Решение по дело №263/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „ФВ Плевен“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя М. К. К., ЕИК *********, чрез пълномощника адв.[населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], срещу решение № 44/03.04.2024 г., постановено по АНД № 202316202470 по описа на Районен съд Лом, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 12-2300099/07.09.2023 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ Монтана, с което на дружеството за нарушение на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително- монтажни работи, на основание чл. 416, ал.5 във вр.с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

По съображения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на закона – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, изразяващи се в необсъждане от страна на районния съд на възраженията във въззивната жалба и на събраните по делото доказателства, довели до необоснован извод за установеност на извършеното нарушение, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от касационната инстанция по съществото на спора, с което да се отмени оспореното по реда на чл. 59 от ЗАНН наказателно постановление. Претендират се разноски в производството.

Ответната страна – директор на ДИТ Монтана, чрез юрк.К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на РС Лом да бъде оставено в сила.

Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност наведените в касационната жалба основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена пред родово и местно компетентен съд, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 в от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.

Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци при изясняването на относмите към предмета на делото факти и обстоятелства и при събирането и преценката на доказателствата във въззивната фаза. Изложените доводи са изложени и пред въззивния съд и същият ги е обсъдил. Събраните писмени и гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия състав на РСЛом, като е мотивирано защо същите са кредитирани. Макар и малко лаконично, РС е обсъдил основните възражения във въззивната жалба, които се преповтарят и в касационната, като следва да се отчете, че от решаващо значение е не обемът, а съдържанието на мотивите на съдебния орган.

При правилно установена фактическа обстановка районният съд е достигнал до правилен правен извод за законосъобразност на издаденото НП. С последното касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на възложител „..видно от представената на място строителна табела „ФВ [област]“ ЕООД [област] е възложител на строителният обект започнат на 24.03.2023 г. При справка в регистъра на „информационните табели“ няма регистрирана информационна табела. От което се установява, че дружеството в качеството си на възложител не е изпълнило задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като преди започване на СМР не е уведомило за откриването на строителната площадка дирекция „ИТ“Монтана, като не е изпратено копие от съдържанието на информационната табела за строежа…“, с което е нарушил чл. 12, ал. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително- монтажни работи.

Касационният състав споделя изводите на въззивния съд за липса на допуснати съществени нарушения при издаване на НП. Същото съдържа всички реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, в т. ч. кореспондиращи помежду си фактическо и правно описание на нарушението, както и съответстващата им санкционна норма. Не е налице твърдяната липса на компетентност на органа, която да води до нищожност. От събраните в хода на производството доказателства се установява безспорно, че СМР са започнали 24.03.2023 г. и към момента на извършване на проверката е констатирано извършването на СМР, поради което правилно е посочено че е установено нарушение. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. предвижда, че възложителят или упълномощеното от него лице преди започване на СМР уведомява за откриването на строителната площадка съответното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и на Дирекцията за национален строителен контрол, като изпраща копие от съдържанието на информационната табела. Това задължение възниква за възложителя при: 1. планирана продължителност на работите, по-голяма от 30 работни дни, и възможност за работа на повече от 20 работещи едновременно; 2. планиран обем работа за повече от 500 човекодни /чл. 12, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. /, като в случая тези факти не са оборени от оспорващата страна, а само се твърди, че не са установени, без обаче да се сочат доказателства в тази насока. Не се спори и, че „ФВ [област]“ ЕООД притежава качеството възложител по смисъла на цитираните подзаконови разпоредби, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че липсват мотиви в постановеното съдебно решение. Въззивният съд макар и пестеливо е изложил мотиви защо приема, че е налице извършено административно нарушение и, че именно възложителят“ФВ [област]“ ЕООД е извършил това нарушение. Преповторените в касационната жалба бланкетни възражения се съдържат и в жалбата пред РС, като същите са разгледани и обсъдени от съда. В хода на производството се излагат доводи за нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, но не се сочат факти и обстоятелства, които да оборват констатациите на контролните органи на ДИТ Монтана. Правилно е определен и размерът на имуществената санкция, която е на минимума, визиран в санкционната правна норма, предвид обществените отношения, защитавани от нарушената разпоредба – информиране на контролните органи за започване на строителството на строеж със сравнително голям обем на работата, и с оглед субекта на нарушението – юридическо лице, касационната инстанция счита, че размерът на наложената имуществена санкция е справедлив и ще допринесе за постигане на целите на чл. 12 от ЗАНН.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 /Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение, като предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и изложението на юрисконсулта, съдът намира, че следва да е в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правна помощ/НЗПП/.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221 АПК във вр. чл. 63в и 63 д ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила решение № 44/03.04.2024 г., постановено по АНД № 20231620200470/2023 г. по описа на Районен съд Лом.

ОСЪЖДА „ФВ [област]“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя М. К. К., ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“, дирекция “Инспекция по труда“ Монтана, сумата от 100/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.