№ 626
гр. Шумен , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ в закрито заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20203630101763 по описа за 2020 година
Предявен ис***правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от
ЗЗД.
Искова молба от Д. В. Д., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр.
Русе, ул. “***” № 12, срещу Г. С. Г., ЕГН : **********, с адрес – с. Ивански,
ул. “***” № 26, с посочено правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
цена от 1253,81 лева главница.
Ищецът твърди, че погрешно прехвърлил по сметка на ответницата,
исковата сума, по която заплащал издръжка за непълнолетното им дете, в
размер на 90 лева месечно. Преведената, надвишавала размера на дължимата
издръжка за периода 30.07.2014г. – 31.06.2019г.. Поради това, че не
съществувало правно основание за получаване от ответницата на сумата, иска
осъждането ѝ, да му я заплати, с разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
не подава отговор. Преди развитие на производството по чл. 143 ГПК, при
първото разглеждане на делото, заявява признание за получаването на сумата,
но твърди, че няма задължение за връщането и, защото била разходвана за
1
непълнолетното дете. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски,
позовавайки се на съзнателно изпълнение на нравствен дълг.
Постановеното решение било обезсилено от ШОС и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав, който да разгледа и се произнесе по
ис***правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез
представители/ищцовия с писмена молба/, поддържат заявеното в исковата
молба и отговора.
Така предявения иск е допустим и неоснователен, по следните
съображения:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното :
С влязло в сила Решение № 97/05.02.2015г. по ГД № 2024/2014г.,
ищецът бил осъден да заплаща месечна издръжка, в размер на 90 лева за
малолетното си дете С.Д.Д. чрез неговата майка и законен представител
настоящата ответница. Издръжката заплащал по нейна банкова сметка, водена
в „Инвестбанк“ АД. Според заключението на приетата СТЕ дължимите от
ищеца суми за издръжка, разноски и законна лихва възлизали на 6238,89 лева,
а постъпилите по сметката суми, наредени от него били 7492,70 лева.
Ответницата признава получаването на разликата от 1253,81 лева. От отчета
по сметката на ответницата /л. 107- 112 в ГД № 1699/2019г./, е видно че
всички постъпления по нея, с наредител ищеца са с посочено основание
„издръжка С. Д. Д“ и само две с друго, от които обаче, ясно личи, че
средствата са за издръжка на детето /“доплащане м.7.2015г. до м. 8.2016г….“
и „адвокатско хонорар разноски+лихви по ГД 2024/2014г….“ /. Не са
посочени и събрани доказателства за твърденията на ответницата, че
средствата са разходвани за малолетното дете.
2
Така приетото за установено доведе до следните изводи :
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД –
Не са налични всички предпоставки за уважаването му. Безспорно установено
е само, че ответникът е получил от ищеца исковата сума – 1253,81 лева, по
банковата си сметка. Посочването от него и установяването по делото на
основание за получаване на сумата от него – издръжка на малолетно им дете,
изключва начална липса на такова. Действително както сочи ищцовия
представител, за уважаване на иска му е достатъчно да установи само
получаването на исковата сума от ответника/Р № 148/06.02.2017г. на ВКС,
IIт.о./, но само когато, не се твърди от ответната страна съществуване на
основание за размяната и. В случая даже и само заради посочените от самия
ищец основания за преводите му към ответницата, този състав приема, че
всички те са получени от нея, за издръжка на малолетното им дете.
Основното възражение на ответницата, че не дължи връщане на
получената сума също е основателно. Ищецът, сам е взел решение да
предостави сумата на дъщеря си за издръжка, по сметка на майка ѝ, над
присъдената за определен период. Без значение са мотивите и желанията му
за това, както в момента на нареждане на превода, така и при калкулацията,
която прави на средствата за детето си. По същественото е безусловния
характер на имущественото разместване. Едва години след предоставяне на
сумата, ищецът решил, че може да поиска обратно парите от майката на
дъщеря си. Всичко това сочи съзнателно изпълнение от него на един
нравствен дълг, да окаже финансова помощ, в кръга на възможностите си на
малолетното си дете, живеещо с другия родител, което изключва
възможността да се иска връщане на предоставената сума, съответно
получателят и следва да се освободи от отговорност – т. 2 от ППВС № 1/79г..
Изложеното налага отхвърляне на иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 700 лева разноски в производството, представляващи
адвокатски хонорар по ГД № 1699/2020г., по описа на ШРС, по ВГД №
185/2020г., по описа на ШОС и по настоящото.
3
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Д., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – гр. Русе, ул. “***” № 12, срещу Г. С. Г., ЕГН : **********, с
адрес – с. Ивански, ул. “***” № 26, иск, за връщане на сумата от 1253,81 лева,
като получена без основание, с която ответницата се обогатила за сметка на
ищеца, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр.
Русе, ул. “***” № 12, да заплати на Г. С. Г., ЕГН : **********, с адрес – с.
Ивански, ул. “***” № 26, сумата от 700 лева, разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4