РЕШЕНИЕ
№ 1489
гр. Варна, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110104909 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Д. Б.” ЕООД, ЕИК *
срещу К. „З. К. „Т.““, ЕИК * първоначално обективно кумулативно съединени
специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 228 от ЗЗД и чл. 92
от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на
пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1./
313.50 лева – главница по договор за наем на земеделска земя от 17.10.2018
г., представляваща наемната цена за стопанската 2019/2020 г., ведно с
обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.01.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението и 2./ 16.64 лева – неустойка,
начислена за периода от 02.10.2020 г. до 13.01.2021 г. за забавеното плащане
на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 580 по описа за 2021 г. на
РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът подал заявление по реда на
чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в
резултат на което такава е издадена от съда. Сочи се, че в срока по чл. 414
ГПК ответникът оспорил вземанията, материализирани в изпълнителното
основание, което обуславяло интереса на ищеца да инициира настоящото
исково производство.
1
Ищецът поддържа, че между него и ответника е сключен договор за
наем на земеделска земя от 17.10.2018 г. Въз основа на договора ищецът
предоставил на ответника за временно ползуване недвижим имот с
идентификатор *, представляващ нива с площ от 10.450 дка, находяща се в с.
Т., община В., местността „К.“, срещу насрещното задължение на ответника
да заплаща наемна цена, която страните се договорили, че не може да бъде
по-ниска от определеното със заповед на Д. на о. д. „З.“ средно рентно
плащане за съответното землище. Твърди се, че процесната нива е
предоставена за ползуване за стопанската 2019/2020 г., т.е. за периода от
01.10.2019 г. до 01.10.2020 г., като размерът на средното рентно плащане за
този период възлизал на 30.00 лева на дка по заповед на директора. Сочи се,
че ищецът е изправна страна по договора, доколкото е осигурил спокойното и
безпрепятствено ползване на наетата вещ, поради което му се дължи
главницата, независимо дали са възникнали извънредни обстоятелства или не,
включително и „форсмажорни“ такива. Твърди се, че страните се договорили
още, че при забава от страна на наемателя, последният дължи освен наемната
цена и неустойка от 0.05% върху нея за всеки просрочен ден. Поддържа се, че
ответната кооперация е следвало да извърши плащането на наема считано от
02.10.2020 г., като към настоящия момент паричното вземане за главница не е
удовлетворено, поради което се дължи и акцесорното вземане за неустойка.
По същество се моли съдът да уважи предявените искове, както и да
присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
в който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове.
Поддържа се в отговора, че ответникът не е в състояние да погаси
предявените граждански притезания, като се позовава на непредвидимото,
непредотвратимо, непредопределимо и продължително пролетно засушаване
през 2020 г. в землищата, обработвани от кооперацията, като сочи, че това
обстоятелство е констатирано и по надлежния ред и е доведено до знанието на
ищеца.
По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован,
не се представлява. С молба от 01.10.2021 г. поддържа исковата молба и моли
съда да уважи предявените искове като основателни.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се
представлява. С молба от 04.10.2021 г. поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе
предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в
2
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 580 по описа за 2021 г. на РС-
Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са
предмет на настоящото производство, а именно 313.50 лева, представляваща
наемна цена за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем на земеделска
земя от 17.10.2018 г. и 16.64 лева – мораторна неустойка за периода от
02.10.2020 г. до 13.01.2021 г., като заповедта е оспорена от ответника в срока
по чл. 414 от ГПК.
От ангажирания договор за наем на земеделска земя от 17.10.2018 г. се
установява, че ищецът е предоставил на ответника за временно ползване на
земеделска земя с площ от 10.450 дка, представляваща имот № *, находяща се
в землището на с. Тополи, община Варна, м-ст „К.“ за периода от 01.10.2019
г. до 01.10.2020 г. Наемателят се задължил да полза имота с цел производсвто
на селскостопанска продукция и да заплаща наемна цена, която е уговорено
да не бъде по-ниска от определеното със заповед на Д. на О. Д. „З.“ средно
рентно плащане за съответното землище. Падежът на паричното задължение е
уговорено да настъпи след изтичане на стопанската година. Между страните е
договорена и неустоична клауза, според която наемателят при забава в
изпълнението на паричното задължение дължи обезщетение в размер на
0.05% от дължимата сума за всеки просрочен ден.
Видно от ангажираната заповед № РД 19-04-125 от 30.09.2019 г. на Д.
на О. Д. „З.“ – Варна, за землището на с. Тополи е определено средно рентно
плащане за отглеждане на едногодишни полски култури в размер на 30.00
лева/дка.
Представено е уведомление от 10.10.2020 г., изходящо от ответната
кооперация и адресирано до ищцовото дружество, от което се констатира, че
първият не може да изпълни задължението си да заплати на втория
уговорената арендна цена, доколкото всички засяти култури са погинали
поради продължилото повече от шест месеца засушаване в района, което е в
унисон с ангажирания протокол от 05.10.2020 г., от който се констатира, че
Управителният съвет на ответната кооперация е взело решение да не се
изплаща рента за стопанската 2019/2020 г. с оглед продължилото засушаване
и с цел запазване производството за стопанската 2020/2021 г. и цялостно
засяване на арендованите площи.
По делото е представена и покана от 19.11.2020 г., получена от
ответника на 27.11.2020 г., с която ищецът поканил ответника да му заплати
сумата в размер от 313.50 лева главница формирана на основание средното
рентно плащане за декар за стопанската 2019/2020 г. по заповед на д. на О. Д.
„З.“ - Варна и 7.84 лева неустойка за забавено плащане, начислена върху
3
главницата за периода от 02.10.2020 г. до 19.11.2020 г.
В отговор на поканата ответникът отново уведомил ищеца, че не е в
състояние да изпълни договореното парично задължение поради наличието на
форсмажорни обстоятелства /л. 21/.
От приобщения по делото протокол № АП-07-8-2/07.05.2020 г. се
установява, че имоти № 72709-49-1-5; № 72709-48-1-1; № 72709-67-1-1; №
72709-49-2-1; № 72709-229-4-3 и № 72709-12-1-5, находящи се в землището
на с. Тополи, са били засети в оптимални срокове, извършени са всички
изискуеми агротехнически и растителнозащитни мероприятия, но в резултат
на продължителното пролетно засушаване, липсата на есенно
влагозапасяване и специфичният микроклимат /постоянни ветрове/
допълнителните браня са пожълтели и изсъхнали, само основното растение е
било още живо, но със силно скъсено стъбло, усукани връхни листа и отмрели
долни листни етажи.
От ангажирания констативен протокол № АП-07-8-1/07.05.2020 г. се
установява, че имоти № 72709-231-1-1; № 72709-229-2-4; № 72709-172-1-1 и
№ 72709-82-4-10, находящи се в землището на с. Т., също са били засети в
оптимални срокове, извършени са били всички изискуеми агротехнически и
растителнозащитни мероприятия, но отново в резултат на продължителното
пролетно засушаване, липсата на есенно влагозапасяване и специфичният
микроклимат /постоянни ветрове/ всички браня са пожълтели, изсъхнали и
отмрели на различен етап от развитието си.
По делото е представен и препис от неподписана заповед № РД 09-792
от 06.10.2020 г. на М. на з., х. и г., която не е заверена надлежно по реда на чл.
183, ал. 1 от ГПК, поради което не следва да се взема предвид от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми,
срещу която в преклузивния срок по чл. 414 е постъпило възражение и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения фатален срок
е предявил иск за установяване на вземанията си, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а
наемателят - да му плати определена цена. Следва да се отбележи, че с ТР №
2/2015 на ОСГТК на ВКС е прието, че договорът за наем с предмет отдаване
за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими
4
разпоредбите на ЗЗД, е действителен, независимо от наличието на специална
законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно
ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния ЗАЗ.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът
следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав на предявените искове: 1./ учредената между него и ответника
облигационна връзка въз основа на договор за наем на земеделска земя; 2./
своята изправност по договора, а именно че е осигурил спокойното и
безпрепятствено ползуване на наетия имот № *, представляващ земеделска
земя с площ от 10.1450 дка, находяща се в землището на с. Т., м-ст „К.“, за
стопанската 2019/2020 г.; 3./ ищецът следва да докаже и размера на
предявените искове, а именно че неизплатената наемна цена за процесния
период от 01.10.2019 г. до 01.10.2020 г. е в размер на 313.50 лева; 4./
изискуемостта на вземането за главница и изпадането на длъжника в забава,
включително и 5./ уговорката за неустойка при забавено плащане, както и 6./
размера на претендираната неустойка.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти,
а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е изпълнил
договорните си задължения, както и да докаже своите възражения,
включително за наличието на „форсмажорно обстоятелство“, обуславящо
освобождаването му от отговорност на основание чл. 306 от ТЗ.
Първите два правнорелевантни факта са безспорни между страните, а
именно между последните е учредено наемно правоотношение с предмет
процесния имот с площ от 10.450 дка, находящ се в землището на с. Т., м-ст
„К.“, подписан за срок от 01.10.2019 г. до 01.10.2020 г., като не се спори, че
ищецът е предоставил на ответника фактическата власт върху имота и
осигурил на последния спокойното и безпрепятствено ползване на вещта.
Размерът на главното задължение се установява по несъмнен начин по
делото, като същият възлиза на 313.50 лева, имайки предвид, че се
претендира минимално уговореното наемно плащане по чл. 4 от договора,
което е обвързано от средното рентно плащане за съответното землище, а
съгласно заповедта от 30.09.2019 г. /л. 9/ средното рентно плащане за
землището на с. Т. е 30.00 лева/дка (10.450 дка Х 30.00 лева/дка).
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, уговорената цена следва да се
заплати след изтичане на стопанската година. Съгласно т. 3 от § 2 от ДР на
ЗАЗ "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1
октомври на следващата година, т.е. задължението е станало изискуемо на
02.10.2020 г. и длъжникът от този момент е изпаднал в заба.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора при забава в плащането наемателят
5
дължи неустойка в размер на 0.05% от дължимата сума за всеки просрочен
ден. Т.е. размерът на неустойката за един ден забава е 0.16 лева, а за периода
от 02.10.2020 г. до 13.01.2021 г. /общо 104 дни/ възлиза на 16.64 лева (0.16
лева Х 104 дни).
Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия
съдебен състав е за това дали са налице предпоставките за освобождаване на
ответника от отговорността му за неизпълнение по арг. от чл. 306 от ТЗ,
доколкото е инвокирано твърдение за наличие на непреодолима сила с оглед
продължителното пролетно засушаване през 2020 г. в землищата,
обработвани от кооперацията.
Съгласно чл. 306 от ТЗ, форсмажорното обстоятелство /force majeure,
vis major/ е непредвидено и непредотвратимо събитие, което не може да се
избегне и последиците от което не могат да се предотвратят. За да бъде
определено едно събитие като „форсмажорно обстоятелство“ трябва да са
налице кумулативно следните елементи: непредвидимост на събитието;
извънреден характер; причинна връзка между тях и невъзможността за
изпълнението. Дори в договора да не е включена изрична клауза за
форсмажор, страните могат да се позоват на чл. 306 от ТЗ, според който
длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от
непреодолима сила. За да се приложи чл. 306 от ТЗ трябва да са налице две
задължителни предпоставки: длъжникът да не е бил в забава към датата на
възникване на форсмажорното обстоятелство, и непреодолимата сила да е
възникнала след сключване на договора.
Съдът намира твърдението за наличие на непреодолима сила,
обоснована с продължителната пролетна суша, за недоказано. По делото са
ангажирани протоколи /л. 42 и л. 43/, в които се съдържат данни за
продължително пролетно засушаване довело до унищожаване на култури,
засяти в имоти, сред които процесният не фигурира. Отделно, не са
ангажирани никакви доказателства относно вида на сушата /метеорологична
суша; хидрологична суша; земеделска суша/, както и относно причините за
засушаването /липса на валежи; излишък от топлина; човешки фактори, като
увеличено търсене на вода или лошо управление на водата/. Липсата на данни
относно вида на сушата и причините за засушаването възпрепятсвтат съда да
прецени непредвидимостта и извънредния характер, т.е. непредотвратимостта
на това природно явление. Вярно е, че в по-широк мащаб условията за суша
често се смятат за резултат от климатичните промени, които причиняват по-
високи температури и непредотвратими метеорологични условия, но по
отношение на процесния имот не са ангажирани доказтелства в тази насока,
поради което съдът не може да установи по несъмнен начин наличието на
„форсмажорно обстоятелство“.
Крайният извод на съда е за неоснователност на възражението за
6
наличие на непреодолима сила, което обуславя уважаването на претенциите
на ищеца изцяло с оглед доказаността на всички елементи от фактическия
състав на предявените искове и липсата на доказателства, установяващи
погасяването на претендираните суми.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се присъдят
сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
исковете, чийто общ размер, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК
и ангажираните писмени документи, възлиза на 820.00 лева, от която: 75.00
лева – заплатена държавна такса за образуване на настоящото исковото
производство; 360.00 лева с ДДС – адвокатски хонорар за защита интереса на
ищеца по исковото производство; 25.00 лева – държавна такса за образуване
на заповедното производсвто по чл. 410 от ГПК и 360.00 лева с ДДС –
адвокатски хонорар за защита интереса на заявителя по заповедното
производство.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 228 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, в
отношенията между страните, че К. „З. К. „Т.““, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: с. Т., п.к. * ДЪЛЖИ на „Д. Б.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. * сумите, както следва: 1./ сумата в размер от
313.50 лева /триста и тринадесет лева и петдесет стотинки/ – главница по
договор за наем на земеделска земя от 17.10.2018 г., представляваща наемната
цена за стопанската 2019/2020 г. срещу ползването на имот № *,
представляващ нива с площ от 10.450 дка, находяща се в землището на с. Т.,
местността „К.“, ведно с обезщетението за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
- 18.01.2021 г., до окончателното погасяване на задължението и 2./ сумата в
размер от 16.64 лева /шестнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ –
неустойка, начислена за периода от 02.10.2020 г. до 13.01.2021 г. за
забавеното плащане на главницата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 260371/20.01.2021 г. по реда на чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 580 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, К. „З. К. „Т.““, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: с. Т., п.к. * ДА ЗАПЛАТИ на „Д. Б.” ЕООД, ЕИК *, със
7
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *, сумата в общ размер на 820.00
лева /осемстотин и двадесет лева/, от която:
- разноски по ч. гр. д. № 580 по описа за 2021 г. на РС-Варна – 25.00
лева за държавна такса и 360.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение;
- разноски по настоящото исково производство – 75.00 лева за
държавна така и 360.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8