Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Бяла, 01.11.2018г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД БЯЛА в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Мариета
Йорданова, като разгледа докладваното от Съдията НАХД
№303 по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното :
Административнонаказателното
производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Т.И.К. ***–0247–000262 от 28.05.2018г. на Началник РУ “Полиция“ гр.Бяла, към ОДМВР Русе, с което на основаниe
чл.179, ал.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 200лв, за това, че: На 04.02.2018г. около 14,40ч. в Община Бяла, на ул.“Велес“ пред дом №11, като водач на МПС управлява
товарен автомобил Фиат Дукато с рег.№ Р0772АТ с несъобразена скорост с пътните условия, преминава в лявата страна
на улицата и блъска странично паркиран лек автомобил Форд Ескорт с рег.№
Р7274РХ, собственост на П.К.Д. от гр.Бяла. Допуска ПТП с материални щети.
Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да
спре пред предвидимо препядствие или създадена опасност за движението, допуска
ПТП, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят
оспорва НП като незаконосъобразно. Явява се в с.з. заедно с упълномощен процесуален
представител – адв.П.Н. от АК Разград. Представят допълнителни гласни доказателства.
В жалбата навежда съображения, че са налице
основания за отмяна на НП, тъй
като неправилно е установен автора на нарушението. Моли съда да отмени НП.
Въззиваемата
страна, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
БРП-
редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че на 04.02.2018г. около
14,40ч. св.Ж.Ж. се намирал в дома си в гр. Бяла, на ул.“Велес“. Пушел цигара на терасата, като
имал пълна видимост към улицата. По същото време по правия участък на улицата
се задал товарен автомобил Фиат Дукато с
рег.№ Р0772АТ, управляван от жалбоподателя
К.. Неочаквано водачът променил
посоката на движение на автомобила и го насочил към паркирания на улицата, пред
дом №11, лек автомобил Форд Ескорт с рег.№ Р7274РХ, собственост на П. К. Д.от
гр.Бяла. При разминаване с автомобила товарният автомобил блъснал паркирания
автомобил. Чул се силен шум от удара, след което товарният автомобил спрял пред
дома на св.Ж.. От автомобила през вратата на водача излязъл жалбоподателят,
който пътувал сам. Започнал да оглежда товарния автомобил. През това време при
него слязъл св.Ж.. Двамата отишли и огледали паркирания автомобил, по който в
лявата му част се виждали пресни следи от
удара. При тях излязъл от дома си и собственика на автомобила и св.А.Ж.Д.. След
подаден сигнал до РУ Полиция гр.Бяла на местонарушението пристигнал св.Н.С..
Той извършил проверка за употреба на алкохол на водача К.. Техническото
средство отчело 1,96промила, след което водачът бил откаран в ЦСМП в гр.Бяла,
за да даде кръв за химически анализ. С Протокол за химическо изследване се
установило, че количеството алкохол в кръвта на водача е 2,40промила.
Преди
това, на място на нарушението, св.С. съставил протокол за ПТП/л.10/.
Актосъставителят в присъствието на св.Ж. съставил и АУАН по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съставения акт бил връчен на жалбоподателя, последният го подписал, като не
отбелязал възражение. Допълнителни такива
не постъпили и в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така
съставения АУАН било издадено атакуваното НП от Началника на РУ Полиция – Бяла,
надлежно упълномощен от Министъра на вътрешните работи. НП било връчено на
жалбоподателя на 21.08.2018г., с което административно
наказателната му отговорност била ангажирана.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към
делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства – АУАН, НП, протокол за ПТП,
справка за нарушител, Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, както и от изслушването на актосъставителя, свидетелите Ж. и
Д.. Съдът приема и кредитира техните показания, тъй като те не си противоречат,
взаимно се допълват и се подкрепят от събраните други доказателства, поради
което съдът приема, че отговарят на обективната истина.
Действайки като въззивна инстанция и
подлагайки на служебна проверка както
акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН от
лице, което има право и интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е същата е
неоснователна по следните съображения :
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от
компетентно лице по смисъла на чл.189, ал.1 ЗДвП, вр.чл.37,ал.1,б.”б” от ЗАНН,
като същият съдържа всички необходими по чл.42 ЗАНН реквизити. Фактическото
положение и автора на нарушението са установени въз основа обясненията на очевидец,
който е и свидетел при съставяне на акта. Издаденият в съответствие със закона акт е подписан от
нарушителя, актосъставителя и свидетеля на нарушението. Нарушителят не е отбелязал възражения и допълнителни такива
не са постъпили в 3-дневния срок по чл.
44,ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУНН е издадено атакуваното НП на Началника на РУ Полиция
гр.Бяла. По делото не възниква съмнение относно компетентността на органа,
издал НП, предвид представената по делото Заповед № № 8121з-515 от
14.05.2018г./л.22/на Министъра на вътрешните работи, с които са делегирани
правомощия на началниците на РПУ като административнонаказващи органи. Налице
са необходимите реквизити на НП по чл.
57,ал.1т.1-7 от ЗАНН . Съдът не констатира при проверката допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до опорочаване
на административнонаказателното производство.
В
преценката си дали да издаде НП административнонаказаващият орган се основава
на фактическите констатации по АУНН, които в рамките на производството по
налагане на административно наказание се считат за верни, до доказване на
противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 от НПК,вр. чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
обвързващи съда доказателствена сила / ППВС № 10 / 73г.,т.7/ При това положение
съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да установи чрез допустимите от
закона доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение,
както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на
посочената проверка и при обсъждане на
представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН са обосновани и се подкрепят от представените
в с.з. писмени и доказателства.
На
жалбоподателя е вменено в акта и в наказателното постановление нарушение по чл.
20, ал.2 ЗДвП. Според посочената норма, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Конкретизирано е
в НП, че се водачът не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, видимостта и интензивността на движение, за да спре при видимо
препятствие на пътя. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.179,
ал.2, ЗДвП, който текст към момента на извършване на нарушението гласи:
"Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от
200 лв., ако деянието не съставлява престъпление". В наказателното
постановление е конкретизирано, че се касае за хипотезата на предложение първо
– водачът се е движил с несъобразена скорост, в следствие на което е причинено
ПТП. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи
категоричен извод, че с деянието си жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на посоченото нарушение. От разпита на актосъставителя
и св. Ж. се установява, че автомобила на жалбоподателя е претърпял ПТП, по него
има видими материални щети, преминал е в лявата страна на улицата и е блъснал
странично паркирания на улицата автомобил, по който също са оставени следи от
удара. На извършеното ПТП е имало свидетел очевидец – св.Ж., който се е намирал
на терасата на къщата, в която живее. Същият е имал добра видимост и ясно е
възприел механизма на извършеното ПТП. Освен това ясно е видял водача на
автомобила, участник в ПТП – жалбподателя, когото лично познава. Същият е
пътувал сам, поради което няма никакво съмнение относно авторството на
нарушението. В този смисъл всички твърдения в жалбата, за това, че друго лице е
било водач на катастрофиралия автомобил са изцяло недоказани и оборени от
показанията на св.Ж..
Местонарушението е посетено непосредствено
след настъпване на ПТП. Актосъставителят и св.Ж. са придобили непосредствени впечатления
от обстановката, която е отразена в АУАН. Пред актосъставителя жалбоподателят
не е отрекъл, че той е водач на автомобила и е подписал без възражения
съставения акт. На улицата в проведения
разговор със св.Ж.Д. жалбоподателят сам е признал пред него, че е направил
„една беля“. От друга страна, твърденията, че друго лице е автор на допуснатото
ПТП не са конкретизирани с данни за това лице – име, външност и др., поради
което съдът възприема тези твърдения само като част от защитната линия на
жалбоподателя, а не като обстоятелства, отговарящи на обективната истина.
Очевидно е, че жалбоподателят при избиране скоростта на движение не се е
съобразил с конкретната пътна обстановка. Релевантно в случая е, че скоростта не
е била съобразена с изброените в чл.20,
ал.2 ЗДвП обстоятелства. Несъобразяването на скоростта с тези пътни условия, в
следствие на което е реализирано ПТП, от своя страна води до отговорността по
чл. 179, ал.2 ЗДвП.
При така установеното от
правна страна, съдът счита, че оспорването и обжалването на НП в процесния случай е неоснователно. На
жалбоподателя е вменено нарушения, за което са налице всички елементи от
обективната страна.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на престъпна
небрежност, тъй като, жалбоподателят като гражданин на Република България и
правоспособен водач на МПС е длъжен да знае и спазва законите на страната,
свързани с безопасността на движението на МПС. Тъй като е доказано извършеното
нарушение и това, че негов автор е жалбоподателя, в атакуваното НП следва да се потвърди. Съдът
намира, че при определяне размера на Глобата административно наказващият орган правилно
е приложил чл. 27, ал.1 от ЗАНН. В
чл.179, ал.2 от ЗДвП размерът на глобата е точно фиксиран – 200лв и в
случая при определяне в НП на размера на
наказанието няма как да бъде отчетено наличието на сериозното отегчаващо вината
обстоятелства – това, че водачът е управлявал автомобила след употреба на
алкохол, което е доказано по съответния предвиден ред. Предвид това, съдът
счита, че атакуваното НП с наложеното в него наказание глоба в размер на 200лв следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим
от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18–0247–000262 от 28.05.2018г. на Началник
РУ“Полиция“ Бяла, към ОД МВР Русе, с което на Т.И.К. с ЕГН **********,*** на основаниe чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 200лв за нарушение на чл. 20,
ал.2 от ЗДвП,
като законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административния съд в град Русе,
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
СЪДИЯ : /п/