№ 57
гр. Берковица, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20231610200030 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Предмет на съдебен контрол е Наказателно постановление № 1092/
17.01.2023 г., издадено от Директора на РДГ Берковица, с което на К. Я. Г., с
ЕГН ********** от с. С. общ. Вършец, ул. ...... на основание чл. 257, ал. 1, т. 2
от Закона за горите, във връзка с чл. 50, ал. 11 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г.
за сечите в горите е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 300,00 лева.
Жалбоподателят в жалбата атакува наказателното постановление, с
искане за неговата отмяна като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с административно
наказателните правила. В съдебно заседание редовно призован, не се
явява.Същият се представлява от упълномощен адвокат,който доразвива
доводите,изложени в жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява .
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На жалбоподателя е съставен АУАН от свидетеля В. Й. А.- главен специалист
горски инспектор при РДГ Берковица, в присъствието на свид.К. С. Т. за това ,че
в качеството си на лице,вписано в публичния регистър на ФЛ на ИАГ за
упражняване на лесовъдска практика е изготвил карнет-опис по образец за отдел
240,подотдел „у“ в землището на гр.Вършец без насаждението да е маркирано с
КГМ.Нарушението е извършено и открито на 30.04.2022год. на територията на
РДГ-Берковица,СЗДП ТП ДГС-Берковица,в землището на гр.Вършец,горска
територия,собственост на ФЛ.
Актосъставителят е приел,че установеното представлява нарушение на чл.
257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във връзка с чл. 50, ал. 11 от Наредба №8 от
05.08.2011год. за сечите в горите ,за което е съставен АУАН на 03.11.2022 год
против К. Я. Г. от с.Спанчевци. Съставеният АУАН е надлежно връчен и
подписан от нарушителя, жалбоподател.
Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление от
Директора на РДГ Берковица против К. Я. Г. ,с което на основание разпоредбата
на чл.257 ал.1 т. 2 от ЗГ му е наложена глоба в размер на 300 лева.
Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение /АУАН/ и при издаване на обжалваното НП са допуснати
материалноправни и процесуалноправни закононарушения при установяване на
административното нарушение и налагане на санкцията, водещи до неправилност
на НП, като процесуалноправните нарушения са довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя.
Видно от АУАН и НП е, че нарушението е извършено на 30.04.2022 г., а
АУАН е съставен на 03.11.2022 г. /почти шест месеца след извършване и
откриване на нарушението/. Въпреки,че актосъставителят твърди,че
проверката е извършена на 26.10.2022год.,съдът даде вяра на отразеното в
АУАН и НП,където е посочено,че нарушението е извършено и открито на
30.04.2022год.
Съгласно чл. 34 ал.1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. В конкретния случай следва да
се приложи първата хипотеза, тъй като с установяването на нарушението ,
нарушителят автоматично е станал известен и АУАН следва да бъде съставен
2
най-късно до 30.07.2022 г. съставянето му след този срок опорочава
издаденото НП до степен на унищожаемост. Нормата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН
не предоставя на административния орган възможност да избира в кой от
двата срока да извърши процесуалното действие – съставяне на акт за
установяване на нарушение. След като нарушителят е известен, акта за
установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората
хипотеза /съставяне на АУАН в едногодишен срок от извършване на
нарушението/ се предпоставя само при липса на данни у
административнонаказващия орган за конкретния нарушител и с оглед
възможността административнонаказващия орган да положи усилия за
откриването му.
След като нарушителят е известен или установен от
административнонаказващия орган, то задължение на последния е в рамките
на три месеца от този момент да състави АУАН, въз основа на който да
приключи законосъобразно административно-наказателното производство с
издаване на постановление и налагане на санкция. Ако този срок не е спазен,
то се преклудира и възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Настоящият състав счита, че има нарушение и на процедурата по
съставяне на АУАН. В разпоредбите на чл.40, ал.1-4 от ЗАНН се предвижда
в присъствието на кои лица се съставя акта за установяване на
административно нарушение.Освен нарушителят и/или негов представител,
следва да присъстват към момента на съставяне на акта и свидетелите
присъствали при извършване или установяване на нарушението, което е
първата хипотеза и тя предвижда присъствие на повече от едно лице, като
свидетел или свидетели-очевидци, било на извършване на административното
нарушение, било на констатирането му от актосъставителя. В чл.40 ал.3 от
ЗАНН е предвидено, когато отсъстват такива свидетели или няма възможност
акта да се състави с тяхно участие, той се изготвя в присъствието на други
двама свидетели, като това изрично се отбелязва в документа. Видно от
данните по делото нарушението е констатирано от актосъставителя. В
настоящия случай, за да бъде спазено изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН
следва да бъдат посочени две лица за свидетели/законодателят е посочил
свидетелите в множествено число, т.е следва да са повече от един/. Вместо
3
това обаче, актосъставителят е решил да състави акт в присъствието на едно
лице, което не е присъъствало на място при констатиране на нарушението.
Дори да е имало причина, която е въпрепятствала актосъставителя да състави
акта в присъствие на свидетели-очевидци на установяване на нарушението, то
в този случай той е следвало да спази разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН.
При това положение в конкретния казус е налице издадено наказателно
постановление, въз основа на порочно съставен акт за нарушение. Не е
налице съставен акт в присъствието на необходимия брой свидетели,
присъствали при констатиране на твърдяното нарушение. Допуснатото
нарушение на правилата за съставяне на АУАН освен, че е процесуално
недопустимо, е довело и до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта
за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
присъствието на свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а
именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи
от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най
голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната
фактическа обстановка. Втората категория са - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които
съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението
или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат
ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта,
а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица,
които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Прибягването до последната група
свидетели е винаги по изключение, поради което законодателят е предвидил
императивно да са двама. Последното именно дава гаранция на уличеното
лице за законосъобразност на започналото административнонаказателно
производство и за да не възникнат съмнения в обективността и
безпристрастността на актосъставителя. Когато липсват такива свидетели -
очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама
свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от
4
ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.
В случая актосъставителят е присъствл по време на проверката,а
свидетелят Кр.Т. е само свидетел при съставяне на АУАН.
При това положение в конкретния казус е налице издадено наказателно
постановление, въз основа на порочно съставен акт за нарушение. Не е
налице съставен акт в присъствието на необходимия брой свидетели.
Допуснатото нарушение на правилата за съставяне на АУАН освен, че е
процесуално недопустимо, е довело и до ограничаване на правото на защита
на санкционираното лице. За жалбоподателя като санкционирано лице не
съществува възможност да се защити като се позове на показанията на
свидетел, който не е присъствал при констатиране на нарушението, в
извършването на което е обвинен.
Посоченото нарушение се явява съществено, понеже ограничава и
засяга правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво
точно нарушение е извършил и доказателствата въз основа на които е
констатирано. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до
порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално
нарушение. Административнонаказващият орган следва да спази всички
императивни изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на тези
изисквания води до незаконосъобразност на наказателното постановление по
отношение на нарушението и същото следва да бъде отменено само на
процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд –
Берковица
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1092/ 17.01.2023 г., издадено
от Директора на РДГ Берковица, с което на К. Я. Г., с ЕГН ********** от с.
С. общ. Вършец, ул. ............. на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите, във връзка с чл. 50, ал. 11 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00
лева КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред АС – Монтана в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6