РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 12.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Йотова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№
189 по описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с
правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК
В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК
взискателя по ч.гр.д.№ 1213/2018 г. по
описа на РС – Червен бряг – ***, *** ***чрез ***Б.В.С., със съдебен адрес:*** е депозирал искова
молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за
изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело срещу *** със седалище и адрес на
управление: ***представлявано
от Р.Д.Ц., с цена на иска 12 986.05 лв.
Ищецът твърди, че на 18.12.2009
г. между ***, *** ***и *** със седалище и адрес на управление: ***представлявано от Р.Д.Ц.
е сключен Договор за дистрибуторство,
складиране и предаване на технически газове /Договор за дистрибуция/. В
исковата молба се твърди още, че съгласно този договор, ответника като
дистрибутор е продавал доставена от ищеца стока – ***на ищеца, като ги е
предоставял на крайни клиенти срещу задължението да бъдат върнати за повторно
използване. С Анекс от 25.04.2013 г. Договора за дистрибуция е прекратен, финансовите отношения между страните
били уредени, като останали невърнати общо 29 бр. стоманени бутилки, чиято
стойност е 11 600.00 лв. с ДДС, неплатени 2 бр. фактури за доставени
технически газове на стойност 956.45 лв. с ДДС, депозит за предоставена бутилки
в размер на 170:00 лв. с ДДС и мораторната лихва за забавено плащане от
25.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
03.12.2018 г. в размер на 259.60 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, ведно с направените по делото и заповедното производство
разноски.
При
проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника е
представила писмен
отговор, в който е взел становище за допустимост, но неоснователност и
недоказаност на иска. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по
отношение главница и лихви.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 1213/2018
г. по
описа на Районен съд гр.Червен бряг,
от което се установява, че на 07.12.2018 г. ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми.
Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта е
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответницата – длъжник в
заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да
предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени
исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за
установяване на дължимост на сумите за главница и мораторна лихва.
Между
страните е съществувало облигационно
правоотношение възникнало по силата на Договор за дистрибуторство, складиране и
предаване на технически газове от 18.12.2009 г. (Договор за дистрибуция).
Съгласно този договор, ответника като дистрибутор е продавал доставена от ищеца
стока – технически газове в газообразно състояние в стоманени бутилки.
Облигационното правоотношение между страните е прекратено с Анекс от 25.04.2013
г. и не се оспорва от ответника, както е заявил в отговора на исковата молба. В
изпълнение на Договора за дистрибуция задължение на ответника – дистрибутор е
било след получаване на доставени ***да продава на крайни клиенти от името и за
сметка на ищеца. Всички документи във връзка с реализацията на сделки с крайни
клиенти са физически издавани от ответника, като същите носят неговите
идентификационните данни, като за извършените плащания в брой са издавани
фискални бонове от ответника но от името и от ЕКАПФ на ищеца. Спецификата на
тези отношения се установява и от представените доказателства, в частност
фактура № 49000000195/30.04.2013 на стойност 441,72 лева с ДДС и по ф-ра №
49000000191/28.02.2013 г. на стойност 514,73 лева с ДДС. И двете фактури са
издадени на ответника за получени от него стоки като краен клиент от името и за
сметка на ищеца. Посочените фактури са изготвени от законния представител на
дистрибутора, който ги е получил от името на получателя, като и двете носят
подписа на законния представител на ответника като съставител и получател.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове дружеството –
ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание
/договор за дистрибуторство/ и в претендирания размер. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват
или унищожават спорното
право в т.ч. и възражението му за изтекла погасителна давност.
По делото е прието ч.гр.д. № 1213/2018 г. по описа
на ЧРС, видно от което по делото е издадена заповед за изпълнение, ответникът е
подал възражение срещу заповедта в срок, което е обусловило и правния интерес
от предявяване на настоящия иск от ищеца по делото. Исковете се явяват
допустими и следва да се разгледат по същество.
Видно от
представените по делото писмени документи /от л.7 до л.139 от делото/ паричните
отношения между страните, възникнали по повод изпълнението на договора за
дистрибуторство са уредени, но от дейността на дистрибутора са останали
невърнати общо 29 бр. ***в които той е ***предоставяйки ги на крайни клиенти
срещу задължението същите да бъдат върнати за понататъшно използване. Същите са
били предоставени на ответника в качеството му на ***т.е. ответника ги е
получавал и отчитал от името и за сметка на ищеца на крайните клиенти, а е
отчитал движението им на ищеца в качеството му на страна по ***Във връзка с
прекратяване на договора за дистрибуция страните е следвало да си предадат,
както стоковите наличности, в това число наличните стоманени бутилки за ******Съгласно
т. 9.4. от Договора ответника е следвало да предаде незабавно след обявяване на
договора за прекратен, всички складови наличности, касови наличности, ЕКАФП и
пр. В Анекса от 25.04.2013 г., с който договора е прекратен, страните са
договорили в т. 2, на основание т. 9.4. от Договора, че ответника ***наличности.
Отделно от това в т. 3 от Анекса страните са ***с подписването на
приемо-предавателен протокол. Такъв не е бил съставен, а твърдяното се
установява от назначената и приета по делото СИЕ, според която всички ***поставени
върху тях. Контрола върху ***който чрез баркодово засичане отчитал предадените
и приети бутилки. Във всяка товарителница се отразявали предаваните бутилки. От
заключението на СИЕ се установява, че никакви записвания и въвеждания на ръка
не се отразяват, като всички въвеждания се извършват автоматично след прочитане
на съответния баркод от баркодчетци свързани със системата на ищеца ползваща
специализирания софтуер по мобилна връзка. След рекапитулация на погасяване на
насрещните задължения на страните по прекратения Договор за дистрибуция, ищеца
установява, че размера на задълженията по извършени доставки на ответника е на
обща стойност 956.45 лева с включен ДДС,
размер на получен депозит в размер на 170.00 лева или общо 1126, 45 лв. При
извършена инвентаризация на бутилките предоставени на ответника за
осъществяване н дейността му и връщане в периода на действие на договора, както
и след това в продължителен период от време се установява, че към февруари 2016
г. броя на невърнатите бутилки е 29. Стойността на всяка една е равна на
разходите по закупуването и доставката им до складовете на ищеца или общо
стойността име е 11 600 лева. Стойността на липсващите бутилки е равна на
необходимите разходи, които следва да направи ищеца, за да бъдат заместени
невърнатите бутилки. С Покана за плащане
на неплатените фактури и връщане на невърнатите стоманени бутилки е изпратена
на ответника нотариална покана, която окончателно е връчена от Нотариус № 023 с
район на действие РС Червен бряг на 25.08.2016 г. Това е датата, от която сумите по двете фактури и депозита,
както и вземането за стойността на невърнатите бутилки са станали изискуеми и
от която дата ответника е в забава. Представените като доказателства фактура за
закупуване на стоманени бутилки за технически газове и ЧМР за доставката им са
съставени за осъществена доставка на нови бутилки от производител в ЕС. До
депозиране на поканата до ответника за предаването на невърнатите бутилки,
ищеца не е компенсирал липсата им от същия вид и обем с покупка на нови такива.
Към датата, на която ищеца е извършил покупките на нови бутилки от същия вид и
обем за компенсиране на задържаните от ответника, международната цена на
бутилките е била посочената във фактурата. Последното определя основателност и
доказаност на иска по своето основание и размер.
По отношение възражението на настъпила погасителна
давност:
Погасителната давност за правото на иск на
основание чл. 114, ал. 2 ЗЗД, започва да тече от настъпване на изискуемостта.
Безспорно изискуемостта настъпва от установяване на размера на задълженията по
размер. Доколкото това не е извършено със съставянето на приемо – предавателен
протокол по смисъла на т. 3 от Анекса за прекратяване на Договора от 25.04.2013
г. данните за съставянето, на който протокол са се намирали у ответника,
изискуемостта е настъпила след поканата (доколкото срок за изпълнението не е
уговарян преди това) връчена чрез нотариална покана. Следва да се има предвид ,
че с исковата молба не се претендира връщане на бутилки, а тяхната
равностойност, която претенция е формирана като стойност, т.е. е възникналото
вземане на ищеца за тази стойност е след получаване на поканата от 25.08.2016
г. Към датата на предявяване на заявлението чл. 410, във връзка с чл. 422, ал.
1 ГПК давностния срок по чл. 110 от ЗЗД не е изтекъл.
Доколкото се установява вземането за главница да
не е погасено по давност и същото в претендирания размер да не е платено нито
към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, нито
към датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство, то и
искът за признаване на дължимостта на главницата следва да се уважи, като
основателен и доказан. Главницата е за лихвоносно вземане и съответно следва да
се уважи и искането за присъждане на законна лихва.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да
се присъдят направените по делото разноски. Следва да се съобразят и
направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното производство,
доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е отразено, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за
разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл.
422 ГПК. Предвидено е, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска.
Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК от който се установява, че се претендира общ размер на разноски от
1 613,73 лв., разпределени, както следва: заплатена държавна такса в
размер от общо 259,73 лв., 1104.00 лв. – адвокатско възнаграждение, 250.00 лв. депозит
за вещо лице и 266.51 лв. направени разноски в заповедното производство. От
така изложеното следва, че общият размер на признатите от съда разноски,
направени от ищеца е 1 880,24 лв. С оглед изхода на спора и съобразно уважения
изцяло иск в полза на ищеца следва да се
присъди сума в общ размер на 1 880,24 лв.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на *** със седалище и адрес на управление: ***представлявано от Р.Д.Ц., че вземането на ***, *** ***за сумата 12 986.05 лв, ведно със законната
лихва считано от 07.12.2018 г., както
и направени разноски в Заповедното производство по ЧГр.д.№ 1213 по описа на съда за 2018 г., в размер на 266.51 лв., за което
е издадена Заповед за изпълнение № 745 от 07.12.2018 г. по ЧГр.д.№ 1213 по описа на съда за 2018 г. СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК на *** със седалище и адрес на управление: ***представлявано от Р.Д.Ц. да ЗАПЛАТИ на ***, *** ***направените по делото разноски в размер на 1 613,73
лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: