№ 40
гр. Търговище , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в закрито заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500149 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на КС "Популярна Бизнесасоциация-Попово“, гр. Попово,
чрез пълномощник адв. Цв. Х.-ТАК, срещу Постановление от 10.05.2021 г. на ДСИ по изп.
дело № 50/2021 г. по описа на СИС при РС-Попово, с което ДСИ е отказал да намали на
осн.чл. 78, ал.5 от ГПК адв. хонорар, претендиран от взискателя по делото. Жалбоподателят
излага доводи за неправилност на обжалвания акт, с възражения, че макар да не е налице
доброволно плащане от страна на длъжника по изп.дело, следва да се съобразят следните
обстоятелства: 1.Процесното ИД не се отличава с фактическа и правна сложност; 2.
Вземането на взискателя е в размер, който не оправдава присъждане на адв.хонорар в
размера, в който се претендира; 3. Действията на пълномощника по делото се ограничават
до депозиране на молбата за образуване на ИД, в която молба е направено искане за
налагане на запор върху банковата сметка на длъжника, което ДСИ е сторил след изтичане
на двуседмичният срок за доброволно плащане, т.е. пълномощникът не е извършвал каквито
и да било процесуални действия по процесното ИД по см. на чл. 10, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адв.възнаграждения, освен такива по неговото образуване, поради
което моли за отмяна на обжалваното постановление, като на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК да
бъдат НАМАЛЕНИ разноските за заплатено от взискателя и дължимо от длъжника по ИД №
50/2021г. адв.възнаграждение.
В постъпилия в срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК отговор от взискателя, чрез
пълномощника му адв. Д.-САК, се заявява становище за неоснователност на жалбата, тъй
като договореното и заплатено от взискателя адв.възнаграждение е в минималния размер,
1
предвиден в чл. 10 т.1 и т.2 от Наредбата, съответно – 200 лв. за образуване на изп.дело и
200 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по делото– в случая
действията на процесуалния пълномощник на взискателя не са се ограничили само в
депозирането на молба за образуване на делото, доколкото длъжникът не е платил в срока за
доброволно изпълнение, наложило действия по налагане на запор и ангажиране
пълномощника в осъществянето на две срещи със съдебния изпълнител, както и три
посещения в деловодството на СИС.
По реда на чл. 436, ал.3 изр. 2-ро от ГПК от ЧСИ са изложени писмени мотиви по
обжалваното действие – с доводи за неосноватепост на възражението за прекомерност на
адв.хонорар, доколкото в производството са извършени действия по образуване на
принудителното изпълнение, след изтичане на срока за доброволно изпълнение.
След проверка по реда на чл. 437 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 426, ал. 1 от ГПК, от правоимащо лице и касае
кръга от действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване (чл. 435, ал. 2, т. 7 от
ГПК), поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество- е неоснователна.
Основният спорен въпрос, предмет на депозираната жалба е прекомерно ли е
адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя, съответно посочено от ДСИ като
дължимо в изпратената призовка за доброволно изпълнение (ПДИ).
Изп.д. № 50/2021 г. е образувано въз основа на издаден по изпълнителен лист № 227
от 10.05.2017г., издаден по гр.д. № 171/2016г. на РС-Попово, за сумата от 53,54 лв.,
представляваща разноски за заплатена д.такса по в.т.д. № 8/2017г. на ОС-Търговище.
Молбата за образуване е депозирана от взискателя, чрез пълномощника му адв. Д., на
22.03.2021 г. пред ДСИ при РС-Попово, изп.д. е образувано на същата дата, на която ДСИ е
разпоредил връчването на ПДИ на длъжника, получена от последния на 23.03.2021 г.
Поради неплащане в срока за доброволно изпълнение, по искане на взискателя на 07.04.2021
г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в ОББ АД. Запорното съобщение е
връчено на длъжника на 09.04.21 г. Представени са данни от банката, че дължимите суми по
запора в размер общо 543,33 лв. са преведени изцяло на 28.04.2021 г.
Видно от приложеното пълномощно и договор за правна помощ, договореното и
заплатено адв. връзнаграждение по изп.д. е в размер на 400лв.: 200лв.-образуване на изп.дело
по ИЛ 227/10.05.2017 г., 200 лв.- процесуално представителство, защита и съдействие по
образуваното дело (л. 6-7 от изп.дело).
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адв.възнаграждения (Тарифата) минималното адв.възнаграждение „за образуване на
изпълнително дело“ е 200лв., а съгласно т.2 „за процесуално представителство, защита и
2
съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000лв.-200лв., и за вземания над 1000 лв.– ½ от
съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2, т.2-7“.
С депозираната пред ДСИ от пълномощника на взискателя молба е поставено
началото на индивидуалното принудително изпълнение, изп.дело е образувано на същата
дата. С молбата взискателят е поискал образуване на изпълнително дело, както и е посочил
изпълнителен способ за събиране на вземането – налагане на запор върху банкови сметка на
длъжника в ОББ АД, т.е. предприел е и действия с цел удовлетворяване на парични
вземания (за каквито процесуални действия се отнася разпоредбата на цитираната по горе
норма – чл. 10, т. 2 от Тарифата).
При така установеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът
намира възражението за прекомерност на адв.възнаграждение за неоснователно. Видно е, че
общо определеното възнаграждение в размер на 400лв. (200лв.-по т.1 и 100лв.-по т.2 на чл.
10 от Тарифата), каквото е договореното между взискателя и пълномощника му и съответно
е заплатено (съгл.т.1 от ТР 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК) е в
предвидения минимум. Без значение е лаконичността на молбата – след като същата
съдържа искане за образуване на изп.дело и посочва изпълнителен способ. В случая без
значение е и фактическата и правна сложност и размера на вземането, след като се
претендира минималното според Тарифата възднаграждение, и в разпоредбата на чл. 78, ал.
5 от ГПК не е предвидена възможност за присъждане под минимума, за разлика напр. от
разпоредбата на чл. 47, ал.6, изр. 2 от ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна, поради
което същата следва да бъде оставена без уважение.
Взискателят е договорил, заплатил (л. 13,14) и претендирал разноски за настоящото
производство за адв.възнаграждение 300 лв., които, с оглед неоснователността на жалбата,
следва да му се присъдят.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника кооперация „КС "Популярна
Бизнесасоциация-Попово“, ЕИК *********, гр. Попово, депозирана чрез пълномощник адв.
Цв. Х.-ТАК, срещу Постановление от 10.05.2021 г. на ДСИ по изп. дело № 50/2021 г. по
описа на СИС при РС-Попово, с което ДСИ е отказал да намали на осн.чл.78,ал.5 от ГПК
адвокатския хонорар (400 лв.), претендиран от взискателя Г. Г. К., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА кооперация „Кооперативно сдружение „Популярна Бизнесасоциация -
Попово“, с ЕИК *********, гр. Попово, бул. „България“ № 52, да заплати на Г. Г. К., ЕГН
3
**********, от гр. Попово, сумата 300лв. (триста лева)- разноски за адв.възнаграждение за
настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване - чл.437 ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4