№ 3546
гр. София, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110142239 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2
ЗЗД, чл.74 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.
№ 294052/18.09.2024 г. от С. З. против В. Д. Д., с която е предявени обективно
съединени искове, както следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 4100,10 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 8200,20 лева,
представляваща заплатени погасителни вноски за периода от 21.11.2022 г. до
20.05.2024 г. по договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от
27.07.2006 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД, В. Д. Д. като
кредитополучател и С. С. З. като солидарен длъжник, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2024 г. до
окончателното изплащане; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
8701,34 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 17 402,68 лева,
представляваща сума за предсрочно погасяване на 14.06.2024 г. на задължението по
договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 27.07.2006 г.,
сключен между „Обединена българска банка“ АД, В. Д. Д. като кредитополучател и С.
С. З. като солидарен длъжник, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 17.07.2024 г. до окончателното изплащане; 3/ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 70,04 лева, представляваща ½
част от сумата от общо 140,09 лева, представляваща такса за заличаване на ипотека,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
1
17.07.2024 г. до окончателното изплащане; 4/ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 30,00 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 60,00 лева,
представляваща такса за разглеждане на молба за заличаване на ипотека, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2024
г. до окончателното изплащане; 5/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 374,75 лева, представляваща заплатени на 21.06.2024 г. вместо ответника
задължения за местни данъци и такси за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2024 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.07.2024 г. до окончателното изплащане и 6/ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 880,91 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
21.11.2022 г. до 20.05.2024 г. върху главницата от 4100,10 лева - платени погасителни
вноски за периода от 21.11.2022 г. до 20.05.2024 г. по договор за предоставяне на
кредит за закупуване на недвижим имот от 27.07.2006 г.
В исковата молба ищцата твърди, че по време на брака с ответника, на
27.07.2006 г. сключили договор за кредит за закупуване на недвижим имот за нуждите
на семейството, а именно – *************. Сочи, че с влязло в сила решение по гр.д.
№ 10359/2021 г. по описа на СРС, 83-ти състав бракът между страните бил прекратен.
Поддържа още, че с влязло в сила решение, постановено в производство по съдебна
дела – гр.д.№ 61645/2021 г. по описа на СРС, 63-ти състав, ответникът бил осъден да
заплати на ищцата половината от внесените от нея през периода от м.04.2013 г. до
м.10.2022 г. суми за погасяване на задълженията по горепосочения договор за кредит
от 27.07.2006 г. Поддържа още, че след постановяване на решението в производството
по делба, ищцата еднолично погасила остатъка от договора за кредит, както и
задълженията на ответника за местни данъци и такси. По изложените в исковата молба
доводи и съображения, ищцата обуславя правния си интерес от предявените искове.
Претендира обезщетение за забава върху погасените вноски по кредита, законна лихва
върху главниците и направените по производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не подал отговор. В първото по делото
открито съдебно заседание изразява становище за основателност на предявените
искове, но оспорва искането за присъждане на разноски с доводи, че не е дал повод за
образуване на производството.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори и от приложения по делото договор за
предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот, сключен на 27.07.2006 г. с
Обединена българска банка АД се установява, че по време на брака им са изтеглили
банков кредит за закупуване на недвижим имот, представляващ *************.
Между страните не се спори също, че с влязло в сила решение, постановено по
2
гр.д.№ 10359/2021 г. по описа на СРС, 83-ти състав бракът им е прекратен.
По делото не се спори и от приложения по делото заверен препис от решение №
7447/23.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 61645/2021 г. по описа на СРС, 63-ти състав,
влязло в законна сила на 18.06.2024 г., безспорно се установява, че в производство по
съдебна дела гореописаният недвижим имот е изнесен на публична продан, а
ответникът е осъден да заплати на ищцата половината от заплатените от последната
местни данъци и такси, дължими за имота за периода от 30.11.2017 г. до 31.12.2020 г.,
както и половината от внесените от нея през периода от м.04.2013 г. до м.10.2022 г.
суми за погасяване на задълженията по горепосочения договор за кредит от 27.07.2006
г.
По делото е приложено удостоверение, издадено на 19.02.2025 г. от Обединена
българска банка АД, в което е отразено, че заплатените от ищцата в настоящото
производство вноски по договор за кредит от 27.07.2006 г. през периода от 22.10.2022
г. до 20.05.2024 г., са в общ размер на 4 197,70 евро.
По делото са представени вноски бележки за платени вноски по кредит с
вносител С. З. през периода от 18.10.2021 г. до 20.05.2024 г., както и преводно
нареждане от 14.06.2024 г. за сумата от общо 8883,45 евро.
По делото е приложена вносна бележка от 17.06.2024 г. за сумата от 60,00 лева,
с вносител ищцата и основание „заличаване на обезпечения“, както и разписка за
платена сума в размер на 137,35 лева с получател нотариус Влахова и основание
„нот.държ.такси за заличаване на ипотека“.
Видно от приложената по делото разписка от 21.06.2024 г. е, че ищцата е
заплатила и сума в размер на 370,00 лева по сметка на СО, район Илинден, с посочено
основание „данък апартамент 01.01.2021 г. – 31.12.2024 г. В. Д.“.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2, изр. 1 ЗЗД всеки солидарен длъжник,
който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата.
По въпроса кога възниква регресното право по чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД на
солидарния длъжник спрямо другия солидарен длъжник - дали след изплащането на
пълния размер от всяка вноска по договор за кредит платилият длъжник има право да
търси при условията на регрес от другия солидарно задължен кредитополучател
половината от сумата, или това право възниква едва след погасяването на частта на
платилия длъжник от цялото вземане, в практиката на ВКС са формирани две групи
становища.
Според едното становище /решение № 1204/13.05.1963 г. по гр.д. № 684/63 г. на
3
ВС, I г.о., решение № 191/23.02.2018 г. по гр.д.№3907/16 г. на ВКС, IV г.о. и
решение №16/04.02.2020 г. по гр.д.№ 1222/19 г. на ВКС, III г.о./ всяка вноска има
свой собствен падеж и свое самостоятелно значение като изпълнение на задълженията
по договора за кредит. Затова при плащането на всяка вноска във вътрешните
отношения между солидарните длъжници се прилага разпоредбата на чл.127, ал.1
ЗЗД и това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Ако
един от солидарните длъжници изплати повече от своята част от всяка отделна вноска,
той има иск за разликата срещу другите солидарни длъжници съгласно чл.127, ал.2
ЗЗД. Не е необходимо длъжникът да изплати целия потребителски кредит, за да може
да насочи иска си срещу останалите солидарни длъжници. Те изпадат в забава при
всяко плащане в повече на отделната вноска от страна на единия солидарен длъжник.
Според второто становище /решение № 827/15.12.2010 г. по гр.д.№ 1328/10 г. на
ВКС, IV г.о. и решение № 196/21.08.2015 г. по гр.д. №6068/14 г. на
ВКС, IV г.о./ правилото на чл.127, ал.2 ЗЗД изрично изисква, за да възникне обратно
вземане на съдлъжниците, солидарният длъжник да е изпълнил повече от своята част.
При това положение не може да бъде уважен иск от солидарен длъжник срещу другия
такъв без първият да е изпълнил, като е платил на кредитора такава част от
задължението, която да надхвърля припадащата му се част.
В конкретния случай, настоящият съд не е необходимо да излага мотиви към кое
от становищата се присъединява, тъй като между страните не се спори, а и от
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищцата е
заплатила всички дължими вноски по договора за кредит, като го е погасила
предсрочно.
В случая, от не оспореното от ответника удостоверение, издадено от банка ОББ
АД се установява, че в периода от 22.10.2022 г. до 20.05.2024 г. ищцата е внесла
вноски по договора за кредит в общ размер на 4197,70 евро. С оглед предходното,
настоящият съд като съобрази подадената от ищцата уточнителна молба с вх.№
294052/18.09.2024 г. относно началната дата на исковия период, както и
обстоятелството, че вноската от 22.10.2022 г. в размер на 209,19 евро е отчетена от
вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза в производството по
съдебна делба и същата е обхваната от постановеното решение по гр.д.№ 61645/2021 г.
по описа на СРС, приема, че през исковия период ищцата е заплатила вноски в общ
размер на 3988,51 евро или 7800,85 лева, от която ½ част се равнява на сумата от
3900,43 лева.
С оглед предходното, предявения иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД е
основателен и доказан до размера от 3900,43 лева, представляващ ½ част от сумата от
общо 7800,85 лева – заплатени от ищцата погасителни вноски за периода от 21.11.2022
г. до 20.05.2024 г. по договора за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим
имот от 27.07.2006 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
4
исковата молба в съда – 17.07.2024 г. до окончателното изплащане. В останалата част
над 3900,43 лева до пълния предявен размер от 4100,10 лева този иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Между страните не се спори, че на 14.06.2024 г. ищцата е изплатила предсрочно
останалата част от дължимите вноски по процесния договор за кредит в общ размер на
8883,45 евро или сумата от 17 402,68 лева /видно от преводно нареждане на л.47 от
делото/, от която ½ част възлиза на сумата от 8 701,34 лева.
С оглед предходното този иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.07.2024 г. до окончателното изплащане.
По исковете с правно основание чл.74 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо
задължение, като е имал правен интерес да стори това встъпва в правата на кредитора.
От правото да се встъпи в правата на удовлетворения кредитор – т.е. от
суброгационното право се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а
само това трето лице, което има правен интерес от изпълнението.
Третото лице, което има правен интерес от изпълнение на чуждо задължение
има и регресно право срещу длъжника да иска да му възстанови това, което е
изпълнило на кредитора. Регресното право може да произтича от различни вътрешни
правоотношения между длъжника и третото лице. Във всички случаи третото лице
трябва да има правен интерес да изпълни чуждото задължение.
С оглед предходното, предпоставките за уважаване на предявения иск с правно
основание чл.74 ЗЗД в настоящият случай са – наличие на дължими и неплатени
задължения по ЗМДТ и други такси от страна на ответника, изпълнение на
задълженията от страна на ищцата и наличието на правен интерес последната да
изпълни чуждото задължение.
В конкретния случай от неоспорените от ответника преводни нареждания и
вносни бележки безспорно се установява, че на 21.06.2024 г. ищцата е заплатила
вместо ответника сумата от 370,00 лева, представляваща дължимия местен данък за
процесния недвижим имот за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2024 г. Видно от
приложената по делото разписка е, че на 17.06.2024 г. ищцата е заплатила по сметка на
нотариус сума в размер на 137,35 лева – такса за заличаване на ипотека, а на същата
дата е заплатила и такса в размер на 60,00 лева за заличаване на обезпечение.
Предвид обстоятелството, че ищцата е погасила предсрочно договора за кредит
и е следвало да бъде подадена молба за заличаване вписването на законна ипотека
върху имота, то за ищцата безспорно е било налице правен интерес да изпълни
задълженията и на ответника.
Предвид гореизложеното, предявения иск за платени от ищцата вместо
ответника задължения за местни данъци и такси за периода от 01.01.2021 г. до
5
21.12.2024 г. следва да бъде уважен за сумата от 370,00 лева, а в останалата част до
пълния предявен размер от 374,75 лева - отхвърлен, тъй като сумата от 4,75 лева,
представлява такса за превод, а не задължение по ЗМДТ.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата от 30,00 лева,
представляваща такса за заличаване на вписана ипотека върху имота, както и сумата
от 68,68 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 137,35 лева - нотариална такса
за заличаване на ипотека. За сумата над 68,68 лева до предявения размер от 140,09
лева искът следва да бъде отхвърлен по аналогични на горните мотиви по отношение
на данъка.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
За основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
установи от ищеца наличието на главен дълг и забава в погасяването – изтекъл срок за
плащане, а при липса на определен срок – наличие на покана.
В случая, съдът формира фактически и правни изводи за наличието на главен
дълг, но приема, че длъжникът – настоящ ответник не е изпаднал в забава, тъй като в
случая е била необходима покана от страна на ищцата за погасяване на половината от
претендираните регресни вземания. Това е така, тъй като ответникът може да е
изпаднал в забава за плащане на месечните вноски по договора за кредит по
отношение на банката, но не и по отношение на ищцата, която е платила вместо него.
Ето защо, предявения иск за сумата от 880,91 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 21.11.2022 г. до 20.05.2024 г. върху главницата от 4100,10 лева,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на
разноски съразмерно с уважената част от предявените искове. По делото не е
представен списък на разноските по чл.80 ГПК, но това обстоятелство препятства
единствено възможността страната да иска изменение на решението в частта за
разноските. При направено искане за присъждане на разноски, съдът дължи
произнасяне съобразно доказателствата по делото за тяхното извършване. Видно от
доказателствата по делото е, че ищцата е направила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2500,00 лева, за което договорът за правна защита и
съдействие служи като разписка, за държавна такса – 708,00 лева и 5,00 лева – такса за
издаване на обезпечителна заповед. Съразмерно на уважената част от предявените
искове ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2 966,37 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове, но по делото не е направено искане за
присъждане на разноски, нито са представени доказателства за реално направени
такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Съдът намира за неоснователно становището на ответника, че не дължи
6
разноски в производството, тъй като не е бил уведомен за дължимите суми. Следва да
се има предвид, че ответникът има качеството кредитополучател по договор за кредит,
поради което не е необходимо да бъде уведомяван, че следва да заплаща месечните
погасителни вноски по него. По отношение на дължимите местни данъци и такси също
не е необходимо уведомяване, тъй като заплащането им е обусловено от
обстоятелството, че ответникът е собственик на ½ идеална част от процесния
недвижим имот.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на С. З., ЕГН **********
сумите, както следва: сумата от 3900,43 лева, представляващ ½ част от сумата от общо
7800,85 лева – заплатени от ищцата погасителни вноски за периода от 21.11.2022 г. до
20.05.2024 г. по договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от
27.07.2006 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД, В. Д. Д. като
кредитополучател и С. С. З., като солидарен длъжник; сумата от 8701,34 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 17 402,68 лева, представляваща сума за
предсрочно погасяване на 14.06.2024 г. на задължението по договор за предоставяне на
кредит за закупуване на недвижим имот от 27.07.2006 г., сключен между „Обединена
българска банка“ АД, В. Д. Д. като кредитополучател и С. С. З., като солидарен
длъжник; сумата от 68,68 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 137,35 лева
– дължима нотариална такса за заличаване на ипотека; сумата от 30,00 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 60,00 лева, представляваща такса за
разглеждане на молба за заличаване на ипотека, както и сумата от 370,00 лева,
представляваща заплатени на 21.06.2024 г. вместо ответника задължения за местни
данъци и такси за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2024
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: за
сумата над 3900,43 лева до пълния предявен размер от 4100,10 лева, представляваща ½
част от сумата от общо 8200,20 лева, представляваща заплатени погасителни вноски за
периода от 21.11.2022 г. до 20.05.2024 г.; за сумата над 68,68 лева до пълния предявен
размер от сумата от 70,04 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 140,09 лева,
представляваща такса за заличаване на ипотека; за сумата над 370,00 лева до пълния
предявен размер от 374,75 лева, представляваща заплатени на 21.06.2024 г. вместо
ответника задължения за местни данъци и такси за периода от 01.01.2021 г. до
21.12.2024 г., както и за сумата от 880,91 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 21.11.2022 г. до 20.05.2024 г. върху главницата от 4100,10 лева - платени
7
погасителни вноски за периода от 21.11.2022 г. до 20.05.2024 г. по договор за
предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 27.07.2006 г.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на С. З., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 966,37 лева, представляваща направените
разноски в производството пред първоинстанционния съд, съразмерно на уважената
част от предявените искове.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8