Р Е Ш Е Н И Е № 3250
27.09.2018 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VI брачен състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета
година в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ МИТЕВА
при участие
на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19396 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и
пета от ГПК вр. чл. 146 СК по кумулативно съединени
искове, предявени от М.И.Д. чрез неговата майка А. М. П. с ЕГН ********** срещу И.Х.Д. с ЕГН ********** както следва:
-
иск с
правно основание чл. 143 СК за осъждане на ответника да заплаща издръжка в
размер на 160 лева месечно занапред считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 06.12.2017 г. по банкова
сметка ***: *** А. М. П. и
-
иск с
правно основание чл. 149 СК за осъждане
на ответника да заплати издръжка за минало време преди датата на подаване на
исковата молба за период от една година, а именно от 06.12.2016 г. до
05.12.2017 г. в размер на 160 лева месечно, представляваща обща сума в размер
на 1920 лева.
Твърди се,че А. М. П. и И.Х.Д. са родители на М.И.Д.,
роден на *** г. Поддържа се, че родителите се разделили през ** година, от
когато грижи за ищеца полага майката, а ответникът не се интересува от него, не
полага грижи и не предоставя издръжка. Към настоящия момент ищецът е у. в **
клас, не познава баща си и има нужда от л.,
който неговата майка е в невъзможност да му осигури поради недостиг на
средства. Твърди, че ответникът е работоспособен и има възможност да представя търсената издръжка.
Претендира се присъждане на разноски по реда на чл. 28, ал. 2 ЗА в полза на а.З.Д.П.
с ЕГН **********, платими по банкова сметка *** ***.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният о.п.на
ответника оспорва предявените претенции като недоказани. Оспорва като
недоказани твърденията за наличие на нужда ищецът да посещава л. и възможност
на ответника да заплаща издръжка в размери по-високи от минимално установените
такива.
Исковете
са допустими, родово и местно подсъдни на настоящия съд, поради което подлежат
на разглеждане по същество.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Установено от представеното удостоверение за раждане е,
че А. М. П. и И.Х.Д. са родители на М.И.Д., роден на *** г.
От показанията на с. М. Ц.С./**/ се установява, че
ищецът е у. в н. к. на обучение и се отглежда от майката с помощта на с. и неговата с. Съгласно показанията на с. детето посещава з.
и няма с. н. Установява се, че
ответникът е посетил детето през декември **година, от когато не го е търсил и
виждал.
По делото не се
установява присъствие на ответника в живота на ищеца – нито чрез полагане на
фактически грижи, нито чрез предоставяне на средства за издръжка. Напротив от
показанията на с. се установява, че ответникът не поддържа връзка с детето и не
полага грижи за него.
От постъпилата справка от
НАП се установява, че майката на ищеца получава доходи от трудово
правоотношение, близки до минимално установените за страната размери.
Установява се, че ответникът не реализира доходи, декларирани и установени пред
Националния осигурителен институт, като последните данни за трудовата му
дейност са от 2014 година. Не се установява притежание на недвижимо имущество и
МПС от страна на ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие
дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си и следва да осигуряват условията на живот, необходими за
развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от
потребностите на самото дете и възможностите на родителите му – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде
по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, т.е една
четвърт от размера на минималната работна заплата- или за 2018 г. се равнява на
127.50 лв. (1/4 от 510 лв.).
Предявените искове за издръжка в размер на 160 лева за
минал период една година преди подаване на исковата молба и занапред считано от
подаване на исковата молба се явяват основателни. Ответникът не е ангажиран
пряко в отглеждането на детето, поради което за същия е възникнало задължението
да престира в негова полза парична сума за покриване
на неговите потребности. В доказателствена тежест на
ответника е да установи изпълнение на възникналото в негова тежест задължение
за заплащане на издръжка на ищеца. Доказателства в тази връзка не са ангажирани
и приети в производството, поради което обоснован се явява изводът, че в
рамките на миналия период, а именно от 06.12.2016 г. до 05.12.2017 г. ответникът
не е изпълнявал задължението си да издържа малолетния М.Д., поради което
вземането за издръжка е дължимо. Не се установяват и обстоятелства, изключващи
или намаляващи възникналото в тежест на ответника задължение да заплаща
издръжка в полза на ищеца и занапред /след датата на подаване на исковата
молба/.
Претендираната издръжка в размер на 160 лева е близко до
минимума, установен за страната. Ищецът е у. в н. к. на о.без установени с. н.,
поради което за задоволяване на нуждите му от храна и облекло, както и
минималните му битови, образователни и социални потребности са необходими
средства от поне 280 лева месечно, от които ответникът следва да осигурява 160
лева, а майката, която полага фактическите грижи за детето останалата част.
Липсват данни ответникът да е с намалена работоспособност или да има задължение
за издръжка на трети лица, поради което същият следва да осигурява поне по 160
лева за издръжка на М..
Относно
разноските
На основание
чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 230,40 лева –по иска с правно основание чл. 143 СК и 76,80
лева – по иска с правно основание чл. 149 СК.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе разноските в производството за един а.,
осъществил процесуално представителство на ищеца. Предвид направеното искане и
с оглед осъществената б. а. з. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА, ответникът следва да бъде
задължен да заплати а. в. в полза на а.З.Д.П. *** в размер на 400 лева съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 21 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на а.в..
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК И.Х.Д. с ЕГН ********** да
заплати на М.И.Д. с ЕГН ********** чрез неговата майка А. М. П. с ЕГН ********** издръжка за минало време за периода от
06.12.2016 г. до 05.12.2017 г. в размер на 160 лева месечно, представляваща
обща сума в размер на 1920 лева.
ОСЪЖДА И.Х.Д. с ЕГН ********** да заплаща на М.И.Д. с ЕГН **********
чрез неговата майка А. М. П. с ЕГН **********
издръжка в размер на 160 месечно считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 06.12.2017 г. до настъпване на изменящо или
прекратяващо издръжката обстоятелство.
ПОСТАНОВЯВА И.Х.Д. с ЕГН ********** да заплаща посочените
задължения за издръжка по банкова сметка ***: *** А. М. П..
ОСЪЖДА И.Х.Д. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив, сумата от 307,20 лв,
представляваща държавна такса върху присъдените издръжки.
ОСЪЖДА И.Х.Д.
с ЕГН ********** да заплати на а.З.Д.П.
с ЕГН **********, по банкова сметка *** *** 400 лева на основание чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1, т. 1 от Закона за а.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от датата на
постановяването му – 27.09.2018 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ Л. Митева
Вярно с оригинала.
М.К.