Решение по дело №2483/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260464
Дата: 30 март 2021 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20205300502483
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 260464

 

30.03.2021г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII-ми  граждански състав

На  11.03.2021г.

В публично заседание в следния състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                     ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

МИРЕЛА ЧИПОВА

 

Секретар: Ангелина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия  Ст.Михова в.гр.дело № 2483 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 от ГПК.

С решение № 157/09.07.2020 г., постановено по гр.д. № 881/2019 г., по описа на Районен съд - Карлово , е прекратен гражданския брак между А.В.В. , с ЕГН ********** и М.М.В., с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи. Предоставено е семейното жилище на А.В., постановено е след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си има В.  и с решението М.В. е осъдена  да заплати държавна такса в производството.

Срещу  така постановеното решение е подадена  въззивна жалба от М.В., в частта, с която  брака между съпрузите е прекратен  като дълбоко и непоправимо разстроен и по нейна вина.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за  неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част,като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което се отхвърли иска за прекратяване на брака, евентуално същият да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, но по вина на съпруга А.В..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия  А.В., с който се взема становище за нейната неоснователност  и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Недоволен от първоинстанционното решение е останал и съпругът А.В., който с подедената въззивна жалба го обжалва в частта, с която бракът между страните  е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен и по негова вина.

В жалбата се са релевирани подробни оплаквание за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част , като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново , с което бракът между страните бъде прекратен по изключителна вина на съпругата  М.В..

Отговор на така подадената въззивна жалба на А.В. е постъпил в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК от М.В., с който се взема становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. 

В останалите части – предоставяне ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата, решението , като необжалвано, е влязло в законна сила.

 Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259,ал.1 от ГПК;изхождат от легитимирани лица;касаят неблагоприятно за тях първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложение са редовни, поради което се явяват допустими.

Предявени са от ищеца А.В. при условията на обективно кумулативно съединяване -иск за прекратяване на брака с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата М.В., съединен с иск за предоставяне на семейното жилище - чл.49 ал.1 СК  и чл.56, ал.1 СК във връзка с чл.318 и следващите от ГПК. Ищецът въвежда като брачни провинения системен психически тормоз, упражняван спрямо него от съпругата му, изразяващ се в налагане на волята по всеки важен или незначителен въпрос, комуникация посредством крясъци, обиди, публично унижение, разпореждане със значителни средства без негово знание , изтегляне на депозирана сума за покупка на имот чрез публична продан по изпълнително дело.

В писмения си отговор съпругата оспорва предявения иск за развод, като счита,че отношенията им не са дълбоко и непоправимо разстроени  и брачната им връзка може да бъде заздравена. В случай, че съдът прекрати брака им, то моли да е по изключителна  вина  на съпруга. Въвежда като брачни провинения  липсата на заинтересованост от съпруга й спрямо нея и роднините й, пренебрежение, липсата на помощ, като сочи и актове на упражнено спрямо нея физическо насилие, извънбрачна връзка .

Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбите,  становищата на страните, както и събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:

Няма спор по делото, че страните са съпрузи от 11.05.1986г., родители на навършили вече пълнолетие две деца. Същите са били във фактическа раздяла  през 2014г. за период около 4 месеца  и от 2018г. до настоящия момент, през който период комуникацията между тях е прекъсната. Двамата живеят  отделно и постъпките за сплотяване на семейството са останали без резултат. Очевидно, всеки отдавна е започнал да живее свой собствен живот. Налице е трайно неизпълнение на задълженията, вменени им с разпоредбите на чл. 14, чл.15 и чл. 17 СК. Бракът им е лишен от дължимото съдържание, доколкото е налице дългосрочна фактическа раздяла и липса на общност в грижи за семейството. След като това е така, сключеният брак е непригоден да изпълнява присъщата му социална функция, а запазването му е лишено от смисъл. Между съпрузите отдавна са изчезнали чувствата на обич, взаимност и привързаност.Поради горното съдът приема, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод на основание чл. 49, ал. 1 СК, до който законосъобразен извод е достигнал и първостепенния съд.

Същевременно от  съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и обясненията на страните ,  окръжният съд приема за установено, че и двете страни не са положили необходимите усилия да запазят брака си. Взаимното неразбирателство, съпружеските конфликти, отчуждението между съпрузите е резултат   от поведението  на   двамата. Данни за това се съдържат както в показанията на разпитаните по делото свидетели на страните , така и в приобщения писмен доказателствен материал установяващ, образувано по молба на съпруга през 2017г. предходно дело за развод и през 2019г.  за защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН , производствата по които са били прекратени, както и подадени молби  от съпругата до  ОД на МВР за съдействие.

Така от показанията на свидетелите на съпруга- Х.,А., Г., И., А., по делото категорично се установява  обичайно грубото поведение на ответницата спрямо съпруга й, включително  в дома им, пред семейни приятели, на публични места и на местоработата им – ***. Същата не е била доволна от начина, по който съпругът й възприема организацията на дом, време, начин на разпределяне на средства, начин по който да се общува с разширения роднински кръг. Не е била склонна да приеме мнението и желанието на партньора си. Искала е нещата да са само под неин контрол , като си е позволявала да го обижда, нагрубява  и да уронва авторитета му пред приятели и колеги.Еднолично е вземала и решения за разпореждане с парични средства.

Макар по делото да не е установено съпругът да е имал извънбрачна връзка с друга жена, то от показанията на свидетелите на съпругата- Ш., М.,  Х., Л., по делото е безспорно установено пълната  незаинтересованост и неглижиране  от страна на ищеца относно здравето на съпругата му и необходимост чужди хора да й помагат да се справи със здравословните си проблеми, неучастие и в разрешаване на възникналите битовите проблеми в семейството. По делото е безспорно установено и че през 2014г. съпругът е напуснал семейното жилище и е заживял при свой познат.

При тези данни по делото въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че и двамата съпрузи, с поведението си са допринесли за раздялата между тях, като не са положили достатъчно усилия да преодолеят противоречията и да изгладят отношенията си. Всяка от страните с поведението си е допринесла за разстройване на брака, на духовната и физическа привързаност между двамата. Тъй като според трайната съдебна практика вината за разстройството на брака не може да бъде степенувана според тежестта на конкретно установените противобрачни прояви, то въззивната инстанция приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака  имат и двамата съпрузи. Грубото поведение от страна на съпругата, безпричинните обиди отправяни към съпруга  пред трети лица , накърнявайки честта и достойнството му ,  властното й  поведение и липса на толерантост спрямо желанието и мнението на съпруга , са довели до изостряне на отношенията между съпрузите, нарушаване на хармонията в семейните отношения и  с това си поведение съпругата е създал нетърпима семейна атмосфера, което сочи  на неизпълнение на основни, визирани и в нормата на чл. 14 от СК брачни задължения за взаимно уважение и разбирателство между съпрузите. Същевременно  напускане от страна на съпруга на семейното жилище, продължителна фактическа раздяла, с което е нарушено основното брачно задължение по чл.15 от СК за съвместо живее на съпрузите , без данни по делото важни причини да налагат разделност, пълната  незаинтересованост   от  страна на съпруга за здравословното състояние на съпругата  и неучастието му в разрешаване на битовите проблеми , закономерно също са  довели до дълбокото разстройство на брачните отношения и изпразването на брака от съдържание. И двамата съпрузи са възприели поведение, което е в разрез с установените в закона и морала норми на съпружеско съжителство, в противоречие с основните принципи, на които се изгражда брака, визирани в чл. чл. 2, т. 2, т. 6 и т. 7, 14 и 15 СК. Съобразно така изложеното  правилно първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността и на двамата съпрузи за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им и същият да бъде прекратен по тяхна обща вина,  поради което  решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Поради неоснователността на въззивните жалби и с оглед на това, че и двамата съпрузи са виновни  за дълбоко и непоправимо разстройство на брака ,  то съгласно императивната разпоредба  на  чл. 329, ал. 1 изр. 2 от ГПК разноски по делото не следва да се присъждат, а същите остават  в тежест на страните, така както са направени.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 157/09.07.2020 г., постановено по гр.д. № 881/2019 г., по описа на Районен съд - Карлово , в частта, с която е прекратен сключеният с акт № 73 от 11.05.1986 г. съставен в град Карлово,  граждански брак между А.В.В. , с ЕГН ********** и М.М.В., с ЕГН ********** , като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.

Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.3 от ГПК.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

        2.