Р Е Ш Е Н И Е
№ 522
гр.Стара Загора, 18.12.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на четиринадесети декември
през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 680
по описа за 2020 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.215 от закона за устройство на
територията във връзка с чл.91, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба от Г.З.П. *** против Заповед № 10-00-2485/
15.10.2020г на Главния архитект на Община Стара Загора, с която е отменена виза
за поставяне на временен преместваем обект с търговска цел. Изложени са
оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на заповедта като постановена в
нарушение на изискванията за форма поради липса на мотиви и на разпоредбата на
чл.91 ал.1, пр.2 от АПК. Според жалбоподателката правото на отзив може да бъде
упражнено само при подадена жалба от заинтересовани лица каквито не са
подателите на жалба срещу издадената й виза. Направено е искане за отмяна на
заповедта. Претендира се присъждане на направените разноски в производството.
Ответникът – Главен архитект на Община Стара
Загора чрез процесуалния си представител младши експерт П. оспорва жалбата
като неоснователна. Счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в срока по чл.91, ал.1 от АПК и при подадена жалба от заинтересовани
лица по чл.131, ал.1 от ЗУТ – носители
на ограничени вещни права.
Заинтересованите лица В.Д.Д. и П.З.Д.,***,
редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по жалбата.
Заинтересованото лице К.А.И. *** оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че издадената на Г.П. виза за поставяне на
временен преместваем обект следва да остане отменена.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административноправния спор:
Жалбоподателката
Г.П. е собственик на поземлен имот № 68850.520.423 по КККР на гр.Стара Загора,
съответстващ на УПИ V-4958 в кв.442 по плана на гр.Стара Загора, с площ 215
кв.м. В имота попадат селскостопанска сграда със застроена площ 4 кв.м. на един
етаж и жилищна сграда-еднофамилна със застроена площ 71 кв.м. на 3 етажа. Тези
обстоятелства се установяват от нотариален акт
№114, том XII, н.т. №2462/1993г /л.18-19/ и скица №15-223442/ 05.03.2020г
на СГКК-Стара Загора /л.38-39/.
По заявление
вх.№20-03-361/27.08.2020г от Г.П. *** на 28.08.2020г е издадена виза за поставяне на преместваем обект по
чл.56 от ЗУТ в УПИ V-4958 в кв.442 по плана на гр.Стара Загора върху скица №
597/ 06.03.2020г /л.21/. В скицата е отразено, че с нотариален акт № 131/ 1995г
в полза на П.Д. и В.Д. е учредена
суперфиция.
За издаване на визата е съобщено на П.Д. и В.Д.
на 29.09.2020г чрез залепване на съобщение на входната врата на жилищна сграда
с адрес ул.“Петър Алабин“ № 6, за което е съставена служебна бележка от
29.09.2020г /л.11/.
С жалба
вх.№ 10-04-498/ 08.10.2020г до Кмета на Община Стара Загора В.Д., П.Д. и К.И.,
като живеещи на адрес ***, с посочено
основание чл.215, ал.1 и ал.4 от ЗУТ възразяват против издадената виза по съображения, че на приземния етаж на
сградата е разположен магазин за хранителни стоки и пространството пред него е
тясно и крайно недостатъчно.
С
оспорената Заповед № 10-00-2485/ 15.10.2020г Главният архитект на Община Стара
Загора на основание чл.91, ал.1 предл.2 от АПК във връзка с подадената жалба
отменя издадената от него на 28.08.2020г виза за поставяне на временен
преместваем обект с търговска цел в УПИ V-4958 в кв.442 по плана на гр.Стара Загора .
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните
правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Оспорената Заповед
№ 10-00-2485/ 15.10.2020г на Главния архитект на Община Стара Загора е издадена
от орган, разполагащ с право на отзив по чл.91, ал.1 от АПК, тъй като
отмененият с нея акт – виза за поставяне на временен преместваем обект, е
издаден от същия административен орган по силата на чл.140, ал.7 от ЗУТ,
следователно не е нищожна.
Постановена
е на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, която дава възможност на административния орган, издател на акта, да
коригира решението си чрез собствен самоконтрол. Съгласно тази норма в 7-дневен
срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на
жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да
оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния
акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.
Следователно правото на отзив се упражнява само при наличие на редовно подадена
и допустима жалба, както и в посочения от разпоредбата срок.
В случая
отмененият акт е определен от издателя си като виза за поставяне на обект по
чл.56 от ЗУТ. Правната регламентация на
визата за проектиране се съдържа в чл.140 от ЗУТ като специалната разпоредба на
чл.140, ал.3 визира кои са заинтересованите лица, на които следва да бъде
съобщена издадената виза, респективно които могат да подават жалба срещу нея, а
именно лицата по чл.131 ЗУТ. П. и В. Д. безспорно са заинтересовани лица по
смисъла на чл.131, ал.1 във връзка с ал.2, т.1 от ЗУТ, тъй като са носители на
ограничено вещно право върху имота, в който ще се разполага временният
търговски обект.
При
абстрахиране от наименованието на отменения акт се установява, че той не
представлява виза по смисъла на чл.140 от ЗУТ. Визата за проектиране по
дефиницията на чл.140, ал.2 от ЗУТ представлява извадка от действащия ПУП с
обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични
сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване
и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други
изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36.
Следователно с визата за проектиране се посочва допустимото застрояване
съобразно действащия ПУП. В случая издадената виза за проектиране се явява
необоснована от фактическа и от правна страна, тъй като позоваването на чл.56
от ЗУТ е неотносимо към нито едно от законовите основания за издаването на
визата за проектиране. В разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗУТ в действащата
редакция /ДВ, бр.17 от 2020г/ е предвидено за обектите по ал. 1, т. 1 /преместваеми
увеселителни обекти/ и т. 2 /преместваеми обекти за административни, търговски
и други обслужващи дейности/ да се издава разрешение за поставяне въз основа на
схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината.
Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа,
размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и редът за
издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за
изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на
общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на
обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или
конструктивно становище.
Нито в ЗУТ,
нито в подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане или в Наредбата за
реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни
преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане, приета от Общински
съвет Стара Загора, е предвидена хипотеза, в която за поставянето на
преместваем обект по чл.56 от ЗУТ да е необходимо издаването на виза за
проектиране. По аргумент от нормативната регламентация, съдържаща се в глава
осма „Инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството, раздел І и
раздел ІІ от ЗУТ, инвестиционното проектиране /за което се издава виза за
проектиране/ се свърза единствено и само със строителство, т.е. с изграждане на
обекти, представляващи строежи по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Доколкото с издадения на 28.08.2020г административен акт
не се допуска проектиране на строеж, а поставянето на обект по чл.56 от ЗУТ – временен преместваем с търговска цел, очевидно
той не може да се квалифицира като виза по смисъла на чл.140 от ЗУТ.
При това положение е неприложима
специалната разпоредба на чл.140, ал.3, визираща кои са заинтересованите лица,
на които следва да бъде съобщена издадената виза, респективно които могат да
подават жалба срещу нея. Но с оглед
общото изискване за наличие на правен интерес от оспорване за подателите на
жалбата в административното производство П. и В. Д. несъмнено се установява
такъв по смисъла на чл. 83, ал. 1 и чл. 147 от АПК предвид заявените от тях
затруднения при ползване на жилищния им имот след поставяне на преместваемия
търговски обект и вече съществуващ в имота друг търговски обект.
Подадената
от тези лица редовна жалба поражда деволутивен и суспензивен ефект и е
достатъчно условие за упражняване правото на отзив дори като не се има предвид
участието в жалбата на К.И., за която не се представиха доказателства за
заинтересованост.
Предвид
изложеното Заповед № 10-00-2485/ 15.10.2020г на Главния архитект на Община
Стара Загора, с която е упражнено право на отзив по отношение на издадената на
28.08.2020г от него виза за поставяне на временен преместваем обект с търговска
цел, като постановена от компетентен орган,
в преклузивния 7-дневен срок от получаване на редовна и допустима жалба,
е законосъобразна. Оспорването й е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора
на жалбоподателката не се дължат разноски.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.З.П. ЕГН ********** *** против Заповед №
10-00-2485/ 15.10.2020г на Главния архитект на Община Стара Загора, с която е
отменена издадената на 28.08.2020г от Главния архитект на Община Стара Загора виза
за поставяне на временен преместваем обект с търговска цел в УПИ V-4958 в
кв.442 по плана на гр.Стара Загора, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: