постановеното съдебно решение на основание
чл.78, ал.1 от ГПК съдът е приел, че предвид уважаването на целия иск
ответникът дължи на ищеца всички направени разноски, но поради
установена прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на
основание чл.78, ал.5 от ГПК е намалил тези разноски до 6770 лв. съобразно
минималният размер, установен в действащата тогава разпоредба на чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Този размер на присъдените разноски е съобразен с приетия
от съда предмет на делото и неговата оценка от общо 261 940,75 лв.
Договорът за правна защита и съдействие, с който е уговорено заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение е сключен на 15.09.2022г. – след
връчването на определението по чл.140 от ГПК, с което е очертан предметът
3
на делото и е докладвано направеното от ответника признание на иска.
Поради това съдът приема, че този размер на адвокатското възнаграждение е
договорен при така установения предмет на спора с посочената оценка от
общо 261 940,75 лв., а не съобразно искането на ищеца – по посочената от
стойност от 629 796,80 лв. Искането за намаляване на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение поради прекомерност е направено своевременно с
писмения отговор на ответника, като не отговаря на истината твърдението, че
в проведеното съдебно заседание пълномощникът на ответника изрично е
заявил, че няма такива възражения. Ето защо липсва основание за изменение
на съдебното решение в частта за разноските. На основание чл.78, ал.1 от
ГПК ответникът дължи на ищеца направените разноски за адвокатско
възнаграждение, което с оглед възражението на ответника и действителната
фактическа и правна сложност на делото при признание на иска, съдът
намира, че следва да се определи в минималния размер от 6770 лв., определен
съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в действащата тогава редакция към ДВ, бр.68/
31.07.2020г. /6768,82 лв./.
По изложените съображения не е налице основание за изменение на
съдебното решение в частта за разноските.
Мотивиран от горното, на основание чл.250 и чл.248 от ГПК
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ искането на ищеца А. С. К. за допълване
на постановеното по делото съдебно решение № 907/ 03.10.2022г. с
произнасяне по съществуването на вземания до посочената от ищеца цена от
629 796,80 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ искането на ищеца А. С. К. за изменение
на постановеното по делото съдебно решение № 907/ 03.10.2022г. в частта за
разноските с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
разликата над 6770 лв. до претендирания размер от 25 000 лв.
УКАЗВА на ищеца да посочи банкова сметка или друг начин за
плащане на присъдените съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4