РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 847
гр. Пловдив, 12 май 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на дванадесети април през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 555 по описа
за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
2. Ищецът Н.С.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат С.К.,*** да бъде осъдена да му заплати обезщетение
за имуществени вреди, претърпени от него в резултат на незаконосъобразен административен акт от 10.09.2021 г. - принудителна административна мярка (ПАМ) „преместване на паркирано пътно
превозно средство” по чл. 171, т. 5, буква „б“ от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), отменен по съответния ред с влязло в законна сила съдебно
решение (постановено по адм. дело № 2496/21 г. по описа на
Административен съда Пловдив), както следва: 61,20 лева - обезщетение за имуществените вреди,
изразяващи се в заплащане на посочената сума от ищеца за репатриране (60 лв.) и
за престой (1,20 лв.) на
наказателния паркинг на ОП „Паркиране и репатриране“ на автомобила обект
на отменената ПАМ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 28.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски по настоящото дело.
3. Ответникът Община Пловдив чрез процесуалния си представител в отговор на исковата молба, счита иска за неоснователен, поради което моли същият
да бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на Община Пловдив. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
4. Представителят на Окръжна
Прокуратура – Пловдив дава заключение, че исковите са основателни.
ІІ. За фактите:
5. Административният акт, в резултат
на който се твърди, че са настъпили неимуществени вреди за ищеца е Принудителна
административна мярка (ПАМ) „преместване на
паркирано пътно превозно средство” от 10.09.2021 г., наложена от служител на ответника на основание чл.
168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП по отношение на лек автомобил БМВ Х3 с
рег. № ***, собственост на Н.С.П.. Ищецът е оспорил
наложената му ПАМ пред Административен съд - Пловдив, във връзка с което е
образувано адм. дело № 2496 по описа за 2021 г. на същия съд. Последното е
приключило с постановяване на Решение № 97/18.01.2022 г., с което процесната
ПАМ е отменена. Решението на административния съд не е обжалвано и влязло в
законна сила на 18.02.2022 г.
По настоящото дело от страна на
ищеца – Н.П. са представени заверени копия на фискални боне
издадени от ответника, за сумата от 60,00 лв. за репатриране и сумата от 1,20
лв. за престой (лист 12).
III. За правото:
6. Съгласно чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по
реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената
отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
7. За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно
определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието
или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна
дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
8. Първото условие за
допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред. По делото няма спор, че Принудителна административна мярка „преместване на паркирано
пътно превозно средство” от 10.09.2021 г., наложена от служител на ответника на
основание чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП по отношение на лек
автомобил БМВ Х3 с рег. № ***,
собственост на Н.С.П., е отменена по съответния ред, а именно с Решение
№ 97/18.01.2022 г.
постановено по адм. дело № 2496/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, влязло
в законна сила на 18.02.2022 г. При това
положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия
състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за
противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен
административен акт.
9. Относно втория и третия елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, уредена в чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, а именно настъпила
вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, е необходимо да се
съобрази следното:
От данните по делото по несъмнен начин
се установява, че в случая, горните материални предпоставки по отношение на
претендираното обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, са налице - принудителната административна мярка,
каза се, е отменена със съдебен акт, налице е и настъпил вредоносен резултат,
представляващ заплащане на сумата в размер на 61,20 лв. от П. на Общинско
предприятие „Паркиране и репатриране“ – Пловдив за преместването на автомобила и
за отговорното пазене на същия, за което по делото са представени заверени
копия на фискални боне съответно за сумата от 60,00 лв. (за репатриране) и за
сумата от 1,20 лв. (за престой), налице е също така и причинна връзка между
разпоредения административен акт и настъпилата вреда, тъй като ако
принудителната административна мярка не би била наложена, ищецът не би заплатил
събраната такса за освобождаване на автомобила. Следователно искът се явява
доказан както по основание, така и по размер.
10. При това положение
основателна се явява и претенцията на ищеца обезщетението да се присъди ведно
със законната лихва, считано от 28.02.2022 г. (датата на подаване на
исковата молба) до окончателното изплащане на сумата.
IV. За разноските:
11. С оглед изхода на
спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на 310 лв., в
това число 10 лв. заплатена държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран,
Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Н.С.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди в размер на 61,20 лв., ведно със законната
лихва считано от 28.02.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, представляваща заплатени разходи за репатриране (60 лв.) и за престой
на паркинг (1,20 лв.), в резултат на незаконосъобразен
административен акт от 10.09.2021 г. - принудителна
административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство” по чл.
171, т. 5, буква „б“ от Закона за движение по пътищата, отменен по съответния
ред с влязло в законна сила съдебно решение (постановено по адм.
дело № 2496/21 г. по описа на Административен съда Пловдив).
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Н.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 310 лв., представляваща направените по
делото разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: