№ 7803
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110158325 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск „Е.Т.” ЕАД (с предишно наименование „М.П.К.” ЕАД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /адрес/, чрез адв. Л., с който е поискало да
бъде установено по отношение на ответника В. Б. Б., с ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, че
същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 341,00 лева, представляваща задължение
по Договор за продажба на изплащане №*********/30.05.2020г., сключен между "А.Б." ЕАД
и В. Б. Б., погасено от „М.П.К.“ ЕАД по силата на сключен между последното и "А.Б." ЕАД
Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 21.12.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата от 41,77 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.09.2021 г. до 15.11.2022г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока за отговора, ответникът по делото не е депозирал такъв.
С Определение № 39962/03.10.2024г., на осн. чл. 227 ГПК, е конституирана като
ответник по делото Х. В. Б..
В съдебно заседание ищеца не се представлява. Депозира молба-становище, с което
поддържа исковата молба и излага съображения за основателност на предявените искове.
Претендира разноски.
Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, с
която моли съда да отхвърли исковете, поради направен отказ от наследство.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 16702/2022 г. по описа на РС-гр. В., е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК от 21.12.2022 г. в полза на
дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от
341,00 лева, представляваща платена сума по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.,
1
сключен между "А.Б." ЕАД и „М.П.К.“ ЕАД, за дължими от В. Б. Б. суми по Договор за
продажба на изплащане №*********/30.05.2020г., сключен между посления и "А.Б." ЕАД,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК - 21.12.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 41,77
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2021 г. до 15.11.2022г.
С възражение от 23.07.2023 г. ответникът е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
По делото са представени и приети като писмени доказателства Договор за продажба
на изплащане №*********/30.05.2020г., приемо-предавателен протокол от 03.05.2020г.,
Договор от 07.11.2014г., ведно с Анекси от 08.10.15г., 15.03.16г., 12.12.16г., 01.06.18г.,
01.10.18г., 08.08.19г., 08.08.20г., уведомление до ответника за встъпване в дълг, 2 бр. приемо-
предавателни протоколи, ведно със списък на абонати, Договор от 15.11.2022г., ведно с
приложения и удостоверение за наследници на В. Б. Б..
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъдат уважени исковете на ищеца, последния следва да докаже, че
наследодателя на ответника- В. Б. Б., е сключил с "А.Б." ЕАД Договор за продажба на
изплащане №*********/30.05.2020г., по който не е заплатил задълженията си, както и че
ищеца е сключил с мобилния оператор Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., по силата
на който е заплати дължимите от ответника суми, изпадането на ответника в забава и
размера на претенциите си. В срока за отговор на исковата молба, В. Б. Б. не е депозирал
такъв и не е оспорил твърденията на ищеца. След конституиране на Х. В. Б., като ответник
по делото, последната не е оспорила твърденията на ищеца изложени в исковата молба, че
наследодателя й дължи исковите суми, при фактическата обстановка, посочена в нея.
Единственото възражение от страна на ответника и то извън срока по чл. 131 ГПК е, че Х. В.
Б., е направила отказ от наследство, за което по делото е депозирана молба вх.
№68419/26.02.2025г. Към същата обаче е приложено единствено удостоверение за
наследници на В. Б. Б., от което е видно, че тя е негов законен наследник, като възраженията
за направен отказ от наследство останаха недоказани. Предвид това и доколкото исковете не
се оспорват нито по основание, нито по размер, съдът намира, че същите са основателни и
следва да бъдат уважени в пълен размер.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство
да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като
разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. С оглед на това, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 450
лв., от които 50 лв. за заплатена ДТ и 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Неоснователна е
претенцията за присъждане на адв. възнаграждение по заповедното производство, доколкото
по същото е издаден изпълнителен лист срещу другия солидарен длъжник, където сумата от
400 лв. е присъдена.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. В. Б. (наследник на починалия
в хода на процеса В. Б. Б., с ЕГН: **********), ЕГН **********, с адрес /адрес/, че дължи
на „Е.Т.” ЕАД (с предишно наименование „М.П.К.” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление /адрес/, сумата от 341,00 лева (триста четиридесет и един лева),
представляваща задължение по Договор за продажба на изплащане
№*********/30.05.2020г., сключен между "А.Б." ЕАД и В. Б. Б., погасено от „М.П.К.“ ЕАД,
2
по силата на сключен между последното и "А.Б." ЕАД Договор за поръчителство от
07.11.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 21.12.2022 г. до окончателното
плащане на дължимото и сумата от 41,77 лева (четиридесет и един лева и 77 стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2021 г. до 15.11.2022г., за които
суми е издадена Заповед №7933/22.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 16702/2022 г. на РС-гр. В., 19 състав.
ОСЪЖДА Х. В. Б. (наследник на починалия в хода на процеса В. Б. Б., с ЕГН:
**********), ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Е.Т.” ЕАД (с предишно
наименование „М.П.К.” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
сумата от 450,00 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща направени от ищеца
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 16702/2022 г. по описа на РС-гр. В..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3