Р Е Ш Е Н И Е № 73
гр. Сливен, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на седми юни две
хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА
ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 57 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 23 от 24.02.2023 г. постановено по АНД №
20222220200541/ 2022 г. по описа на Районен съд – Нова Загора е потвърдено като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 22-0306–000835/ 27.06.2022
г. на ВПД Началник на Сектор към ОД МВР Сливен, РУ Нова Загора, в частта му, с
която на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
на Д.Т.П. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за извършено от нея
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП; и е отменено като неправилно и незаконосъобразно
Наказателното постановление в частта му, с която на основание чл.183, ал.1, т.1
пр.3 на ЗДвП на Д.Т.П. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
10 лева.
Недоволен от решението, касаторът
– Д.Т.П. го обжалва в частта, с която е потвърдено като правилно и
законосъобразно НП в частта му, с която на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП ѝ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за извършено от нея
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. В касационната жалба се твърди, че решението на
Районен съд – Нова Загора е неправилно като постановено при неправилно
приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните
правила, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК.
Излага съображения в подкрепа на доводите си за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Моли съда да отмени решението
на Районен съд – Нова Загора в обжалваната му част, както и да отмени
издаденото наказателно постановление в потвърдената от районния съд част.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява.
Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не
изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от пълномощник, който оспорва касационната жалба,
като счита същата за неоснователна. Излага
съображения относно правилността на първоинстанционното
решение. Моли съда да постанови съдебен акт, с който остави в сила обжалваното
съдебно решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния
съд да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 26.05.2022 г. в 16:32 часа в гр.Нова Загора, по ул. „Старозагорско
шосе“ до „Септемврийски кът“ в посока изток - запад, с автоматизирано
техническо средство АТСС АRН САМ S1 била засечена скоростта на движение на МПС - лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ******. С техническото средство била отчетена скорост на движение
на автомобила от 106 км/ч при общо ограничение на скоростта в населено място -
до 50 км/ч. След справка в централна база - КАТ контролните органи
констатирали, че автомобилът е собственост на „******АПИПМДМ“ ЕООД, с
ползвател д.П., с. на жалбоподателката. Органите на КАТ РУ - Нова Загора го призовали по телефона, като
му било изпратено и писмо - покана с декларация по
чл.188 от ЗДвП. На 08.06.2022 г. К. П. писмено декларирал по реда на чл. 188 от ЗДвП, че МПС лек автомобил „Дачия Логан“
с рег. № ****** е бил управляван от с. му Д.Т.П., която потвърдила това във втора декларация. Пред
полицейските органи П. не представила СРМПС. Актосъставителят
приел, че е извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП,
за което на 08.06.2022 г. съставил на Д.Т.П. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 670843, който ѝ бил връчен на същата
дата. В акта било прието, че автомобилът е бил управляван от П. в посочения пътен участък с установена скорост от 103 км/ч
(след приспадане на допустимата грешка в измерването от 3 %) при максимално
разрешена скорост на движение в населено място от 50 км/ч, с което е нарушена
разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Със същия АУАН
било прието, че водачът не е представил СРМПС част 2 за МПС, което управлява - нарушение
на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН, на 27.06.2022
г. ВПД Началник на сектор в ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора издал Наказателно
постановление № 22-0306-000835, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т.
6 от ЗДвП наложил на жалбоподателката глоба в размер
на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. За
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 3 от ЗДвП ѝ наложил глоба в размер на 10 лева.
Към доказателствата по делото пред първата съдебна
инстанция са приобщени: Справка за нарушител/ водач; ЗППАМ №22-0306-000229/
08.06.2022 г. на ВПД Началник на сектор в ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора;
Декларация по чл. 188 от ЗДвП от К. Г.П.; Декларация по чл. 188 от ЗДвП от Д.Т.П.;
Писмо №9737/ 09.06.2022 г. на Началник на РУ
-Нова Загора; Докладна записка №1959р-14753/ 16.06.2022 г.; Писмени възражения
вх.№ 306000-5989/ 14.06.2022 г.; Сведение от 16.06.2022 г. – 2 броя; Докладна
записка №306р-10300/ 20.06.2022 г.; Писмо
№306000-6380/ 22.06.2022 г. на Началник на РУ - Нова Загора; Снимка №306р-9708/
09.06.2022 г.; Снимка към АУАН №670843/ 08.06.2022 г.; Протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система №306р-9005/ 31.05.2022 г.;
снимка от 26.05.2022 г.; Справка за собственост на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ******.
За да потвърди НП в обжалваната му част,
Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел, че: в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, касаещи извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и
наложеното на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП наказание; АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, при
спазване на изискванията на ЗАНН и съдържат изискуемите от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити. Приел, че авторството на деянието е доказано,
предвид попълнената декларация по
чл. 188 и подписана лично от жалбоподателката, като е
налице яснота относно
вмененото ѝ нарушение. Приел, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесното
НП, в частта, с която на Д.Т.П.
за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и
правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото
доказателства и е постановено при правилно приложение на материалния закон. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана законосъобразно, а възраженията
ѝ са неоснователни.
От доказателствата по делото е установено, че процесният автомобил се е движил с превишена скорост. При разрешената
максимална скорост на движение в населено място от 50 км/ч, управляваното от жалбоподателката МПС се е движило с 103 км/ч - с превишение от 53
км/ч, при приспаднат толеранс от 3 %. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разрешената максимална скорост на движение в населено място за
управляваното от жалбоподателя пътно превозно средство е 50 км/ч. За
превишаване над 50 км/ч на разрешената максимална скорост, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 1,
т. 6, която в разглеждания случай е
приложена правилно от наказващия орган, както обосновано е приел и Районният
съд.
Съобразено е изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
според което електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни
точки. В разглеждания случай, за установеното нарушение е предвидено, освен
наказание глоба и лишаване от право да се управлява МПС, поради което
законосъобразно за административното нарушение е съставен АУАН и въз основа на
него е издадено НП. Изпълнени са и изискванията на чл. 188 от ЗДвП, като е
ангажирана отговорността на лицето, на което, съобразно приложените с
преписката декларации, е предоставено управлението на процесното
МПС, собственост на юридическо лице.
Пред настоящата инстанция от ответника по касацията са
представени следните писмени доказателства: Заповед №8121з-1632/ 02.12.2021 г.
на МВР; акт за встъпване в длъжност рег. № 343р-6038/ 03.05.2022 г.; Заповед №
8121з-205/ 27.02.2018 г. на МВР; Организационно-технологични правила за работа
със СПУКС и 5 броя снимки.
Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е
редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения на 08.06.2022 г. АУАН не са оборени
от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство доказателства
кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила. Видно от Заповед №8121з-1632/
02.12.2021 г. на МВР, АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
предоставените им правомощия.
С оглед на гореизложеното, Районният съд при правилно
приложение на материалния закон обосновано е приел, че жалбоподателката
е извършила административното нарушение, за което е ангажирана
административно-наказателната ѝ отговорност.
Противно на твърденията изложени в касационната жалба,
мястото на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен и същото е на
територията на населено място, с
разрешена максимална скорост от 50 км/ч. Точните координати на мястото на
нарушението, измерената скорост на автомобила и регистрационният номер на
автомобила са отразени в приложената към преписката снимка, която съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес.
Спазено е и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. Видно от доказателствата по делото, за използването
на АТСС е попълнен протокол съгласно приложението, който е съпроводен със
снимка на разположението на уреда.
При горните изводи настоящата касационна инстанция
приема, че обжалваното решение не е
постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано.
Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя
възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Съответствието между
приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от
съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното
решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен
състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
По изложените съображения, обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Основателно и своевременно се явява искането на
ответника по касация за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80.00 лева, съобразно
нормата на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и да
се възложи в тежест на касатора.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 23 от 24.02.2023
г. постановено по АНД № 20222220200541/ 2022 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Д.Т.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ОД
на МВР – гр. Сливен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: