№ 2
гр. София , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
Прокурор:Апелативна прокуратура -
София
Ангел Попколев
Русалина Димитрова Михайлова
(СГП-София)
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601242 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ..………………... 2020 год.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI с-в, в публично
съдебно заседание на …….…...седемнайсети декември……….....… през две хиляди и
двайсета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
1
с участието на секретар ……………. НЕВЕНА БОГОМИЛОВА.……… и на прокурора
…………………………........ РУСАЛИНА МИХАЙЛОВА…………… разгледа НД № 1242
по описа на САС за 2020 год., докладвано от съдия КАЛПАКЧИЕВ, като, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК.
Образувано е по искане на осъдения А. М. Л., чрез защитника адвокат К., за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 696/2015 г. на РС Гоце Делчев. В
искането се твърди, че при разглеждане на делото от районния съд са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и че определеното наказание е явно
несправедливо – основание за възобновяване по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. По конкретно
искателят сочи, че: единият от участващите в съдебния състав по първоинстанционното
производство съдебни заседатели – Г. К. е проявила пристрастие, тъй като е изразила
становище по съществото на делото още в едно от първите съдебни заседания, изявлението й
било изрично протоколирано, но съставът на съда отказал да уважи направения й отвод;
налице е и друго основание за пристрастност на същия съдебен заседател, доколкото К. и
пострадалата от престъпленията К. били съученички, но направеното искане за отвод на това
основание също било отхвърлено от съда в съдебно заседание, проведено на 19.10.2016 г.;
окръжният съдебен състав не е отстранил нарушението на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ, с което
осъденият е бил лишен от справедлив процес от безпристрастен съд; сочат се нарушения на
процесуалния закон относно съдържанието на обвинителния акт, доколкото не били описани
факти за приключване на деянието по чл. 143 НК и за времето и мястото на осъществяване на
деянието по чл. 152 НК и към кой момент е използвана сила.
В искането се отправя молба за възобновяване на наказателното производство по
НОХД № 696/2015 г. на РС Гоце Делчев, за отмяна на постановената присъда №
3708/12.11.2018 г. и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Осъденото лице А. Л. се явява в съдебно заседание, редовно призован, като поддържа
искането наред с упълномощения си защитник адвокат К.. Според защитника при
постановяване на влязлата в сила присъда на РС Гоце Делчев по НОХД № 696/2015 г. са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния
закон и наказанието е явно несправедливо. Защитникът поддържа, че при разглеждане на
делото от първата инстанция е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото
един от участващите в състава на съда съдебни заседатели – Г. К., е проявила пристрастие и
въпреки двете искания за нейното отвеждане, това не се е случило. Излагат се съображения:
за липса на съставомерност на установеното поведение на осъдения Л., тъй като обвинението
почивало само на показанията на свидетелка К., а останалите свидетели – полицейски
служители, близки и роднини на пострадалата само възпроизвеждали казаното им от нея; че
заключението на съдебномедицинската експертиза и показанията на свидетелката Г. оборвали
показанията на пострадалата; че не са събрани доказателства за виновността на Л. по
повдигнатите му обвинения. Адвокат К. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда
и за признаване на осъдения за невинен, алтернативно моли да бъде върнато делото за ново
разглеждане от друг състав на районен съд Гоце Делчев или да бъде намален размерът на
наложените на Л. наказания, като се приложи чл. 66, ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на САП изразява становище за неоснователност на
2
искането за възобновяване на наказателното производство. Счита, че първоинстанционният
съд не е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон, както правилно е
установил и проверяващият въззивен съдебен състав; че сочените от защитата основания са
били релевирани пред окръжния съд и повторното им поставяне е процесуално недопустимо.
В лична защита и в предоставената му последна дума осъденият Л. заявява, че се
придържа към казаното от защитника си и моли за справедливост.
Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено
следното:
Искането на осъдения А. М. Л. е допустимо – подадено от процесуално легитимирана
страна по чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу
акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С присъда № 3708 от 12.11.2018 г., постановена по НОХД № 696/2015 г., Районен съд
– Гоце Делчев се е произнесъл по обвинението на А. М. Л. за извършени от него
престъпления по чл. 143, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 НК и по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 НК, като на
основание чл. 23, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК го осъдил на наказание лишаване
от свобода в размер на 3 години и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.
С присъдата Л. е осъден да заплати на Г. К. сумата от 6000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от деянието по чл. 143, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 НК и сумата от 16 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр.
1 НК, заедно със законната лихва върху двете присъдени суми от датата на деянието до
окончателното им плащане, като исковете са отхвърлени за разликата до претендирания им
размер.
Присъдата на РС – Гоце Делчев по НОХД № 696/2015 г. по описа на същия съд била
обжалвана в нейната осъдителна част от защитника на подсъдимия Л. пред Окръжен съд
Благоевград, като с решение № 1514 от 28.4.2020 г. по ВНОХД № 102/2019 г. въззивният
съд на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 от НПК я потвърдил изцяло.
САС намира, че при посочените данни не са налице предпоставките за възобновяване
на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
На първо място, неправилно се иска възобновяване на наказателното производство
по първоинстанционното НОХД 696/2015 г. на РС – Гоце Делчев, при положение, че в
случаите, когато в наказателното производство са постановени съдебни актове от първата и
въззивната инстанции, на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК подлежи
въззивният съдебен акт. Поради това релевираните основания за възобновяване трябва да се
изследват с оглед осъществената от втората инстанция дейност.
Част от възраженията в искането за възобновяване обхващат касационното основание
по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, като се твърди, че при разглеждане на делото от първата
инстанция са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в превратно
тълкуване на доказателствата за вината на осъдения, наличие на незаконен състав, поради
участие на пристрастния съдебен заседател Г. К., както и поради пороци в обвинителния
акт, в който не е очертан ясно фактическият момент на приключване на деянието по чл. 143
НК, времевият интервал на извършване на деянието по чл. 152 НК и моментът на
използване на силата от страна на осъдения.
3
САС не установи наличието на процесуални нарушения при първоинстанционното
разглеждане на делото, които да са били пропуснати от въззивната инстанция при
постановяване на решението по ВНОХД № 102/2019 г. по описа на ОС Благоевград, нито
такива, които да се били допуснати при въззивната проверка.
Съдебните инстанции по фактите са осъществили дължимия доказателствен и правен
анализ. РС – Гоце Делчев е оценил доказателствените материали по делото стриктно
съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК. В процесуалната му
дейност липсват пороци, които да доведат до съмнителност на приетата фактология. В
обхвата на въззивната проверка, определен от разпоредбата на чл. 314 НПК, ОС Благоевград
е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда и то, след собствен
анализ на всички доказателствени материали и пълноценно изясняване на отправените от
подсъдимия Л. и защитника му възражения за необоснованост на фактическите констатации
на първоинстанционния съд във връзка с обективната съставомерност на деянията.
По съществото на обвинението е прието, че подсъдимият А. М. Л. е на 49 г.,
българин, български гражданин, със средно образование, понастоящем работи като кредитен
консултант, до момента не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а НК. Той е семеен, с две деца, роден и израснал в с. Долен, област
Благоевград, откъдето е и пострадалата свидетелката Г. К., но след отбиване на военната си
служба се преместил в гр.София, където живее и работи и към момента, като рядко се
завръщал в родния си край.
През 2014 г. подсъдимият започнал по-често да пътува до гр. Гоце Делчев в
командировка от фирмата, към която работел, като посещавал и родното си село Долен. При
едно от посещенията си той срещнал свидетелката К., с която се познавали от деца и заедно
били израснали, но не се били виждали повече от 20 години, откогато подсъдимия напуснал
селото. При срещата двамата си разменили телефоните, като по-късно провели няколко
телефонни разговора. Подсъдимият ползвал три различни телефонни апарата – един марка
„Нокиа“ и два – марка „Хуауей“. Те били записани в телефона на свидетелката като „Сашо",
„Сашо-1" и „Сашо-2". След около две седмици се срещнали отново. Между тях се породило
взаимно привличане, въпреки че подсъдимият бил женен, а пострадалата имала връзка с
друг мъж. Двамата прекарали уикенд във Велинград, а след това посетили и Асеновград,
като установили интимна (сексуална) връзка. Отношенията им продължили и след
връщането им в гр. Гоце Делчев, като понякога срещите им се осъществявали в квартирата,
която свидетелката К. била наела в гр. Гоце Делчев на ул. „Васил Априлов“ № 2, вх. Б, ет. 1.
Л. правел различни подаръци на К., купил пералня за квартирата й, погрижил се да бъде
прекарана кабелна телевизия, купувал й дрехи и други подаръци, понякога нощувал в
квартирата й. Понякога свидетелката оставяла ключа от жилището под изтривалката и
уведомявала за това подсъдимия, за да може той да идва в квартирата, когато е в
командировка, дори самата тя да не е там. Отношенията между двамата продължили два –
три месеца, след което К. пожелала да прекрати връзката с подсъдимия и да задълбочи
своята връзка с другия мъж. Подсъдимият обаче започнал да демонстрира ревност –
непрекъснато й звънял по телефоните, търсел й обяснения къде е и какво прави. Цялостното
поведение на Л. сочело на нежеланието му да прекрати връзката със свидетелката.
На 28.08.2014 г. К. не била на работа. Тя се уговорила със своя приятелка в Петрич –
свидетелката Д., да я посети и да прекарат деня заедно. С тази цел взела колата на своя брат
и заминала за гр.Петрич. Там се видяла със свидетелката Д., двете се разходили, пазарували
и в късния следобед К. се върнала в гр.Гоце Делчев, като пристигнала в града около 17:00
ч., оставила колата на брат си и се разходила из града. През целия ден К. получила
множество позвънявания от Л., на които не отговаряла, тъй като преди това му била казала,
че не желае да се вижда повече с него. След 18:00 ч. свидетелката решила да се прибере в
квартирата си. Когато наближила видяла, че подсъдимият Л. я чака в собствения си
автомобил, паркиран пред блока. К. решила да се прибере без да му обръща внимание, но Л.
4
я настигнал, и опирайки в гърба й някакъв (неустановен) предмет, й заповядал „отваряй
вратата, тази вечер ще те съсипя“. След като влезли в апартамента свидетелката видяла, че
подсъдимият извадил голям ловджийски нож. К. заявила на Л., че иска той да се маха, тъй
като това е нейният дом, след което се опитала да побегне към спалнята и терасата.
Подсъдимият обаче я хванал за косата и я съборил в коридора, като при падането
свидетелката си ударила крака. Той продължавал да я държи за косата, като същевременно й
заявил, че тази вечер „ще я направи известна“, че ще я „направи звезда“ и че ще й „съсипе
живота“. Нанасяйки й удари с юмруци, Л. отново съборил К. на пода, като й наредил
„събличай си гащите надолу“. Пострадалата отказала и заявила, че това няма да стане
доброволно. Подсъдимият й заявил,че сега ще я снима гола и че ще разлепи снимките из
селото, за да я видят каква е, като същевременно я псувал – „майка ти ще *** и ***“.
По това време К. била облечена с къси черни панталонки, потник на райета и бели
платненки, като не носела сутиен. Въпреки съпротивата на свидетелката, подсъдимият я
принудил да съблече късите панталонки, с които била обута, както и бельото ( прашките).
Хванал потника й отзад и го съблякъл през главата, като при това го скъсал. По този начин
пострадалата останала само по платненки. Докато я принуждавал да се съблича
подсъдимият периодически я удрял по главата. След като свидетелката останала гола,
подсъдимият я заставил да седне на фотьойл срещу него, за да я снима. Пострадалата
седнала, като си затворила краката, а с ръцете си прикрила лицето, за да не бъде снимана.
Подсъдимият с ритник разтворил краката й, след което я снимал с телефона си няколко пъти.
Снимките правел с негов телефон марка „Хуауей“. След това й казал – „сега ще ми духаш“.
Съблякъл се, оставил ножа на масата и накарал *** да му прави фелацио, като
същевременно продължавал да прави снимки на този сексуален акт. След това я накарал да
се наведе на масата, която била пред прозореца, а той възбуден, отзад се опирал в нея и
продължавал да прави снимки. След това я накарал да си събуе платненките, да обуе обувки
с токчета и отново я снимал гола, в профил, при което я карал да се усмихва. После я
накарал да сложи прашки, пак я снимал в профил и в гръб. Казал й да се усмихва и да
изглежда щастлива, като през това време я псувал – „майка ти ще *** и ***, ще те направя
известна“ и понякога я удрял с юмруци, като бил силно ядосан. Свидетелката К. не успяла
да се защити, тъй като непрекъснато получавала удари по главата от подсъдимия, който
освен това я и скубел. Тези действия на подсъдимия продължили до около 19:30 ч.
След това подсъдимият заповядал на свидетелката да легне гола на спалнята, а той
взел различни плодове (праскови, банани) от фруктиерата, намираща се на масата и ги
наредил пред интимната й област. Изпънал й косата отпред, като й наредил да се усмихва и
да изглежда щастлива, тъй като иска да й направи видеоклип. След това тръгнал към
свидетелката с телефона и в този момент К. изритала телефона и се свила в ъгъла на
спалнята. Подсъдимият взел ножа (който преди това носел със себе си) и наредил на К. да
извади собствения си телефон и да му покаже с кого е говорила през деня. След това разбил
телефона й с ловджийския нож, като й наредил да му даде СИМ картата от апарата.
Свидетелката извадила картата, но не я дала на Л., а я глътнала, след което се качила на
спалнята и се свила на кълбо. Подсъдимият се вбесил, започнал отново да нанася удари
върху свидетелката, като същевременно крещял – „ти знаеш ли кой съм аз, дай картата да
видя с кой си говорила“. Казал й че има много връзки, че ще й съсипе живота, ще го
почерни. Казал й да не се опитва да прави каквото и да било, защото ще я смачка. След това
Л. излязъл от апартамента за кратко време и се върнал с две големи пластмасови бутилки
бира.
Докато подсъдимият не бил в апартамента К. намерила тениска и я облякла. Когато
се върнал и видял, че свидетелката се е облякла, той й казал – „А, ти си се облякла курво,
ще седиш гола да се видиш колко си красива, виж каква си грозна“. Взел таблет, който се
намирал в апартамента и започнал да прехвърля на него снимките от телефона, които бил
направил по-рано. През това време К. плачела и треперела, но Л. й казал – „и да ревеш няма
кой да те чуе, комшиите ги няма“ . След това й казал да престане да плаче като баба; че тя
5
ще бъде поредната стара мома в с. Долен; нямало да се ожени; че той щял да наеме (хване)
хора, които да я убият. Заканил й се , че следващият гроб в селото щял да бъде нейният .
Казвал и – „ти знаеш ли кой съм аз, аз съм класа, ти си нищожество“ . През това време
подсъдимият седял на фотьойла, пушел непрекъснато и пиел бира. След известно време
започнал да нанася удари по главата на К. с празна пластмасова бутилка от бира, както и с
дръжката на ножа. След това свидетелката отишла в банята да си измие лицето, като
подсъдимият не й разрешил да затвори врата на банята, нито й разрешил да отиде в кухнята,
тъй като искал да я наблюдава през цялото време. Банята била разположена съвсем близо до
фотьойла и когато пострадалата няколко пъти я посещавала по нужда, подсъдимият не й
разрешавал да затвори вратата. К. помолила Л. да отвори прозореца, но той не реагирал на
тази й молба. Вратата към терасата на апартамента била с райбер, а на балконската врата
имало две врати затворени с райбер. Ето защо пострадалата се чувствала като в капан, а
отделно от това подсъдимият следял всяко нейно движение. К. се чувствала много зле, тъй
като била гола и искала да облече нещо, но подсъдимият не й позволявал. Същевременно тя
изпитвала и притеснение, че Л. може да е качил снимките в интернет, че те могат да бъдат
видени от нейни близки и познати, както и то това какви последици би имало за нея ако тези
снимки бъдат видени от близки за нея хора.
Пиейки и пушейки, подсъдимият прекарал цялата вечер във фотьойла, като следял
непрекъснато свидетелката К. и не й разрешавал да се облече. След полунощ, в ранните
часове на 29.8.2014 г. подсъдимият се обърнал към К. с думите – „курво, избирай бой или
секс“ . Тя му отговорила, че предпочита да я бие и че не желае да има сексуален контакт с
него, при което той й отговорил – „тук правилата ги поставям аз, ще има и бой, ще има и
секс“ . След това подсъдимият продължил да употребява алкохол, като отправял различни
закани към пострадалата и удряйки я по главата с юмруци. Наредил й да остане в спалнята, в
близост до фотьойла, за да може когато пожелае, да я удря. Един от ударите на подсъдимия
попаднал в носа на пострадалата, при което й потекло кръв. Свидетелката се хванала за
лицето, видяла кръвта и тръгнала към гардероба, за да се избърше. Л. обаче продължил да я
удря по главата, като част от ударите попаднали и по ръцете на пострадалата, тъй като тя
правела опити да се защити от ударите по главата. Същевременно го молела да престане,
като го питала какъв човек е той, а подсъдимият й отговорил, че той е класа, а тя е
нищожество. В този момент пострадалата го попитала защо прави тези неща; че самият той
има две дъщери и че подобно нещо би могло някога да се случи й на тях. Това вбесило
подсъдимия и той й отговорил, че на дъщерите му това няма да се случи, защото те са били
„пичове“. След това Л. хвърлил таблета към К. и я ударил с него. Тя тръгнала към спалнята,
а той се нахвърлил върху нея. Свидетелката се свила на кълбо върху спалнята, а
подсъдимият я хванал за косата, която в този момент била пусната. Навил косата на
пострадалата около китката си и както пострадалата била свита на кълбо се качил върху нея
отзад, проникнал в нея, вкарвайки половия си орган във влагалището й и скоро еякулирал в
пострадалата.
При този сексуален акт свидетелката изпитала силни болки, но за нея било
невъзможно да окаже съпротива, тъй като била легнала с лице надолу, а подсъдимият бил
отгоре й. Докато подсъдимият се опитвал да проникне в пострадалата тя категорично му
заявила, че не иска да прави секс с него, но въпреки това той осъществил полов акт с нея,
като през цялото време я удрял по главата.
След като еякулирал в пострадалата подсъдимият се отдръпнал, а тя отишла в банята,
за да се измие, като останала там дълго време, надявайки се че подсъдимият ще заспи. През
цялото време К. плакала. След това се върнала в стаята и се свила на кълбо на ръба на
спалнята. Треперела и не знаела какво да прави. Наближавало времето, когато трябвало да
отиде на работа, но по-рано през нощта подсъдимият я бил заплашил, че ще я заключи за
две седмици, за да не ходи на работа и да я уволнят. В 5:30 часа К. трябвало да излезе от
квартирата, за да отиде на работа. Затова малко преди 5:00 ч. тя станала и си направила кафе
в чаша, като смятала, че подсъдимият спи и няма да я усети. Но той я усетил, станал, отпил
6
кафе от нейната чаша и й наредил: „в 14:30 часа като излезеш от работа да идеш в „Глобул"
да извадиш същата карта и ако правиш някакви щуротии ще те съсипя, няма да се
съобразявам с никой“.
Свидетелката била притеснена от думите и поведението на подсъдимия, както и била
в силен стрес от случилото се през нощта с нея. Тя се облякла набързо и отишла на работа в
цеха на „Пиринтекс” ЕООД. Тъй като всяка сутрин се събирала с колежки на кафе, тя била
притеснена, че може да са видели снимките, които й бил направил подсъдимият и
напрегнато очаквала тяхната реакция. Част от колежките й като видели раните по лицето й,
я попитали какво й се е случило, при което първоначално тя им отговорила, че се е ударила
в колата. Около 6:30-7:00 часа на 29.8.2014 г. при К. дошла една от нейните началнички
в цеха – свидетелката Д. Ф.. К., плачейки й казала – „знаеш ли какво ми се случи на
мен тази вечер“, при което Ф. й отговорила – „каквото и да ти се е случило, спри да
плачеш, всички от групата те гледат и те коментират“ . Тогава К. разказала на Ф., че някой
„я нападнал с нож и я съсипал“, изпитвайки неудобство да разкаже подробности.
Свидетелката Ф. посъветвала К. да се обади на брат си, но тя отговорила, че няма телефон,
от който да се обади. По време на почивката в 10:30 ч. К. и Ф. излезли навън (извън цеха) и
тогава от телефона на Ф., К. се обадила на брат си. Казала му че има проблем и го помолила
да дойде да я вземе от фирмата. Когато брат й пристигнал, К. му казала, че Л. я набил, че й
направил голи снимки, като се заканил че ще ги разпечата и разлепи из селото и ще ги качи в
Интернет. В този момент не му споделила, че била изнасилена, защото я било страх и срам
от случилото се и от това как това изнасилване ще бъде възприето от близките й. Заедно с
брат си К. отишла в полицията, където, преди да разкаже за случилото се в подробности, й
станало лошо. Била извикана линейка, като фелдшерът й бил инжекции. След това К. била
изпратена за преглед при гинеколог и хирург. След като излезли резултатите от
микробиологията, свидетелката казала на брат си, че е била изнасилена. Малко след това
бил проведен и разпит на пострадалата в качеството й на свидетел.
От заключението на съдебномедицинската експертиза е видно, че при прегледа на
пострадалата Г. К. са установени телесни увреждания - отоци по окосмената част на главата,
разкъсно-контузна рана в основата на носа, оток под дясното око, кръвонасядане по лявата
китка, оток на лявото коляно. Тези увреждания са й причинили болка и страдание и е
възможно да са причинени вследствие на скубане на косата и удари с юмрук. Установява се
също така, че с пострадалата е осъществен полов акт, свидетелство за който е наличието на
сперматозоиди и епителни клетки във влагалищния секрет. Същевременно липсват следи от
насилие по външните полови органи. В заключението на допълнителната
съдебномедицинска експертиза е посочено, че травматичните увреждания на пострадалата
К. се дължат на удари с тъпи, твърди предмети, каквито са и човешките юмруци, в областта
на носа, лицето и останалите посочени области. Те добре отговарят да са причинени по
начин, посочен в протокола за разпит и предварителните сведения на пострадалата, а
именно – нанасяне на побой, удари с ръце по лицето и крайниците вечерта на 28 срещу 29
август 2014 г. Установените травматични увреждания – особено установената разкъсно-
контузна рана в основата на носа по своята медико-биологична характеристика са
причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на назначената комплексна съдебно психологична-психиатрична
експертиза по отношение на пострадалата К. е видно, че към момента на престъпленията
пострадалата не е страдала от умствена изостаналост и/или от същинско психично
разстройство, личностова и/или сексуална девиация (мазохизъм). В резултат на
преживяното сексуално насилие при освидетелстваната е отключено разстройство в
адаптацията със смесено нарушение на емоциите и социалното поведение. Свободата и
качеството й на живот са влошени. Изпитва интензивни душевна болка и страдание. Трудно
прогнозируеми са тежестта и естеството на отдалечените последици от преживяното
сексуално насилие върху нейното психично и сексуално здраве.
7
От заключението на съдебно психологична-психиатрична експертиза по отношение
на подсъдимия е видно, че той не страда от същинско психично разстройство, личностово
разстройство, не са налице категорични данни за наличие на сексуална девиация – садизъм.
Към момента на инкриминираното деяние е бил психично и клинично здрав и с оглед на
това му състояние е могъл да разбира свойството и значението на това, което върши и да
ръководи постъпките си.
В този смисъл съставът на въззивния съд е изложил самостоятелни констатации по
релевантните факти, а не се е доверил безкритично на първата инстанция и отразеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт от прокурора. Изложената във въззивното
решение фактология на деянията е пълна, задълбочена и е резултат от самостоятелната
дейност на въззиввната инстанция по оценка на надлежно събрания по делото
доказателствен материал. Обстойни доводи са изложени във въззивното решение и относно
основния спорен момент по случая, касаещ възражението на осъдения, че липсват
доказателства за обективната и субективна съставомерност на деянията и по-конкретно, че
сексуалният акт с пострадалата бил доброволен и по нейно настояване. Осъщественият от
окръжния съд обективен и задълбочен анализ на свидетелските показания на пострадалата,
съпоставени с показанията на свидетелките Ф., К., И., както и подкрепящите ги показания
на свидетелите К. и Ц., писмените доказателства и заключенията на съдебномедицинските и
психиатрични експертизи, установяват по несъмнен начин, че Л. е автор на
инкриминираните му деяния, за които е признат за виновен от инстанциите по фактите.
С оглед изложените съображения може да се обобщи, че при разкриването на
фактическата обстановка по делото не са допуснати съществени непълноти, нито се
констатират основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти.
Задълженията на ОС Благоевград и РС Гоце Делчев по установяване на обективната истина
са изпълнени отговорно, като картината на деянията е разкрита в обем, необходим и
достатъчен за правилното решаване на делото. Щом относимите към предмета на доказване
обстоятелства са установени съобразно процесуалните правила, вътрешното убеждение на
предходните инстанции е правилно формирано и САС не разполага с процесуална
възможност да го променя или замества.
Втората инстанция е дала обоснован и законосъобразен отговор на поддържаното и
пред САС възражение за допуснати съществени процесуални нарушения от първия съд,
изразяващи се в участие в състава на съда на предубеден съдебен заседател, както и за
несъответствие на обвинителния акт с изискванията за неговото съдържание по чл. 246
НПК.
Правилно ОС Благоевград е приел по направеното възражение за липса на
безпристрастност на съдебния заседател К., че по делото липсват обективни данни за нейна
предубеденост спрямо подсъдимия, респективно пристрастност спрямо пострадалата.
В принципен план безпристрастността означава липса на предубеждение или
пристрастие. За да бъде изпълнено изискването, съдът трябва да отговаря както на
субективния, така и на обективния критерий. За първи път критерият е бил формулиран в
делото Piersack v Belgium (1982). По делото Kyprianou срещу Кипър съдът в Страсбург
разграничава два вида случаи, при които е възможно да има нарушение на изискването за
безпристрастност, а именно такива, при които е налице или „функционално, или лично“
пристрастие. При първата хипотеза се поставя въпросът за това дали „упражняването на
различни функции в рамките на съдебния процес от едно и също лице или йерархични или
други връзки с друг участник в производството“ повдига основателно съмнение относно
обективната безпристрастност на съда. При втория случай въпросът е дали личното
поведение на съдия повдига такова съмнение или сочи на действително пристрастие, така че
да засяга както обективната, така и субективната безпристрастност. Що се отнася до
субективния критерий, въпросът е дали въз основа на фактите може да се докаже, че член на
8
състава на съда „е действал с лично пристрастие“ срещу жалбоподателя – Hauschildt v
Denmark (1989). По отношение на субективния критерий действа презумпция, че съдията е
безпристрастен, „докато се представи доказателство, сочещо обратното“ - Kyprianou срещу
Кипър.
От гледна точка на посочените основни положения по делото се установява, че в
съдебното заседание, проведено на 6.7.2016 г. при разпита на свидетелката К. на въпрос на
защитата защо, когато подсъдимият е отишъл за бира, тя не се е обадила по телефона, за да
потърси помощ, съдебната заседателка К. отговорила, че вече било казано от свидетелката,
че по това време тя не е имала телефон. Така установеното поведение на член от състава на
съда правилно и било оценено от решаващия районен съд, който приел, че не се касае за
изразено становище по съществото на делото от съдебния заседател, а само до лишена от
оценка констатация за известен вече факт, за който пострадалата току що е съобщила в
разпита си пред съда – л. 125 от съдебното дело по НОХД № 696/2015 г. на РС Гоце Делчев.
Оценка за липса на безпристрастност е констатирал районният съд и по заявеното от
защитата обстоятелство, че съдебният заседател К. и пострадалата К. са били съученички
през учебната 1989 – 1992 г. в средното училище на с. Сатовча, както и че се намирали към
момента на разглеждане на делото в близки отношения – л. 170 – 171 от съдебното дело по
НОХД № 696/2015 г. на РС Гоце Делчев. Установено е по делото, че пострадалата и
съдебният заседател К. са били съученички, но от 1992 г. до момента на разглеждане на
делото не са се виждали, не са поддържали никакви отношения, като нито в миналото, нито
към настоящето са имали приятелски връзки или каквато и да е била друга близост.
Така описаните данни за поведението на съдебния заседател К., както и за
отношенията и със свидетелката К., са били предмет на задълбочена оценка и от въззивния
съд, който законосъобразно е приел, че не съществуват основанията на чл. 29, ал. 2 НПК,
които да налагат отвод на члена на първоинстанционния съдебен състав. Окръжният съд е
извършил цялостна оценка на установените факти за поведението на съдебния заседател и е
дал законосъобразен отговор, че те не сочат на негова предубеденост или заинтересованост
пряко или косвено от изхода на делото (л. 121 гръб от съдебното дело по ВНОХД №
102/2019 г. на ОС Благоевград), който САС напълно споделя.
Не е налице и поддържаното от защитата съществено процесуално нарушение,
свеждащо се до ограничаване на правото на защита на осъдения чрез непълно и неясно
описание на деянието в обвинителния акт, в който не бил очертан ясно фактическият
момент на приключване на деянието по чл. 143 НК, времевият интервал на извършване на
деянието по чл. 152 НК и моментът на използване на силата от страна на осъдения.
Окръжният съд обосновано е приел, че внесеният в РС Гоце Делчев обвинителен акт
отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК,
включително и относно фактическото разграничаване на двете инкриминирани на осъдения
деяния – по чл. 143 НК и по чл. 152 НК – първото деяние започва след влизане на осъдения
в дома на пострадалата и приключва около 19:30 часа на същия ден – 28 август 2014 г.; след
като вече е завършено изпълнението на това деяние, след полунощ на 29 август 2014 г.,
около 3 часа, Л. е упражнил сила спрямо пострадалата и се съвкупил с нея. Както отделните
фактически действия, включително и упражнената сила от осъдения спрямо К., са ясно и
недвусмислено отграничени, както във времето, така и в пространството. В този смисъл
въззивният съд е изложил задълбочени и правилни съображения (л. 121 гръб и л. 128 гръб от
съдебното дело по ВНОХД № 102/2019 г. на ОС Благоевград), които САС възприема изцяло.
В искането не се поддържа изрично нарушение на материалния закон по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което да обуслови възобновяване на наказателното производство,
въпреки че подобни доводи, макар и абстрактно, се излагат от защитника в пренията пред
САС. Настоящият съдебен състав счита, че при установената фактическа обстановка,
въззивният съд законосъобразно е заключил от правна страна, че осъденият Л. е осъществил
9
съставите на престъпленията по чл. 143, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 НК и по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1
НК. Подробните изводи на ОС Благоевград по същество почиват на вярна интерпретация на
доказателствения материал и са направени в съгласие със закона и трайната практика на
ВКС.
По възражението за несправедливост на наказанието САС приема, че ОС Благоевград
е изложил законосъобразни мотиви относно санкциите, определени на осъдения Л.. В
искането за възобновяване не се излагат конкретни обстоятелства, които да не се били взети
предвид от решаващите инстанции при определяне на наказанието, а най-абстрактно се
сочи, че наказанието е несправедливо и се иска приложението на чл. 66, ал. 1 НК.
Поради липса на протест от прокурора и жалба от частния обвинител, въззивният съд
не е коригирал определеното от първата инстанция наказание, въпреки че е отправил упрек
към неговата справедливост, поради неотчитане на редица отегчаващи отговорността на
осъдения обстоятелства – силата, осъществена от осъдения спрямо пострадалата и
невключена като съставомерен признак в някое от двете инкриминирани деяния; засягането
на честта и достойнството на К. чрез разпространението на порнографски материали,
създадени от Л. и разпространени публично; наличието на блудствени действия от Л.
спрямо пострадалата, проявения от него цинизъм при осъществяване на деянията, с които
увредил значително достойнството на жертвата. САС споделя така описаните от окръжния
съд доводи, но поради липса на процесуална възможност за бъдещо преразглеждане на
присъдата в тази й част – отсъствие на искане от главния прокурор, респективно съответен
протест и жалба пред въззивния съд, промяна на наказанието, определено на осъдения е
невъзможно. Същевременно САС не открива обстоятелства, които да обосновават
допълнително смекчаване на общо определеното на осъдения наказание от 3 години и 6
месеца лишаване от свобода.
В този смисъл не е налице незаконосъобразност на въззивния съдебен акт, касаеща
справедливостта на определеното наказание
Посочените доводи обуславят неоснователност на искането на осъдения А. М. Л. за
възобновяване на посоченото наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 425 НПК Софийският апелативен
съд, наказателно отделение, ІІ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. М. Л. за възобновяване на
ВНОХД № 102/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, на основание чл. 422, ал. 1, т.
5 от НПК.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране, а за изготвянето му
да се съобщи на осъдения Л., на неговия защитник адвокат К. и на САП.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11