Р Е Ш
Е Н И
Е
№184
03.05.2022г. гр. Стара Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседА.е на петнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
при секретар Ива Атанасова
и с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева административно дело №55
по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК вр. с чл.128 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „ИЦО-АУТО 1“ ООД ЕИК,
представлявано в съдебното производство от редовно упълномощен адвокат против
Ревизионен акт № Р-16001621003066-091-001/11.10.2021г., издаден от П.Д.С.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и А.Н.Б.на длъжност
главен инспектор по приходите –ръководител на ревизията, потвърден изцяло с
Решение №662/23.12.2021г на директор дирекция „ОДОП“ Пловдив. С РА са
определени задължения за корпоративен данък за 2018г по ЗКПО в размер на
2 183.49лв и лихви 561.08лв и задължения за корпоративен данък за 2019г по
ЗКПО в размер на 3 929.97лв и лихви в размер на 510.94лв.
Решението е постановено на 23.12.20121г, а
жалбата е подадена на 25.10.2021г, но 60-дневния срок за произнасяне тече след
изтичане на 7 дни за представяне на преписката пред решаващия орган, което се е
случило на 02.11.2021г. Следователно решението е постановено на 51-вия ден, в
рамките на законоустановения срок от 60
дни и не е налице мълчаливо потвърждаване на обжалвА.я
РА, както се твърди в жалбата.
С жалбата се оспорва верността на фактическите
и правни изводи, на оргА.те по приходите, посочени в
РД, неразделна част от РА, относно цената, на която РЛ е продало в рамките на
търговската си дейност моторни превозни средства – употребявА.,
по следните фактури №164/07.10.2019г, №143/ без дата и година, но с касов бон
за платена цена по фактурата в размер на 2 900лв на 20.08.2019г, №101/29.05.2019г,
№171/23.10.2019г, №29/26.11.2018г, №30/12.12.2018г и №32/14.12.2018г, като е
прието, че действителната цена е по-висока, включва и предадените в брой суми,
съгласно писмени обяснения на купувачите и съответно преведени по банков път
пари с основА.е „покупка на автомобил“, които са
правно квалифицирА. като укрити приходи и данни по
смисъла на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК. В жалбата се твърди, че се касае за
погрешно издаване на касов бон от монтираното и действащо в търговския обект
фискално устройство за сумите, които са платени по банков път и посочени във
фактурите, а за случаите, в които не са превеждА. по
банков път пари, а са взети предвид писмените обяснения на третите лица, се
поддържа, че тези писмени обяснения не могат да опровергаят съдържА.ето
на договорите за покупко-продажба на автомобилите, в които е посочена цената,
за която стрА.те са постигнали съгласие. Твърди, се
че протоколите за присъединяване на събрА. в хода на
ПУФО и на първата ревизия писмени доказателства нямат нужното съдържА.е, тъй като не изброяват конкретните документи,
които се приобщават към преписката. Следователно протоколите не доказват
извършени от ревизиращия екип годни действия по събиране на документи и
последните не следва да бъдат ценени като доказателства по делото. Счита за
противоречи изводите на оргА.те по приходите относно
редовността на счетоводството и за нелогични изисквА.ята
за сторниране на сумите, които погрешно са отразени в паметта на ФУ като
платени в брой, тъй като грешката е открита едва в хода на ревизията. Поддържа,
че е налице грешка при издаване на фискален бон за сумите платени по банков
път, която се дължи на указА.я на счетоводителя.
Доводи относно установени фактури за продажби на МПС, които не са намерили
счетоводно отражение в сметка 702 или са осчетоводени с нулева стойност,
съгласно представеното при извършена
ПУФО извлечение от тази сметка, не са изложени в жалбата, освен оплаквА.ята, че протокола за приобщаване на доказателствата
събрА. входа на ПУФО и на първата ревизия е негоден
да удостовери редовно извършени процесуални действия от оргА.те
по приходите. В хода на ревизията е представено ново извлечение от сметка 702,
в което изброените на стрА.ца 7 от РД / стр.50 по
делото/ не осчетоводена фактура един
брой и четири броя фактури с нулева стойност, са осчетоводени съгласно
вписаната в тези фактури цена. Не са изложени доводи в жалбата и против
констатациите и правните изводи за фактури за разходи, които при формиране на
данъчния резултат в подадените ГДД са намерили отражение, но имат други лица за
получатели и съответни сумите по тях не са признати от оргА.те
по приходите като разход, извършен от РЛ.
Иска от
съда да бъде отменен ревизионния акт в потвърдената и изменената му част като
се присъдят разноските по делото.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител по делото, в представено писмено становище, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Обосновава, че обжалвА.ят Ревизионен акт е правилен и законосъобразен,
като изцяло поддържа изложените в тази връзка съображения в потвърждаващото
ревизионния акт решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на събрА.те по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор: Жалбата е подадена срещу Ревизионен акт, който е
издаден в хода на повторно извършена ревизия, и потвърден изцяло при задължителния
административен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С решение №283/21.05.2021г на директор
дирекция „ОДОП“ е отменен РА №Р-16002420004735-091-001/02.03.2021г в частта му
относно допълнително начислен данък по ЗКПО за 2018г и 2019г като е върната
преписката на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия за издаване на
нов РА на дружеството при спазване на указА.ята,
дадени в решението, които ще бъдат обсъдени по-долу. Със Заповед
№Р-16001621003066-020-001/28.05.2021г, връчена на 07.06.2021г, Петър Стоев на
длъжност Началник сектор, възлага ревизия на дружеството за Корпоративен данък
за периода от 29.08.2018г до 31.12.2019г – същия като първата ревизия, която е
възложена от Петър Стоев със Заповед от 05.08.2020г / стр.96, том І/ като
определя оргА.те по приходите, които да я извършат.
Ревизията е следвало да бъде извършена в срок до три месеца, считано от 07.06.2021г
тоест до 07.09.2021г. На 21.09.2021 в рамките на 14-дневен срок е съставен
ревизионния доклад от посочените в заповедта за възлагане оргА.
по приходите – А.Б.ръководител на ревизията и Росица Й.ова главен инспектор по приходите. РА е издаден на
11.10.2021г и е подписан от ръководителя на ревизията и възложилия ревизията оргА. по приходите. Със Заповед №РД-09-2433/16.12.2019г
Директора на ТД НАП Пловдив е определил началниците на сектор Ревизии в град
Пловдив, Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали да издават
заповеди за възлагане на ревизии, включително и в случаите на връщане на
преписките за издаване на нови ревизионни актове на основА.е
чл.155 ал.4 от ДОПК, какъвто е настоящия случай. Към заповедта има Приложение
№1, на ред 14-ти от което е посочен П.Д.С.като
Началник сектор „Ревизии“ с изнесено работно място в град Кърджали, поради
което издадения РА е валиден административен акт – издаден е от компетентния
орган по приходите, който е възложил ревизията на дружеството. Само за пълнота
– допуснати в хода на производството нарушения, като извършено изземване на
преписката с Решение №Р-16002420004735-098-001/25.09.2020г постановено от
органа, възложил ревизията, няма правно значение за валидността и законосъобразността
на оспорения ревизионен акт, издаден в условията на чл.155 ал.4 от ДОПК, тъй
като въпроса е решен от оргА.те по приходите, които
са определени със Заповедта за възлагане на ревизия от 28.05.2021г. Смисъла на
чл.155 ал.4 от ДОПК е да се отстранят допуснати нарушения на процесуалния
закон, довели до материална незаконосъобразност или нищожност на издаден
ревизионен акт, които могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на въпроса
за наличието на данъчни задължения и осигурителни вноски. След като целта на
правната норма на чл.155 ал.4 от ДОПК е да бъдат отстранени допуснати
съществени процесуални нарушения, които са отстрА.ми,
то се налага правния извод, че изцяло ирелеванти са
действията и бездействията с процесуално значение, които са подготвили
издаването на отменения ревизионен акт. РА и подготвилите неговото издаване
документи, подписА. с валиден електронен подпис и
няма основА.е за правно заключение, че при новото
разглеждане на преписката са допуснати процесуални нарушения, нито е основателно
оплакването, че не са спазени указА.я на решаващия
орган, които са касаели обсъждане на доказателствата относно възприети укрити
приходи в размер на 11000лв по фактура №29/26.11.2018г с получател К.и неправилно приложение на материалния закон при
определяне на данъчната основа по ЗКПО, а именно да се вземат предвид отчетните
стойности тоест разходите по придобиване на продадени МПС по петте не
осчетоводени фактури, след което да се определи правилно данъчната основа за
2018 и 2019г, спрямо която да се приложи 10% ставка и да се изчисли размера на
допълнително дължимия данък по ЗКПО.
По делото се установяват следните факти:
„ИЦО –АУТО 1“ ООД е извършило продажби на моторни превозни средства, съгласно
следните фактури, взети предвид от ревизиращия екип – фактура №164/07.10.2019г
с получател И.О.К. за сумата от 1500лв / МПС БМВ Х3 лек, употребяван/,
приложена на стр. 128, том.ІІ. На стр.126, гръб са
приложени писмените обяснения на К., дадени в хода на насрещната проверка,
съгласно Протокол от 08.10.2020г. В писмените си обяснения К. заявява, че на
-7.10.2019г е закупил от ИЦО АУТО 1 ООД лек автомобил БМВ с посочена идентична
рама в обясненията и фактурата срещу сумата от 8000лв, платени в брой, която
цена е било обявена в обява за продажба на лекия автомобил. К. твърди, че
сумата от 8000лв не съвпада с посочената във фактурата цена от 1500лв. Парите в
размер на 8000лв са заплатени в брой.
Към писмените обяснения прилага обява – стр. 129 по делото, за продажба лек автомобил
БМВ Х3, година 2005г, кубатура 3.0,
мощност 204 конски сили, копие на талон част І с дата първа регистрация 2004г,
кубатура / обороти на двигателя 3000 тоест същата кубатура като в обявата/, но
с различна мощност от 150 к.с. В тази връзка жалбоподателя
е направил възражение, че приложената обява от К. не обявява продажба на МПС,
идентифицирано в контролния талон част І. Съдът не приема този аргумент, тъй
като информацията в обявата относно годината на производство – 2005г, при първа
регистрация през 2004г, както и мощността от 204кс, спрямо удостоверена от
талона 150кс, не означава, че купувача умишлено представя не достоверна
информация. Напротив достоверността на обявата се разколебава от данните в
официалния документ талон за регистрация част І, чиято рама съвпада с
посочената във фактурата, както и всички други за данни за лек автомобил БМВ
Х3, посочени в обявата, освен датата на производство и мощността. В писмените
обяснения се потвърждава, че при извършване на продажбата е съставен на писмен договор, касов бон с посочен номер
311/07.10.2019г за сумата от 1500лв,
както и фактурата. Във фактурата е посочен начин на плащане – в брой, което
обяснява издаването на касов бон. Няма факти, които да разколебават верността
на писмените обяснения, изискА. от трети лица за
установяване действителната цена на сделката. Следва да се каже, че основен
принцип на финансово правните отношения е тяхната без обектност,
при което без да се влияе на валидността на гражданско правната сделка, оргА.те по приходите могат за целите на данъчното облагане
да приемат друга стойност на продажбата, установена по реда и със средствата на
ДОПК.
С
фактура №143 без дата, но с касов бон от 20.08.2019г /136, 136 гръб том ІІ/,
ИЦО АУТО 1 ЕООД продава на И.И.И.лек автомобил Ф.срещу сума по фактурата от 2900лв. Извършена му е
насрещна проверка с протокол от 21.09.2020,/ стр. 134 том ІІ/, в хода на която
са приети следните писмени обяснения: Закупил е автомобил на 20.08.2019г Ф., за
което са му издадени фактура и касов бон, които прилага в копия, като реално
при покупката твърди, че е заплатил 4900лв, а по фактурата стойността на
автомобила е 2900лв. Плащането е извършено в брой. Възражението на РЛ, че към
преписката не е приложено писмено обяснения от лицето, за което се твърди, че е
посочило сума, различна от тази в издадената му фактура е явно неоснователно,
тъй като на стр. 136, том ІІ по делото са приложени писмени обяснения – подписА. с изписване на две имена и подпис и ЕГН,
включително удостоверително изявление на приходната администрация / печат с вх.
номер и дата/, за датата на тяхното приемане.
На стр. 132-гръб, том ІІ е наличен Протокола от 21.020г за извършена
насрещна проверка на Илия Илиев, в който са възпроизведени неговите писмени обяснения,
с което са и приобщени и ценени като доказателствата в ревизионното
производство.
С фактура №101/29.05.2019г дружеството продава
на Г.Д.Д. лек автомобил Ф. с посочена цена 3 850лв, като в изпълнение на
искането за извършване на насрещна проверка са представени писмени обяснения
/стр146 гръб том ІІ/, според които автомобилът е закупен на посочената във
фактурата дата, срещу сумата от 6 000лв, заплатени в брой в деня на
покупката, която не съвпада със сумата посочена във фактурата и фискалния бон,
с които Д.разполага и прилага техни копия – стр. 147
гръб, том ІІ по делото. Писмените обяснения са приобщени и ценени с протокол от
14.09.2020г, приложен на стр. 143, том ІІ по делото. Възражението, че липсват
обяснения на Д.поради посоченото до тук не отговаря
на обективната истина.
С фактура №171/23.10.2019г дружеството продава
на Г.Г. Ф. 5 срещу вписана сума от 1500лв. В представените две писмени
обяснения от Г./ стр. 149 гръб и 150 гръб том ІІ, подадени по електронен път/
приети на 14.09.2020г и на 15.09.2020г, купувача сочи, че на 21.10.2019г е
посетил търговския обект, като е огледал и харесал автомобила, на който е имало
лист със цена от 7 000лв, но е договорена цена от цена от 6 400лв,
като е дал аванс от 200лв на 21.10.2019г, за което е съставен писмен документ,
но не го е запазил. На 23.10.2019г в двора на КАТ Стара Загора е бил паркиран
продажния автомобил близо до канала за
поставяне на регистрационните номера. Купувачът е бил със съпругата си, а
управителя на РЛ – С. е бил там преди тях. На това място и на тази дата
купувачът Г.му предава остатъка от договорената цена
в брой, като С. изброява сумата, чрез отделяне само на края от всяка банкнота –
това подробно обяснение сочи, че Г.си спомня
подробности за начина на извършване на продажбата, включително преговорите по
постигане на крайната цена, което сочи на достоверност на неговите обяснения. С.
е дал договор, фактура без дата и касов бон за плащане в брой на сума от
1500лв. Съобщил, че очаква друг клиент, който ще купува автомобил на място от
търговския му обект и веднага си тръгнал – „изчезна от погледна ни за секунди“.
Г.се притеснил от поведението на С., което възприел
като бягство и веднага отишъл да огледа купения автомобил. Огледал купето,
отворил багажника, включително двигателя, но всичко изглеждало нормално. Едва,
когато в КАТ му поискали документите за покупката го попитали за що не е
подписал договор за продажба и тогава се вгледал внимателно и видял, че
навсякъде е отразена цена от 1500лв цифром и словом, при което замълчал. Не
може да докаже, че е платил 6400, защото свидетеля на плащането е само
съпругата му, която не е броила банкнотите, но е подал сигнал в НАП.
С фактура №29/26.11.2018г на стойност 10 000лв
дружеството продава на Н.Д.К. лек автомобил Т.4, в която е посочено, че
плащането се извършва в брой, за което е издаден и касов бон. В писмен отговор
на стр. 122 /гръб/ подаден по електронен път, купувача твърди, че на същата
дата по банков път по сметка на дружеството / стр.111 гръб/ превежда сумата от
11 000лв, каквато им е уговорката с продавача. Следователно цената от
10 000лв, посочена във фактурата и заплатена в брой, съгласно уговорката
по същата фактура не е окончателната и действителна продажна цена. За покупката
е получил касов бон към договора и фактурата, който е за сумата от
10 000лв. посочена във фактурата като заплатена в брой, поради което е
издаден и касов бон, не е крайната цена, тъй като съгласно уговорка, не
присъстваща в договора и фактурата, купувача К. превежда допълнително
11 000лв по банков път по лична сметка на управителя на дружеството
–продавач „каквато ни е уговорката за покупката на автомобила“. Тук е мястото
да се каже, че няма доказателства, нито твърдения между управителя на РЛ в
лично качество и като продавач от една страна, а К. като купувач от друга
страна, да е постигната уговорка за покупко-продажба на друг автомобил. Пише си
ясно в писмените обяснения, че сумата от 11 000лв се превежда съгласно
уговорката им за покупката на автомобила. Този извод се потвърждава от
уговорката по фактурата за плащане в брой на 10 000лв с издаден в
потвърждение на плащането касов бон и от обяснението за извършено плащане по
банков път на сума от 11 000лв, съгласно „каквото ни е уговорката за
покупката на автомобила“. Уговорката е лично с управителя на дружеството и по
неговата лична сметка се превеждат още 11 000лв за покупката на автомобил,
който е продаден и придобит от дружеството. Следващ факт, който доказва тази
обективна истина е основА.ето за плащане посочено в
платежното нареждане - „покупка на автомобил“. Следват отрицателни факти, че
нито сумата от 10 000лв платена в брой се сторнира, нито се връща сумата
от 11 000лв, за която управителя на РЛ твърди, че е първоначално обявената
цена, която е намалена към датата на сделката на 10 000лв, което
противоречи на довода по жалбата, че се касае само и единствено за плащане по
банков път на една сума –в случая се поддържа да е тази от 10 000лв по
фактурата, а грешно платената от 11 000лв няма твърдение от купувача да е
грешна, нито да му е върната, нито поне разликата над 10 000лв сума до
11 000лв, а именно от 1 000лв да е доказано върната на Кършалъков. В неговите
писмените обяснения той не пише, че е превел погрешно 11 000лв вместо
10 000лв, а че е изпълнил съгласно уговорката за покупката на автомобила
задължението си като купувач да плати реално уговорената между стрА.те цена. Следователно факта, че на управителя на
дружеството по личната му сметка се превежда сумата от 11 000лв, не
изключва, а потвърждава извода, че се касае за стойност на сделката от
21 000лв. и съответно извода на оргА.те по
приходите в РД, че е укрит приход от 11 000лв е обоснован и верен. В този
смисъл те са изложили доводи в РД като са сравнили обясненията на С., на К.и отрицателните факти по липса на връщане на сумата от
11 000лв. Автомобила по фактурата е
закупен от дружеството, като няма данни този автомобил да е лична собственост
на управителя и в писмените си обяснения К.потвърждава,
че превода е съгласно уговорката с управителя. Няма грешка и при издаването на
касови бонове, тъй като във фактурите, описА. до тук
навсякъде е вписано плащане в брой, и следователно грешка, предизвикана от
предоверяване в съветите на счетоводителя няма. Съветите на счетоводителя са
верни спрямо волята на стрА.те по сделката да
прикрият истинската й цена – пише се плащане в брой на сумата по фактурата и се
издава документ за доказване извършване на плащането й, като съответно за
разликата, която по волята на стрА.те се превежда по
банков път, купувача се снабдява и с документ за това допълнително плащане,
чието основА.е е същото – покупка на автомобил, във
всички коментирА. процесни случаи, при това сумите по
касовите бонове и по платежните документи са различни. Те не се дублират, за да
се приеме тезата, че касовия бон излишно и грешно е издаден. За сделките по описА.те фактури по-горе преди тази на К., се издава касов
бон за сумата посочена във фактурата, а за разликата не се издава документ, с
което и купувачите са съгласни, след като доплащат в брой, и този факт
потвърждават в писмени обяснения. Следователно от волята на стрА.те
зависи дали купувача ще има документ за разликата до действително уговорената
покупна цена или не. Сравнението между
сделките, при които лицата нямат документ за доплащането, и сделките, сключени с К., със съпругата на С. –
А. С., и с предмет продажба на автомобил на дружеството, управлявано от С.
сочи, че когато купувача държи да има документ за всички платени суми, то
тогава за разликата между касовия бон и действителната цена се плаща по банков
път и се снабдява купувача с документ, в който е посочил основА.ето
„покупка на автомобил“, така и при продажбата на два автомобила на лице, което
е установено обичайно в Република Гърция, които случаи ще се обсъдят по-долу.
Извода от изложеното до тук е, че при сделката с К., С.а,
БАГС ТРЕЙД 18 ООД с управител съпруга й С. и по сделки с фактури №30 и 32 от
12.12.2018г и 14.12.2018г с физическо лице, е наличен и документ за плащане на
разликата между посочената във фактурата и действителната цена, докато за
предходните описА. фактури, за доплатената разлика в брой,
липсва писмен платежен документ. Тази разлика в обстоятелствата по сключване на
сделки с обявена симулативна спрямо оргА.те по
приходите цена, е обусловена от волята на купувачите да се снабдят с документ
за всички платени от тях суми. Съответно ако желаят такъв документ ще следва да
преведат разликата до действително уговорената цена по банков път и така да си
осигурят доказателството, че са платили в повече от обявената във фактурата и
платената според касов бон в брой, цена по фактурата и писмения договор.
Причината за издаване на касов бон е една единствена – вписване във фактурата,
че посочената в нея цена е платена в брой, а това изисква издаване на касов
бон. Би било вярно възражението за грешка при
издаване на касов бон за извършено плащане по банков път, ако във фактурата бе
посочено плащане по банков път и едновременно наличните платежни документи са
за същата сума, която е посочена във фактурата тоест да са налични
удостоверителни платежни документи за извършено по този начин плащане на
обявената по фактурата цена, но няма нито едно такова съвпадение, нито дори индиция за такава грешка в писмените обяснения и
документите за извършени плащА.я. Напротив, не всички
фактури съдържат начин на плащане „ в брой“, а само тези, по които е издаден
касов бон, а фактурата на С. няма начин на плащане изобщо и не е издаден касов
бон, а С. е предпочел да има документ за платената действително и по банков път
цена и съответно го няма твърдяното от РЛ дублиране на документи за едно и също
плащане по своето основА.е и размер. В тази връзка и
поради това, че никой не е длъжен да уличава себе си в правонарушение, К.не заявява каква е крайната цена по сделката, точно както
и С. не признава, че сумата за П. 1007 е 5000лв, като за разликата между
посочената по фактурата и платена по банков път цена визира такса доставка от
2 700лв, за каквато уговорка липсват данни. К. недвусмислено обявява, че
плаща по банков път 11 000лв по лична сметка на управителя на РЛ, съгласно
уговорката му с него, и не сочи нито действителна цена, нито, че има грешка
относно платената в брой сума от 10 000лв, съответно промяна на цената по
време на преговори, както е твърдял С.. Никой не е длъжен да уличава себе си в
нарушение на закона и в действия по укриване на дължими данъци, още повече, че
разходите – местни данъци и такси по придобиването на едно МПС зависят и от
посочената цена, така че интереса на стрА.те по
сделката е бил взаимен. Тук е мястото да се посочи, че указА.ята
дадени в Решение № 283/21.05.21г на Решаващия орган за отмяна на предходния РА
в частта му с идентичен предмет – данъчна основа по ЗКПО за 2018г и 2019г са
били следните и те са изпълнени: За 2018г да се анализират представените
доказателства и да се прецени може ли въз основа на тях да се приеме, че са
налице данни за укрити приходи от ревизираното дружество с оглед точно на
факта, че К.превежда сумата от 11 000лв по лична
сметка на управителя на дружеството –продавач, като избягва и не дава отговор
на въпроса колко е реалната покупка цена, сочи само защо е платил 11 000лв
по банков и по лична сметка на управителя С.. Ясно и конкретно отговаря само на
този въпрос. УказА.ята на решаващия орган са били
именно в тази насока, да се изследва защо К.превежда
11 000лв по лична сметка на управителя на РЛ – „според личната им уговорка“
и затова посочва като основА.е „покупка на
автомобил“, а на кой-този, който е посочен във фактурата, и това е връзката
между фактите, които решаващия орган е искал да се проверяват отново. Мотиви за
укрит приход от 11 000лв се съдържат в РД, в който се прави съпоставка на
обясненията на управителя на РЛ и купувача К., които са противоречиви по
отношение на уговорката за плащане по банков път на сумата от 11 000лв.
Купувача твърди, че е изпълнил точно тази уговорка по покупната цена на
автомобила, а продавача твърди, че първоначално това е била цената, която била
впоследствие намалена на 10 000лв. ПлащА.ята са
извършени на датата на договора и фактурата, различни по размер и съгласно
уговорката за превод на допълнителна сума от 11 000лв по лична сметка на управителя.
Тези доводи присъстват в РД и с това са изпълнени указА.ята
за доказване на обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК.
С фактура №75/27.03.2019г дружеството продава
на А. К. С. лек автомобил П. 1007 за сумата от 2 300лв, без отбелязан
начин на плащане на тази сума, но срещу издаден касов бон от същата дата. По
банкова сметка *** с посочено основА.е закупуване на автомобил, наредена от Й.Д.С. –
съпруг на А. С. / 141 гръб, том ІІ/. Според обяснението на С. на 27.03.2019г и
представените документи, съпругата му купува автомобила – Пежо 1007 на стойност
2 300лв, а неговото дружество БАГС ТРЕЙД 18 ООД купува Р. на стойност
10 500лв. с фактура №76/28.03.2019г. Според обясненията на съпрузите, за
Пежо 1007г е заплатена комисионна за доставка от 2 700лв., като няма фактура, няма и
документ, удостоверяващ уговорка за доставка и съответна цена за изпълнение на
тази поръчка. За покупката на П. 1007 и
за таксата доставка се твърди от третото лице купувач, че е издадена една фактура,
но на стойност 2 300лв, и касов бон за плащане в брой, но двете суми
2 300лв плюс 2 700лв са платени на дружеството продавача с посочения
банков превод от 27.03.2019г на сумата общо от 5000лв. Съответно оргА.те по приходите правилно приемат за укрита сумата от
2 700лв – така наречената такса за доставка, без да умножават по две
еднократно заплатената по банков път сума от 2 300лв, независимо, че е
издаден и касов бон, като единствено в този случай може и оргА.те
по приходите са приели, че плащането на сумата от 2 300лв е веднъж и не го
включват в стойността на укритите приходи. ОргА.те по
приходите считат, че е налице укрит приход от 2 700лв и този извод е
обоснован и съответства на обективната истина, тъй като доказателства за
комисионна за доставка на този автомобил не са представени – няма фактура за
тази сума с посочено основА.е, нито договор за
поръчка. Управителя на РЛ не се спомня причината за това плащане, но главното
е, че и в платежното нареждане за сумата от 5 000лв, е посочено като основА.е само договора за „покупка на автомобил“, без
допълнително да е посочени и такса/цена
за доставката му. Вече се посочи, че третите лица участват в симулативната
уговорка с интерес, който и за тях е наличен и не са длъжни да уличават себе си
в укриване на дължими данъци и такси при прехвърляне на собствеността върху
моторните превозни средства, дори когато същите лица са решили, че следва да
имат документ за извършените към продавача плащА.я и
логично избират единствено другия възможен начина по банков път. Следователно
укрит е доход от 2 700лв. Твърдението на С.и за
един банков превод на сума от 5 000лв за покупка и доставка на П. 1007г
противостоят на тезата на управителя на дружеството, изложена пред съда, че се
касае за объркване на оргА.те по приходите, тъй като
с един общ превод е извършено плащане за покупката на двата автомобила / П.
1007 и купения от търговското дружество Р., но такова объркване на фактите
липсва в РД/. Съгласно обясненията на С. и основА.ето
за банковия превод от 5 000лв – покупка на автомобил, се налага извода, че
тези 5 000лв са платени за единия лек автомобил П. 1007г, на действителна
стойност от 5 000лв, от които 2 700лв не са посочени във фактурата, и
за тях касов бон не е издаден, с което реално се укриват приходи от продажби
като резултат, тъй като нито се издава касов бон за разликата до действително заплатената
цена, нито са декларирА. с ГДД получените суми от
продажби на автомобили по банков път.
БАГС ТРЕЙД 18 ООД на Й. С. купува Р. от
РЛ срещу сумата от 10 500лв, за което е издадена фактура №76/28.03.2019г,
в която е посочено, че цената ще се плати по банков път. Сумата от 10
500лв е платена с платежно нареждане от 28.03.2019г на стр.141 том ІІ по делото
и не е предмет на РА. Няма издаден касов бон към тази фактура, което
потвърждава изложените по-горе изводи по фактите относно причината за издаване
на касови бонове към фактурите, в които е посочено плащане в брой, а в случая
на С. няма и посочен начин на плащане, по причините вече обяснени по-горе-
купувача е искал документ за цялата сума, която ще плати по договора. Впрочем, писменото
платежно нареждане по фактурата за П. 1007 гарантира длъжника по двустранния
договор, в случай на правен интерес от разкриване на симулацията при ангажиране
отговорността на продавача.
С
договори от 14.12.2018г и от 12.12.2018г дружеството продава съответно Ситроен
С3 с вписана сума 3 720лв на купувач – физическо лице с местожителство в
Гърция, и лек автомобил С. за сумата от 6 650лв, като издава фактура № №32/14.12.2018г
/ регистър на сметка 702на стр.345, том ІІ по делото/ и фактура №30/12.12.2018г за продажбата на С. на
Й.М.Ф.. Посочените във фактурите суми са платени в брой, за което са издадени
фискални бонове, видно от Z задача на ФУ,
въведено в експлоатация в търговския обект на датата на продажбата 14.12.2018г,
за генериране на дневен отчет с общ дневен оборот от 7220лв и два броя клиенти. Сумата от 7220лв е
сбор от платените от Фотиос в брой 3 720лв по
фактура №32/14.12.2018г и сумата от 3 500лв по фактура №33/14.12.2018г с
получател Р.Н..
Сумата от 6 650лв по фактура
№30/12.12.2018г е осчетоводена по сметка 702, като е платена в брой, съгласно
фискалната памет на въведеното в експлоатация ФУ в обекта и изпълнена Z задача за съответния ден, като генерирА.я дневен отчет е за сумата от 6 650лв от един
клиент. На 19.12.2018г по банковата сметка в УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК на дружеството
продавач е постъпила сумата от 5 300евро с равностойност от 10 335лв
по курс от 1.9500лева за едно евро, наредена от AZV IGROPULOS MICHIL, която не е осчетоводена като приход по сметка
702. ОсновА.е за извършване на превода е INV 32 AND 30 тоест инвойс
фактури 30 и 32. Следователно верен е извода, че освен плащА.ята
в брой е извършено и плащане по банков път. РЛ – дружеството продавач не
представя писмен отговор на конкретните въпроси поставени с искане от 13.10.2020г
по предходното ревизионно производство, присъединено с Протокол от 12.07.2021,
а именно свързано ли е това плащане с издадените на посоченото във фактурите
лице, в случай, че плащането е по тези две фактури да се посочи на какво се
дължи разликата между общата сума за плащане по двете фактури, която е
10 370лв и банковия превод от 10 335 лева, предвид това, че и в двете
фактури е посочен начин на плащане в брой. Очевидно е, че за тези две фактури
важат изложените по-горе доводи, че сумите, посочени в договорите и фактурите
като цена са уговорка за пред третите лица, които се плащат в брой и постъпилия
приход се отразява във фискалното устройство, а разликата до действително
уговорената цена се плаща или в брой без съответен документ или по банков път.
В случая с фактури №30 и №32 от 12.12.2018г и 14.12.2018г, очевидната причина
за извършено плащане с едно платежно нареждане на разликата до действително
уговорената цена е купуването на два автомобила от едно и също лице, като местожителството
на лицето извън пределите на Република България, а именно в Република Гърция, не
означава, че същото не може да плати в брой дори и на друга дата, като приеме
документ – касов бон за плащане на датите на съставяне на фактурите за посочени
в тях цени, а за разликата до действителното уговорената цена да заплати по
банков път. РЛ твърди, че мястото на пребиваване на купувача в Република Гърция
изключва обективно възможността същото да е извършило плащане в брой на датите
на издаване на фактурите, но с това се опитва да опровергае по недопустимо
начин собственото си изявление в частен диспозитивен в частта за покупката и
свидетелстващ в частта за извършено плащане документ – фактура и касов бон. РЛ
е заявило, че на съответната дата за съответната сума е получило плащане в
брой. В тази връзка оргА.те по приходите са посочили,
че за нито една сума, за която са издадени касови бонове няма извършено
сторниране.
Предвид изложеното по фактите, които
жалбоподателя необосновано твърди, че са негодни като доказателства по делото,
тъй като протоколите за приобщаване на писмените доказателствени средства не
удостоверяват валидно извършени процесуални действия от страна на орА.те по приходите, се налага извода, че презумпцията за
вярност на фактическите констатации на оргА.те по
приходите не е опровергана. Данните, които са подвели под основА.ето
на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК за укрити приходи са подкрепени от представените
фактури, договори за продажби, касови бонове, писмени обяснения, приобщени като
доказателствени средства в хода на ревизионното производство, чрез съставяне на
протоколи, които свидетелстват, че това процесуално действие е извършено. При
определяне на данъчната основа за облагане по ЗКПО оргА.те
по приходите са увеличили резултата с платените по банков път и съответно в
брой суми по извършените продажби с процесните фактури, поради което максимално
вярно е определен и размера на дължимия данък от 10 % по същия закон, като са
изпълнили указА.я на Решаващия орган по отменителното
решение да включат в разходите отчетната стойност на придобиване на пет броя
автомобили през 2019г. Протокол №15488802/01.12.2020г / стр.107/ свидетелства
за присъединяване на доказателства от информационните масиви на НАП и първични
счетоводни документи от счетоводството на РЛ, които са представени за целите на
ревизията от 14.09.2020г до 01.12.2020г, - извършено е присъединяване на
фактури за продажби, документи за придобиване на автомобили, предмет на
последващи продажби, протоколи по ЗДДС, договори за покупко-продажби и протоколи
по чл.90 от ППЗДДС, справки от ИМ на НАП за собствениците на МПС, проверка за Z отчети на фискалното устройство. Да се иска да бъдат описА.
всички фактури за продажби, документи намерени в счетоводството на дружеството,
както и наличната информация в НАП, може да бъде обосновано единствено с
оплакване за извършвА. действия по събиране на
доказателства извън срока на ревизията, но такива не са наведени в случая.
Следващия протокол №П-16002420008529-073-001/10.07.2020г е за извършена
Проверка за установяване на факти и обстоятелства така наречения на кратко
ПУФО, чрез която проверка са установени данни за извършване на ревизията по
особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК и в него подробно са описА.
доказателствата, които са събрА., а впоследствие
приобщени към ревизията с протокола от 01.12.2020г. и в този смисъл
жалбоподателя може да посочи конкретно кое доказателство, на което се позовават
оргА.те по приходите не е приобщено при извършване на
ревизията. Процесуална възможност конкретна е предоставена. Протокол
№1672021/12.07.2021г на стр.435, том ІІ е за присъединяване за целите на
повторната ревизия Протокола за извършена ПУФО, с което конкретика по приетите
документи е напълно установена, в това число са изброени протоколите за
извършване на проверки на третите лица с писмените им обяснения, искА.ята за представяне на документи писмени обяснения от
ЗЛ с дадените отговори от предходното първо ревизионно производство,
включително решението от 283/21.05.2021г на Директор дирекция „ОДОП“ гр.
Пловдив. Оплакването за липса на протокол, съставен редовно и поради това, не
удостоверяващ годността на средствата за доказване е неоснователно изцяло.
Оплакването за липса на мотиви също е
неоснователно, тъй като фактите, които писмените счетоводни документи и
писмените обяснения на третите лица удостоверяват сочат на един възможен извод,
а именно укриване на приходи, чрез не осчетоводяване на част от продажните цени
като са осчетоводявА. само сумите посочени във
фактурите. Писмените обяснения на третите лица, които нямат документ за
доплащането извършено в брой съпоставени с установените доплащА.я
на суми по банков път, ведно с издадените касови бонове за плащане на цената по
фактури, в които е посочен начин на разплащане в брой, очертават установена
практика от РЛ да продава автомобилите на цена, която се различава от
посочената в първичните счетоводни документи, като за разликата до действително
уговорената цена са събрА. и обсъдени писмените
обяснения на третите лица и платежните нареждА.я по
банков път. Дали купувача ще получи
документ за всички извършени плащА.я зависи от
неговата воля, като се установява, че К., С. и БАГС ТРЕЙД 18 ООД и купувача от
Гърция са си осигурили документи за
цялата сума по сделката, и по техните фактури начина на плащане е различен – в
брой за К.и Й.М., без посочен начин на плащане за С.а, или само по
банков път / БАГС ТРЕЙД 18 ООД/ а купувачите на автомобили Огнян К. / фактура
№164 за 1500лв и платени общо 8 000лв/, И.И./фактура №143 за 2 900лв
и платени общо 4 900лв/, Г. Д.с фактура №101 на
стойност 3 850лв и платени общо 6 000лв, Г.Г.с
фактура №171 на стойност 1500лв и платени общо 6 000лв, са платили
разликата в брой, вместо по банков път и съответно нямат документ, но
обясненията им са подробни, последователни и кореспондират на писмените
документи по делото. По техните фактури начина на плащане е в брой, като само в
този случай е издаван касов бон за сумите по фактурата, но за фактурата на С. и
на БАГС ТРЕЙД 18 ООД няма издаван касов
бон, което означава, че този бон е издаван не по грешка, а съобразно изисквА.ята на Наредба Н-18/2006г за издаване на фискален
документ от въведеното в експлоатация устройство, когато се приемат плащА.я в брой. Съвкупната преценка на писмените
доказателства – фактури на стойност под 10 000лв с посочено плащане в брой
на сумите и съответно правно и житейски логично издадени касови бонове, като за
разликата всички трети лица сочат доплащане в брой или по банков път. Фактура
една над 10 000 за дружеството на С. БАГС ТРЕЙД 18 ООД , което юридическо
лице купува Р. от РЛ срещу сумата от 10
500лв, за което е издадена фактура №76/28.03.2019г, в която е посочено, че
цената ще се плати по банков път и няма издаден касов бон към тази фактура.
Нелогично е, търговско дружество по правната си форма, което продава автомобили
като основен предмет на дейност да вписва плащане в брой и да удостоверява, че
е получил същата сума по фактурата, вместо действителната уговорка за плащане
по банков път. Обяснението не се потвърждава от нито едно писмено доказателство
– нито диспозитивните, нито сведетлстващите, издадени
от РЛ, чието съдържА.е не може да опровергава, нито в
противоречие с правилата за доказване на
ДОПК да твърди, че оргА.те по приходите са обвързА. да приемат за действителни уговорките между стрА.те по сделките, независимо от правомощията им да
установяват данни за укрити приходи. Това правомощие е израз на властническия
метод на регулиране на финансовите правоотношения, каквито са в частност и
данъчните, при които оргА.те на публичната власт не
са обвързА. и могат да установят симулативни уговорки
с резултат различен размер на данъчните задължения. Грешка не се и установява по отношение
издаването на фискални бонове за извършени плащА.я в
брой, тъй като всеки купувач би следвало да получи доказателство, че е изпълнил
поне задължението си посочено в договора и фактурата с оглед защитата на
неговите интереси. Видна е впрочем и разликата между лицата купувачи, които са
физически и не търговци по занятие или правно оргА.зационна
форма каквото е дружеството БАГС ТРЕЙД 18 ООД на С., което се снабдява с
документ за цената по фактура като я плаща по банков път, а дали има плащА.я в повече по делото не са събрА.
индициращи доказателства и поради това оргА.те по приходите не само, че не са се объркали от факта, дружеството на С. купува
едновременно с неговата съпруга два различни автомобила от РЛ, но правилно са разгрА.чили купувачите по двете сделки и обстоятелствата по
тяхното извършване. Последните са именно данните по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК и
те са доказА. по делото. В заключение: обстоятелствата по извършване
на описА.те в процесните фактури сделки са данните,
които сочат на укрити приходи, а тези обстоятелства са установени по съответния
ред, чрез събиране на обяснения от трети лица, а различния процесуален ред и
способ по ДОПК, съпоставен с ГПК, е обусловен от посоченото по-горе, че
финансовите правоотношения са без обектни, с властнически метод на регулиране и
поради това оргА.те по приходите могат да установяват
действителната данъчна основа без да са обвързА. от
условието да установят по реда на ГПК неистинност на частни свидетелстващи
документи, съответно да разкриват симулация на сделки или отделни уговорки при
условията на ГПК по искане на трето лице. Поради посочената особеност на финансовите
правоотношения, установяването на данни за укрити приходи, чрез разкриване на симулативност на уговорки за цената не засяга
действителността им между равнопоставените лица. ОргА.те
по приходите не са обвързА. от материална
доказателствена сила, каквото нямат частните документи, но имат правомощия да
се позоват служебно на разкрита по особения ред на ДОПК симулация на уговорка
или договор спрямо финансовите правоотношения с цел правилно установяване на
данъчните задължения, когато установят факти, сочещи че тези явни уговорки имат за резултат избягване на данъчно
облагане. Задължени са да представят доказателства за данните по чл.122 ал.1 от ДОПК– това са факти и нищо друго, които сочат, че обективната истина не
съответства на документално заявените факти, като могат в тази хипотеза да
проведат особеното производство по издаване на РА по чл.122 ал.1 т.2 и сл. от ДОПК.
ОсновА.ето по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК е обосновано с факта,
че като приход по първоначално представената в хода на ПУФО от 10.07.2020г сметка 702
Приходи от продажби на стоки не са намерили отражение пет броя фактури: №47/09.01.2019г
на стойност 1 000лв за Ф., №67/05.03.2019г на стойност 3 920лв за Х.,
№73/19.03.2019г на стойност 3 500лв за БМВ 318Д, №132/07.08.2019г на
стойност 2 300лв за Ф., №134/12.08.2019г на стойност 8 000лв за Ф. Съгласно
данните по представената в хода на Проверка, извършена с протокола от
10.07.2020г / ПУФО/ през 2019г са продадени 147 броя автомобили на стойност
421 400лв, като фактури 67, 73, 132 е 134 са осчетоводени по сметката с
нулеви стойности, а фактура 47 не е осчетоводена. В отговор на ИПДПОЗЛ от 13.10.2020г,
присъединено с протокол от 12.07.2021г, е постъпил отговор на 27.10.2020г, в
който РЛ е посочило, че всичките пет фактури от искането са въведени в
счетоводството и прилага извадка от Хронологичен регистър за тяхното
осчетоводяване, според който продадените автомобили за 2019г са 152 броя на стойност 442 120
лв. тоест разлика точно от пет броя продадени автомобили. В представения при настоящата ревизия
Хронологичен регистър изброените фактури са включени с тяхната стойност. По
този въпрос може да се приеме грешка – пропуск да се осчетоводи една фактура
тази с № 47/09.01.2019г, но по отношение на другите четири, които са
присъствали в сметка 702 с нулеви ставки е налице не вярно отразяване, че са с
нулева стойност и по този въпрос РЛ не въвежда спор. Включително и с жалбата
пред съда не е изложено нито едно оплакване против достоверността на тези
факти, но се твърди в писмените бележки по същество, че не са изпълнени указА.я в отменителното решение
от 21.05.2021г. и в тази връзка следва да се даде отговор на оплаквА.ята.
УказА.ята за определяне
данъчната основа по ЗКПО за 2019г във връзка с пет броя фактури за продажби,
четири от които са били осчетоводени с нулева стойност по първата представена
при ПУФО Сметка 702, а една фактура не е осчетоводена, са били да се определи
отчетната стойност на автомобилите, продадени по тези пет броя фактури, която
стойност да се включи в разходите за същата 2019г, с оглед правилно определяне
на данъчната печалба за съответната година. Това изискване е изпълнено в хода
на настоящата ревизия, видно от РД / стр.55 по делото, том І/. Общата сума на
продажбите по тези пет фактури е 18 720лв, която не е била включена в
Декларацията за 2019г ОПР в размер на 422 045.84лв, към които общо приходи
се добавят 18 720лв и укритите приходи от продажби за 2019г по описА.те фактури в размер на 18 250, както и 2 000лв по фактура
№96/14.05.2019г за продажба ва Ф. на стойност 4 300лв, с получател Никола
Ангелов Георгиев. В регистъра на сметка 702 е отразена сумата от 2 300лв
вместо от 4300лв, както е по фактурата тоест с 2 000 по-малко, които
добавени към 18 250лв дават резултат от 20 250лв плюс 18 720лв е
равно на 38 970лв общо укрити бруто приходи от продажби на автомобил през
2019г. Относно разходите са взети предвид покупните стойности по петте броя неосчетоводени първоначално в регистъра на сметка 702 пет
броя продажби на автомобили – стр.55 по делото, а като разход не е призната
сумата от 329.76лв, поради това, че фактурата не е адресирана до РЛ и по този
въпрос спор по делото няма – фактурите са описА. на
стр. 56 по делото с получатели, а разхода по една фактура от 29.06.2019г за
външни услуги е отразен два пъти. Оттук и извода, че сумата от 266.67, която е
повторена плюс сума в общо размер на 63.09лв получена от сбора на 18.00лв по фактура то 16.07.2019г издадена на КАРТА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК като получател и
сумата от 45.09лв осчетоводена по
фактура от 02.07.2019г издадена на СТОЕВИ АУТО ООД. Разликата между приходите
от 461 015.84лв и сумата на признатите разходи от 412 306.86лв е
равна на 48 708.98лв, която данъчна основа умножена по 10% е равна на
4870лв, от които внесени 940.92лв и разликата в размер на 3 929.97лв
правилно е вменена с оспорения административен акт.
Същите
доводи се отнасят и по отношение размера на данъка по ЗКПО за довнасяне за
2018г, при което укрити се явяват приходи от 11 000лв плюс 10 335лв
или равно на 21 335лв, които са добавени към декларирА.те 136 770лв и са дали резултат от
158 105лв. Не са признати разходи в размер на 500лв от декларирА.те 134 763-92лв, поради това, че по две
фактури с предмет продуктова такса получателите са други физически лица. Така от приходи в размер на 158 105лв са
извадени разходи в размер на 134 263.92лв и данъчната основа от
23 481.08лв е обложена с 10 % при данък в размер на 2 384.10лв, от
които са внесени 200лв и разликата от 2 183.49лв правилно е определена за
довнасяне.
На НАП се следват разноски за юрисконсулт в
размер на 689.27лв, на основА.е чл. 161 ал.1 от ДОПК
вр. с чл.8 т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 580лв за сумата до 5000лв и 5% върху разликата до
7 185.48лв материален интерес.
Водим от
горните мотиви и на основА.е чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ИЦО-АУТО 1“ ООД ЕИК ********* срещу
Ревизионен акт №Р-16001621003066-091-001/11.10.2021г издаден от оргА. по приходите при ТД на НАП Пловдив за допълнително
определен корпоративен данък за 2018г в размер на 2 183.49лв и лихви
561.08лв, и за 2019г в размер на 3 929.97лв и лихви 510.94лв. общо
7 185.48лв.
ОСЪЖДА „ИЦО-АУТО 1“ ООД ЕИК ********* да
заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 689.27лева / шестстотин
осемдесет и девет и двадесет и седем/ представляваща възнаграждение за
юрисконсулт по адм.д.№55/22г по описа на АС Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на стрА.те.
СЪДИЯ: