Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 12.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, ІХ граждански
състав в публичното заседание на пети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров адм. дело № 3079 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по жалба срещу
индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ по реда на чл.145 и сл. от Административно
процесуален кодекс (АПК) във вр. с § 19, ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от
Производството
по делото е образувано по жалба, подадена от "БГ Агро-Север" ЕООД, с.
Девене, обл. Враца против мълчалив отказ на ОС "Земеделие", гр. Враца
за регистриране на договор за наем на земеделска земя в землището на гр. Враца,
сключен между "БГ Агро-Север" ЕООД и "Титан Агро България"
ЕООД в регистрите на ОС "Земеделие", гр.Враца по подадено заявление
от дружеството с рег. № 087/15.02.2017 г. по реда на чл. 41, ал. 6 от ЗПЗП. В
жалбата се твърди, че отказът на административния орган да отрази и регистрира
предоставения му договор за наем е незаконосъобразен и се иска отмяна на
постановения мълчалив отказ и задължаване на ОС "Земеделие", гр. Враца
да регистрира същия. Излагат се съображения в тази насока.
В писмено становище по делото жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата. Счита, че от събраните по
делото доказателства е установено, че отказът е незаконосъобразен и че са налице
предпоставките за регистриране на договора. Иска постановяване на решение, с
което да се отмени мълчаливия отказ на ответника да регистрира предоставения му
със заявление от 15.02.2017 г. договор за наем на земеделска земя и да се
задължи същия да го регистрира.
В писмен отговор по административно
дело № 203 от 2017г. на Административен съд Враца и в писмено становище по
настоящото дело и в съдебното заседание, чрез процесуалния си представител,
ответната Общинска служба "Земеделие" - Враца оспорва жалбата, като
неоснователна. На първо място счита, че не е налице мълчалив отказ на
административния орган да регистрира гореописания договор за земеделска земя,
тъй като писмо № 087/04.04.2017 г. на Началника на ОСЗ - Враца няма белезите на
индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол;
със същото жалбоподателят е уведомен за дадените указания със Заповед № РД
09-567/14.08.2015 г. на Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Твърди, че
непосредствено след депозиране на заявлението е отправил молба до МЗХ за
вземане на становище по него, в чиито отговор е пояснено, че съгласно Заповед №
РД 09-567/14.08.2015 г. на МЗХ са одобрени указания по прилагане на чл. 37б и
чл. 37в от ЗСПЗЗ и глава седма ,,Ползване на земеделски земи” от ППЗСПЗЗ.
Изтъква, че наемодателят по процесния договор за наем ,,Титан Агро България”
ЕООД, като участник в доброволно споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ, което е
одобрено със Заповед на директора на ОД ,,Земеделие”, гр. Враца, няма правната
възможност да заменя или да отдава под наем разпределените му масиви,
респективно включените в тях имоти. Моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна, а в случай, че прецени, че е налице мълчалив отказ, моли същият
да бъде потвърден, като законосъобразен, а жалбата отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Претендира и юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото и по
приложеното административно дело № 203 от 2017г. на Административен съд Враца писмени
доказателства, намери за установено следното:
Предмет на делото е мълчалив отказ на ОС
"Земеделие", гр. Враца да се произнесе по подадено от жалбоподателя "БГ
Агро-Север" ЕООД заявление № 087/15.02.2017 г. за регистриране на договор
за наем на земеделски земи в ОСЗ.
По делото е приложено писмо изх. № 087/04.04.2017 г.
на Началник ОС "Земеделие", гр. Враца във връзка с подаденото
заявление от жалбоподателя и изпратено на същия, но с оглед съдържанието на това
писмо не може да се приеме, че е налице изричен отказ. Същото има уведомителен
характер и не съдържа волеизявление по смисъла на чл. 21 от АПК по отношение на
правата на жалбоподателя и направеното от него искане по горепосоченото
заявление. От това писмо не произтичат никакви права или задължения за него,
нито се засягат негови законни интереси, което е един от признаците на
административния акт. Писмото обективира само едно становище на
административния орган, с което се уведомява жалбоподателя за одобрени
указания, съгласно Заповед № РД 09-567/14.08.2015 г. на МЗХ по прилагане на чл.
37б и чл. 37в ЗСПЗЗ и глава седма "Ползване на земеделски земи" от ППЗСПЗЗ.
При това положение съдът приема, че цитираното писмо не е индивидуален
административен акт, съответно не представлява и изричен отказ, който да
подлежи на оспорване в настоящото производство. Изричен отказ от страна на
ответника не е налице, поради което и предмет на делото е оспорения мълчалив
отказ на ОС "Земеделие", гр. Враца да се произнесе по подаденото от
жалбоподателя заявление № 087/15.02.2017 г.
В случая жалбата е подадена на 03.04.2017 г., след
като е изтекъл срокът за произнасяне на органа и в рамките на преклузивния
едномесечен срок за оспорване на мълчалив отказ по чл. 149, ал. 2 АПК. С оглед
на изложеното и възражението на ответника, че не е налице мълчалив отказ е
неоснователно. При положение, че се е налагало да се вземе становище от МЗХ, в
каквато насока са твърденията на ответника, е следвало същият да уведоми
дружеството за това /чл. 57, ал.8 АПК/, което в конкретния случай не е налице,
видно от данните по делото.
Мълчаливият отказ представлява бездействие на
администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се
произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 58, ал.1 АПК и е напълно приравнен към
изричния такъв. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен
контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като
вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи
претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането.
По делото се установи, че със Заявление вх. №
087/15.02.2017 г. жалбоподателят е поискал от ОС "Земеделие", гр.
Враца да се отрази и впише в регистрите на ОСЗ-Враца договор за наем на
земеделска земя в землището на гр. Враца, сключен между "БГ
Агро-Север" ЕООД и "Титан Агро България" ЕООД за стопанската
2016/2017 г. Към заявлението е представен и сключения договор, чието вписване
се иска /л. 20-22 от адм. дело № 203/2017г. на АС-Враца/. Във връзка с
подаденото заявление ОС "Земеделие", гр. Враца е направила запитване с
изх. № 465/17.02.2017 г. до МЗХ с молба за писмено становище, като за същото
жалбоподателят не е бил уведомен, видно от данните по делото. Такова е дадено
на 28.03.2017 г. с изх. № 66-665 /стр. 12 и 26 от адм. дело № 203/2017г. на
АС-Враца/, за което е било изпратено уведомително писмо до жалбоподателя изх. №
087/04.04.2017 г. /стр. 13 и 27/, за което няма спор, че е получено от
жалбоподателя. От съдържанието на същото е видно, че има уведомителен характер
относно дадени указания в Заповед № РД-09-567/14.08.2015 г. на МЗХ.
Като доказателства по адм. дело № 203/2017г. на
АС-Враца са приложени: Заповед № 223/03.10.2016 г. на ОДЗ-Враца, с която са
одобрени масивите за ползване между собствениците и/или ползватели на
земеделски земи в землището на гр. Враца за стопанската 2016/2017 г. /стр. 28-93/;
Заповед № РД 46-413/16.08.2016 г. на Министъра на земеделието и храните, с
която са одобрени указания по прилагане на чл. 37б и чл. 37в ЗСПЗЗ за
стопанската 2016/2017 г. /стр.102/, ведно с указанията, които са неразделна
част от заповедта /стр. 105/; Заповед № 158/03.10.2016 г. на ОДЗ-Враца, с която
са одобрени масивите за ползване между собственици и/или ползватели на
земеделски земи в землището на с. Веслец /стр.107-110/, както и договор
регистриран в ОСЗ на 15.02.2017 г. за стопанската 2016/2017 г., сключен на
27.12.2016 г. между "Тинчев-Тера Фарм" ЕООД и "Агро-Тера Груп"
ЕООД /стр.111/.
При така установените по делото
факти, от правна страна съдът намира следното:
Регистрацията на документи, доказващи правно основание
за ползване на земеделски земи, е единна процедура, която се извършва с две
основни цели: за целите на подпомагането на земеделските производители по ЗПЗП
и за целите на насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви, съгласно
ЗСПЗЗ. В частност, наличие на вече регистрирано правно основание за ползване на
земеделски имот е необходимо и за целите на регистрацията на земеделските
стопани, съгласно Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани, като правното основание се посочва в
анкетните карти, които се попълват по реда на посочената наредба.
Съгласно чл. 41, ал. 3 ЗПЗП, съгласно редакцията му от
ДВ, бр. 12 от 2015 г., в сила към момента на подаване на заявлението, за да
подадат заявление за подпомагане, кандидатите следва първо да са регистрирали
документите, доказващи правното основание за ползваните от тях земеделски площи
в общинските служби по земеделие по местонахождение на площите, а земеделските
стопани, които са собственици на земите, подават и декларация по чл. 69 от
Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи. Правните основания за ползване на площите се регистрират в специализиран
софтуерен продукт, създаден от Министерството на земеделието и храните.
Съгласно ал. 4 на текста, в редакцията и в сила от 07.02.2017 г., общинските
служби по земеделие проверяват представените им заявления за подпомагане за
наличие на правно основание по ал. 1 за ползване на заявените земеделски площи
от кандидатите за подпомагане, чрез специализирания софтуерен продукт по ал. 3.
Общинските служби по земеделие не въвеждат информацията съгласно чл. 32, ал. 4
в системата по чл. 31, ал. 1 за заявените за подпомагане земеделски площи, за
които не бъде установено правно основание за тяхното ползване и когато
ползвателят на земята не е направил вноската по чл. 37в, ал. 7 и чл. 37ж, ал.
12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Условията и
редът за прилагане на ал. 3 и 4 се уреждат с наредбата по чл. 32, ал. 5.
Регистрирането на правните основания за ползване на земеделските земи по реда
на ал. 3 се извършва в общинските служби по земеделие по местонахождение на
площите в срок от 1 октомври до 15 февруари на следващата година (чл. 41, ал.6
от ЗПЗП).
Съгласно чл. 2а от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
/наредбата по чл. 32, ал. 5 ЗПЗП/, в редакцията й към подаване на заявлението,
ползватели на земеделски площи могат да бъдат, наред с останалите изброени, и
арендатори или наематели. Правното основание за ползване на земеделски земи се
доказва с изброените в наредбата документи, сред които са и договорите за
аренда или за наем на земеделски земи. Съгласно чл. 2а, ал. 4 от Наредбата,
документите по ал. 2, доказващи правното основание за ползване на земеделските
земи, с които се кандидатства за подпомагане, се съхраняват най-малко 5 години
от годината на кандидатстване и се предоставят при поискване.
Съгласно чл. 37б, ал.1, изр.3 от ЗСПЗЗ ползвателите на
земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие
от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята /включително
когато не кандидатстват за подпомагане по ЗПЗП и когато не желаят да участват с
ползваните от тях земи в масиви/. Общинската служба по земеделие води регистър
на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя информация за
тях на ползвателите, участващи в споразумението по чл. 37в с цел насърчаване на
уедрено ползване и създаване на масиви (чл. 37б, ал.1, изр. последно от ЗСПЗЗ).
В случая няма спор, че жалбоподателят е регистриран
като земеделски производител и е подал заявление за регистриране на промени за
земеделски площи в срока по чл. 41, ал.6 от ЗПЗП и при наличие на правно
основание - договор за наем, приложен към заявлението. Затова административният
орган е следвало да прецени приложимостта на посочените по-горе разпоредби към
конкретния случай и да се произнесе по искането на заявителя с изричен
административен акт, съдържащ реквизитите по чл. 59, ал.2 от АПК, с който да
удовлетвори искането и да извърши исканата административна услуга или да откаже
извършването й, при наличие на пречки за това, като мотивира отказа си, тъй
като мотивите, съображенията на административния орган да откаже да удовлетвори
искането на заявителя, не могат да се предполагат, а следва да бъдат изрично
посочени, като съдържание на административния акт, съгласно разпоредбата на чл.
59, ал.2, т. 4 от АПК. Липсата на мотиви на органа за отказа му да удовлетвори
заявлението лишават съда от възможността да направи извод за съответствието на
оспорения административен акт със закона. В тази насока и възраженията на
ответника за наличие на основания за отказ по заявлението са неоснователни. Ако
административният орган е считал, че същите са налице, то е следвало да уведоми
оспорващия за това, а при наличие на мълчалив отказ съдът няма как да установи тези
основания в настоящото производство. Отделно от това следва да се отбележи, че
за стопанската 2016/2017 г. са налице одобрени указания от МЗХ, които са относими
към към процесния случай, тъй като искането на оспорващия касае регистрация на
договор за наем именно за тази стопанска година, а не за предходната 2015/2016
г., но ответникът не се е позовал на тях. Още повече, че за тази стопанска
година е налице регистриран договор за наем с друго дружество, видно от данните
по делото.
Ето защо съдът приема, че мълчаливият отказ на ОС
"Земеделие", гр. Враца е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Доколкото
естеството на акта изключва делото да бъде решено по същество, преписката
следва да се изпрати на административния орган за произнасяне по заявлението на
жалбоподателя.
Налице са отменителните основания по смисъла на чл.
146, т.2 и т.4 от АПК, като на основание чл. 173, ал.2 от АПК, преписката
следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне, при
спазване на указанията, дадени по-горе.
Воден от изложеното и на основание чл. 172,
ал.2, пр.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на ОС "Земеделие", гр.
Враца по подадено от "БГ Агро-Север" ЕООД, с. Девене, обл. Враца заявление
с рег. № 087/15.02.2017 г. за регистриране на договор за наем на земеделска
земя, сключен между "БГ Агро-Север" ЕООД и "Титан Агро
България" ЕООД за стопанската 2016/2017 г. в регистрите на ОСЗ-Враца.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Враца в 14-дневен
срок от съобщението за страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: