Решение по дело №29/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по чл. 268,ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 Образувано е по жалба на Б.В.И. ***, чрез адв.-пълномощник Н.Г., против Решение № 284/03.01.2020г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане с изх.№ С190005-137-0010390/21.11.2019г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин. Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Иска се от съда да отмени оспореното решение като незаконосъобразно и да разпореди на надлежното длъжностно лице отписване от данъчно-осигурителната му сметка на задължението му като погасено по давност.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Сочи, че неправилно жалбоподателят се позовава на ТР № 2/2017г. , тъй като в случая вземането не е погасено по давност, като излага подробно съображенията си за това. Иска се от съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендират се и разноски за производството.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че по отношение на жалбоподателя е образувано изпълнително дело /ИД/ № **********/2012г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново за установени публични вземания въз основа на Изпълнителен лист от 06.03.2012г. , издаден от Окръжен съд Видин, за 5000 лв глоба и 226лв+45лв разноски , или 271 лв разноски за производството. До длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК за заплащане на дължимите по- горе вземания и лихва с изх.№ 2165-000001/31.10.2012г. Същото е връчено на длъжника на 08.11.2012г. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 2165/2012/00005/07.01.2013г. за горните задължения е наложен запор върху посочените в постановлението движими вещи-лек автомобил и ремарке за товарен автомобил. Постановлението също е връчено на длъжника на 09.01.2013г. С Разпореждане изх.№ 2165/2012/00008/28.04.2015г. в производството по изпълнителното дело е присъединено и друго вземане по наказателно постановление в размер на 20 лв . С възражение /искане/ вх.№ 14875/11.11.2019г. жалбоподателят е поискал отписване на задълженията си по давност. С разпореждане изх.№ С190005-137-0010390/21.11.2019г. Старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново , офис Видин , е прекратил събирането на публичното задължение в размер на 20 лв /допълнително присъединеното/ поради погасяването му по давност , но не и по отношение на останалите публични задължения.

С процесното решение Директорът на ТД на НАП-Велико Търново е оставил без уважение подадената от задълженото лице жалба и е потвърдил разпореждането в обжалваната част.  

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, в срока по чл.268, ал.1 от ДОПК-жалбата е подадена чрез пощенски оператор/куриерска служба/ на 16.01.2020г. , а решението е съобщено на 09.01.2020г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от данните по делото е , че публичните вземания–предмет на образуваното изпълнително производство, са „глоба“ в размер на 5000 лв по влязла в сила присъда на наказателен съд и разноски в размер на 271 лв по същата тази присъда . По отношение на наложеното наказание „глоба“ са приложими давностните срокове по чл.82 от НК , а не чл.82 от ЗАНН, тъй като изпълнителното основание е присъда,  но разпоредбите по отношение на погасяването на изпълнението на наложеното наказание „глоба“ са идентични  по съдържание. Разпоредбите на чл.82 от НК и чл.82 от ЗАНН относно давността са специални по отношение на разпоредбите на ДОПК , поради което следва да намерят приложение по отношение на публичните задължения с характер на „глоби“ по влезли в сила присъди/решения на съда или наказателни постановления. Съгласно чл.82,ал.1,т.5 от НК във вр. с ал.2 от НК наложеното наказание „глоба“ не се изпълнява ако са изтекли две години, считано от деня, когато присъдата е влязла в сила. Съгласно ал.3 давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

При образувано изпълнително производство за събиране на „глобата“ срокът на абсолютната давност , разписан в чл.82,ал.4 от НК /идентична е и разпоредбата в ЗАНН/, обаче не се прилага. В горния смисъл е категорично разпоредбата на чл.82,ал.5 от НК.

Предвид гореизложеното, докато за обикновената давност са приложими специалните норми на наказателните закони , то за абсолютната следва да намерят приложение разпоредбите на ДОПК при образувано изпълнително производство по този ред.

В случая няма категорични данни за датата на влизане в сила на присъдата-изпълнителното основание , послужило за образуване на изпълнителното производство-същата е постановена на 03.02.2012г. , а ИЛ е издаден на 06.03.2012г., но за събиране на публичните вземания по нея е образувано изпълнително производство , по което първото извършено действие , прекъсващо давността е съобщението за доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК , връчено на длъжника на 08.11.2012г., когато е прекъсната двугодишната давност съгласно чл.82,ал.3 от НК и е започнал да тече нов двугодишен период. Съгласно разпоредбата на чл.172,ал.1,т.5 от ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки, като правната последица от налагането на обезпечителни мерки /независимо от техния вид/ е изрично разписана в закона.  Видно от постановление за налагане на обезпечителни мерки от 07.01.2013г., връчено на длъжника на 09.01.2013г. , за горните публични вземания на длъжника са наложени обезпечителни мерки-запор върху ППС , като съобразно върнатите уведомления от с–р „Пътна полиция“ до публичния изпълнител обезпечителните мерки са наложени на 10.01.2013г. , поради което считано от тази дата е спрял да тече и новият двугодишният период за погасяване на задължението по давност.

Съобразно разпоредбата на чл.171,ал.2 във вр. с чл.82,ал.2 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични задължения. Съгласно чл.82,ал.2 от НК началният моменти за абсолютната давност е влизане в сила на присъдата, с която са установени публичните задължения. Разпоредбата на чл.82,ал.5 от НК изрично изключва прилагането на абсолютната давност по чл.82,ал.4 от НК при образувано изпълнително производство, но не и началният момент , от който започва да тече давността.

В горния смисъл е и цитираното от жалбоподателя ТР №2/2017г., като в същото изрично е посочено, че решението касае обикновената изпълнителска давност, не и абсолютната такава.

Тези разпоредби, обаче касаят единствено приложението на института на давността само по отношение на наказанието "глоба".

За другите публични вземания се прилагат нормите на ДОПК, уреждащи давността, вкл. и относно обикновената давност. Съгласно чл. 171,ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба с изтичането на 10- годишен давностен срок, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. В случая с налагането на обезпечителните мерки е спряно изтичането на давността по отношение на вземанията, за които е наложен запор, като не е изтекъл нито двугодишният, нито петгодишният срок за погасяване на задълженията по давност. Не е изтекла и приложимата по отношение на всички вземания абсолютна давност от 10 години по чл.171,ал.2 от ДОПК .

Предвид горното обжалваното решение, с което е потвърдено разпореждането на публичния изпълнител, с което същият е отказал прекратяване събирането на публичните задължения поради изтекла погасителна давност, като е приел , че давността не е изтекла, е законосъобразно. Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, са издадени от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и са мотивирани. В обжалвания акт-решението на директора на ТД на НАП-Велико Търново, са изложени подробни мотиви, обосноваващи извода на административния орган, че задълженията на жалбоподателя не са погасени по давност, като същите съответстват в пълнота и на възприетите от съда съображения.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, като същото следва да бъде определено в размер на 100 лв, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Същите следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, издал обжалвания акт, по аргумент от разпоредбата на чл.143,ал.1 от АПК и §.1,т.6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл.268 от ДОПК Съдът

 

                            РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.В.И. *** против Решение № 284/03.01.2020г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане с изх.№ С190005-137-0010390/21.11.2019г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин и същото е потвърдено.

ОСЪЖДА Б.В.И. *** с ЕГН ********** да заплати на Националната агенция по приходите със седалище гр.София разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: