Р Е Ш Е Н И Е
№ 69 11.07.2019 година град Омуртаг
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Омуртаг
на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
Секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 155 по описа
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в
условията на обективно кумулативно съединяване следните искове: 1/
установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД за сумата от 453.39 лева, 2/
установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 11,
т. 9 от ЗПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за сумата от 15.61 лева и 3/ установителен иск
по чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК и във
вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 33.38 лева.
Ищецът „Б.“
ЕАД, ЕИК *********, гр. С., ЖК. „Младост 4“, Б. С., сгр. 14, със законен
представител Н. Н. и Д. Д. - прокуристи, действащи чрез ю. к. Ц. С., твърди в
исковата молба, че с договор за потребителски заем с номер СREX-13768745,
сключен на 17.08.2016 г. Б. ЕАД е отпуснало на ответника заем в размер на 1 298.00
лева. Дружеството изплатило сумата по заема по начина, уговорен в договора, като
по този начин е изпълнило задължението си по сключения договор. Вследствие на
това съгласно чл. 1 от договора за ответника възникнало задължението да погаси
заема на 6 месечни вноски, всяка в размер на 234.50 лв., според уговорен между
страните погасителен план, съставляваща изплащане на главницата по заема, ведно
с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите – 31.16%, и годишния
лихвен процент – 27.43%, уговорени в договора. Ищецът твърди, че С.
преустановила плащането на вноските по кредита на 20.01.2017 г., като до този
момент били платени 4 вноски. Съгласно чл. 3 от договора вземането на кредитора
ставало предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска. Въпреки това ищецът посочва, че на 20.02.2017 г. целият заем е
станал изискуем в пълния му размер поради изтичане на уговорения срок за
погасяването му. Дължимата сума за неплатените общо две месечни вноски била 453.39
лева. Посочва, че ответникът дължи и сумата от 15.61 лева, представляваща възнаградителна
лихва, начислена за периода от 20.01.2017 г. до 20.02.2017 г., която
първоначално е била разбита на части, включени в общата погасителна вноска, но
след настъпване на пълната изискуемост на заема станала дължима в целия си
размер. Твърди се, че С. дължи и обезщетение за забава в размер на 33.38 лева
за периода от 20.02.2017 г. до 11.11.2017 г., начислена върху останалата
незаплатена главница по заема. Във връзка с неизпълненото договорно задължение
на ответника на основание чл. 410 ГПК ищецът заявил и получил заповед за
изпълнение срещу него. Поради наличието на хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се обуславял правния интерес на ищеца да предяви настоящите установителни
искове, с които се претендира установяване на вземането срещу ответника за следните
суми: сумата от 453.39 лева, представляваща дължима и неплатена главница по
договор за заем, сумата от 15.61 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена
за периода от 20.01.2017 г. до 20.02.2017 г., сумата от 33.38 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 11.11.2017 г., ведно със
законната лихва от 24.11.2017 г. - датата на подаване на заявлението в районен
съд, до окончателното изплащане на задължението. Претендира се осъждане на
ответника да заплати деловодните разноски, направени по настоящото дело и по
заповедното производство.
Ответникът Ф.Х.С.
с постоянен адрес ***, е приета за уведомена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК и на
същата е назначен особен представител – адв. В.А. от ТАК, която оспорва
предявените искове и моли за отхвърлянето им поради липсата на първични
счетоводни документи, установяващи превеждането на сумата за покупката на стоки
от кредитора на продавача, както и направените от ответника плащания по
договора за кредит.
По допустимостта на исковете - предявените искове са положителни установителни, като
предпоставка за тяхната допустимост е наличието на реализирано заповедно
производство с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 45/2018 г. на ОмРС въз основа на подадено на 24.11.2017 г. заявление
от кредитора. Поради наличие на хипотезата по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е
указано на кредитора да предяви установителни искове за установяване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковете са предявени в
законоустановения едномесечен срок и са допустими.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
По делото е приет заверен от
ищцовата страна препис на договор за потребителски кредит с номер
СREX-13768745, сключен на 17.08.2016 г. между страните по делото съответно в
качествата им на кредитор и кредитополучател. От съвкупното преценяване на
информацията, съдържаща се в съдържанието на договора и приложените към същия
условия, които са подписани от двете страни и са неразделна част от договора за
кредит следва, че ответникът се е съгласил предоставения му с договора
потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор,
като това е сумата от 1298 лева, получена след приспадане от общата цена на
закупените стоки 1598 лева на внесената при закупуването им първоначална вноска
от 300 лева. В договора са описани двете стоки, закупени от ответника чрез
отпуснатия кредит, всяка от които с цена 799 лева. Посочен е броя на
погасителните вноски – 6, всяка от които в размер на 234.50 лева, като е
инкорпориран в договора и погасителен план с посочени падежни дати. Фиксирани
са общата стойност на плащанията – 1707 лева, лихвения процент – 27.43% и ГПР –
31.16%. В т. 17 от условията към договора е посочено изрично, че с подписа си
като кредитополучател лицето удостоверява, че е получило стоката, описана в
група“ Финансирани стоки и услуги“, и същата му е била продадена в добро
функционално състояние от упълномощения търговски партньор. В т. 3 от условията
към договора е посочено, че при забава на една или повече месечни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Към
делото е приложен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, изготвен съгласно чл. 5, ал. 2 ЗПК и
съдържащ преддоговорна информация, изготвена от кредитора и предназначена за
потребителя. Същият е подписан от служител на кредитора. В него е посочен
кредитния посредник, на когото ще се плати отпуснатата като кредит сума за
покупка на стоки, а именно продавача на последните „З. –М.М.С“ ООД – град С.. Съдържащата
се в този формуляр информация относно основните елементи на сключения договор, а
именно: общ размер на кредита/1298 лева/, срок на договора за кредит/6 месеца/,
подлежащата на плащане обща сума/1707 лева/, наименованията на стоките, договорения
лихвен процент, размер на обезщетението при просрочено плащане и ГПР, напълно
съответства на отразеното в сключения договор за потребителски кредит. По
делото са приети и заверени от страната фактура № *********/17.08.2016 г.,
издадена от“ З. –М.М.С“ ООД – град С. в магазин „З.“ – град Т. като продавач на
купувача А.Х.С. / Ф.Х.С. според направената справка
в НБ „Население“ /за продажба № 93060 на стоките: климатик и хладилник – фризер
на обща цена от 1598 лева с ДДС. От същата дата е и издадения фискален бон от
продавача за платена вноска лизинг в размер на 300 лева по продажба № 93060.
Налице е изготвено от ищцовата страна извлечение по кредитната сметка на
ответника, в което е отразен погасителния план, съвпадащ с инкорпорирания в
договора за кредит, както и таблица за направени от ответника плащания и
тяхното разнасяне за погасяване на договорните задължения. От това извлечение
следва, че ответникът е погасил първите четири вноски от общо шестте вноски, в
резултат на което дължими са останали двете вноски с падежи 20.01.2017 г. и
20.02.2017 г. с общ размер 469 лева/всяка в размер 234.50 лева/. По делото са
извършена първоначална и повторна съдебно – счетоводни експертизи, чиито
заключения съдът приема за обосновани и компетентно изготвени. В същите на база
предоставени от ищцовата страна извлечения от ползвания счетоводен продукт
вещото лице е заключило, че плащането на закупените от ответника стоки към „З.
–М.М.С“ ООД – град С. за сметка на кредитополучателя е извършено от ищеца на
18.08.2016 г. според представеното за нуждите на експертизата извлечение за
ежедневно плащане на стоки Jet credit. Въз основа на депозираните документи от
ищцовата страна вещото лице е изчислило, че дължимата към 24.11.2017 г. главница
по договора за кредит е в размер на 453.39 лева и включва вноската от 224.13 лева
с падеж 20.01.2017 г. и вноската от 229.26 лева с падеж 20.02.2017 г.; общия
размер на дължимата договорна лихва от 15.61 лева за две месечни плащания, а
именно 10.37 лева, платимо на 20.01.2017 г., и 5.24 лева, платимо на 20.02.2017
г.; сумата от 33.38 лева – наказателни лихви за неплатените главници по кредита
за периода от 20.02.2017 г. до 11.11.2017 г. Въпреки изричните указания до
ищеца по делото и за нуждите на експертизата не са представени първични счетоводни
документи/банкови преводни нареждания/, установяващи паричните движения по
кредитната сметка. Депозираните извлечения от счетоводната програма на ищеца
съдържат данни за направени плащания от ответника, респ. за погасяване на по-
голямата на част от задължението му по договора за кредит, както и данни за
липса на направени плащания по последните две вноски по кредита. Доказателствената
сила на представените извлечения не е оспорена изрично от ответната страна, която
и не твърди, че е направила плащания на процесните суми. При положение, че
твърди наличието на определен реализиран в правната действителност факт, ответната
страна дължи и доказване на същия. В случай, че твърди плащане на двете вноски,
тази страна би следвало да разполага и със съответните документи, удостоверяващи
направените плащания. Подобни доказателства по делото не са ангажирани. Съгласно
чл. 182 ГПК вписванията в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната
редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото; те могат да служат като
доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. Следователно
законодателят придава силата на годно доказателствено средство на вписванията в
счетоводните книги. Доколкото в случая няма изтъкнати от страните или посочени
от вещото лице данни за нередовност на счетоводните записвания в документацията
на ищеца, съдът следва да кредитира съдържащите се в тях данни.
След направения доказателствен
анализ съдът прави следните правни
изводи:
В
процесния случай е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, сключен между страните по делото със съдействието на кредитен посредник. Договорът
ведно с условията към него и стандартния европейски формуляр, съдържа пълната и
необходима за потребителя информация относно елементите му. Срокът на договора
за кредит е изтекъл на 20.02.2017 г. /последната падежна дата на шестата
вноска/, при което към датата на завеждане на заповедното производство целият
кредит е бил изискуем поради настъпване на крайния му падеж. Размерът на
претендираната главница напълно съвпада с размерите на последните две
непогасени вноски. Дължимата договорна лихва, изчислена от експерта съгласно
договорения лихвен процент от 27.43% върху тези две вноски е в размер на 15.61
лева. В т. 3 от условията към договора за кредит е предвидено, че при забава на
една или повече месечни вноски длъжникът дължи и обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, като законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от
БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10% на
основание ПМС № 100/29.05.2012 г. След направените съобразно договореното
изчисления върху размера на главницата за периода от крайния падеж на 20.02.2017
г. до посочената в ИМ дата 11.11.2017 г. вещото лице е изчислило, че дължимото
обезщетение за забава е в размер на 33.38 лева, в какъвто размер е и исковата
претенция. При тези изводи и трите установителни иска са основателни и следва
да бъдат уважени.
С
оглед уважаването на предявените искове при разглеждане на направената
претенция от ищцовата страна за присъждане на разноски по делото, съдът взе
предвид представения от ищеца списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който е
отразена общата сума от 300 лева, включваща направени разноски за плащане на
държавна такса по заповедното/25 лева/ и исковото /125 лева/производства, както
и минималните юрисконсултски възнаграждения по тези две производства/50 лв. за
заповедното и 100 лв. за исковото/. Като провери наличните по делото документи
за внесени такси и като се базира на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 1
и чл. 26 НЗПП, съдът прецени направената претенция като изцяло основателна. Ето
защо ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
ищеца сумата в размер на 300 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. 415,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240 ЗЗД във вр. с чл.
79 ЗЗД вземането
„Б.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С., ЖК. „Младост 4“, Б. С., сгр. 14, със законен
представител Н. Н. и Д. Д. - прокуристи,
против Ф.Х.С. с постоянен адрес ***, с ЕГН - **********, за сумата от 453.39 лева /четиристотин
петдесет и три лв. и тридесет и девет ст. /, представляваща главница по
договор за потребителски кредит с номер СREX-13768745, сключен на 17.08.2016 г.,
ведно със законната лихва от 24.11.2017 г. - датата на подаване на заявлението
в районен съд, до окончателното изплащане на задължението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.
415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 11, т. 9 от ЗПК във вр. с чл.
79 ЗЗД вземането „Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. С., ЖК. „Младост 4“, Б. С., сгр. 14, със законен представител Н. Н. и Д. Д.
- прокуристи, против Ф.Х.С. с постоянен адрес ***, с ЕГН - **********, за
сумата от 15.61/петнадесет лева и 61 ст.
/лева, представляваща договорна/възнаградителна
лихва, начислена върху дължимите вноски с падежи на 20.01.2017 г. и 20.02.2017 г.,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.
415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК и във вр. с чл.
86 ЗЗД вземането
„Б.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С., ЖК. „Младост 4“, Б. С., сгр. 14, със законен
представител Н. Н. и Д. Д. - прокуристи, против Ф.Х.С. с постоянен адрес ***, с
ЕГН - **********, за сумата от 33.38 лева
/тридесет и три лв. и тридесет и осем ст. /, представляваща обезщетение за
забава върху дължимата главница за периода от 20.02.2017 г. до 11.11.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 1
и чл. 26 НЗПП Ф.Х.С. с постоянен адрес ***, с ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.“
ЕАД, ЕИК *********, гр. С., ЖК. „Младост 4“, Б. С., сгр. 14, със законен
представител Н. Н. и Д. Д. - прокуристи, сумата в размер на 225/двеста двадесет и пет/лева –
направени разноски в исковото производство, и сумата в размер на 75/седемдесет и пет/лева, направени разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС – Т. в двуседмичен срок от обявяването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова