Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.08.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
тринадесети юли година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13246
по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството е предявени преки искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба на М. В. А. ЕГН **********, чрез адв. Г.Й., с която са предявени
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „ДЗИ-ОБЩО З.“ АД, да
заплати сумата от 250000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на
07.10.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2019г. – датата
на заявената претенция по чл. 380 КЗ до окончателното изплащане, както и сумата
от 2 049 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 11.10.2019г. – датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Излагат се съображения, че на
07.10.2018г. около 15:50 часа, на ПП-І-4, км. 106.400, началото на с. Ново село
е настъпило ПТП, при който лек автомобил марка“Ситроен“, модел „Ц-4“, с рег. № *******,
управляван от А.Б.Д.,***, към гр. Велико Търново, навлиза в лентата за насрещно
движение и удря правомерно движещия се в насрещната лента, с посока гр. София,
л.а.“Хонда Сивик”, с per. № *******, управляван от К.Б.Н.. Вследствие на
настъпилия удар тежко е пострадала ищцата М.А., която се е возила в л.а. марка
„Ситроен”, модел „Ц-4”, с per. № *******, на предна дясна седалка, с поставен
обезопасителен кола. Във връзка са ПТП е съставен КП за ПТП с пострадали лица №
517/2018 г., по описа ОД на МВР гр. Велико Търново, Сектор “Пътна Полиция”,
като е образувано и ДП № 911/2018г., по описа на РУ на МВР гр. Велико Търново.
Посочва, че в следствие на силния удар, ищцата е изпаднала в пълно безсъзнание,
като е откарана по спешност в МОБАЛ “Д-р Ст. Черкезов” АД - Велико Търново, в
безпомощно състояние, с опасност за живота. В болничното заведение лекарите
установили, че вследствие на инцидента, М.А. е получила следните тежки
травматични увреждания: Коматозно състояние; Pvnmvpa (разкъсване) на далака; Фрактура
на второ и трето ребро вляво по предна аксиларна линия; Фрактура на манубриум
етерни и курпус етерни;Травматичен хемопневмоторакс. Поради изключително
тежкото състояние, в което се е намирала пострадалата, след като в болницата
във гр.Велико Търново са поставени гръдни дренажи за активна аспорация, по
спешност е транспортирана в УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов” - ЕАД, гр. София в
отделението по интензивно лечение. Поради обстоятелството, че при приема в
лекарското заведение ищцата е била на командно дишане, по спешност на
11.10.2019г. е била подложена на оперативна интервенция трахеостомия, при която
е поставена специална тръба в трахеята чрез кожен разрез на шията за
осигуряване на дишането. Към датата на ПТП-то ищцата е била бременна в седмия
месец, като на 16.10.2019 г. е била подложена на изключително тежка, втора
оперативна интервенция, при която поради заплашващото септично състояние, в
което се е намирала пострадалата и нейния плод, се извършило принудително
секцио. Сочи, че поради травмата получена в областта на далака, в болничното
заведение ищцата била подложена на трета оперативна интервенция, спленектомия
(отстраняване на далака). В болничното заведение лекарите, след изключително
тежка и рискова оперативна интервенция, както за ищцата, така и за нейния плод,
въпреки преждевременното изваждане, успели да спасят плода на родилката, като е
проплакало момиче с тегло от едва 1 330 гр. След като била изписана от
болничното заведение пострадалата била насочена към домашно лечение със
спазване на строга медикаментозна терапия, вкл. преливане на кръв и извършване
на контролни прегледи при специалисти. Посочва, че в първите дни тя не успявала
да помръдне от леглото. Изпитвала изключително силни и непоносими болки в
корема, което наложило на 23.11.2019 г., да посети лекарска помощ. При
извършения й преглед в МЦ “Полимед”, били установени силни болки в долната част
на корема с изтичане на лохии (кървене). При извършения преглед и вследствие на
извършеното цезарово сечение, в областта на срамната кост лекарят е установил
уплътнение, силно болезнено за пострадалата. Поради изключително тежката травма
в областта на корема и белите дробове, както и поради получените фрактури на
ребрата и гръдната кост, в първите 4 месеца ищцата не успявала да извършва
каквито и да било активни движения. Наложило се до нея да има ежедневно човек,
който да я обслужва и да се грижи за нея. Нямала възможност да се изправя и да
се движи, поради което и нямала възможност да се грижи за новороденото си бебе,
което било също в тежко състояние и имало нужда от сериозни грижи. Твърди, че
на 06.12.2018 г. и 07.12.2018 г., пострадалата посетила отново лекарска помощ
поради силни болки в корема, придружени с диария, породени от чревна инфекция,
която се е появила вследствие на оперативните интервенции извършени в коремната
област на пострадалата. Поради извършената трахеостомия и поставената й в
началото на болничния престой, непосредствено след ПТП-то, трахеостома, М.А.,
изпитвала постоянни болки и бодежи в гърдите при дишане. Поради тези симтоми на
14.02.2019 г., А. потърсила лекарска помощ, при която при извършения й преглед
било установено състояние на нетърпима кашлица, породено от получения трахеален
посинтубационен фиброзен пръстен. Въпреки извършената медикаментозна терапия,
състоянието на пострадалата не се подобрявало, което наложило на 25.02.2019г.
тя да бъде хоспитализирана отново в лекарско заведение “Сити клиник”, Болница
“Токуда”, гр. София. В болничното заведение ищцата е подложена на нова
оперативна интервенция бронхиална дилатация. Заявява, че в периода от
изписването й от болничното заведение, до май месец 2019 г. ищцата прекарвала
дните си в ежедневни болки в корема, неспирна болезнена кашлица, спазми и
невъзможност да диша и да извърша каквато и да било дейност свързана с
физическа активност. Поради състоянието, в което се е намирала ищцата трудно се
изправяла от легнало положение. Хранела се е в легнало положение, трудно е
използвала тоалетна, била е придружена от близките си при къпане, хранене,
раздвижване в изправено положение. На 15-ти и 16.05.2019 г., поради неспирните
засилващи се болки при дишане, придружени със силна кашлица придружена с
храчки, ищцата посетила отново лекарска консултация. Въпреки постоянния прием
на всякакви лекарства целящи облекчаване на състоянието й, то трудно може да се
подобри поради извършените изключително тежките операции. На 27.05.2019 г. А.
посетила отново лекарска консултация, при която след като била прегледана било
установено, че в областта на корема, на нивото на гръдния кош ищцата страда от
палпаторна болка, в долния етаж. След извършения преглед ищцата е насочена към
нова оперативна интервенция, с поставяне на платно, което няма да позволи да се
разрасне хернията и на 12.06.2019 г., ищцата била приета отново в болнично заведение
за извършване на нова оперативна интервенция с цел да се ограничи развитието на
получената постоперативна херния.
Изложени са
съображения, че изваденият далак на пострадалата и тежките коремни операции са
нанесли изключително тежки вреди за общото здравословно състояние на ищцата,
които ще оставят крайно негативни последици върху цялото й здравословно
състояние. Болки ищцата имала ежедневно. Извършеното спешно цезарово сечение,
създало огромен риск занапред за пострадалата при последваща евентуална
бременност, риск от стерилитет, невъзможност за възстановяване нормалните
размери на матката. Извършеното цезарово сечение, е довело на пострадалата
тежка инфекция на коремната кухина, която е налагала агресивно антибиотично
лечение. Всички тези обстоятелства, придружени с това, че е изваден и далака на
ищцата, в продължение на месеци тя е била в животозастрашаващо състояние, което
и към настоящия момент не е приключило. Именно поради тежките оперативни
интервенции извършени още с приема й в УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов” - ЕАД, които са
довели значителни инфекциозни процеси, слезката й е имала определящо значение с
оглед функцията и в изграждането на имунитета, прочистването на кръвта от чужди
частици и микроорганизми. Твърди, че пътният инцидент се отразява изключително
тежко и върху психиката на пострадалата. В колата, в която се е возила ищцата
се е возил и съпругът й, който също получил животозастрашаващи травми.
Най-големият шок за пострадалата е това, че към датата на ПТП-то тя е била
бременна в 7-мия месец. Прекарвала е една спокойна и безпроблемна бременност.
След настъпването на инцидента, тя е изживяла най-големият ужас, който може да
преживее една родилка. В първите няколко седмици след инцидента тя не е знаела
какво е станало с нея и детето й. След като започнала да осъзнава случилото се,
не спирала да плаче и да преживява силна тревожност за детето си. Въпреки, че
лекарите успели да извадят жив плода и спасили живота му, борбата за живот за
малката дъщеря на пострадалата едва започвала. Въпреки нуждата, която имала от
грижите на майка си, поради състоянието на пострадалата, тя не можела да вижда
и да се грижи за дъщеря си. Това положение я е карало да изпада в изключително
тежки депресивни състояния. В продължение на седмици пострадалата не
разговаряла изобщо с близките си. По цял ден лежала и плакала, като нищо не е
било в състояние да я успокои. М.А. е преминала през изключително тежки
психически изживявания. Преди да настъпи инцидентът, ищцата е била активен
здрав млад човек. Посочва, че към настоящия момент, ищцата отказва да води
активен социален живот и избягва да излиза от дома си. Страхува се от това, че
може да се случи нещо лошо на нея или на близките й. Страда от постоянно
чувство за тревожност, както за нея така и за нейната дъщеря, която продължава
да се бори за живота си. Наложило се да посещава специалист-психолог. При
извършените прегледи било установено, че вследствие на пътния инцидент, М.А., е
получила постравматична стресова симптоматика, която по становище на специалиста
може да продължи години наред. Твърди, че във връзка с пътния инцидент,
извършените оперативни интервенции и проведеното лечение, ищцата е заплатила
сумата от 2 049 лева.
Посочва, че
виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност
за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност”, сключена със „ДЗИ - Общо З.” ЕАД, със застрахователна полица №
BG/06/117003214973, валидна от 08.12.2017 г., до 07.12.2018 г. С Молба с Вх. №
94-Г-110/14.06.2019г., ищцата е предявила претенция пред ответното дружество, с
която е поискала да й бъде изплатено застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, но дружеството
застраховател не е заплатило такова. Съобразно изложеното моли исковата
претенция да бъде уважена. Направо е и искане за допускане до разпит при режим
на довеждане двама свидетели с показанията, на които ще се установяват
обстоятелства подробно изложени в исковата молба. Наведено е искане за допускане
изслушването на съдебно – автотехническа експертиза, комплексна
съдебно-медицинска експертиза и изслушването на съдебно- психологична
експертиза, със задачи подробно описани в исковата молба. Наведено е искане по
чл.190 ГПК ответното дружество да бъде задължено да представи препис от
полицата по застраховка ГО. Прилага писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 367 от ГПК е
постъпил отговор от ответното „ДЗИ – Общо зостраховане“ ЕАД, в който е изложено
становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил и
период. Заявява, че не е изяснен механизъм на ПТП и не се установява наличието
на виновно и противоправно поведение на виновния водач – А.Д., от което да са
причинени телесни увреждания на ищцата. Твърди, че вина или поне принос има и
водачът на лек автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № ********, управляван от И.И.Ж..
Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва претенцията
за неимуществени вреди, като твърди, че не е ясно дали направените разходи са
били необходими за лечението. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносиня резултат от страна на пострадалата, като посочва, че ще уточни същото
след запознаване с материалите по ДП. Оспорва началната дата на претендираната
от ищцата акцесорна претенция за лихва – 14.06.2019г., която е датата на завеждане на доброволната претенция пред
застрахователя. Поддържа, че тази начална дата не е съобразена с чл.497, ал.1,
т.2 вр. чл.496, ал.1 КЗ, съгласно който застрахователят изпада в забава след
изтичане на тримисечен срок от заявяване на претенцията. Поддържа довод, че в
случая претенцията на ищцата е депозирана на 14.06.2020г., поради което застрахователното
дружество е в забава от 14.09.2020г.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника се адв. Й. поддържа предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
В съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника
юрк. Катранджиев оспорва предявените
искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК./л.273
от делото/
Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От неоспорения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №517 от 07.10.2018г. на ОД на МВР В. Търново и приетите материали от ДП №911 /2018г. по
описа на РУ Велико Търново се установява, че на 07.10.2018 г. около 15.50 ч.
при ясно време, на сух, прав хоризонтален участък от път 1-4 в посока /гр. Велико Търново - гр. София/, в землището
на село Ново село настъпило ПТП между л.а. “Ситроен Ц-4“, с рег. № *******, управляван
от А. Б. Д., който движейки се в посока към гр.Велико Търново, навлиза в
лентата за насрещно движение се сбъсква последователно с л.а. „Тойота Хайлукс“
с рег. № ******** с водач И. Ив. Ж., движещ се в посока към гр.София, който се отклонява
надясно и се преобръща в затревената
площ, след което лек автомобил “Ситроен Ц-4“ се удря челно с л.а.“Хонда Сивик”,
с peг. № *******, движещ се в посока гр. София, управляван от К.Б.Н../л.11, л.200-л.215 от делото/ В констативния
протокол е отразено, че при настъпилото ПТП са пострадали 4 лица: водача на л.а.“Хонда
Сивик“- К.Н., возещата се до него на предна дясна седалка - М. В. А. с диагноза
– руптура на далак, фрактура на 2-ро и 3-то ребро в ляво, хидропневмоторакс, с
опасност за живота транспортирана по спешност до ОАИЛ при МОБАЛ “Д-р Ст. Черкезов” АД - Велико
Търново, пътничката В.Е.Н.и водача на л.а. “Ситроен Ц-4“ - А. Б. Д..
От писмо от рег.№
ЗМ 911/2018 от 10.05.2018г. разследващ полицай Василев при ОД на МВР В.
Търново, се установява, че във вр. с ПТП на
07.10.2018 г. около 15.50 ч. на път 1-4 в посока гр. Велико Търново -
гр. София, при което са причинени телесни повреди на четири лица, вкл. и на М. В.
А. /руптура на далак, фрактура на 2-ро и 3-то ребро в
ляво, хидропневмоторакс/
е образувано досъдебно производтво ДП №911 /2018г. по описа на РУ Велико
Търново, за престъпление по чл.343,
ал.3, б.А, вр. чл. 343,
ал.1, б.Б, чл.342, ал.1, пр.3 НК, което не е приключило към м.05.2021г.,
доколкото част от възложините от водещия разследването експертизи не са
изготвени./л.200 от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ 15431/18г. на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов" АД,
гр.В. Търново, се установява, че ищцата М. В. А. на 32 г. на 07.10.2018г. е
постъпила в ОАИЛ след претъряното ПТП в тежко общо
състояние, бременна в 29 г.с., с множествени счупвания на ребра, хемопневмоторакс. Отразени са проведени консултации,
клинични и образни изследвания обсъдени от вещите лица медици в назначената
СМЕ. Поставена е диагноза – травма на далака. На 07.10.2018г. ищцата е
оперирана – двустранна торакоцентеза, средна и долна лапаротомия и
спленектомия. Изписана на 10.10.2018г. /л.15-16 от делото/
Видно от Епикриза по ИЗ№ 37497/18г. на УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов” - ЕАД, ищцата М. А., на 10.10.2018г. е
преведна в Отделението по гръдна хирургия на болничното заведение, където е
хоспитализирана до 12.10.2018г. На 11.10.2018г.
е извършена трахеостомия и е поставена трахеостомна канюла. След клинично
обсъждане ЛКК е взела решение за родоразрешаване чрез секцио Цезареа и такова е
било извършено на 16.10.2018г./ л.17-
л.25 от делото/
Видно от Епикриза по История на заболяването № 20416/12.06.2019г. -
14.06.2019г. на Клиника по чернодробна, жлъчна, панкреатична и обща хирургия
при Аджибадем Сити клиник - болница Токуда, ищцата е била хоспитализира с
оплаквания постоперативна херния, като изследвания и консултации е постанвено
окончателна диагноза: Вентрална херния. Отразено е придружаващо заболяване-
Тиреодит на Хашимото. На 13.06.2019г. извършена операция – възстановяване на постоперативна
херния./л.72/
Представени ни с исковата молба множество резултати от извършени от ищцата образни
изследвания, ултразвукови изследвания, амбулаторни листове за прегледи и
консултации със специалисти, обсъдени от назначените по делото вещи лица медици./л.26 - л.75 от делото/
За установяване на извършените в хода на
лечението разходи са приети неоспорени общо 15 бр. фактури, с касови бонове
издадени в периода м.11.2018г. – 2019г. /л.76 - л.90
от делото/
Медико-биологичният вид и характер на получените от ищцата увреждания,
начинът на лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се
установява от приетата Комплексна СМЕ, изготвена от вещите лица д-р Ю.Й. – хирург и д-р В. С. специалист АГ, неоспорена от страните,
чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно.
От приетото заключението на КСМЕ се установява, че ищцата М. В. А. на
07.10.2018г. е претърпяла ПТП като пътник на предна дясна седалка в л.а. „Хонда Сивик" с per. № *******. След
претърпяното ПТП е откарана и настанена за лечение първоначално с История на
заболяването № 15431/07.10.2018г. - 10.10.2018г. в Отделение за анестезиология
и интензивно лечение при МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов" АД- Велико Търново.
Отбелязано е, че е без спомен за случилото се. Обективно е била в тежко общо
състояние, но контактна и психимоторно възбудена. Била с патологична подвижност
на гръдния кош. Дишането е било отслабено до липсващо в ляво. При направеното
КТ (скенер) изследване на бял дроб е установен хидропневмоторакс в ляво и по-
слаб парциален пневмоторакс в дясно; контузионен ляв бял дроб; счупване на 3-то
ребро в ляво; счупване на дръжката и тялото на гръдната кост. КТ на корем -
разкъсване на слезката (далака). КТ на малък таз - интраутеринен плод,
главичката на който достига до нивото на трети лумбален прешлен - бременност в
7-8 лунарен месец. Интубирана и поставена на апаратна вентилация. Оперативни
интервенции извършени на 07.10.2018г. - Двустранна торакоцентеза. Средна и
долна срединна лапаротомия и спленектомия. Вещите лица сочат, че е приложена широка
гама медикаментозно лечение включващо вливания, антибиотици, спазмолитици,
аналгетици и др. Поставена била окончателна диагноза: Травма на далака, без
открита рана в корема; Множествени счупвания на ребра, закрито; Травматичен
хемопневмоторакс.
Сочи се в СМЕ, че поради тежката комплексна травма ищцата е преведена в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" с ИЗ № 37497/2018г., където е хоспитализирана в
периода от10.10.2018г. до 12.11.2018г. Първоначално е настанена в Отделение по
интензивно лечение в увредено общо състояние, интубирана. Гръден кош -
перзистираща гръдна травма, но с двустранно везикуларно дишане отслабено в
основите. Корем - оперативен цикатрикс от лапаротомия, суха превръзка. Като
придружаващо състояние е отбелязано - бременност в 7-ми лунарен месец. На
11.10.2018г. е извършена трахеостомия и е поставена трахеостомна канюла.
Многократно рентгенологично е проследявано състоянието на белия дроб. При
проведена консултация с неврохирург е установено Комоцио церебри. След клинично
обсъждане ЛКК е взела решение за родоразрешаване чрез секцио Цезареа и такова е
било извършено на 16.10.2018г. При затегнат и протрахиран следоперативен
период, след стабилизиране на състоянието, лечението е продължено в Отделение
по гръдна хирургия. Медикаментозното лечение е включвало вливания на
водно-солеви и глюкозни разтвори, кръвопреливане, преливане на плазма,
витамини, антипиретици, окситоцин, Н-2 блокер, аналгетици, антибиотици,
бронхолитици, Л-тироксин, инхалации, превръзки. По данни на близките е
установено, че ищцата е с предхождащо заболяване - Тиреоидит на Хашимото. Ищцата
е изписана на 12.11.2018г. в добро общо състояние с окончателна диагноза:
Контузио торакоабдоминалис. Фрактура костарум II, III синистри.
Хемопневмоторакс синистер. Статус пост торакоцентезис декстра ет синистра.
Хемоперитонеум. Руптура лиенис. Статус пост лапаротомиам ет спленектомиам.
По повод оплаквания от затруднено дишане, болки и бодежи в гърлото е приета
за лечение в Отделение по Гръдна хирургия при Аджибадем Сити клиник - болница
Токуда с История на заболяването № 768955/25.02.2019г. - 27.02.2019г. На 25.02.2019г. е извършена интервенция - бронхиална дилатация поради
наличието на малък фиброзен пръстен на 6 см под гласните връзки. Проведено
антибиотично лечение. Изписана на 27.02.2019г. с окончателна диагноза: Смазване
на ларингса и трахията. Състояние след фибробронхоскопия с биопсия и дилатация.
Придружаващи заболявания: Тиреоидит на Хашимото.
По повод наличието на подутина в долния край на оперативния белег, постъпва
за оперативно лечение в Клиника по чернодробна, жлъчна, панкреатична и обща
хирургия при Аджибадем Сити клиник - болница Токуда с История на заболяването №
20416/12.06.2019г. - 14.06.2019г. В обективния статус е отразено, че в долния
край на ксифо-пубичната лапаротомия се опипва дефект във фасцията с диаметър
4-5см и херниален сак 6-7см, лесно репониращ се в корема при минимално усилие.
На 13.06.19г., след съответните изследвания и консултации е оперирана като е
извършена пластика на предната коремна стена и е поставено платно - Париетекс.
След гладко протекъл ранен следоперативен период е изписана с окончателна
диагноза: Вентрална херния.
От заключението на КСМЕ, се
установява, че в резултат на претърпяното ПТП на 07.10.2018г., ищцата М. В. А.
е получила следните травматични увреждания:
- Травматичен шок съпроводен с
мозъчно сътресение;
- Счупване на II-ро и III-то ребра в ляво;
- Счупване на дръжката и тялото на гръдната
кост;
- Хемопневмоторакс в ляво (наличие на кръв и въздух в гръдната клетка в
ляво) и контузионен ляв бял дроб;
- Парциален (частичен) пневмоторакс
в дясно;
- Разкъсване на слезката (далака);
Обоснован е извод, че описаните травматични увреждания, получени от ищцата М.
В. А., са в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяното от нея ПТП на
07.10.2018г.
Според вещите лица опасност за живота на ищцата В. е съществувала
непосредствено след претърпяното ПТП. Тогава е бил застрашен и плода /ищцата
била бременна в 27 г.с./. Поради това на 15.10.2018г. е проведено клинично
обсъждане от смесена ЛКК с лекари от „Майчин дом", при което е установено
че пациентката е стабилизирана хемодинамично с повишаващ се хемоглобин и
покачващи се в динамика левкоцити. Плода е бил жив, реактивен, без данни за
фетално страдание, без данни за заплашващо септично усложнение и при липса на
други контраиндикации е взето решение за родоразрешение чрез Цезарово сечение,
което е извършено на 16.10.2018г. от екип: АГ, хирург и неонатолог. След него
няма усложнения, пострадалата се е възстановила и животът й е бил вън от
опасност.
Поради комплексния и тежък характер на получените травматични увреждания,
ищцата е била поставена в изкуствена кома за дълъг период от време. Тъй като
този период е бил по-продължителен, се е наложило извършването на трахеостомия
с поставянето на канюла, през която е била обдишвана. В последствие се е
получило усложнение, което е довело до развитието на фиброзен пръстен на бсм
под гласните връзки и това е наложило извършването на дилатация при
фибробронхоскопия. В резултат на оперативното
лечение за отстраняване на разкъсаната слезка и последващото оперативно родоразрешение чрез Цезарево сечение, се е
получила постоперативна херния. По този повод е извършена операция -
пластика на коремната стена с поставяне на платно. Вещите лица обосновават, че
описаното е довело до един
по-продължителен период на болки и страдания, който сумарно е продължил около
година. Болките и страданията са били с интензивен характер в периодите на
проведените оперативни интервенции.
В момента оплакванията на ищцата са повече от дискомфорт - в областта на
гръдната кост и долната част на корема, както и наличието на периодично
появяваща се кашлица с необилна експекторация. Според вещите лица, че тези
проблеми ще продължат и за в бъдеще.
От заключението на СМЕ се установява още, че травматичните увреждания са
отзвучали напълно, както по отношение на гръдната травма, така и по отношение
извършените коремни операции т.е.
възстановителния период по повод получените травматични увреждания е завършен.
На въпроса за наличието на трайни последици, в заключението на КСМЕ се
сочи, че поради травматичното разкъсване на слезката (далака), тя е оперативно
премахната. Пояснено е, че слезката - lien, е най-големият лимфоиден орган в
човешкия организъм. Освен това тя е и орган на кръвоносната система. Функцията
на този орган е многостранна: произвежда лимфоцити и играе основна роля в
изграждането на имунитета Пояснено е, че човек е
възможно да живее без слезка, но тъй като тя изпълнява изключително важна роля
в имунитета пациентът става по- податлив на инфекции.
Екпетите са установили при ищцата и следоперативни белези: Шия - по
предната повърхност, над гръдната кост, се вижда кръгловат белег от извършената
трахеостомия с диаметър 2см, по гръдния кош двустранно се виждат белези от
изведените гръдни дренове, по Корем - оперативен белег от срединна горна,
средна и долна лапаротомия с дължина 25см, разтеглен по широчина, даващ
козметичен дефект.
Обоснован е извод, че възстановителния период при ищцата, с оглед тежката
комбинирана травма и получените усложнения описани по-горе (фиброзен пръстен на
трахеята, следоперативна херния наложила оперативна корекция) е бил по-
продължителен и е за вършил около 1 /една/ година след травмата. Според
заключението на СМЕ, лечението на ищцата е било съпроводено с общо пет операции:
- Оперативни интервенции
извършени на 07.10.2018г. - Двустранна торакоцентеза. Средна и долна срединна
лапаротомия и спленектомия.
- На 11.10.2018г. е извършена
трахеостомия и е поставена трахеостомна канюла.
- Родоразрешаване чрез секцио
Цезареа е било извършено на 16.10.2018г. след решение на Лекарска комисия (ЛКК)
- На 25.02.2019г. е извършена
интервенция - бронхиална дилатация поради наличието на малък фиброзен пръстен
на 6 см. под гласните връзки.
- На 13.06.19г. е извършена
пластика на предната коремна стена и е поставено платно - Париетекс.
По отношение на извършените разходи в размер на 2049лв., се
сочи, че същите са били ли са необходими с оглед лечението и възстановяването
на пострадалата и са установени с представените по делото фактури.
В обясненията си в о.с.з. проведено на 16.02.2021г.
вещото лице д-р С. допълва, че в обстановката на вируси и агенти, които влиаят
на бременността, бъдеща бременност при ищцата е свързана с обективен риск, като
ищцата сама трябва да реши дали да поеме този риск. Вещото лице д-р Й.
пояснява, че белезите на ищцата са трайни и няма да се заличат с времето. Сочи,
че белега от коремния разрез е огромен и разтеглен по широчина и дори да се
направи пластика, ще остане белег.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза и ДАТЕ, изготвена от вещо лице инж.С.Д., се установява, следния най-
вероятен е следния механизъм за настъпване на произшествието: На 07.10.2018 г.
около 15.50 ч. лек автомобил „Хонда“ с per. № ******* се движил по път 1-4 в
посока от гр. Велико Търново към гр. София. В района на км.106+40° с. Ново село
скоростта на лек автомобил „Хонда“ е била от порядъка на 50 км/ч., пред него на
около 11-12 метра със скорост от порядъка на 65 км/ч се е движил лек автомобил
„Тойота“ с per. № ********. В същото време в лентата за движение в посока София
- Велико Търново със скорост от порядъка на 76 км/ч се е движил лек автомобил
„Ситроен Ц4“ с per. № *******. В даден момент водача на лек автомобил „Ситроен“
е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение, при което водача на лек
автомобил „Тойота“ е отклонил автомобила си в дясно, при което е настъпил
приплъзващ удар между предна лява част на лек автомобил „Ситроен“ и задна лява
част в областта на задна лява гума на лек автомобил „Тойота“. След този удар
лек автомобил „Тойота“ е продължил движението с в дясна с едновременна
търкаляне е плъзгане на колелата, като в същото време е започнал да ротира
около масовия си център в посока обратна на часовниковата стрелка и в края
разстоянието преди да преустанови движението си се е преобърнал през таван и е
застанал на мястото описано в протокола за оглед. След този удар лек автомобил
„Ситроен“ е продължил движението си напред в ляво и след изминаването на около
12 метра е последвал втори удар между него и лек автомобил „Хонда“ . Скоростта
на лек автомобил „Ситроен“ в момента на удара е била от порядъка на 51 км/ч. В
момента на навлизането лек автомобил „Ситроен“ в лентата за насрещно движение,
водача на лек автомобил „Хонда“ е предприел спиране и е намалил скоростта си до
19 км/ч, когато е бил ударен от навлезлия в лентата за насрещно движение лек
автомобил „Ситроен“. След удара лек автомобил „Ситроен“ се е отклонил в ляво с
едновременно завъртане около масовия си център по посока на часовниковата
стрелка и се е установил на мястото описано в протокола за оглед. Лек автомобил
„Хонда“ от своя страна в следствие на удара е започнал да се движи назад с
едновременна ротация около масовия си център по посока на часовниковата стрелка
и се е установил на мястото описано в протокола.
Сочи се, че водачът на лек автомобил „Тойота“ е предприел отклоняване на
автомобила в дясно, като по този начин е предотвратил челен удар между него и
лек автомобил „Ситроен“ .
От своя страна водача на лек автомобил „Хонда“ е предприел технически
правилни действия, като е предприел спиране и е отклонил същия в дясно, в
момента, в който лек автомобил „Ситроен“ е започнал да навлиза в лентата му за
движение.
В заключението на Допълнителната САТЕ е
обосновано, че като причини за настъпването на произшествието могат да се
посочат субективните действия на водача на л.а.„Ситроен“ , който е допуснал
навлизане в лентата за насрещно движение при наличието на движещи се
автомобили. Вещото лице е определило
скоростта на лек автомобил „Тойота“ в момента на удара от 19,17 км/ч. Посочило е че скоростта на лек
автомобил „Тойота“ е 50 км/ч. Пояснено е, че ПТП е настъпило в лента за
движиение на автомобили в посока от гр.В. Търново към гр.София.
По отношение на наличните пътни знаци, вещото лице се позовава на протокола
за оглед са описани пътните знаци както следва:
По посока от София към В. Търново - посоката на движение на лек автомобил
„Ситроен“: „...На разстояние около 300 м. от П01 в западна посока, на юг от
южната лента / от София към В. Търново/ се намира пътен знак ПЗ — „В26 —
Забранено е движение със скорост, по-висока от означената “ — 50 км/ч. и ПЗ —
„А21 — Възможна е появата на домашни животни “. След около 200 м. в западна
посока от тях се намира поставена табела за начало на населеното място — Ново
село, а след 25 м. на запад от тази табела се намира ПЗ — „В24 Забранено е
изпреварването на МПС... “
По посока от В. Търново към София - посоката на движение на лек автомобил
„Тойота“ и лек автомобил „Ситроен“: „ ...На изток от П01 около 200 м. в
северната страна на северната пътна лента / от В. Търново към София/ се
намериха поставени един над друг ПЗ „А21 “ и „В34 Край на забраните, въведени с
ПЗ “.
В ДСАТЕ въз основа на подробен анализ на наличнните данни, е обоснован
извод, че водачите на лек автомобил „Тойота“ и лек автомобил „Хонда“ от момента
на навлизането на лек автомобил „Ситроен“ не
са имали възможност да предотвратят произшествието, чрез спиране тъй като
водачът на лек автомобил „Ситроен“ при навлизането си в лентата за насрещно
движение не е предприел спиране, а продължил движението си.
Сочи се, че водача
на лек автомобил „Ситроен“ е имал възможност да предотврати настъпването на
произшествието като не допуска навлизане на МПС в лентата за насрещно движение.
Заключението на САТЕ изготвено от инж.С.Д., съдът възприема, като обективно
и компетентно дадено.
По
почин на ответника чрез делегация по реда на чл.25 ГПК са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля И.Ж.. Свид. Ж. сочи в показанията си, че
помни ПТП от 2018г., което се случило в района на с.Ново село. Свидетелят Ж. управлявал
лек автомобил „Тойота“, когато автомобил Ситроен изпреварвайки навлезнал в
насрещната лента. Свидетелят сочи, че намалил и отбил рязко в дясно, за да
избегне удара, но идващия автомобил го ударил в задна гума и автомобила на Ж.
се преобърнал. Свидетелят сочи, че той почти избегнал удара, но тези след него
били ударени. Сочи, че за района има ограничение на скоростта и той го е спазил./ л.151 от делото - протокол от
о.с.з. от 07.11.2020г. на РС – Варна /
Свидетелят А.Б.Д., сочи
в показанията си в в о.з. на 16.02.2021г., че е участвал в ПТП през м.октомври
2018 г., като тогава управлявал служебен автомобил „Ситроен С4“ пътувал от гр.
София към гр. Варна. Инцидентът станал преди Велико Търново. Сочи, че
спомените му са много епизодични. Имало
движение в колона, взрив вероятно от „еърбеците“ и „стъклата“. Свидетелят Д. не
си спомня да е предприемал някаква маневра и
трудно може да каже къде точно станала катастрофата, защото той самият
също пострадал.
Показанията на свидетеля А.Д., съдът
съобразява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид възможната му
зантерсованост, предвид воденото досъдебно производство.
За претърпени от ищцата неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля К.Б.Н./36 г., в съден спор с ответника, живеещ с ищцата/
Свидетелят Н.сочи, че при ПТП на 07.10.2018г. с жена му били ударени
челно от автомобил навлезнал в насрещното платно. Свид. Н.сочи, че когато се
съвзел, видял, че колата е смачкана, а „еърбеците“ са отворени. До него М. била
безжизнена, не дишала. Свидетелят сочи, че си помислил, че може да е настъпил фатален
край. След това жена му се поразмърдала,
настанала суматоха около колата им. Няколко мъже започнали да чупят стъклата.
Свидетелят Н.им казал, че жена му е бременна и помолил да звъннат на 112. М. седяла отпред със сложен колан само през
гърдите. През корема нямала колан заради напреднала бременност – 7 месец. Наколко мъже успели да отворят
пасажерска врата и извадили М.. Поставили я да легне на платното. Първата
пристигнала линейка я взела жена му.
Откарали я във Велико Търново, болница МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД, където
по-късно бил откаран и свидетеля. В болницата през цялото време търсел информация
от лекарите, които му казвали, че жената е в критично състояние и не могат да
обещаят нищо за нейното и на детето здраве. В болницата
разбрал, че са ù махнали далак. По – късно М. била транспортирана
в болница в гр.София. Когато бил изведен от състояние на медикаментозна кома
свидетелят веднага попитал за жена си и детето им. Разбрал, че детето им е
родено със секцио и е в „Майчин дом“, поставено в кувьоз. Бебето било едва 1, 300 кг. Жена му все още
била в много тежко състояние в същото интензивно отделение, където бил настанен
и свидетеля. Няколко дни след това свидетелят бил прехвърлен в отделение по хирургия
и му позволили да я посети М.. Тя била цялата в тръби и кабели, упоена с медикаменти. Била в много тежко
състояние. Сочи, че жена му останала в интензивно отделение няколко седмици,
където състоянието ù беше променливо, с опасност за живота. След това
била прехвърлена в отделение хирургия. Когато
я изписали ищцата била в тежко
психическо и физическо състояние. Трудно се движела, боляла я гръдната кост и
счупените ребрата. Бебето все още било в „Майчин дом“. Свидетелят сочи, че един ден след като
изписали жена му, успели да отидат до „Майчин дом“. М. била много притеснена, че
заради преждевременното раждане детето ще има проблеми. След изписването от
болница тя беше трудно подвижна. Кашляла дълго време. Имала хъркане, като
продължавала да го има все още. Не можела да се обслужва. Не се хранела добре.
Била отслабнала и бледа. Имала тъмно сиви, сини кръгове около очите. Беше много
притеснена през цялото време. Плачела. Най-големият ú страх бил, че може
да спре да диша. Това продължило до изписване на детето, което станало след
около месец и половина. През цялото време нейните родители помагали в
обслужването и. Свидетелят си спомня, че М. не се хранела, не пиела вода,
трябвало да и се напомня за това. Тя не се сещала за нормалните физиологични
неща. След като изписали детето имала с какво да се занимава и започна да
премества вниманието си не толкова върху собствените си страхове, а върху
детето. Бебето им се родило 1,300 кг. в седмия месец. Било дълго време в кувьоз
- много малко и слабо. Свид. Н.сочи, че след около 4-5 месеца
след изписването жена му трябвало да влезе отново в болница за трахеоскопия,
вследствие на трахеостомата, която беше правена. Няколко месеца по-късно влезе
за херния, която оперирали, поради усложнение на операцията за секциото, която ú били
правили. Сочи още, че ищцата все още има
болки операцията от хернията. Продължавала да диша по-тежко и по-задъхано. Все
още имала кашлица и хъркане. Не спяла спокойно. Имала белези, които я смущавали.
Съдът преценява показанията на свид. К.Н.
по реда на чл.172 ГПК, като съобразява възможната му заинтересованост, но им
дава вяра относно лечението и преживяванията на ищцата в този период, тъй като
възприятията на свидетеля са непосредствени, вътрешно непротиворечиви и кореспондират
със заключението на КСМЕ.
От приетото заключение на съдебно
–психологическа експертиза – се установява, че М.А. след
момента на инцидента е имал нарушения в обичайното си психическо и социално
функциониране. Внезапно възникналато стресогенно събитие /ПТП/ и последваща
Адаптационна реакция при лицето, дават основание за наличие на възникнал
основателен страх и негативни преживявания от тревожно депресивния кръг. Те са
били допълнително подсилени от обстоятелствата на продължителни медицински
изследвания и интервенции, както и от страхове за здравето на детето и съпругът
й. Последствията от инцидента са дали отражения върху социалното функциониране
и преживяванията на М.А. за продължителен период от време. Вещото лице д-р Г.
сочи, че към момента тази адаптационна реакция с тревожно депресивен характер в
по-голямата си част е в процес на отзвучаване. Това разстройство не е с
качествата на психоза, което да може да бъде приравнено към “краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на закона. Според вещото
лице психолог непосредствено след момента на инцидента ищцата е имала
оплаквания от несвойствено за нея безспокойство, напрежение, страхове за
собственото си оцеляване, за това на съпруга си и бебето. Чувствала се безпомощна, физически зависима за
продължителен период от време, интензивни страхове за физическото си оцеляване
. Имала е проблеми със съня и апетита. Била е изцяло зависима от близките си.
Нищо не я радвало. Със силен интензитет това продължило около 3 месеца след
ПТП-то. Обоснован е извод, че в момента ищцата вече активно се грижи за
семейството си и детето си и има планове за бъдещето.
Страните не спорят, относно наличието
на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и деликвента към
датата на настъпило застрахователно събитие – 07.10.2017г. Нещо повече, в
приетия по делото КП за ПТП с пострадали лица №517 е отразено, че за лек
автомобил „Ситроен Ц4“ с peг. № ******* е налице застраховка „ГО“ в „ДЗИ – Общо
З.“ ЕАД.
По делото е представена претенция до
ответника от вх. №94-Г- 110 от 14.06.2019г., с която ищцата е сезирал ответното
застрахователно дружество „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД да и изплати обезщетение за търпените
неимуществени и имеществени вреди.
Така установената фактическа обстановка, сочи
на следните правни изводи:
По
допустимостта: Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ / в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 91 от
дата 14.06.2019 г. и липса на възражения
и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е
оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 14.06.2019г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние
от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл.5, ал.1,
т.1 от Закона за движението по пътищата: „Всеки
участник в движението по пътищата:1. с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди; както и на чл.16 от ЗДвП : „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено:
1. когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.“ Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост.
Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените
увреждания на ищеца.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45,
ал.1 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Анализа на установените в хода на съдебното дирене
обстоятелства сочи, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача
на л.а. „Ситроен Ц4“ с per. № *******.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че ДЗИ – Общо З. ЕАД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на
водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са доказани по основание. Установени са
поделото (КСМЕ, гласни доказателства) и неимуществените вредите, както и
пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, активната
възраст на ищеца към момента на увреждането – 32 г., вида, характера, тежестта и броя на травмите,
включващи: травматичен шок съпроводен с
мозъчно сътресение и опсност за живота, счупване на II-ро и III-то ребра в
ляво; фрактура на гръдната кост; хемопневмоторакс
- двустранно; разкъсване на слезката
(далака); претърпените общо пет операции, в т.ч. на 07.10.2018г. - двустранна торакоцентеза.
Средна и долна срединна лапаротомия и спленектомия, на 11.10.2018г. - трахеостомия
с поставяне трахеостомна канюла, на
16.10.2018г. -извършеното преждевременно раждане със секцио Цезареа след
решение на ЛКК, наличието на трайни последици – загуба на орган - слезка (далак),
която е оперативно премахната, поради травматичното и разкъсване, ослабването
на имунитета в резултат на това и необходимост от спазване на постоянен щадящ режим,
настъпилите допълнителни усложнения във връзка на получените травматични
увреждания – постоперативна херния, също отстранена оперативно /закл. на КСМЕ/, интензивен възстановителен период с
продължителност от около година, обстоятелството, че болките в корема, гърдите
и кашлицата с експекторация, ще продължат и в бъдеще, психическите травми свързани с претърпения стрес - улеснена
готовност към тревожност, напрежение и състояние близко до стресово/заключение на СПсихЕ/, нуждата от чужда
помощ в обслужването и бита, поради обездвижването за период от около 3 месеца,
изживения шок от инцидента, страха за живота на преждевременно роденото дете,
тежащо едва 1,300 кг., претърпените реди неудобства от личен, битов и социален
характер /показанията на свид.Николов/,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното и състояние, останалите
по тялото белези, обстоятелството, че периода на възстановяване е завършил, както
и обществено икономическите условия към 2018г., съдът намира, че сумата от 130
000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
адекватно репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както
на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно
което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по
чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като
съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на
ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото
възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както
и икономическата конюнктура в страната.
С оглед изложеното, решаващият състав намира, че
изискването за справедливо обезщетяване на ищеца за неимуществените вреди,
причинени вследствие на ПТП от 07.10.2018 год., при установените релевантни по
делото обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в размер на 130 000 лева,
като за разликата от определения до
предявения размер от 250 000лв., прекия иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По имуществените вреди: Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и
същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното
по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е
напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за
причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Получените от ищцата травматични увреждания са наложили по
време на лечението му да извършат разходи в размер на от
2049лв. Вещите лица по приетата неоспорена КСМЕ посочиха, че проведеното лечение е напълно адекватно съвременно
и високотехнологично и разходите са в причинна връзка с лечението на
причинените травми.
Предявеният иск за имуществени вреди следва да
бъде уважен в предявения размер за
сумата от 2049 лв.
По
възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не
съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги,
когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на
вредите.
В
конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено бланкетно възражение за съпричиняване
По делото безспорно се установи,
че пострадалата ищца е била бременна с поставен предпазен колан разположен
единствено върху гърдите й. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 137а,
ал. 2, т. 1 от ЗДвП, могат да не използват обезопасителни колани бременните
жени.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно наведеното в отговора
на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата.
По акцесорната претенция за лихва за
забава:
В
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
«Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл. 429 КЗ / в сила от
01.01.2016 г. / се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя,
респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и
от момента на увреждането./ в този см. Решение № 128 от 04.02.2020 Г. по т.д. №
2466/2018 Г., Т. К., І т.о. на ВКС, с даден отговор на правния въпрос „Включват
ли се в застрахователната сума по застраховка «Гражданска отговорност» на осн.
чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / лихвите за забава за периода от
настъпване на застрахователното събитие до уведомяването
на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото лице?“/
Съгласно разпоредбите на чл. 493, ал. 1,
т.5, вр. чл. 429, ал.2, т. 1 и т. 2 и ал. 3, от КЗ, в застрахователното
обезщетение се включват лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3, където е
предвидено, че лихвите за забава на застраховяния по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си
забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента. Съгласно чл. 429, ал.З, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума., така и Решение №167/30.01.2020 по т.д.
№2273/2018 на ВКС, ТК, II т.о.
В случая, ищцата е предявила претенция пред
ответното дружество на 14.06.2019 г., поради което върху определеното обезщетение
за неимуществени вреди следва да се присъди лихва считано от 14.06.2019г. до
изплащането.
По разноските: При този изход на спора, право на
разноски имат и двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част,
ответникът съответно на отхвърлената.
С оглед частично уважените искове, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от ищеца, адвокат Г.Й.
САК- САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от исковете в размер на 3 302 лв. определено по реда на чл.7,
ал.2, т. 5 от Наредба № 1/2004г. на ВАС.
В полза на ответното дружество, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 278лева, съразмерно отхвърлената част на иска,
като общо сторените разноски съгласно представения на л.273 от делото списък по
чл.80 ГПК, са в размер на 580 лв.
При този изход на делото, ответното дружество следва
да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 5281. 96 лв., и 780 лв.,
представляващи съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД „ДЗИ-ОБЩО З.“ АД ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М. В. А. ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв.Г.Й.,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с
чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 130 000
/сто и тридесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични
увреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.10.2018
г. по вина на водача на л.а. „Ситроен Ц4“ с peг. № *******., чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2019г.
до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата от 130
000лв. до 250 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ДЗИ-ОБЩО З.“ АД ЕИК *******, да заплати на М. В. А. ЕГН ********** на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с
чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 2 049
/две хиляди четиридесет и девет/лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди - разходи
за лечение на травми в резултат на ПТП, настъпило на 07.10.2018 г. по вина на
водача на л.а. марка„Ситроен Ц4“ с peг. № *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
иска на 11.10.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Д.З.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати
на адв. Г.Й.Й. - САК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 3 302 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. В. А. ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „Д.З.” ЕАД, ЕИК ********,
разноски пред СГС в размер на 278 лв.
ОСЪЖДА
„Д.З.” ЕАД,
ЕИК ********, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна
такса в размер на 5281. 96 лв.,
както и 780 лв., представляваща
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: