№ 717
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300502442 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби на СТ. П. Г. от гр.
Пловдив, ул. „Кедър“ №20, вх.б, ет.6, ап.18, ЕГН **********, чрез
пълномощника й по делото адв. Г.С., и „Дженерали Застраховане“ АД,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ №68, ЕИК *********, чрез пълномощника му юрк. В.Т.,
против Решение №260188 от 19.01.2021г., постановено по гр.д.
№3057/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 12-ти гр.с., поправено и
допълнено с Решение №261256 от 20.04.2021г., с които „Дженерали
Застраховане“ АД е било осъдено да заплати на СТ. П. Г. сумата от
15000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
пътно- транспортно произшествие, настъпило на 06.04.2018г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба-
24.02.2020г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 141,67 лв.-
обезщетение за забава за периода от 15.06.2018г.-23.02.2020г., като за
разликата над уважения размер от 141,67 лв. до пълния му предявен
размер от 2579,17 лв. искът за обезщетение за забава е отхвърлен като
1
неоснователен.
С жалбите на СТ. П. Г. с вх. №263618/25.01.2021г. и вх.
№276835/05.05.2021г. решението се обжалва в частта му, с която е била
отхвърлена претенцията й за присъждане на обезщетение за забава за
разликата над уважения размер от 141,67 лв. до пълния й предявен
размер от 2579,17 лв., като се иска отмяна на решението в посочената
му част и присъждане на сумата от още 2437,50 лв.- обезщетение за
забава за периода 15.06.2018г.-23.02.2020г.
Постъпили са отговори на посочените жалби от насрещната страна
по тях- „Дженерали Застраховане“ АД, чрез пълномощника на
дружеството юрк. В.Т., с които жалбите се оспорват и се иска оставянето
им без уважение.
С жалбата на „Дженерали Застраховане“ АД с вх.
№277627/13.05.2021г. постановеното решението се обжалва в частта му,
с която дружеството е било осъдено да заплати на СТ. П. Г. обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над 7000 лв. до уважения размер
от 15000 лв., като се иска отмяна на решението в посочената му част и
отхвърляне на исковата претенция за посочената разлика.
Постъпил е отговор на жалбата от насрещната страна по нея- СТ. П.
Г., чрез пълномощника й адв. Г.С., с който същата се оспорва и се иска
потвърждаване на обжалваното решение.
С жалбата на „Дженерали Застраховане“ АД с вх.
№266434/11.02.2021г. се обжалва постановеното Решение №261256 от
20.04.2021г. за поправка и допълване на основното решение. Излагат се
доводи за недопустимост на същото в частта му, с която е било
постановено допълване на основното решение с произнасяне по
претенцията за заплащане на обезщетение за забава за периода
15.06.2018г.-23.02.2020г., като се иска обезсилването му в посочената
част. В частта му, с която съдът е постановил поправка на допусната
очевидна фактическа грешка с присъждане на законна лихва от датата на
подаване на исковата молба, се твърди, че решението е неправилно, тъй
като в мотивите не била формирана воля, че законната лихва се дължи от
посочената дата. Предвид горното се иска отмяна като неправилно на
решението за поправка на очевидна фактическа грешка.
2
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани
страни и са насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради
което се явяват процесуално допустими.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбите, както и при служебна проверка от
въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение
на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.432 във връзка с чл.477 от КЗ, предявен от СТ. П. Г. против
„Дженерали Застраховане“ АД, с който се иска ответното дружество да
бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 15000 лв.- застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на
06.04.2018г., на републикански път ІІ-86, км. 21+500, причинено по вина
на водача Е.И.И. при управление на лек автомобил „Мерцедес Бенц" с
per. № РВ2255РС, за който е бил сключен договор за задължителна
застраховка “Гражданска оттоворност“ с ответното дружество, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на уведомяването- 15.06.2018г. до
окончателното й заплащане. След оставяне на исковата молба без
движение от съда, изпълнявайки дадените й указания ищцата е
посочила, че претендира законна лихва в размер на 2579,17 лв. за
периода от 15.06.2018г. до деня, предхождащ датата на подаване на
исковата молба- 23.02.2020г., за разглеждането на която претенция съдът
е събрал съответната държавна такса. С постановеното по делото
решение първоинстанционният съд е приел, че на 06.04.2018г. по вина на
3
водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното
дружество, е настъпило описаното в исковата молба ПТП, при което на
ищцата са били причинени травматични увреждания. Съдът е приел, че с
оглед установените по делото болки и страдания исковата претенция на
ищцата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 15000 лв. е изцяло основателна, поради което е уважил същата. По
отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава съдът
е изложил съображения, че законна лихва върху претендираната сума се
дължи след изтичане на тримесечния срок, в който застрахователят следва
да се произнесе по отправената му претенция, поради което е присъдил
такава от 21.01.2020г., като е определил размера й до 23.02.2020г.-
141,67 лв., а за разликата над посочената сума до пълния предявен
размер от 2579,17 лв. е отхвърлил иска.
Така постановеното решение не е обжалвано от страните и е
влязло в сила в частта му, с която искът за заплащане на обезщетение
за забава е уважен до размера от 7000 лв. По отношение на приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че
въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка
без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или
въззиваемата страна. Предвид горното и с оглед частичното уважаване на
исковата претенция, за което първоинстанционното решение е влязло в
сила, то по делото следва да се приеме за доказано настъпването на
описаното в исковата молба ПТП, противоправното и виновно
поведение на водача на лекия автомобил „Мерцедес Бенц" с per. №
РВ2255РС, както и обстоятелството, че към датата на произшествието за
същия е бил сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска
оттоворност“ с ответното дружество.
Предмет на въззивно обжалване от страна на ответника „Дженерали
Застраховане“ АД е решението в частта му за уважаване на иска за
заплащане на обезщетение за разликата над 7000 лв. до пълния му
предявен размер от 15000 лв. Във въззивната жалба се излагат доводи,
че съдът неправилно е определил размера на дължимото обезщетение на
ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
задължителните указания по тълкуването и прилагането на посочената
разпоредба, дадени в Постановление на Пленума на Върховния съд №4/1968
г. при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които
е извършено, причинените морални страдания и пр. Към исковата молба
ищцата е представила болнични листове, видно от които след настъпване
на пътно- транспортното произшествие е била в отпуск поради временна
неработоспособност в периода 07.04.2018г.-04.12.2018г. В същите като
диагнози е посочено: вътречерепна травма, световъртеж от централен
произход, церебрастения посттрауматика, енцефалопатия посттрауматика.
Представени са и амбулаторни листове за извършени прегледи на
ищцата на датите 10.04.2018г., 14.05.2018г., 20.06.2018г., 13.07.2018г.,
14.08.2018г., 31.08.2018г., 10.09.2018г., 19.09.2018г., видно от които
ищцата е имала оплаквания от силно главоболие, гадене, болки във
врата, световъртеж, изтръпване на ръцете, затруднен говор и походка,
прилошаване, като са й били предписани лекарства. Видно от
представената епикриза, издадена от МБАЛ- Медицински комплекс „Св.
Иван Рилски“- гр. Пловдив, ищцата е била настанена на лечение в
болницата в периода 22.06.2018г.-01.07.2018г. с диагноза световъртеж от
централен произход и оплаквания от изтръпване и слабост в крайниците,
причерняване пред очите, залитане при ходене, забавен и неясен говор,
замайване и нестабилност. От представеното експертно решение от
05.10.2018г. на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД се установява, че
ищцата е призната за временно неработоспособна с поставена диагноза-
други вътречерепни травми, посттравматична енцефалопатия,
дискоодинационен синдром, церебрастенен и психоорганичен синдром.
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза,
изготвено въз основа на представените медицински документи, се
установява, че при процесното ПТП на ищцата С.Г. е било причинено:
контузия на главата и шията, вътречерепна травма, представена от следи
от минимален кръвоизлив под меките мозъчни обвивки вдясно челно,
които травматични увреждания са причинени от свръхмерното движение
5
на шията /камшичен удар/ и удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и е възможно да са възникнали при ПТП като водач на лек
автомобил, блъснат отзад от друг лек автомобил. Оздравителният период
на тези увреждания е около 8-9 месеца, за да се превъзмогнат
остатъчните от тях явления- световъртеж и моторна афазия.
Оплакванията на ищцата от изтръпване и слабост в ръцете са в резултат
на дегенеративните увреждания на прешлените в шийния сегмент, които
нямат причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Преходната
моторна афазия и световъртежа могат да бъдат резултат от понесената
вътречерепна травма. Към момента на изготвяне на експертизата
пострадалата се е възстановила от получените травматични увреждания и
от остатъчните явления. Непосредствено след инцидента е изпитвала от
умерени до слаби по сила и интензитет болки и страдания, които
постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес.
От показанията на св. М.В.-майка на ищцата, се установява, че след
инцидента през април 2018г. ищцата страдала от силни световъртежи,
гадене, губела равновесие и говор, падала на пода, бъркала думи.
Предвид положението й не можела да излезе навън без придружител.
След като положението й се влошило през м. юни била хоспитализирана.
Състоянието й не се променило и след престоя в болницата, като до
04.12.2018г. била в болнични. През този период си била вкъщи, като
била гледана и водена от свидетелката. Не можела да чете и гледа
телевизия и била постоянно на легло и в затъмнена обстановка.
Получила уплаха от това, че може да падне и да се нарани.
От показанията на св. М.П., която е пътувала заедно с ищцата в
момента на инцидента, се установява, че на следващия ден ищцата й се
оплакала, че получава припадъци и световъртежи. Започнало ходене по
болници, като майка й я гледала осем месеца. В този период ищцата не
си вдигала телефона, като успели да се чуят само веднъж и ищцата
казала, че трябва да е на тъмно, главата й да е в покой и да няма
телевизор.
При така събраните доказателства за вида и размера на
претърпените от ищцата неимуществени вреди, за характера,
интензивността и продължителността на изпитваните от нея болки,
6
страдания и негативни психически преживявания настоящият състав на
съда намира, че съобразно критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД
следва да й бъде определено обезщетение в размер на 15000 лв.,
колкото е определил първоинстанционния съд. Неоснователни са
възраженията на ответното дружество за съпричиняване на вредите от
страна на ищцата поради липса на поставен обезопасителен колан. По
делото не са ангажирани доказателства за установяване на посочените
твърдения на ответника, поради което и същите не могат да се приемат за
установени. Отделно от това, даже и тези твърдения да бяха доказани, то
въз основа на събраните по делото доказателства не би могъл да се
направи извод, че при поставен обезопасителен колан ищцата не би
претърпяла понесените от нея травматични увреждания, т.е. че
настъпването им се намира в причинна връзка с евентуалната липса на
поставен колан или че същите биха били в по- малък размер.
Предвид горното исковата претенция е изцяло основателна и следва да се
уважи в пълния й размер, поради което решението в обжалваната му
част, с която същата е била уважена за разликата над 7000 лв. до 15000
лв. следва да бъде потвърдено.
С исковата молба ищцата е претендирала обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху дължимото й обезщетение, считано от
датата на уведомяването на ответното дружество- 15.06.2018г., като с
постановеното по делото решение първоинстанционният съд е приел, че
съгласно чл.497, ал.1, т.2 от КЗ такова се дължи от датата на изтичане
на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ за произнасяне от
застрахователя по отправената му претенция. Този извод на съда е
предмет на обжалване с въззивните жалби на СТ. П. Г., които са
основателни. Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в
дължимото от застрахователя обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ се включват лихви за забава, когато застрахования
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, които съгласно ал.3,
изр.2 се дължат от датата на уведомяването на застрахователя за
настъпването на застрахователното събитие от застрахования или от
увреденото лице. Съгласно специалната норма на чл.493, ал.1, т.5 от КЗ,
отнасяща се до застрахователното покритие по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят покрива
7
отговорността на застрахования и за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, в
какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.494, т.10 от КЗ. В случая от
представеното с исковата молба уведомление се установява, че ищцата е
уведомила ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие
на 15.06.2018г., от когато последното й дължи лихва за забава съгласно
разпоредбите на чл.429, ал.3, чл.493, ал.1, т.5 и чл.494, т.10 от КЗ.
Разпоредбата на чл.497 от КЗ, на която се е позовал
първоинстанционният съд, за да приеме, че лихва се дължи от по- късен
момент, се отнася до поставянето на застрахователя в забава на собствено
основание, ако не е определил и изплатил в срок застрахователното
обезщетение след като е бил сезиран със съответната претенция /в този
смисъл- Решение №128 от 04.02.2020г. на ВКС по т.д.№2466/2018г.,
първо т.о./. Предвид горното върху дължимото на ищцата обезщетение
следва да се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва,
така както е било претендирано от нея с исковата молба, а именно от
датата на уведомяването на застрахователя съгласно чл.429, ал.3 от КЗ-
15.06.2018г. Размерът на същото за периода от 15.06.2018г. до деня,
предхождащ датата на подаване на исковата молба- 23.02.2020г., изчислен
служебно от съда на основание чл.162 от ГПК посредством онлайн
калкулатор за законна лихва, възлиза на претендираната от ищцата сума в
размер на 2579,17 лв., която следва да й бъде присъдена. Предвид
горното в частта му, с която претенцията на ищцата за законна лихва е
била отхвърлена за разликата над 141,67 лв. до 2579,17 лв.
обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо това се
постанови уважаване на посочената претенция.
Неоснователни са наведените с въззивната жалба на „Дженерали
Застраховане“ АД възражения срещу претенцията за лихви поради това,
че преди образуване на делото дружеството било готово да заплати
доброволно застрахователно обезщетение в размер на 7000 лв., но
пълномощникът на ищцата не представил пълномощно съгласно чл.338 от
КЗ. Видно от приложените по делото писмени доказателства към
отправената от пълномощника на ищцата адв. Г.С. ищцата претенция до
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение е приложено
нотариално заверено пълномощно /л.13 от въззивното дело/, отговарящо
на изискванията на чл.338, ал.1 от КЗ, както и данни за банкова сметка,
8
по която да се извърши плащането. От приложената кореспонденция
между адв. Г.С. и ответното дружество е видно, че последното е
определило застрахователно обезщетение в размер на 7000 лв. и е
поставило изискване за представяне на оригинала на пълномощното за
извършване на плащането. Подобно изискване не се съдържа в
разпоредбата на чл.338 от КЗ, а и доколкото пострадалата не е била
съгласно с така определения размер на обезщетението, поради което е
възнамерявала да предяви иск пред съда, където да използва
пълномощното, то непредставянето на оригинала на пълномощното не
може да се приеме за неоправдан отказ на кредитора да окаже съдействие
за изпълнението.
Жалбата на „Дженерали Застраховане“ АД с вх.
№266434/11.02.2021г. против постановеното от първоинстанционния съд
Решение №261256 от 20.04.2021г. за поправка и допълване на основното
решение е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск
срещу застраховател за заплащане на обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на уведомяването на
застрахователя- 15.06.2018г. След оставяне на исковата молба без
движение от съда ищцата е посочила, че претендира законна лихва в
размер на 2579,17 лв. за периода 15.06.2018г.-23.02.2020г., за
разглеждането на която претенция съдът е събрал държавна такса. С
първоначално постановеното Решение №260188 от 19.01.2021г.
първоинстанционният съд е приел, че законна лихва върху
претендираната сума се дължи от 21.01.2020г., от когато е присъдил
такава, без да посочи размера й до 23.02.2020г., като в решението е
липсвало произнасяне по отношение на претенцията за заплащане на
законна лихва за забава за периода 15.06.2018г.-21.01.2020г., както и
изобщо по предявения иск за заплащане на сумата от 2579,17 лв. С
жалбата на СТ. П. Г. с вх. №263618/25.01.2021г. е посочено, че
решението се обжалва в частта му, с която е била присъдена законна
лихва върху уважения размер на претенцията от 21.01.2020г. вместо от
претендираната в исковата молба дата- 15.06.2018г., като се иска
присъждане на законна лихва от 15.06.2018г. При така формулирания
диспозитив на първоинстанционното решение, в който е липсвала
9
отхвърлителна част, на практика не е бил налице годен предмет на
обжалване от ищцата. По тези съображения с определение от
24.03.2021г. по в.гр.д.№798/2021г. Окръжен съд- Пловдив е приел, че
въззивната жалба съдържа и искане за допълване на решението с
произнасяне по уточнената по указания на съда претенция за заплащане
на законна лихва за забава, по която съдът е пропуснал да се произнесе.
Ето защо въззивният съд е прекратил образуваното въззивно
производство и е върнал делото на първоинстанционния съд с указания
за произнасяне по съдържащото се във въззивната жалба искане по реда
на чл.250 от ГПК по посочената претенция, като посочи до какъв
размер и за какъв период я уважава и за какъв размер и за какъв период
я отхвърля, като формулира и съответния диспозитив на решението.
Предвид горното настоящият състав на съда не споделя доводите на
жалбоподателя, че постановеното от първоинстанционния съд Решение
№261256 от 20.04.2021г. за допълване на основното решение е
процесуално недопустимо. Неоснователни са и доводите за неправилност
на същото поради присъждане на законна лихва върху главницата от
датата на исковата молба. Доколкото такава е претендирана и е прието,
че се дължи от по- ранна дата, като е бил определен и присъден размерът
й до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба, то
правилно върху главницата е присъдена законна лихва от датата на
исковата молба, в какъвто смисъл е поправен диспозитива на решението,
за да отрази точно формираната в мотивите воля на съда.
С оглед изхода на делото в полза на ищцата следва да бъде присъден
пълният размер на направените от нея разноски за двете инстанции. С
обжалваното решение първоинстанционния съд е осъдил ответника да
заплати на ищцата направените от нея разноски за първата инстанция в
размер на 2412 лв. съгласно представения списък, поради което в тази
му част решението е правилно и следва да се потвърди. За въззивното
производство в полза на ищцата следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 1448,75 лв. съгласно представения списък.
Възражението на ответника по иска срещу заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1400
лв. е неоснователно, тъй като същото е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото и с материалния интерес по него.
10
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260188 от 19.01.2021г., постановено по
гр.д. №3057/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 12-ти гр.с., поправено
и допълнено с Решение №261256 от 20.04.2021г., в частите им, с които
„Дженерали Застраховане“ АД е било осъдено да заплати на СТ. П. Г.
сумата над 7000 лв. до 15000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на травматични увреждания,
получени при ПТП, настъпило на 06.04.2018г., на републикански път ІІ-
86, км. 21+500, причинено по вина на водача Е.И.И. при управление на
лек автомобил „Мерцедес Бенц" с per. № РВ2255РС, за който е бил
сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска оттоворност“
с ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба- 24.02.2020г. до окончателното й
заплащане, както и сумата от 141,67 лв.- обезщетение за забава за
периода от 21.01.2020г.-23.02.2020г. и сумата от 2412 лв.- разноски по
делото.
ОТМЕНЯ Решение №260188 от 19.01.2021г., постановено по гр.д.
№3057/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 12-ти гр.с., поправено и
допълнено с Решение №261256 от 20.04.2021г., в частта му, с която е
бил отхвърлен предявения от СТ. П. Г. против „Дженерали Застраховане“
АД иск за заплащане на разликата над 141,67 лв. до 2579,17 лв.,
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата от 15000
лв. за периода 15.06.2018г.-21.01.2020г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №68, ЕИК
*********, да заплати на СТ. П. Г. от гр. Пловдив, ул. „Кедър“ №20,
вх.б, ет.6, ап.18, ЕГН **********, сумата от още 2437,50 лв.,
съставляващи разликата над 141,67 лв. до 2579,17 лв., представляващи
обезщетение за забавено плащане на главницата от 15000 лв. за периода
15.06.2018г.-21.01.2020г., както и сумата от 1448,75 лв.- разноски за
въззивното производство.
11
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12