Р Е Ш Е Н И Е
№
22.03.2021 година, гр. Велинград.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на осми март две хиляди
двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ИВАНКА
ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР:ДОНКА ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Пенчева адм. дело № 430 по
описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4
от Закона за Министерство на вътрешните работи.
Образувано е по жалба вх. №
8532/27.11.2020г. на Б.П.Ч., чрез адв. Велеслав
Аврамов-АК Пазарджик, подадена пред Административен съд Пазарджик и изпратена
по компетентност на РС Велинград, против Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-262 от 23.11.2020 г. на ст. инспектор Б. Н.Б. – Началник група „Криминална полиция“ при РУ Велинград, с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С обжалвания акт е заповядано
задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа за извършено престъпление по чл.
235, ал. 3, т. 2 НК, извършено в съучастие със служител по горите, който се
възползва от служебното си положение. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени посочената
заповед, като незаконосъобразна. Релевират се
всички основания на чл. 146 АПК- липса на компетентност на органа, който я е
издал, неспазване на установената форма,съществено нарушение на адм. правила, противоречие с
материално-правните разпоредби – липса на обоснованост на задържането и несъответствие
с целта на закона – осигуряване на безпрепятствено извършване на полицейска
проверка, което не се е случило по време на задържането. В ОСЗ
са развити съображения и за това, че е следвало да се приложат мерките за
процесуална принуда, предвидени в НПК. Направено е искане за присъждане на
разноски.
Органът, издал оспорвания акт, в писмено становище, излага доводи за
законосъобразност на издадената заповед и моли съда да отхвърли жалбата, като
неоснователна и необоснована.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и представените по делото
писмени и гласни доказателства, счита за установено следното:
Със Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-262 от 23.11.2020 г., издадена от ст. инспектор Б. Н.Б.-Началник група „Криминална полиция“
при РУ Велинград, на 23.11.2020 г. в 18:00 часа жалбоподателят е задържан за
срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Велинград. Като правно
основание за задържането е посочено, извършено престъпление по чл. 235, ал.3,т.
2 НК, извършено от служител по горите, във вр. с ДП
№ЗМ 575/2020 г. по описа на РУ Велинград. На задържаното лице са
разяснени правата по чл. 72,ал.3 и ал.4 и чл. 73 от ЗМВР. Оформена е разписка за получаване на екземпляр от
заповедта от задържаното лице, но не е посочено кога същото е
освободено. На 23.11.2020 година е съставен Протокол за обиск на Б.П.Ч. и на
тази дата същият е подписал декларация по обр.
Прил.№1 към чл. 14,ал.2. Представено е писмо рег.№
367000-9792 от 23.11.2020 година на РУ Велинград, с което се
уведомява РП Велинград, че на 21.11.2020 г. е започнато
досъдебно производство № 367 ЗМ 575/2020 г. по описа на РУ Велинград, за това
че за времето от 19.11.2020 г. до 17:15 ч. на 21.11.2020 г. в отдел 306“б“ на
ТП ДГС „Алабак“, в землището на с.Св.Петка,без редовно писмено позволително са
отсечени дърва за огрев,около 18 куб. пространствени метра – престъпление по
чл. 235,ал.1 от НК,както и че досъдебното производство е започнало със следното
действие по разследването – оглед на местопроизшествие на 21.11.2020
г.
При поискване от РУ Велинград на всички
материали по преписката, във връзка с издаване на процесната заповед, такива не са представени.
От показанията на свидетеля Г.Малчев е
видно, че и той е задържан в РУ на МВР Велинград заедно с Ч. на 23.11.2020 г., за същите
дърва. Същият не може да установи по безспорен начин дали след задържането са
осъществявани някакви действия спрямо Ч. по време на престоя му в
помещението за временно задържане на РУ Велинград, респективно кога е освободен
жалбоподателят.
Съдът, като взе предвид изложеното и като извърши
цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания административен
акт, счита че жалбата е подадена от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
По основателността на жалбата, съдът счита
следното:
Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията
на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския
орган възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически
предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка.
Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена
на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, обхваща преценката дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата
на чл. 146 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, по смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗМВР и в
кръга на предоставените му от закона правомощия. Издателят на процесната
заповед към датата издаването й заема длъжност, включена в структурата на
териториално звено на МВР, видно приложеното по делото писмо рег. №
312р-11238/26.06.2020г., поради което има качеството на полицейски орган. При
постановяването на заповедта съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са
законово установените процесуални изисквания като на задържаното лице са
разяснени правата му на жалба и на адвокатска защита.
Съдът констатира обаче, че заповедта е
издадена в нарушение на нормативно
регламентираните изисквания за съдържанието на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.2 от ЗМВР, задължителните реквизити на заповедта за
задържане по чл. 72, ал.1 от ЗМВР, са името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта; основанията за задържането; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването
на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР и правата на задържаното лице. В случая не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната
административна мярка по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Макар в заповедта да е отбелязано, че се издава във вр. с ДП №ЗМ 575/2020 г. по описа
на РУ Велинград- за извършено престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2 от НК, извършено в съучастие със служител по
горите, възползвал се от служебното си положение, по делото са
събрани доказателства, че предмет на
това досъдебно производство е осъществено деяние от 19.11.2020 година до 17:15
ч. на 21.11.2020 година- отсичане на
дърва за огрев без законно позволително, като в него не се съдържат данни за
съучастническа дейност. Така
направеното формално посочване на данни за извършено престъпление, не е
достатъчно за да се счита изпълнено изискването на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР за
посочване на основанието за задържането, предвид че се сочи наличие на образувано
досъдебно производство, но то има предмет осъществяване на изпълнително деяние
по чл. 235,ал.1 от НК – сече дървета без редовно писмено
позволително, без да има данни за наличието на съучастническа дейност. За обосноваване на правото на органа да упражни
предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна
власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си,
следва в заповедта за задържане по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР да са описани
конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето,
спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или
да е съпричастно с него. Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08
и № 50781/095 - П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за
задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване
на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки
от изискването "подозрението да се базира на разумни основания, като съществена
част от защитата срещу произволен арест и задържане", ЕСПЧ приема, че при
липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на
лицата от произвол.
В допълнение, следва да се посочи, че лицето е било задържано от 18:00 часа на 23.11.2020 г., но в заповедта не е посочено кога е освободено от помещението за
временно задържане на РУ Велинград,т.е до кога е продължило. Поради
това настоящия състав не е в състояние да се произнесе дали е спазено
изискването на чл. 73,изр. второ от ЗМВР - срокът на
задържането да не бъде по-дълъг от 24 часа.
По своята правна същност Заповед за задържане на лице № 367зз-262/23.11.2020. издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Като всяка ПАМ Задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР
налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен
резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би
могла да има превантивен или преустановителен
характер. В случая от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се
установи каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и
постановеното с нея задържане. От установената по делото фактическа обстановка,
хронологията и обстоятелства по задържането, може да се направи извод, че
упражненото от полицейския орган правомощие сочи на използване на нормативно
регламентираната възможност за налагане на административна принуда за цел,
различна от законово установената. Целта на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, което
има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не
може да бъде приведено в действие наказателно преследване. Посочената норма
дава възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по
разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на
заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без
прилагането на тази принудителна мярка. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в Решение № 59 от 05.01.2017 г. по адм. № 13359/2015 г., решение № 4712 от
18.04.2017 г. по адм. д. № 1155/2016 г.; решение №
1487 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2271/2016 г. и др.
В случая са налице данни, че досъдебното производство, което е посочено
като основание за прилагане на ПАМ, е образувано за извършено престъпление по
чл. 235, ал.1 НК в една от формите на изпълнителното деяние-отсичане на дървен
материал без редовно позволително, а не за такова по чл. 235, ал.3, т. 2 НК. Не са налице и данни жалбоподателят Ч.
да е възпрепятствал действията на полицейските органи,
които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни
процесуално-следствени действия. Това
означава, че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ. Административният
орган е нарушил принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като е
засегнал права и законни интереси на граждани в по-голяма степен от
най-необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта. В случая
издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че
наказателната отговорност и нейното реализиране не е обусловено от
необходимостта лицето да бъде задържано. Следва да се има в предвид, че става
въпрос за ПАМ, а не за наказание. Следователно, процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона и при
несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането на жалбоподателя, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на спора на жалбоподателя
се дължат разноски на осн. чл. 143, ал. 1 АПК в
размер на 10,00 лв. държавна такса.
Заплащането на разноски за процесуално
представителство е неоснователно. В представения по делото Договор за правна
защита и съдействие между Б.П.Ч. и адв. Велеслав
Аврамов АК-Пазарджик, не е посочен начин на плащане на договореното адвокатско
възнаграждение, а именно дали това е станало в брой, в който случай договорът
служи като разписка и плащането се счита надлежно удостоверено или чрез превод
по сметка на процесуалния представител, поради което съдът намира, че заплащането
му е недоказано.
По изложените съображения,
настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Заповед за задържане на
лице № 367ЗЗ-262/23.11.2020 г., издадена от полицейски орган – старши инспектор Б. Н.Б. - Началник група „Криминална полиция“ при РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с която на
основание чл. 72,ал.1,т.1 от ЗМВР, е задържано за срок от 24 часа
лицето Б.П.Ч., ЕГН: ********** ***
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 143, ал. 1 АПК, ОДМВР Пазарджик,
да заплати на Б.П.Ч., ЕГН: ********** ***, сторените по делото разноски в размер
на 10,00/ десет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Пазарджик, в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: